понеделник, юни 22, 2026
дом блог страница 1195

„За“ и „против“ подписването на НРД 2016

„Мисля, че решението на БЛС да не подпише националния рамков договор е обмислено и би трябвало и Здравната каса, и Министерството на здравеопазването да се съобразят с него. Аз съм изцяло зад становището на съюза.“ Това казва пред „Стандарт“ бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски.

„Първо, става въпрос за тези пръстови отпечатъци на пациентите. Представете си какво ще стане. Само към 4000 са частните практики. Всеки един лекар най-вероятно може би и той да има такъв идентификационен печат, след това аптеките, болниците, медицинските центрове. Просто не мога да си представя за какво всичко трябваше да бъде това“, коментира той и продължава: „Има и друго. Пълната неяснота за допълнителните пътеки, това също е недопустимо. Хората са изпаднали в едно неведение, всеки пита какво ще правим оттук нататък. Не може така да се работи.“

Контрапункт на думите му дава зам.-здравният министър Ваньо Шарков, който отбелязва: „Договореностите, които бяха постигнати преди провеждането на събора на Българския лекарски съюз (БЛС), касаят не само лекарите, а и пациентите. Защото това, което беше постигнато като споразумение, включва около 46 млн. лева повече за доболничната помощ, което значи увеличение на броя на направленията с над 700 хиляди, а на изследванията с над 5 милиона. За първи път се предвижда увеличение на парите, които ще получават лекарите при профилактичните прегледи на деца. Съсредоточихме основния финансов ресурс точно в тази сфера. И повече средства, разбира се, и за специализираните прегледи и медико-диагностични дейности и над 200 милиона за болничната помощ.“

Д-р Шарков казва още: „Като лекар не разбирам как успяваме за 30 минути да отхвърлим един предложен Национален рамков договор, който безспорно е по-добър от действащия и от много други преди него. Ако въпросът е в пръстовия идентификатор, хората, които са прочели текста, ще видят, че там този текст не съществува, а съществува нещо, което е записано през 2010 г. в Закона за здравното осигуряване и то се казва „уникален идентификационен код“, което може да бъде технически реализирано и през пръстов идентификатор“.

По думите му, безспорен проблем е контролът. „Как ще наречем контрола, дали пръстов идентификатор или по друг начин, съпротивата срещу него ще бъде голяма. Това е разбираемо, защото все пак става въпрос за 3,5 млрд. Сериозен разход и нежеланието ни да допуснем пациента да участва в този контрол, не е най-доброто, което правим и в момента“, смята зам.-министърът.

„Монитор“ пък съобщава, че средствата за онколечение няма да бъдат орязвани. „Това е обещал здравният министър д-р Петър Москов на среща с онколози, която се е провела в МЗ вчера. Той е уверил, че нито цените на клиничните пътеки ще бъдат намалени, нито пък обемите на медицинска дейност“, пише ежедневникът, като се позовава на думите на националния консултант по онкология проф. Асен Дудов.

„Водещи онколози бяха притеснени, че от 86 000 хоспитализации годишно по настоящия рамков договор в новия са заложени едва 35 хиляди. Освен това са били намалени цените на клиничните пътеки, което сериозно би затруднило достъпа на пациенти до лечение. Министър Москов обещал, че клиничните пътеки нямало да бъдат намалени дори и с една“, допълва публикацията.

„Новинар“ пък информира, че бездомни пациенти престояват цели месеци във варненската болница „Света Анна“, докато чакат да бъдат настанени някъде. „Това се налага заради закриването на приюта за временно настаняване, съобщи директорът на клиниката д-р Гален Шиваров чрез писмо до общинската комисия „Социални дейности и жилищна политика“, цитирано от Дарик“, обяснява материалът.

„В отделенията постъпват много бездомни в тежко състояние, безработни, възрастни хора без близки и здравно неосигурени. Откакто изтрезвителят в града не функционира, в Спешно отделение се водят и лица в нетрезво състояние. В практика се превърна пребиваването на този контингент пациенти в болницата и след приключване на лечението“, посочва д-р Шиваров.

Той добави, че това води до финансови загуби за клиниката и този проблем трябва да бъде решен и от общината. По думите му във Варна нараства броят на приходящите от други градове, които живеят по улиците, а много често ги приемат в критично състояние. След лечението няма кой да се погрижи за тях, защото близките им не искат да поемат такъв ангажимент и ги игнорират. Именно заради това д-р Шиваров настоява местата в приютите да се увеличат“, пише още вестникът, като припомня, че за подобен случай в края на миналата година сигнализираха и от болницата в Бургас, където известно време живя 83-годишна жена.

Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/pechata-podpisvaneto-nrd-201-63526

Създаването на болничния гигант

Турският холдинг „Аджъбадем“ преговаря да купи „Токуда“ и веригата „Сити клиник“, което ще я превърне в най-големия собственик на болници след държавата

Токуда“ е най-голямата като приходи частна болница с постъпления от почти 100 млн. лв., а „Сити клиник“ има консолидирани приходи от около 40 млн. лв.

За десет години болничният пазар в страната бавно започна да се променя – появиха се частни лечебни заведения, дори вериги. Сега секторът е на крачка от нова едра трансформация, защото е възможно чуждестранен инвеститор да купи едновременно две от най-големите болници.
Чрез звеното си в Турция „Аджъбадем“ малайзийс­ко-японската група IHH Healthcare от седмици води преговори за покупката на 100{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от „Токуда болница София“ и мажоритарен дял във веригата „Сити клиник“ според източници на „Капитал“, запознати с хода на сделките.
В момента японската „Токуда болница София“ е най-голямата като приходи частна болница с постъпления от почти 100 млн. лв. и четвърта по плащания от здравната каса, а българската група „Сити клиник“ има консолидирани постъпления от около 40 млн. лв., преди година беше шеста сред частните болници със своите клиники и е на 23-о място по плащания от здравната каса (виж карето).
Сигурност за мегасделката няма, тъй като в момента текат преговори. Според източник на „Капитал“ двете покупки не са вързани – възможно е и една от тях да не се случи, но това не изключва завършване на другата. Ако обаче планът се изпълни, в страната ще се появи новият голям в сектора, който ще е с 50{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} повече приходи от сега най-голямата болница – пловдивската държавна „Свети Георги“. И с нов стил и методи, придобити с опита, достигнат чрез над 2 млрд. долара годишен оборот на азиатската група.

