Плъзва от една клетка и убива всичките

Болестите под “рубриката” рак са много и разнородни. Обединява ги безспирният и необуздан растеж на клетки, които са функционално неактивни, но променят средата около себе си, не създават устойчиви връзки помежду си, а лесно се откъсват и тръгват на пътешествие с кръвта или лимфата към други органи, в които се “заселват”. Завършекът е унищожението на целия организъм.

Загадката как една мутирала клетка може да унищожи тяло от десетки милиарди здрави клетки още не е разрешена.

Макар да има рак на белия дроб, на стомаха, на дебелото черво и др., без значение откъде е започнал, ракът винаги е заболяване на цялото тяло. В над 90{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от случаите той тръгва от орган, който е първичното огнище на болестта. В около 10{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от случаите това огнище не може да се открие, защото болестта е в своя напреднал метастатичен стадий. Но чрез изследването биопсия може да се уточни от каква тъкан произхождат злокачествените клетки – епителна, съединителна или ендокринна.

Вече знаем, че ракът е болест с хроничен ход, която протича с различна скорост и минава през няколко стадия.

В първия е локализирана в органа, от който произлиза. Тогава шансът да бъде излекувана е най-голям. Основният лечебен метод е хирургичният и целта е туморът да се отстрани “до здраво”. Още през XVIII в. английският хирург Джон Хънтър е казал, че ако ракът не е прораснал към съседни тъкани и може да се премахне с операция, болният ще оздравее.

Във втория си стадий ракът вече е проникнал в лимфните възли от първично огнище, което не непременно е голямо. Разсейките в лимфните възли не са правопропорционални с растежа на първичния тумор. Много често при по-злокачествените форми първичното огнище е малко, но туморът бързо метастазира. В този стадий болестта все още може да се излекува, ако се оперира радикално. Това означава пълно отстраняване на тумора и на всички засегнати и незасегнати, но свързани с лимфния дренаж в района му възли.

В третия стадий ракът се появява в лимфни възли, които са отдалечени и несвързани с първичното огнище. Налице е значително разсейване на туморните клетки по лимфната система. То е знак, че оперативният метод няма да е ефикасен.

В четвъртия стадий се появяват метастазите в другите органи – например в черния дроб от тумор в дебелото черво, панкреаса или стомаха, мозъчни метастази при рак на белия дроб, на млечната жлеза или белодробни метастази при рак на бъбрека или пикочния мехур. Те са резултат от движението на раковите клетки с кръвта.

Четвъртият стадий е най-напредналият. В него организмът вече няма сили да се бори с болестта, която го изяжда отвътре. Генетичната промяна, която преди време се е появила в една клетка, е толкова значима и устойчива, че е предизвикала унищожение на цялото тяло.

Д-р Христова е специалист по онкология и вътрешни болести с 30-годишен лекарски стаж. Тя отговаря на всякакви читателски въпроси за рака. Задавайте ги в писма до редакцията, на имейл [email protected] и на телефон (02) 942-25-05.

Източник:http://www.168chasa.bg/article/5465755

След сделката на „Аджъбадем“ за „Токуда“ и „Сити Клиник“ основен приоритет остава качеството, казва съоснователят и изпълнителен директор на „Сити Клиник“ 

Илиан Григоров има 14-годишен опит в инвестиции и финансово консултиране. Ръководил е офиса на “Бедминстър Кепитал” (с предишно име “Сорос Инвестмънт Кепитал”) в България в продължение на 8 г.

Заемал е директорски позиции в “Евроком кабел”, “Диджитал Сити медиа” (Хърватия), “Голдън пейджис”, “Юнайтед медикал” и “Юнайтед здравно осигуряване”. Работил е в KPMG-България, и “BDO Corporate Finance” в Холандия. Завършил е УНСС и има магистърска степен по “Международни финанси” от Университета в Амстердам, Холандия. Магистър е и по здравна администрация от Университета на Минесота, САЩ. Специализирал е в някои от най-известните болници в света като “Масачузетс дженерал хоспитал”, “Джонс Хопкинс хоспитал”, “Кливланд клиник”, в “Харвард”, “Бъркли” и др.

– Г-н Григоров, тези дни бе обявена най-голямата сделка за придобиване на лечебни заведения у нас – от турската група “Аджъбадем”, която купува “Токуда” и се слива със “Сити Клиник”. Какво следва за двете болници и кой поема управлението?

