Плевенски хирурзи участваха в Световния конгрес по роботизирана хирургия в Страсбург, Франция, който се проведе в дните от 16 до 20 юли. Форумът се организира от научно дружество, утвърдило се като водеща платформа за иновации в минимално инвазивната и роботизирана хирургия.

„Надявам се,  ако не сме от най-първтите, поне да сме от първите, възприемащи тези високотехнологични решения в хирургията. И тук е много важно, че трябва и здравната ни система да бъде така устроена, че да влизат по-лесно високите технологии, когато има доказателство за техните ползи“, казва ректорът на Медицинския университет проф. д-р Добромир Димитров, който също е участвал в конгреса.

Той казва, че обучението на хирурзите е тяхната ахилесова пета, защото в ръцете на създателите засега. И след 6 години обучение по медицина, са необходими още 6 – 7 години, един хирург да се утвърди като специалист.  А към момента хирургията се развивав с бясна скорост.

„Ние като хирурзи сме несъвършенни същества, като хора и високите технологии ни позволяват да се справяме по-добре„, коментира той.

Българското общество се възползва от роботизираната хирургия от 2008 г. и „трябва да се продължава да сме все първи“.:

„Наясно сме, че времената на отворената хрургия и лапароскопската отминават. ИИ ще взима решение, къде можем и къде не можем да оперираме. Все повече ще има решения без разрез“, прогнозира проф. Димитров.

Едва, когато разширените вени станат видими, пациентите обръщат внимание на тежестта в краката, пулсациите и изтръпването, които са отдавали най-вече на умора.

Горещите дни бяха предизвикателство за хората с разширени вени, защото именно в жегата са усещали по-осезателно този проблем. „Минути за здраве“ ще посветим на лечението и превенцията на разширените вени.

„Топлото време е изключително предизвикателен сезон за нашите пациенти с хронична варикозна болест, защото покрай високите температури първично разширените вени по краката стават още по-големи, което увеличава венозния застой и влошава оплакванията на нашите пациенти, сподели д-р Николай Вълчев, съдов хирург в Клиниката по съдова хирургия на болница Токуда в София.

„Варикознота болест е вследствие на една вродена слабост на съединителната тъкан, която се предава по наследство. Начинът на живот също оказва влияние. Но при един родител с разширени вени, шансът момичето да има същото заболяване е 60 на сто, а при двама родители с варикозна болест – е около 90 сто вероятността.

Жените страдат малко по-често от разширени вени, но през последните години се наблюдава сравнително равно разпределение между отделните полове.

Наблюдаваме и подмладяване на хроничната венозна болест – все по-често лекуваме пациенти между 25 и 35 годишни, поясни д-р Вълчев от болница Токуда в столицата.

По думите му по-често се засягат долните крайници, като симпотимите са много характерни – тежест, дискомфорт в края на работния ден, понякога неспокойни крака, сърбеж, изтръпване по крайниците и поява на отоци.

Паякообразните венички по краката са чест повод дамите да посетят съдов специалист и след обстоен преглед с ехограф да се прецени дали това е козметичен проблем или става дума за начална проява на варикозна болест.

„Диагностицирането на вените става чрез щателен и дълъг ехографски греглед, за да се оцени и работата на клапите в различните сегменти във венозната система, а не само да се види размера и анатомията на разширените вени. Само тогава може да се предложи правилно и адекватно лечение, допълни съдовият хиурург.

„При пациент със съмнения за варикоцна болест и видимо разширени вени, в нашия кабинет се прави и доплеро-ехографско изследване, с което се оценява анатомията, наличие на рефлукс, тоест ехографсаката находка от тези прегледи е изключително важно, каза още д-р Вълчев.

Той поясни и методите за терапия – консервативна, с диета, или с оперативна интервенция, също и безкръвните модерни методи като лазерната аблация.

Д-р Вълчев даде ценни съвети как през горещите летни дни хората да пазят своите вени, за да не се получи влошаване на състоянието на хроничната венозна болест, което да не доведе до по-тежкото усложнение – тромбофлебит.

Връщането на лимитите за болниците отново разпали дебата за бъдещето на здравната система у нас. Според председателя на Сдружението на общинските болници в България д-р Неделчо Тотев, проблемът далеч не е само финансов, а засяга основни конституционни права на гражданите.