Удвоена възможност

Според източници на „Капитал“ първа е дошла опцията за покупка на „Токуда“. Още през миналата година консултанти са събрали интерес от инвеститори. България, логично, не е попаднала в радара на големи американски или западноевропейски болнични групи. „В Румъния се продаваше болница и интерес проявиха основно финансови инвеститори и вериги от типа „Аджъбадем“, които гледат към разрастване“, каза представител на компания, разглеждал „Токуда“ като актив.
Представител от турската страна потвърди пред „Капитал“, че екипите на „Аджъбадем“ са посетили „Токуда“. А според няколко други източника планът е сделка да има до края на март. От турския холдинг не отговориха на въпросите на „Капитал“, а представителят на „Аджъбадем“ за България д-р Гюрай Ходжев също отказа коментар. „Сити клиник“ също не пожелаха да дадат информация за евентуални преговори и предстояща сделка. От „Токуда“ изпратиха официален коментар, в който не се споменава нищо за водене на преговори, но не се и отрича.
Въпреки това по неофициална информация от началото на годината в клиниката тече дю дилиджънс, а представителят на японския собственик на болницата – Артър Стърн, няколко пъти гостува в София и е обявил пред лекарите от болницата, че води преговори за продажба на лечебното заведение с чужди инвеститори с опит. През миналата година Стърн опита да продаде другата инвестиция на групата – мажоритарния дял в Токуда банк, но БНБ не разреши сделката. Българската болница е единственото чуждестранно лечебно заведение на японската верига в Европа, но след заболяването на основателя й д-р Торао Токуда вероятно наследниците му са решили да излязат от инвестицията в България.
При „Сити клиник“ причината е различна. Инвеститорите в групата, научавайки за продажбата на „Токуда“ и големия кандидат, по-скоро са потърсили стратегия за бъдещето си. По-младата верига все още е във фаза инвестиции, след като през декември отвори новото си раково звено. Но навлизането на нов амбициозен играч на пазара би затруднило растежа и би намалило шанса групата да е атрактивна за друга чуждестранна група. А повечето инвеститори в „Сити клиник“ са по-скоро финансови, които, макар и необявено публично, имат за цел да изградят модерна и качествена верига, която да продадат след години на стратегически купувач. Просто удачният момент е дошъл по-рано от очакванията.

Кой купува

Собственик на „Аджъбадем“ е инвестиционният холдинг IHH Healthcare, в който най-голям акционер е малайзийският държавен фонд Khazanah Nasional, следван от японската Mitsui и американската Citigroup. Дружеството е публично и се търгува на борсите в Малайзия и Сингапур. Групата има 25 хил. служители, оперира 41 болници в 10 страни, естествено в Малайзия и Сингапур, но също и в Китай, Бруней, Виетнам, Индия и др. Истанбулската Acibadem Holdings е отговорна за услугите за района на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Групата е основана през 1991 г. IHH е най-големият оператор на болници в Югоизточна Азия с 2.24 млрд. долара приходи през 2014 г. В Турция в структурата има 18 болници и 13 центъра по различни специалности, като освен това холдингът притежава болница в Македония.
Причините турското подразделение на холдинга да се ориентира към България са много. От една страна, представителството на клиниката е вероятно първото на турска болница в България чрез усилията на д-р Гюрай Ходжев, който дълги години е практикувал в Турция и е успял да убеди собствениците, че трябва да предложат услугите си и на български граждани. До момента турска болница не е откривала филиал в България, нито е купувала лечебни заведения. „Аджъбадем“ например имаше договор за съвместна работа с „Токуда“ отпреди над шест години и част от пациентите, които не можеха да получат лечение в България, можеха да отидат в Истанбул.
Възможно е това да е очакваната европейска експанзия на холдинга. Като цяло до момента той е известен със спонсорството си на спортни отбори, включително и български, заради специализацията на една от големите си болници в спортна медицина и в лекуването на много световни спортни звезди.
През последните 10 години Турция инвестира милиарди в обучението на своите лекари и медицински сестри, в мащабна здравна реформа и в превръщането на страната в средище за медицински туризъм. Държавата предлага на отлични ученици стипендии за обучение по медицина в най-добрите университети в Германия, Великобритания и САЩ с идеята да се върнат и да практикуват в родината си, освен това насърчава частните инвестиции във високотехнологични клиники, акредитирани по най-високите световни стандарти. В резултат на стратегията си Турция успя да преформатира сектора си и да предлага медицина на най-високо световно ниво.
На практика лечението и консултациите в Турция са най-бързата, евтина и качествена медицинска услуга в чужбина, която българските пациенти все по-често ползват. Ограниченията за чакане и плащане от здравната каса за лечение в европейски клиники и липсата на достатъчно възможности за лечение и диагностика в България, особено за болните от рак, практически водеше по-платежоспособните пациенти първо в Истанбул.
Съществува хипотеза, че обилната инвестиция, която правителството на България направи през миналата година в киберножове, лъчетерапевтична апаратура и модерни апарати за изследвания и операции на рак, е възможната причина турската верига да реши да последва пациентите си. По най-груби изчисления в Турция се лекуват около 5000 българи годишно, които плащат около 100 млн. лв. Освен това едва ли българските клиники толкова бързо ще успеят да се справят с новата апаратура, тъй като специалистите дори не в радиохирургията, а само в химиотерапията са изключително дефицитни.
Всъщност турските болници и по-конкретно „Аджъбадем“ далеч не са специализирани само в лечение на рак, а покриват абсолютно всички специалности. В случая „Токуда“ наистина има онкоотделение и първата радиохирургия в България, но преди всичко е известна многопрофилна клиника с 37 отделения. Възможността да се последват българските пациенти в онкологията вероятно предоставя „Сити клиник“ с новата си онкоболница, но и нейната стратегия е да покрива повечето заболявания въпреки първоначалния си акцент върху кардиологията.
Ако сделката стане, не е невъзможно познатата турска стратегия да бъде приложена и в купените български заведения и това да даде и тук тласък за превръщането на страната в дестинация за медицински туризъм. Заложби за това вече има и се използват в някои специалности, като например денталната медицина.