– Рано е да говорим как ще бъде управлението, все още не стои на дневен ред този въпрос. Дружеството е в процес на регистрация, сделката е в процес на приключване. Става дума за общо 11 дружества, тъй като са включени и аптеки, център за клинични проучвания и т.н. Вероятно ще протече някаква рационализация, но е рано да се каже. И двете дружества имат холдингови дружества, които притежават активите. Има качествени хора във всяко от тях, има фантастични лекари – целта е да съхраним и да развиваме това, което имаме, а не да има сътресения по отношение на сливания, преобразувания и т.н. Освен това във всяка от холдинговите групи има лицензоносители и на дейност, които трябва да се съхранят. Най-малкото защото са партньори на НЗОК.

– Означава ли това, че не може да се очакват промени до края на годината – договорите с касата се подписват за 1 г.?

– Това е сравнително скоро, така че едва ли може да се очакват значителни промени. Договарянето с НЗОК ще се осъществява нормално, както и досега.

– Какво може да очакват пациентите?

– Надявам се, че няма да настъпят отрицателни промени – като достъп до лечебните заведения, грижа. В никакъв случай те не трябва да очакват, че нещо лошо ще се случи по отношение на тези неща.

– В каква посока ще се развива новото лечебно заведение “Аджъбадем-Сити Клиник”?

– Бъдещите планове са свързани с капитализиране на това, което вече съществува като лечебни заведения в новото дружество. И “Сити Клиник”, и “Токуда” са групи, известни с качеството си, така че в бъдеще основният приоритет остава високото ниво на лечение и достъп до най-модерните технологии. “Сити клиник” е единствената болница в София, акредитирана по “Джойнт къмишън интернешънал” (JCI), а “Токуда” е във финална фаза на такава акредитация, доколкото зная. От друга страна, “Аджъбадем” е безспорен лидер в качеството здравните грижи – тя има най-голям брой акредитирани лечебни заведения в Турция. Тя пък е една от страните с най-много акредитирани лечебни заведения – имат над 50 акредитирани по JCI от общо 400 в целия свят.

– От страна на “Аджъбадем” има ли вече изразени намерения за бъдещото развитие на новото лечебно заведение?

– Това, което се случва, е в резултат на признание, че ние правим нещо доста добре. Бъдещето ще бъде на база съхранение и развитие на това, което правим, и допълване и с възможностите на групата на “Аджъбадем”. Те са достатъчно големи, за да имат много разширено портфолио на клинична дейност, включително на субспециализация в области, за които България е малка. Просто пазарът ни със 7 млн. души е твърде ограничен.

Всичко това включва и разширяване на достъпа на българския пациент до всички видове медицинска услуга на база синергия с “Аджъбадем”.

– Имате предвид улеснен достъп на български пациенти до болници извън страната?

– Категорично, става дума за интегриране и на информационните системи, и за допълване по отношение на клиничната дейност. Само един пример: неща като гама-нож и кибернож в България все още не съществуват, роботизираната хирургия е сравнително нова област тук, а “Аджъбадем” имат опит вече около 10 г. Те имат първо поколение роботизирани хирурзи – развили са такива области, тъй като пазарът им е огромен.

– Очаквате ли и движение в другата посока – пациенти от чужбина да се насочват към лечебното заведение тук?

– И в момента имаме доста пациенти чужденци, и към “Сити Клиник”, и към “Токуда”. Ние традиционно силно работим с пациенти от Северна Африка, Близкия изток, Украйна, Русия. Амбицията е да разширяваме достъпа на пациенти отвън към нашите лечебни заведения. България е една от страните в Източна Европа с най-добре структурирана здравна система.

– Управляващите здравеопазването говорят за нужда от преструктуриране и реформа. Как го виждате от позицията на болничен мениджър със значителен опит?

– Това, което прави Министерството на здравеопазването, посоката на реформата, е изключително положителна. Не само министър Москов, но и всички наблюдатели от ЕС и Световната банка набелязват точно определени слабости на българското здравеопазване. Те са свързани със силното фрагментиране на пазара, с изместването на доболничната помощ от болничната и диспропорционалното лечение в болнична среда у нас, както и ниското качество на здравната услуга. Тези проблеми са на фокус в реформата и следваше да се случат преди години. Добрата новина е, че самата здравна система е доста добре развита, по-добре структурирана от тези в Румъния, Полша, Чехия. От структурна гледна точка нашата система е изключително добре организирана и вече над 15 г. работи сравнително добре. Институцията на НЗОК и движението на финансови средства в здравното осигуряване са изключително добре регламентирани и това позволява много добър баланс между частни и държавни лечебни заведения – той е подобен по-скоро на страни като Германия и Франция, отколкото на Източна Европа. България има 40{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} здравни услуги, предоставяни от частни лечебни заведения.

– Очаквате ли реално ограничаване на болничната помощ и разширяване на извънболничната?

