Преразходът е в болничната помощ и за 4 месеца е над 150 млн. лева. От НЗОК знаят къде и в кои болници е преразходът, затова ми се струва, че тези проверки на Касата и ДАНС са малко показни, коментира депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на здравната комисия в парламента доц. д-р Александър Симидчиев в интервю пред БНР.

„Питах колеги за какво става въпрос и те не знаят. Преразход има, защото Конституционният съд премахна лимитите и болниците започнаха да хоспитализират повече хора„, обясни доц. д-р Симидчиев.

Според него големият проблем е, че когато процес се управлява чрез държавно регулиране, това е неуспешно:

„Сега въведохме пак лимити и пак ще паднат, и ще бъдат изплатени след година. Предвижда се за следващата година пак да се направят лимити на база на исторически данни, а те включват преразхода на тези болници. И превишилите, един вид ги награждаваме. За съжаление това е начинът, по който функционира системата. Няма адекватни управленски решения. Трябва превенция с работещи критерии, свързани с качеството на доставената услуга и дали болницата е отдалечена“.

За протеста на млади лекари, специализанти и студенти по медицина доц. д-р Александър Симидчиев каза, че проблемът не е въпрос само на заплащане, а на социален статус и на възприятие на професията. И обясни, че има общо четири законопроекта на ПП-ДБ, „Възраждане“, „Величие“ и  на управляващото мнозинство.

„Тези на ПП-ДБ и „Възраждане“ предвиждат средната заплата да бъде обвързана с процент от средната заплата в държавата. И така се индексират заплатите, както е в образованието. Според мен това е правилен начин. Напълно нормално е средните заплати в здравеопазването да са по-високи, горе-долу с този процент, който инвестираме в тях“, обясни доц. д-р Симидчиев.

Той предлага да се използва механизъм, по който държавата да инвестира в обучение на младите специализанти през Закона за публичните предприятия:

„Това да бъде за тези, които специализират в държавни болници, да имат субсидиране, директно от МЗ, срещу ангажимент после да работят в болницата определен период от време. Когато имаме конкуренция на заплати в общински и държавни болници, ще има стимул и за другите здравни заведения да изравнят условията в подготовката на младите кадри“.

Доц. д-р Симидчиев коментира и неадекватни текстове в наредбата за телемедицина. И посочи като пример текст, който забранява телемедиицински апарат, когато бъде вързан в мрежова система, тя не може да се свърже в интернет:

„Тоест, ако апаратът е свързан с вътрешноболнична система, не може да се свърже с интернет. А телемедицината се осъществява дистанционно през глобалната мрежа – интернет. И това звучи като опит телемедицината да не се разгръща нормално в България. Не може телемедицината да замести лекар и целта не е това, тя е надграждаща, не основна и е в подкрепа на пациент и лекар“.

Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой „За здравето“ по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги Пеев, Наталия Маева и проф. Димитър Петков. Поставихме акценти върху най-различни гледни точки: критериите за съвместимост на органи и тъкани, „вторият живот“ и рисковете за отхвърляне, работата на координаторите по донорство, новите „правила“ за отказ, обществените, медийните и религиозните нагласи към процеса на донорство.

За съжаление всички събеседници се обединихме върху тезата, че и през тази година България няма с какво да се похвали. Изоставаме по всички показатели: брой на трансплантациите, осъвременяването на нормативната база, финансирането. Освен това, липсва ясна идея как да се води разяснителна или образователна кампания, как да бъдат поощрявани координаторите по донорство…

Водещият хирург проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА, сподели съжаленията си за изключително малкия брой чернодробни трансплантации, въпреки високия професионализъм на неговия екип. „Вече двама колеги могат самостоятелно да извършват тези сложни хирургични интервенции – проф. Михайлов и проф. Ивелин Такоров, но за жалост донорските ситуации са твърде малко“ – подчерта проф. Владов.

Наталия Маева се върна в годините назад, за да си спомни времето на отчаяние и надежда, трудностите, които пациентите с пулмонална хипертония (и не само те?) трябва да преживеят и да преодолеят. За съжаление в своеобразната трансплантационна класация белодробната е на последно място.

В диалога ни се включи и Георги Пеев – пациент с „ново“ сърце и бъбрек, който активно спортува и носи слава на страната ни. Мъж с определено висок дух и морал, той разговаря в ефир със своя приятел и човек от семейството, както сам се изрази – кардиохирургът проф. Димитър Петков. Кардиохирург от световна величина и ръководител на известната кардиологична болница „Света Екатерина“, проф. Петков също си спомни дните преди и по време на операцията, както и отговорността на пациента и на лекаря в следоперативния период.