Как ще се отрази на пазара

Евентуална сделка за покупката на двете клиники ще бъде най-мащабната в здравния сектор. Японската болница, която стъпи на пазара преди повече от девет години, беше първата, единствената и най-голямата чуждестранна инвестиция в болничния сектор след промените и бързо набра скорост. До момента собствениците й не бяха решили тя да се разширява допълнително и да се превръща във верига. Така най-голямата като приходи частна болница в България – „Токуда“, всъщност е само един обект, докато конкурентите й все повече са вериги от болници, и то собственост на българи. Най-голямата от тях – „Софиямед“, има медицински заведения в Пловдив, Бургас, Пазарджик, Пещера и Велинград. „Сити клиник“ има две болници в София, една в Бургас и във Варна притежава медицински център.
Така евентуалното излизане на най-големия и единствен чужд инвеститор и замяната му с друг, придобил и още активи в сектора, наистина ще е събитие за лечебните заведения, още повече че на никого не е известна стратегията, която „Аджъбадем“ биха приложили в България.
Част от сегашния екип на „Сити клиник“ при основаването й всъщност напусна точно „Токуда болница“ и дали екипите на две от най-големите столични клиники ще се съберат, кой ще управлява предишните си колеги и дали някой ще напусне е в центъра на обсъжданията в сектора.
МБАЛ „Токуда болница София“ функционира както досега, обслужвайки български и чуждестранни пациенти. На този етап собственикът на болницата не е склонен да обсъжда бъдещите си стратегии в по-голяма степен от намеренията си за продължаващ растеж и развитие на медицинската дейност на болницата. Продължаваме да инвестираме във високотехнологично оборудване и да обслужваме нарастващ брой пациенти“, коментираха от болницата.
Според лекари от клиниката при преговорите се цели да се запази болницата в сегашния й вид, а новият собственик да продължи да я развива и да инвестира в нея.
Разбира се, основното неизвестно пред двете частни болници е как ще продължат да работят с основния платец – здравната каса. От 1 април се очаква да влезе в сила Националната здравна карта и касата да избира с кои клиники да работи и по кои клинични пътеки и с кои не. Документът предвижда орязване на легла в ключови специалности в София. Тъй като държавата е в позицията да бъде едновременно най-големият собственик на болници, да определя здравната карта и да доминира в управлението на здравната каса, от волята на правителството в крайна сметка ще зависи дали частните клиники ще продължат да се развиват успешно чрез редовните осигуровки на българите.

Източник:http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/02/26/2712996_suzdavaneto_na_bolnichniia_gigant/

Милетия Велева: Рехабилитацията на дъщеря ми струва колкото жилище в София

Ива е с увреждания, но рисува, чете, говори, завърши гимназия

Милетия Велева се грижи сама за своята 26-годишна дъщеря Ива, която е с детска церебрална парализа и епилепсия. Техният случай беше изследван от екипа психолози и клинични социални работници, които създадоха Наръчник за работа с болни деца и техните родители. Милетия разказа нелеката съдба на семейството и неговата борба за нормален живот.

– Г-жо Велева, кой откри заболяванията на вашата дъщеря?

– Джипито на Ива й откри детската церебрална парализа, когато тя беше шестмесечно бебе. Веднага ни насочи към тогавашния център за ДЦП, а сега е специализирана болница в кв. “Красна поляна”, ръководена от д-р Чавдаров. А епилепсията лекувахме при баща му – проф. Чавдаров. Епилепсията се отключи, преди Ива да навърши две годинки. Овладя се, когато навърши 10 години.

От 6-месечна възраст започнахме с двигателна рехабилитация заради ДЦП. Макар и по-късно, Ива си проходи – на годинка и шест месеца. Тя имаше и увреждане на говора. Само аз и баща й я разбирахме. Учителките в детската градина изобщо не можеха да схванат какво казва. Затова я преместихме в логопедичната детска градина на болница “Св. Наум”. Наех и частен логопед, идваше вкъщи, и то дълги години. Естествено, че говорът на дъщеря ми се подобри.

Частни уроци й даваше също г-жа Здравка Попова, която е блестящ педагог. Влизаше ни в положението, защото и тя имаше дете с увреждане.

– Виждам, че сега Ива ходи добре, говори.

– Да, но за това толкова много работа и пари съм вложила в Ива – все едно да купя най-малко едно жилище. Няма значение, всеки родител прави максималното за детето си. Ива ходи, но й е нужен придружител, защото на моменти пада на земята. И това не са пристъпи на епилепсията, а от церебралната парализа. Болшинството от децата с ДЦП имат и епилепсия – двете заболявания са свързани.

– Операции правихте ли?

– Не. Уплашиха ни към 2000 г., че има скъсяване на ахилесовото сухожилие. Ива беше много малка, а операция се прави, когато навърши 18 г. Направихме 5-6 консултации и отказахме операцията. После имахме по-голям проблем. Заведох я в болница, защото се изпускаше през деня, въпреки че нощем и като бебе не се е напишквала. След пълни изследвания на бъбреците й нефроложката каза, че е на неврологична основа. Направихме изследване със скенер и откриха киста на мозъка и хидроцефалия. Даваха ни зор веднага да сложат клапа (шънт) на главата, за да се намали мозъчното налягане. За три дни трябваше да реша дали да се оперира. Цялото действие се разви пред Ива и тя го прие трагично. Започнах да търся консултации и

стигнах до Анадолската клиника в Истанбул

Там ни казаха, че кистата е калцирана и не расте, а хидроцефалията на Ива е умерена и че няма нужда от операция. Всичко това ни излезе 1500 лв., но беше перфектно организирано. Човек ни закара до Истанбул, осигуриха преводачи. Всички консултации с професори бяха планирани до минути. Очарована съм от тази болница.