– Швейцария има 800 000 хоспитализации, а България – 2,5 млн. Със сигурност ние не плащаме по-малко от Швейцария, а може би и повече, и не лекуваме по-добре от тях. Очевидно е, че нещата структурно се развиват по различен начин – много повече дейности там се предоставят амбулаторно, отколкото в болнична среда. У нас хората влизат в болница дори за изследване на скенер или колоноскопия.

– От гледна точка на фрагментацията ще има ли още подобни сливания, както на “Токуда” със “Сити Клиник”?

– Логично е да се случват подобни сливания. По този начин се е развил пазарът в Турция и в Западна Европа. Либерализацията в настоящия й вид престава да бъде факт в момента, в който се издават удостоверения за необходимост и уместност на услуги и се намалява издаването на лицензи.

– Да разбираме, че бъдещето е на големите лечебни заведения, които осигуряват комплексност, така ли?

– Бъдещето е на лечебните заведения, които предоставят качество на медицинската услуга. Предпоставките да осигуряваш качество са по-големи, когато имаш комплексност на услугата.

– Какво ще стане със структурите, които се дублират в “Токуда” и “Сити клиник” след сливането?

– Те се дублират дотолкова, доколкото в лицензите за дейност на двете болници има едни и същи дейности. Важното е, че всяка болница си има място на пазара, дори териториално покрива различни части на София и различни райони. Освен това и двете са с национално значение, а всяка от двете си има области на субспециализация – аортният център на доц. Иво Петров например изключително се е специализирал в аортни аневризми. Според мен и двете лечебни заведения имат място на пазара в национален мащаб независимо от привидното дублиране на дейности. Чисто структурно не очаквам големи промени.

– Приоритет ли ще бъде изнасянето на амбулаторни практики в отдалечени райони за новото лечебно заведение?

– “Токуда” и “Сити клиник” са водещи доставчици на амбулаторна дейност у нас, осигуряват пълния набор от консултативна дейност и образна диагностика. Както и досега, това ще бъде изключителен фокус в развитието на групата. Досега у нас са създавани предимно неинтегрирани лечебни заведения, фокусирани върху определени услуги, а това е много трудно и от медицинска, и от бизнес гледна точка. Занапред ще им става все по-трудно. При нас фокусът винаги е бил интегрирана медицинска услуга.

– Какво още липсва на здравната система, за да стане гъвкава и да отговаря на потребностите? Финансово ли е?

– Финансово не бих казал, че изоставаме, тъй като България изразходва между 7,5 и 8{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от БВП агрегирано – чрез здравноосигурителни или кешови плащания, за здравеопазване. Това прави здравеопазването най-значимия отрасъл в българската икономика, в който има достатъчно финансов ресурс. За съжаление, той е сравнително фрагментиран и се разходва често за некачествена услуга. Много скъпо е да осигуряваш повечето услуги в болничната помощ – за диагностика например трябва да осигуряваш 24-часов режим на работа, 3-сменен режим за медицинския екип, лекарства и др. Пациентът може да дойде за 2-3 часа и да се прибере у дома. Изместването на диагностиката и част от лечението в амбулаторна среда е изключително целесъобразно и колкото по-скоро стане, толкова по-добре за всички.

– Може би сте сред малцината, според които 8{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} здравна вноска е достатъчна за добро здравеопазване у нас?

– С парите, които се изразходват като цяло, може да бъде предоставена качествена здравна услуга у нас. Самият факт, че постоянно се регистрират нови лечебни заведения в последните години, означава, че има икономически стимули в системата, и това води до развитие на отрасъла. Това предполага, че има достатъчно ликвидност.

– Мит ли е, че липсва частното осигуряване?

– Частните здравни застрахователни дружества по-скоро ги няма на пазара, тъй като 30 или 40 млн. лв., изразходвани от тях годишно, са пренебрежимо малко на фона на общите разходи от 7-8 млрд. лв. От друга страна обаче, има голям ресурс, който хората си плащат в брой. Публичното финансиране у нас е сравнително малко – в България то е към 50-60{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} и страната ни е някъде по средата между Англия с 80{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} публично финансиране и страни като Индия, където практически няма такова. Въпреки това публичното финансиране е достатъчно голямо и се изразходва по прозрачен начин чрез договарянето с НЗОК. Много по-голяма нужда имаме от промяна на доставчиците на медицинска услуга, отколкото на финансирането.

Източник:https://www.24chasa.bg/Article/5467727

Ракът продължава да е загадъчен за лекаря и безнадежден за болния. Но тази болест най-силно разпалва стремежа към откривателство в науката и медицината.