В седмичното здравно издание на програма „Христо Ботев“, освен за човешкия гений и естествения професионализъм, говорихме и за възможностите на робота „Да винчи“ и за Изкуственият интелект – факторите от бъдещето, които не бива да бъдат пренебрегвани.

В края на срещата се включи и проф. Андрей Кехайов. Създателят на Югоизточноевропейския медицински форум акцентира върху годишнината – 20 години от началото, и очакванията от едно предстоящо събитие в началото на м. септември. От 3 до 7 ще бъде проведен Четиринайсетия конгрес на организацията, на който ще присъстват делегати от над 20 държави.

С предаване „За здравето“, приключва пролетно-лятната ни сесия. От 19 юли до 6 септември, нашият екип преминава на „вълна“ „Избрано от програма „Христо Ботев“. В поредицата ще ви припомним важни теми и срещите ни с уважавани медици, гостували в изданията от началото на тази година.

Сред темите са: редките болести при децата, алергиите, половата идентичност, акушерството и гинекологията, вирусология, медолечението, имунитетът и лицево-челюстната хирургия.

А сред гостите четем имената на проф. Даниела Авджиева, акад. Богдан Петрунов и акад. Владимир Овчаров, професорите Мария Малинова, Златко Кълвачев, Людмил Пейчев, Елисавета Наумова и Росен Коларов.

„Здраво“ и слънчево лято, приятели и слушатели, бъдете себе си и събирайте сили от природата – на морето или в планината, на село или в…чужбина.

Очакваме ви на 13 септември 2025 г. – „на живо“ в познатия час, от 8 до 9 часа и във всяка една следваща събота.

Д-р Ангелина Банковска работи от 6 години като кардиолог в УМБАЛ „Св. Анна“ в столицата и единствено в тази болница. Пет от тези години е била специализант в нея. Специализирала е по държавна поръчка, защото е показала високи резултати. Но като всички лекари в болницата, започва в Спешното отделение. След като през ръцете й „преминават“ кардиологични пациенти, избира кардиологията за своя мисия. Сега специализира и „Вътрешни болести“, една позабравена специалност, която според младата лекарка ще трупа популярност в бъдеще, заради новите лекарства, които комбинират в себе си терапии за няколко заболявания. Такива са комбинираните лечения за сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност и захарен диабет, например.

„Трудно се става лекар в България, но да се намери работа не е толкова трудно. Особено в тази болница, ръководството на болница „Света Анна“ и нашите началници изключително насърчават развитието на младите лекари. Аз съм работила само тук, но винаги съм чувствала, че имам възможности пред себе си – и за избор, и за работа, и за професионално развитие и обучение.

Дали е добре младите лекари да работят в по-малките населени места – да, това винаги обогатява знанията, а работата там, зная от колеги, че е изключително мотивираща, защото лекарят в малките градове е на висока почит и уважение, а личният контакт е много силен. В столицата също имаш удовлетворение. Според мен навсякъде, ако искаш да работиш, може да се намери начин. Ние тук сме късметлии, защото много ни подкрепят като млади специалисти, каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Ангелина Банковска.

„Какво ми дава Европейската диплома по кардиология – тя за европейски сертификат по Обща кардиология както и за ритъмни нарушения, образна диагностика, кардиология в рамките на други заболявания като злокачествените, ендокринните. Подготвях се една година, като съм изключително благодарна на Българското дружество по кардиология, което изцяло ни подпомага и като участие, и като такси. Тази Диплома ми дава самочувствие и сигурност, както на мен, така и на колегите ми от Отделението по кардиология, че работим по европейски стандарти, защото нашето обучение е на европейско ниво, такова е и лечението на нашите пациенти“.

Какво каза д-р Банковска по отношение на броя хипертоници у нас, диагностиката и лечението им:

„Последните данни сочат, че сме на първо място по смъртност в Европа от сърдечно-съдови заболявания, а една трета от населението в Европа умира от сърдечно-съдови заболявания, у нас около 55 на сто от хората загиват от тези заболявания, като данните са от 2022 г. Данните за 2025 година не са излезли, но се очаква да има спад в смъртността. Хипертониците у нас са над милион и половина души, но по-големият проблем е със скритата заболеваемост от хипертония. Защото на хората не им е било казано, лекарите не ги информират добре.

Хипертонията няма симптоми, открива се или случайно или при получените вече усложнения. И тук в отделението повечето ни пациенти са с усложнения – сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене. Другите усложнения са бъбречните, от централна нервна система, като засегнатите системи са централна нервна система, сърдечно-съдовата система, бъбреци, като се прави и инспекция на очни дъна за миниатюрни кръвоизливи, което говори за повишено артериално налягане.