– През годините някой помагаше ли ви да гледате дъщеря ви?

– Когато разбрахме, че дъщеря ни е болна, ние с мъжа ми се хванахме ръка за ръка и треперехме над нея. През 1999 г. обаче му направиха операция на сърцето. Още в болницата той получи инсулт и вече не можеше да работи. Аз трябваше да изкарвам парите за семейството. Сутрин излизах в 6 ч. и се прибирах в 20 ч. Но знаех, че детето ще е прибрано от училище, че ще е нахранено. От три години и половина съм вдовица. Хвана го ракът и вече не можах да го спася. Ние с Ива затънахме много в емоционална дупка, в тази мъка.

Добре, че Ани (Анет Маринова, училищен психолог в 23-о СОУ София) ни помогна. От две години ходим при нея и тя

успя да ни измъкне от дупката на скръбта

Проблем е също, че ние с Ива сме хванати една за друга като гербови марки. Тя без мен не може да мръдне, аз без нея не мога да мръдна. Ани ми обясни, че трябва да подтиквам Ива да бъде самостоятелна. Например тя може да си мие зъбите, ръцете, но не и да се къпе. Вече се включва в самото къпане. Карам я да казва какво иска да пазарувам, да следи на коя спирка трябва да слезем, на какъв транспорт да се прекачим. Ако някой се обажда по телефона, й давам да се обади и да разбере за какво става дума.

Благодарение на психоложката самата аз осъзнах, че Ива трябва да бъде по-самостоятелна. Защото сега тя разчита на мен за всяко нещо. Имаме идея с майката на едно момче, с което Ива е отраснала, да ги пуснем да ходят сами до дневния център за социална рехабилитация на бул. “Раковска” №112 или до офиса на Веска Събева (председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия). И на двете места ходят на занимания. Вярно, че ще ми бъде притеснено, но децата ще бъдат по-свободни. Убедена съм, че трябва да се направят тези първи крачки.

– Какви умения е придобила Ива и накъде може да я стимулирате да се развива?

– Ива завърши средно образование. Чете непрекъснато, даже сложни медицински книги. Харесва й. Сега ми дава зор да отидем в Червения кръст да изкара курс за оказване на първа помощ на пострадали. Иска да се включи в младежката организация на Червения кръст. Освен това рисува много хубаво и

вече направи две самостоятелни изложби

Получихме спонсорство от едно момче в инвалидна количка – Кристиян, който пее много хубаво и написа книга. Той дари на Ива и на други деца като нея парите от книгата си. Тези пари ги инвестирах в уроци по рисуване. Ива има потенциал да се развива.

– Милетия, сега ходите ли на работа?

– Успях да се пенсионирам и след това започнах като чистачка в район “Оборище”. Тази работа ме устройваше, защото отивах към 6 ч. сутринта и в 9 ч. се прибирах. През това време Ива спеше. Оставях й закуска, ако се събуди. Като се прибера, денят ми е свободен за нея. Предишната кметица ми знаеше положението и ме държеше на работа. Но дойде нов кмет и нас, пенсионерите, ни изшитка.

– Какъв е най-големият ви страх?

– Най-големият страх на всички родители е какво ще стане с децата ни, след като вече няма да сме до тях. Уж има защитени жилища, а виждаме какво се случва.

Има издевателства, бият ги и какво ли не, няма кой да ги наблюдава. Това го правят някои по-агресивни деца, например с психични разстройства. Бащата на познато момиче се заключва нощем в стаята си, защото гласовете й нашепвали да убие някой.

В защитените жилища в България живеят по много хора на едно място, независимо от уврежданията, всички са в един кюп. В други страни нещата са организирани по друг начин и хората имат сигурност.



Как да станат полезни кухите социални услуги?

Първият “Наръчник за работа с болни деца и техните родители” създаде екип от клинични социални работници, ръководени от преподавателя по психология в НБУ Галина Маркова. Инициативата е на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ) по проекта “Инициатива за приобщаваща семейна среда”.

Наръчникът обобщава 20-годишният опит на АРДЕ и помагащите на Асоциацията психолози и клинични социални работници. Той ще бъде предложен на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика като коректив на техните услуги.

“Социалните услуги обикновено не са съобразени с нуждите на семействата на болни деца. В България сме царе на създаването на кухи услуги. У нас никой не учи семействата и близките как да се грижат за болния и как да се справят с проблемите си.” Така обясни нуждата от този наръчник председателят на АРДЕ Веска Събева.

Според Галина Маркова родителите на деца с епилепсия трябва да получат подкрепа от специалисти още при първата криза в семейството. Наръчникът може да служи като ръководство и при работа изобщо с тежкоболни деца и техните близки.

“Тези хора губят работата си, другото дете в семейството остава в сянка или също се натоварва с родителски функции, влошава се семейната атмосфера, нерядко се стига до разпад на семейството, защото единият родител не издържа на напрежението. Точно затова тези хора трябва да бъдат подкрепени веднага, преди още проблемите в семейството да се задълбочат”, обясниха от екипа, участвал в създаването на Наръчника.
Мара КАЛЧЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/44046

Хроничните заболявания на модерния човек

Хроничните заболявания, наричани още незаразни болести, протичат за дълъг период от време и прогресират бавно. При тях в началото може да не се наблюдават характерни симптоми, а когато болестните прояви са налице, заболяването мече в много напреднал стадий, пише в новия си брой в.