Ракът продължава да е загадъчен за лекаря и безнадежден за болния. Но тази болест най-силно разпалва стремежа към откривателство в науката и медицината. Тя е мощен двигател на съвременното познание за създаването и умирането на човека. Да се разкрие тайната за появата й, е все едно да се намери ключът към безсмъртието и вечния живот – защото раковите клетки са безсмъртни и убиват именно със своята неунищожимост.

Ракът владее XX и XXI век. Това е болестта на сегашното и бъдещото поколение. Много дълго се стараем да го опознаем и ето какво вече знаем за този враг на живота.

Статистически от видовете рак при жените най-честият е на млечната жлеза. На второ място е белодробният, а ракът на дебелото и на правото черво са на 5-6-о място. Яйчниците и матката са на 8-о и 10-о.

При мъжете ракът на простатата е на път на измести белодробния от първото място. След това се подреждат дебелото и правото черво, стомахът, черният дроб и бъбреците.

Мъжете боледуват малко по-често, но с увеличеното пушене сред жените разликите в броя на заболелите намаляват.

Кои са причините

Първото място държи пушенето. Няма съмнение – то съдейства да се развият различни болести и най-тежката от тях е рак. Оправданията, че се пушат цигари с добри филтри и качествени тютюни, че цигарите са по-тънки и се вдишват по-малко вредни вещества, не издържат на статистическите данни.

Пушенето е рисков фактор за рак на белия дроб. Но не само. То е в основата и на раковите образувания в стомаха, устата, ларинкса, хранопровода, млечната жлеза. Пушенето е вреден, отровен, болестотворен и убийствен навик.

Наследствеността

В някои фамилии честотата на рака е по-голяма. Това се дължи на геномна нестабилност, съчетана с рискови фактори на външната среда и начина на живот. Голямото откритие на 80-те г. – разчетеният човешки геном и създаденият атлас на човешките гени, доведе до генни анализи, които откриват и даже предвиждат дали даден човек ще развие рак през живота си. И още по-интересно – определят риска от рецидив на болестта при лекувани и излекувани пациенти.

Микробите

Някои вируси са несъмнен причинител на рак. Например човешкият папиломен вирус. Неговите щамове 16 и 21 са особено опасни. Хубавото е, че действат бавно и при редовни прегледи жените рано могат да открият болестта си. И най-същественото – има ваксини срещу тях.

Хепатитните вируси причиняват рак на черния дроб. Но и срещу тях има успешна стратегия: ваксини, редовни ехографски прегледи на застрашените контингенти от хора.

Някои ретровируси са набедени, че участват в развитието на глиобластомите.

За хеликобактер пилори се заговори пак през 80-те г. И се оказа, че тази бактерия причинява гастритите и язвите на стомаха. Това доведе до огромна промяна в лечението им. Вместо с операция те вече се лекуват с антибиотици. Но нелекуваната инфекция с тази бактерия, съчетана с пушене, причинява и рак на стомаха. Ето още един враг, от който знаем как да се пазим: изследване за хеликобактер пилори при гастритни оплаквания, особено на пушачи.

Храната

Пак през 80-те г. на ХХ в. се прокрадна идея, че храната е свързана с развитието на рака. Щом болестта става все по-честа, логично е да се свърже с това, което се прави най-често в живота – храненето. Биохраните са доказателството, че нещо в масовите храни е грешно. Първо признахме, че химическите торове и веществата за растителна защита са вредни и за хората. Те се отлагат в готовия за консумация растителен продукт. После дойде ред на хормоните и антибиотиците, давани на животните. Последваха ГМО храните – те вече са забранени поне официално. А сега и консервантите в храните – голямата им годност явно се свързва с безсмъртието и на клетките.

Защитната реакция

Движението за здравословен начин на хранене се разраства, биохраната е модерна. “Връщане към природата” стана стил на живот на младите, на богатите, на интелигентните. Но възникна въпросът – не превръщаме ли избора на храна в социална бариера? Защото ракът е по-чест сред ниските социални слоеве.

Старите девизи “Ти си това, което ядеш” и “Храната е здраве или болест” са по-убедителни днес, отколкото преди 30 години.

Ракът е най-честото заболяване при хората, които днес са на възраст между 50 и 60 г. Това са онези, които в своята младост преди 30-40 години са били най-големите консуматори на храни с химикали, хормони, антибиотици, консерванти и генни модификации. Те са днешните жертви на миналите успехи в земеделието, животновъдството и хранителната индустрия. В развитите страни днес гладът не е проблем. Проблемът е ракът – последицата от решаването на проблема с глада

Източник:https://www.24chasa.bg/Article/5466163