Причините за спада на заболеваемостта все пак се надявам, да е заради по-широката разпространеност на терапиите за хипертония, това, че НЗОК пое да заплаща най-евтините лекарства за високо кръвно, това мотивира хората да спазват лечението си, да не го прекъсват, да посещават по-често кардиолог.

Изключително по-мотивирани са пациентите, които получават лекарствата си по НЗОК, по-обгрижени се чувстват и са по-мотивирани да си приемат терапията“!

Повечето диабетици са с високо кръвно, което е връзката между двете заболявания, за тези пациенти има нови и модерни медикаменти – прицелни са за захарен диабет и за сърдечна недостатъчност. Те се доказаха, че намаляват смъртността при пациенти със захарен диабет и сърдечна недостатъчност, намаляват и хоспитализациите, по-малко са симптомите, пациентите получават невероятно подобрение на качеството си на живот. НЗОК ги покрива и за двете заболявания“.

Д-р Ангелина Банковска завършва през 2019 г –  СУ „Св. Климент Охридски“ – София – Медицински факултет като  Магистър – лекар. През 2013 г е завършила НПМГ „Акад. Л.Чакалов“ – София – средно образование. От 2019 г до момента работи  в УМБАЛ „Св .Анна“, била е лекар в Спешно отделение, лекар – специализант по Кардиология, КВБ. През 2025 г. получава Европейска диплома по кардиология.

Управляващите партии отново предлагат заплатите на персонала в болниците да бъдат обвързани с колективния трудов договор (КТД).

Законопроектът е внесен в парламента миналия петък и надгражда първоначалното предложение с текст, според който при липса на сключен такъв договор, ще се ползват размерите на възнагражденията от последния, увеличени с ръста на средната заплата за периода след изтичането му.

Първоначалното предложение на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН за обвързване на заплатите в болниците с колективния трудов договор беше отхвърлено от протестиращите млади лекари. Василена Димитрова от инициативата „Бъдеще в България“:

„Тъй като, ние по никакъв начин не можем да се намесим като специализанти, в трудовото договаряне по колективен трудов договор“.

Управляващите потвърждават предложението си за допълнително възнаграждение за придобита квалификация в размер на 3 процента от основната заплата по категории персонал и за добавка за нощен труд от 0.5 процента от минималната заплата.

Предвидена е глоба, започваща от 15 хиляди лева, за директори, които не спазват изискванията за минималните възнаграждения.

Добавени са и санкции за членове на директорски съвети и контрольори на лечебни заведения, които не контролират спазването на изискванията. Предлага се промените да влязат в сила от 1 януари догодина.

Не е необичайно, ако в най-горещите дни на годината изпитаме главоболие.  Причините за него могат да бъдат най-различни и обикновено, наистина свързани с жегата.

Главоболието обаче, може да подсказва и сериозно прегряване на тялото.

„Дехидратация е една от причините за главоболието в жегите, но значение има и промяната в пулса, учестяване, промяна в кръвното налягане, което по принцип в жегите пада, но има парадоксални случаи, в които се вдига, и в крайна сметка хора с хронични заболявания може да имат и главоболие като първи оплаквания на топлинен удар или пък на слънчев удар, разказа д-р Ирен Петрова, невролог в Александровска болница в София.

„Топлинният удар и слънчевият удар – това са едни от общите оплаквания, заедно със раздразнителност, тревожност, напрегнатост, промяна в кръвно налягане. Главоболието е част от тези оплаквания, предхождащи топлинен удар…

Това се случва при тежка дехидратация, кожата на такъв човек е бледа и изпотена и постепенно човек може да изпадне в безсъзнание, накрая да загине дори…, допълни д-р Ирен Петрова.

Най-опасните часове навън в горещината за възрастни хора с болести са между 14 и 17 часа.

„Жегата е опасна и за хора с автоимунни заболявания като множествената склероза, повечето автоимунни заболявания се повлияват зле от резките температурни разлики и амплитуди – било студени или горещи.

Главоболието може да се предизвика и от тежък физически труд навън, който също води до изпотяване, дехидратация, загуба на електролити, възможност за образуване на мускулни крампи, особено като се напрегне шийната мускулатура, поясни специалистът.

Д-р Петрова посъветва първо да си измерим кръвното налягане, ако е ниско, да се пие вода, минерална или айран със сол, но не газирани напитки. Ако е високо кръвното, да се вземе веднага медикамент за регулиране на кръвното. Ако е зле човек, трябва веднага да се потърси лекарска помощ. Добре е да излизате с бутилка вода навън и да избягвате горещите часове навън, допълни тя.