„От гледна точка на общинските лечебни заведения, това не е най-големият проблем, но грубото погазване на правните норми няма как да бъде прието за нормално. Конституционният съд вече се е произнасял по темата. Когато институцията, която определя кое е законосъобразно, казва едно, а после се решава и се прави друго – как да бъде прието?“ – коментира той.

По думите му притесненията на управляващите за „галопиращо преразходване“ на бюджета са разбираеми, но налагането на лимити не решава проблема: „Догодина тези лимити вероятно отново ще бъдат отменени и пак ще се дължат пари на болниците, които са надработили.“

Според д-р Тотев рискът за пациентите е реален: „В общинските болници проблеми ще има в определени периоди на годината – особено когато рязко се повиши заболеваемостта. Като единствени лечебни заведения в цели региони, ние сме поставени в ситуация, в която, ако лимитите са твърди, ще трябва да връщаме пациенти. А бърза помощ кара до нас хора в тежко състояние – няма как да им кажем да се върнат вкъщи.“

Финансовият недостиг, според него, е системен: „Парите не стигат. Клиничните пътеки не са мръднали със стотинка, а цените на консумативи, реактиви и услуги растат. На фона на прикритата инфлация средствата трябва да са доста повече.“

Относно контрола върху злоупотребите, д-р Тотев подчерта, че общинските болници са под постоянен надзор: „Ние сме обект на проверки непрекъснато. Често за незначителни пропуски се свалят клинични пътеки и целият труд на екипа отива на вятъра. Въпросът е какво всъщност се нарича фиктивна хоспитализация – защото тук има много за обсъждане.“

Д-р НеделчоТотев е категоричен, че проблемът не е в общинските болници, а в липсата на стратегическа визия:„Все по-често слушаме, че общинските болници са ненужни. А всъщност ние сме решението на проблема. Ако тези лечебни заведения ги няма, на нас се срива спешната помощ в периферията. Нови болници се разкриват само в няколко големи града, а не там, където хората наистина имат нужда – в Родопите, Добруджа или Странджа.“

В заключение той очерта две най-спешни стъпки за стабилизиране на системата: „Първо, трябва да се спре очернянето и омаловажаването на общинските болници. Те са крайно необходими на системата. И второ, нужна е национална стратегия и механизми за оздравяване на тези лечебни заведения, за да могат опитните лекари и сестри да продължат да работят и да обучават младите. Без сериозен дебат и политически консенсус няма да има решение.“

Дългото стоене пред екрани на различни устройства причинава сериозни проблеми с очите и виртуален аутизъм при децата. Това обясни пред БНР доц. Невяна Велева, офталмолог към детското очно отделение в УМБАЛ „Александровска“, преподавател в Медицинския университет.

„Проблемите с късогледството при децата вървят към пандемичен ръст. Не само в България, но и в цял свят. СЗО излезе с доклад, според който до 2050 година над 50{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от населението на Земята ще бъде с късогледство. Една голяма част от тези хора ще са деца под 7-годишна възраст. 

Преди години говорехме за т.нар. училищно късогледство. Сега все повече деца биват диагностицирани с късогледство още преди да са влезли в първи клас. Това повишава риска от сериозни очни усложнения, които могат да доведат дори до загуба на зрение в зряла възраст“.

Тя призова родителите да изпращат децата си навън, за да играят, а не да бъдат пред телефоните.

„Най-правилно е до 7-годишна възраст децата да нямат достъп до екраните на таблета и телефона. С телевизора нещата са малко по-различни. Може да го гледат от по-ранна възраст.

Все по-често наблюдаваме деца, които проговарят по-късно, на които им е трудно да общуват със своите връстници. Отиваме на проблема с т.нар. виртуален аутизъм. От ранна детска възраст се хранят пред екраните, проговарят много късно и нямат изградени инстинкти да общуват с околните“. 

Доц. Велева смята, че телефоните в училище трябва да бъдат забранени за всички възрасти.

Възрастните също прекаляват с употребата на телефоните, посочи тя в предаването „Преди всички“ и препоръча при работата с компютър да се използват предпазни стъкла, които филтрират вредната синя светлина. А в летните дни очите трябва да се предпазват от слънчеви очила с високо качество, обясни офталмологът.