„Уикеинд“. Ето защо е важно да ги познаваме добре и да знаем как да се предпазим и да се лекуваме, ако вече страдаме от тях. Характерно за хронично болните хора е, че те се нуждаят от постоянен прием на медикаменти и медицински грижи.

По данни на Световната здравна организация, тези заболявания са едни от водещите причинители на смъртност в света. До 2030 г. се очаква смъртните случаи, дължащи се на хронични заболявания да нараснат до 52 милиона годишно, докато смъртните случаи, причинени от инфекциозни заболявания се очаква да намалеят до 7 милиона души годишно през същия период.

Ракови заболявания

Безспорно това са едни от най-сериозните хронични заболявания. Те представляват група болести, които се характеризират с неконтролируемо и ненормално нарастване на клетки, които често образуват така наречените бучки. Практически всеки един орган в човешкото тяло може да образува злокачествени тумори.

У нас има 200 000 души със злокачествени образувания. Всяка година се разкриват нови 26 000 случая, което е два пъти повече отпреди 20 години. Всяка година жителите на едно малко населено място – от типа на Панагюрище, умират от злокачествени тумори.

Ракът няма специфични начални симптоми. Те се развиват според локализацията на туморите в тялото и се проявяват по различни начини. Например, ако туморът расте в близост до жлъчката, цветът на кожата се променя и става леко жълтеникава. За съжаление, признаците и симптомите на рака на простатата се проявяват едва когато той вече се е разпространил.

Ракът може да доведе и до поява на общи симптоми от рода на температура, повишена умора и отслабване. Други тумори изработват хормоноподобни вещества, които влияят на нивото на калций в кръвта. Това удря нервите и мускулите, водейки до слабост и световъртеж.

Сърдечносъдови заболявания

Това също е голяма група от болести, които засягат сърцето и кръвоносните съдове. Те са най-значимата причина за смърт както в световен мащаб, така и у нас. Специалистите често твърдят, че те сериозно превъзхождат по своята жестокост онкологичните заболявания. В основата им стоят атеросклеротичните плаки, които запушват в различна степен една или няколко артерии. Това затруднява притока на кръв към органите. За нарастването на тези шлаки допринася лошия холестерол, окислителните процеси, възпаленията и т.н.

В Европа тези болести причиняват 47{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от смъртността – 52{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} при жените и 42{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} при мъжете. У нас процентът е още по-висок – над 60{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от всички фатални случаи. Основни проявления са инфарктът и инсултът. Родните специалисти твърдят, че разкъсванията на артерии в мозъка е по-често срещано от коронарната болест на сърцето.

Най-засегнати от сърдечносъдовите заболявания са хората над 55-годишна възраст – в 91{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от случаи. Въпреки че рискът е по-голям за хората в по-напреднала възраст, не са рядкост инсултите сред младите хора до 35 години. Сърдечносъдовите заболявания, подобно на раковите, също нямат специфични прояви. За характерни симптоми се приемат болката в гърдите, виенето на свят и лесната умора.

Диабет

Това заболяване се характеризира с повишено ниво на кръвната захар в организма. То се дължи на отслабена реакция на клетките към инсулин или на недостатъчното му производство в тялото. С течение на времето диабетът води до склерозиране и задебеляване на най-големите и най-малките кръвоносни съдове, което причиняват лошо хранене на тъканите и трудно протичане на кръвта.

Раните заздравяват по-трудно и по-често се наблюдават инфекции. Съществуват и други хронични заболявания, но горните три са водещите причини за смъртност от диабет в световен мащаб. Регистрираните у нас болни от диабет са 300 000 души. Специалистите обаче смятат, че реално пациентите са около половин милион.Европейско изследване показва, че повече от половината диабетно болни не са под добър контрол.

Диабетът се характеризира с лесна уморяемост, повишено чувство на глад и жажда, замъглено зрение и други неприятни прояви, уточняват специалистите. Според тях това е едно от най-лесните за диагностициране хронични заболявания

Асма

Това е хронично възпалително заболяване на белите дробове, характеризиращо се с чести проблеми с дишането. При нормално дишане, въздухът свободно навлиза и излиза от белите дробове. По време на астматичен пристъп, обаче, епителът на въздухоносните пътища се подува, мускулатурата около тях се втвърдява и малките въздушни пътища се напълват със секрет, което затруднява дишането. Въздушните пътища стават свръхчувствителни към промените в околната среда, което води след себе си кашлица и свирене в белите дробове.

Близо половин милион българи страдат от астма, като 150 000 от тях са деца. Заболяването е лечимо, но често хората са склонни да пренебрегват симптомите и да не търсят лекарска помощ. Според лекарите най-тревожното е, че много от пациентите с астма са пристрастени към тютюнопушенето. Едва около 20{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от пациентите с диагноза астма се лекуват редовно и постигат контрол на заболяването.

Симптомите на астмата се променят различно във времето. По-често те са по-лоши през нощта или в ранните часове на сутринта. Тежестта на астмата варира при отделните индивиди. Някои пациенти имат симптоми от време на време, други – по-често и това води до затруднения в ежедневната активност, при трети заболяването протича много тежко, което почти напълно ги лишава от възможността да водят нормален живот, да ходят на училище или на работа и т.н.

Остеопороза

Това е заболяване, при което масата на костното вещество намалява, променя се структурата на костите и те стават лесно чупливи. При жените най-често се появява след започване на менопаузата. При хората от двата пола в третата възраст намаляването на костната маса става успоредно с общото намаляване на телесната маса.

В основата на този процес е извличане на калция от състава на костните клетки. Остеопорозата може да протече дълго време, без никакви симптоми. Но при загуба на 30{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от костната плътност, заболяването може да бъде установено чрез рентгенова снимка, чрез изследване на калция и фосфора в кръвта и урината. Тогава се появяват и болките в бедрената кост.

При най-незначителни натоварвания са възможни счупвания, които трудно заздравяват и може да се стигне до трайна инвалидност. У нас броят на болните от остеопороза вече надхвърля 100 милиона и близо 80{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от тях са жени в менопауза.

Източник:http://www.hospital.bg/news-7902-hronitchnite-zaboliavaniia-na-moderniia-tchovek.html

Покажи ми… пръст

Процедурата за софтуер и четци за пръстови отпечатъци на здравната каса в момента е на ръба на закона и смисъла

За личните карти, задграничните паспорти и при разследване на престъпление. Това са случаите, в които в момента в България се събират пръстови отпечатъци.

По идея на здравния министър сега към тези случаи може да се добави и още един – всички здравноосигурени граждани, които посещават лекар, лаборатория, болница или аптека, ще оставят отпечатък при всяко посещение. Въвеждането му е поредният инструмент, с който да се спре източването на здравната каса по думите на министър Петър Москов.

Ако оставим настрани неприятното усещане, че всички по веригата лекар, фармацевт и пациент се третират като потенциални престъпници, другите важни въпроси са дали личните данни на пациентите са достатъчно надеждно защитени във всяко едно място, където сега биха се въвели такива отпечатъци, дали процедурата е напълно законна и всъщност колко пари ще струва това и на кого.

Първоначално тази идея трябваше да заработи от януари, в момента срокът е юли. Проектозаконът за електронната идентификация е на второ четене в парламента, но явно държавните институции ще продължат да си генерират с парите на данъкоплатците допълнителни собствени проекти, какъвто е случаят с идеята на Москов. Здравната каса е на път да приключи обществената поръчка за софтуера за пръстов идентификатор и четци, който само за момента е на стойност над 500 хил. лв. и който се крепи на заповед на управителя на касата. Самият пръстов отпечатък все още не фигурира в нито един нормативен документ, а е част от проекти за уредба, която дори не е на ниво закон.

Къде има пръстов отпечатък в болницата

По думите на здравния министър д-р Петър Москов подобна система има в Турция, като там в болниците и аптеките пациентите се идентифицират с отпечатък на цяла длан. До момента няма публични данни която и да е европейска страна да е въвела подобен начин за отчитане на боледуващи.

В същото време мантрата, че някой точи здравната каса, е рефрен на всички правителства от години. Големият проблем, обаче е, че публични виновници и отнети договори за това няма. В същото време здравната каса разполага с достатъчно контролни механизми, за да засича фалшивите пациенти, ако иска, и сега.

През миналата година болниците до една бяха задължени с постановление на правителството да въведат четци за лични карти, с които пациентите маркират, че влизат в клиниката или ги изписват. Инвестицията в тези четци беше над 30 млн. лв., като ефектът от цялото упражнение все още не е точно изчислен. От надзорния съвет на НЗОК съобщиха в началото на тази година, че касата е спестила от четците за лични карти около 10 млн. лв., което на фона на инвестицията в тях и на бюджета й от 3.2 млрд. лв. изглежда най-малкото скромен резултат.

В същото време в програмите на всички политически сили и в стратегията на правителството за здравния сектор, одобрена от парламента, е залегнало въвеждането на електронна здравна карта, електронно досие и издаването на електронни рецепти. Никъде обаче не е записано, че входът към тях ще става с пръстов идентификатор.

След множество дискусии и притеснения на пациенти, министърът и екипът му обявиха, че всъщност не става въпрос за реален отпечатък, а за биометрични данни, които генерират цифров код, който се свързва с ЕГН на пациента, а вероятно и на неговите близки, за да могат те да взимат лекарствата му от аптеката например. Ако ви звучи още по-сложно, вероятно това е целта.

Малко обидно и скъпо…

Повечето национално представени пациентски организации подкрепят идеята за въвеждане на пръстов идентификатор като инструмент за контрол върху сектора.

Съсловната организация на лекарите – Българският лекарски съюз (БЛС), е съгласна с отчетността, но не въведена по този начин. Първоначалната идея на здравните институции беше пръстовият отпечатък да стане част от Националния рамков договор с лекарите за цените и обемите медицински услуги, които плаща здравната каса. БЛС категорично отказа идентификаторът да се въвежда по този начин.

„Ако правителството и министерството искат да си въвеждат нещо, нека го направят както преценят. Ние сме съгласни с отчетността, но считаме, че въвеждането на електронна здравна карта, която ще отключва пациентското досие, е нещо съвсем различно. Освен това пръстовият идентификатор ще попречи на транс­граничното осигуряване. Как ще се лекува чуждестранен пациент в България, ако откаже да даде отпечатък, какъвто никой не му иска в другите европейски страни“, коментира д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС.

Голяма част от лекарите коментират, че самото въвеждане на такъв начин за отчитане ще бъде обидно за пациентите, а и за самите тях. Съществуват и множество опасения какво ще се случи, ако системата не разпознае отпечатъка на болния, по какъв начин ще се третира пациент в безсъзнание, ще можеш ли да вземеш лекарствата на близък човек и по какъв начин.

„Въвеждането и на система за събиране на пръс­тови отпечатъци ще натовари финансово лечебните заведения без никакъв ефект върху качеството и достъпа до медицинска помощ. Освен това ще ги направи зависими от един монополист за въвеждането и поддържането на тази напълно ненужна система. През миналата година направихме огромен разход за системи за четци на лични карти, а сега тази система ще бъде изхвърлена“, коментира д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници.

По думите му пръстовият идентификатор е част от цяла серия незаконни мерки за ограничаване на пациентите да ползват медицински услуги, като здравната карта, пакетите и т.н., и целта е касата да се вмести в бюджета си, защото кражби така или иначе няма или са пренебрежимо малки.

…и може би незаконно

Ден преди дебатите по вота на недоверие към правителството за здравната му политика парламентарната група на ГЕРБ поиска информация от здравния министър точно за пръстовите отпечатъци.

„Д-р Москов се ангажира да ни даде допълнителна информация и анализ за това какво е спестило въвеждането на чекирането с лични карти, колко е струвало, а също така да представи оценка на въздействието от въвеждането на идентификатора и правна рамка за него“, коментира д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия и народен представител от ГЕРБ. На практика здравният министър не е могъл да отговори на въпроса на каква законова база въвежда четеца.

След отказа на БЛС да въведе идентификатора с Националния рамков договор, а и заради съществуващата опасност рамков договор да не бъде подписан, министерството предложи отчитането с пръстов отпечатък като част от наредбата за достъпа до медицински услуги, която в момента е на етап обществено обсъждане.

В същото време здравната каса продължи процедурата по избор на разработчик на софтуера и четци за идентификаторите на база на заповед на управителя и решение по въпроса на надзорния съвет. До редакционното приключване на броя от институцията не отговориха на въпросите на „Капитал“ въз основа на кои нормативни документи се провежда процедурата, как кореспондира това с проектозакона за електронната идентификация (е-правителството), дават ли компаниите гаранция, че биометричните данни няма да се използват за отключване на мобилни телефони и компютри, че няма да бъдат източени от НЗОК, аптеки или болници и каква отговорност ще носят всички те при злоупотреба с тези данни. Попитахме още какво ще се случи, ако пациентът откаже да постави пръстовия си отпечатък, както и каква е гаранцията, че тежко болни пациенти не трябва да ходят до аптеките, за да получат терапията си. Междувременно процедурата на здравната каса беше оспорена в съда.

„Проектозаконът за електронната идентификация като цяло не изключва и други схеми за идентификация. Освен това законът се отнася основно до интернет, макар картата да може да се използва и присъствено. Според мен заповедта за процедурата не е незаконна, стига здравното министерство да я впише в своя наредба“, смята Божидар Божанов, съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова по е-управлението. Според него след няколко години, когато в личната карта има електронен идентификатор, пръстовите отпечатъци може да станат излишни, или да се ползват за допълнително потвърждение. Божанов смята, че вероятно отпечатъците няма да се пазят в базите данни, а там ще остане само резултатът от приложената еднопосочна функция.
От Комисията за защита на личните данни отговориха, че не са били консултирани официално за въвеждане на пръстови отпечатъци в здравеопазването и за процедурата на здравната каса и ще решат на специално заседание, вероятно в петък, дали това въведение кореспондира с проектозакона за електронната идентификация и директивата на ЕС за въвеждане на паспорти с чип. Комисията ще обсъди и как ще бъдат защитени личните данни на гражданите и какви мерки да препоръчат на НЗОК, болници, аптеки, лаборатории, медицински центрове и лекари. Освен това те ще препоръчат добре да се обясни каква ще бъде процедурата, ако пациентът откаже или не е в състояние да даде отпечатък.

Според юристи, специализирали в сферата на защитата на личните данни и е-управлението, пръстовите отпечатъци са изключително деликатни данни и вероятно Комисията за защита на личните данни ще изиска най-високо ниво на сигурност на информационните системи, които ги събират и обработват. „Биометричните данни са лични данни с висок интензитет и трябва да се обработват така, че да не се допусне тяхното изтичане. Въпросът е дали за отчитане пред здравната каса трябва да се снемат такива и дали е оправдано да се събират – не би противоречало, ако е застрашен животът на пациента и няма друг начин да го идентифицираш“, коментира проф. д-р Георги Димитров, съдружник на адвокатско дружество „Димитров, Петров и ко“ и преподавател по право на информационните технологии в СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ, УНСС и др.

Според него конкретният казус не може да бъде уреден в Националния рамков договор или с наредба, а трябва да бъде изведен на ниво закон заради високия обществен интерес и това да стане с мнението на компетентния регулаторен орган – Комисията за защита на личните данни.
Проф. Димитров допълва, че в момента проблемът с идентификацията се решава на парче от всяка отделна държавна институция – пред едни държавни или общински органи се представят лични карти, в НАП издават персонални идентификационни кодове, в сайта на НОИ се влиза с ЕГН, в някои от ведомствата се влиза с потребителско име и парола, в други – само с електронен подпис или криптографски сертификати, генерирани от самата институция.

Предстои развръзка

До момента никой не е обжалвал самата процедура за избор на доставчици, която провежда здравната каса. Победител в нея беше обявен в петък и това е „Гама Стемо Консулт“, чиято оферта е четири пъти по-скъпа от другата подадена. Вероятно обаче наредбата, с която пациентите ще бъдат длъжни да предоставят отпечатъци, а лекарите и фармацевтите да им ги снемат, ще бъде обжалвана, а самата заповед за процедурата също е в съда.

Според председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова очакването към министерството е да представи цялостна концепция за електронно здравеопазване – здравна карта и здравно досие и да бъде ясно дали пръстовият идентификатор е вход към тях. За да се получи това, информационната система на касата трябва да бъде преработена изоснови и засега е ясно само, че пръстовите отпечатъци няма да отключват нищо. Освен нови проблеми за Петър Москов.

Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/26/2712979_pokaji_mi_prust/?sp=1#storystart

Д-р Ридиан Неделко, републикански консултант по неврохирургия: България най-добре образова лекари в Европа

Специалистът от Албания е приел страната ни като втора родина

В Милано му казали да специализира в България и тогава да се върне

България дава най-доброто образование по медицина в Европа и затова лекарите ни се харчат като топъл хляб на Запад. В това е убеден един албанец, приел страната ни като втора родина. Д-р Ридиан Неделко днес е част от екипа на клиниката по неврохирургия в спешната болница на Варна – МБАЛ “Св. Анна”, и е сред репубиканските консултанти по неврохирургия за Североизточна България. Зад гърба си има над 2300 операции, една от които е на няколкодневно бебе с мозъчен кръвоизлив.

Работното място на д-р Неделко плаче за ремонт, но той е категоричен, че не би го сменил с по-лъскаво и добре платено в някоя от развитите държави. “Имах оферта от водещ център в Нотингам, но отказах. Не искам да започвам всичко отначало. А преди години също отказах, защото тук специализантите научават повече. Получават и широка възможност за пряк достъп до болните, което в чужбина е почти невъзможно”, обяснява д-р Неделко.

Когато през 1999 г. завършил медицина в Плевен, записал да специализира неврохирургия. Година по-късно решил да прекъсне и да опита в родната Албания, а после и в Милано. “И на двете места ми казаха: Колега, вземи специалност в България и тогава ела. Знаеха, че ще вземат добре подготвен кадър. Няма разлика и сега – навън се търсят повече прясно дипломирани специализанти, отколкото абсолвенти. Грешка е, че след като им даде отлично образование, България ги изпуска”, казва д-р Неделко. И изброява причините за бягство. Ниското заплащане е само една от тях. Хирургът дава пример със себе си. Баща му плащал 5-годишната му специализация. “В друга държава щях да вземам прилична заплата, но нямаше да науча толкова и не съжалявам. Но става дума за денонощен труд, който трябва да се остойности и да се регламентира, защото малко от младите издържат, особено в специалности като неврохирургията”, казва д-р Неделко. Тази година от 7 мераклии да овладеят тайните на сложната му професия останал само един. Останалите се преориентирали към кожните болести.

Самият д-р Неделко черпи знания от светила в професията на семинари в цял свят, защото преките му ръководители оценяват уменията му. “Харчим наше време и пари, за да поддържаме нивото си, а оттам и това на клиниката в болницата, която е държавна. Оборудването се подновява основно от спонсори, хаби се много време в дейности, които нямат общо с медицината”, изрежда кривиците на системата д-р Неделко.

Сред абсурдите той подрежда и “хотелските” услуги, които по неволя болниците предоставят на хора без роднини. И сочи двама от пациентите – обездвижен мъж, който 6 месеца след изписването още е в болничното легло, и 92-годишна баба с деменция. Лекарите я върнали към живота след черепно-мозъчна травма, само за да се разбере, че няма кой да я приюти. “Това е проблем, защото липсва ясен алгоритъм за взаимодействие между болниците, общините и социалните служби. Потърпевши са клиниките, които стават безплатни хосписи”, коментира д-р Неделко.

Той с надежда приема проекта за изграждане на отделения за долекуване, стига да не се финансират и те като клиничните пътеки – на ден, а не според състоянието на пациента. “За касата няма разлика между счупен гръбнак и ребра и дископатия. Слагат еднакъв болничен престой, като не отчитат и придружаващите болести, за които уж щеше да има диагностично свързани групи”, възмущава се хирургът.

Тежи му липсата на признание. “Политици и медии от години очернят професията ни, без да се замислят, че денят ни започва и завършва с чуждата болка и страдание. Като прибавим и насилието над медици от страна на пациенти, не е чудно, че много колеги отказват да работят тук”, отчита д-р Неделко. Според него българите не осъзнават предимството на бързия достъп до медицинска помощ. “Това е Балкански синдром – всеки смята, че е спешен. А в по-заможни държави като Великобритания за преглед при специалист се чака месеци. Имаме пациенти англичани, които идват тук да се оперират, защото става по-бързо”, казва хирургът. Но е категоричен: “Обиколил съм доста кътчета по света и ако мога да избирам къде да живея, пак ще е България. Няма по-хубава страна.”

Източник:http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5331091

Д-р Радин Цонев: От 1 март НЗОК поема новата безинтерферонова терапия за лечение на Хепатит С

От 26 до 28 февруари 2016г., в хотел Риу Правец се проведе конференция на тема „Категоричен успех при хроничен хепатит C GT1”, организиран с подкрепата на фармацевтичната компания AbbVie.

По време на събитието бе поставен акцент върху новата безинтерферонова терапия за вирусен хепатит С, включваща медикаменти за перорално приложение ВИЕКИРАКС (омбитасвир/паритапревир/ритонавир) и ЕКСВИЕРА (дазабувир).

На събитието стана ясно, че от 1 март НЗОК ще започне да поема лечението на най-нуждаещите се болни с хепатит С – такива с напреднала фиброза и цироза, болни след трансплантация и тези, които не могат се лекуват с интерферон.

Специалният пратеник на Medical News на събитието разговаря по темата с д-р Радин Цонев, гастроентеролог в Токуда болница.

Коя е най-важната, според вас, новина от провелото се тези дни събитие?

От пациентска гледна точка, това е одобрението за новите безинтерферонови форми на лечение за хроничен висусен хепатит С, защото досега приемахме одобрене от Изпълнителната агенция за лекарствени средства от декември миналата година.

Вече ги има в мрежата, но с тях могат да се лекуват само богатите хора, защото те са с една много стабилна цена от 70-80 хиляди лева и нагоре и останалите пациенти нямаше как да се доберат до толкова скъпо лечение.

Единственото спасение на пациентите бяха т. нар. програми за ранен достъп, които фармакоиндустрията осигури и с която помощ ние, на два транша от 75 човека и сега още толкова, близо 150 души, успяхме да включим за лечение.

Това са тежко болни, тези, които няма как да чакат. Защото имаше и включени в тези групи пациенти, които не дочакаха тази терапия и за съжаление починаха. Всеки пациент, разбира се е спешен сам за себе си и ние сме определили специфични критерии.

Това означава ли, че сега само най-тежките случаи ще може да се лекуват?

По принцип те са приоритетни всичките. В консенсуса ние на практика записваме, че на лечение подлежат всички пациенти, които имат някаква форма на хепатит С вирусна инфекция като приоритет разбира се ще имат тежките случаи.

Има ли лимит по това направление?

Този въпрос трябва да го зададете на Здравната каса, защото тя е регулаторният орган, който определя бюджета, средствата и колко пациенти ще бъдат лекувани за месец.

Смятате ли, че в бъдеще, подобно на интерферона, и рибавиринът ще отпадне от терапията на хепатит С?

При някои случаи да. Това вече зависи от субгенотипа, дори при цирозите. Предстоят някои пробиви, вероятно в рамките на два три месеца рибавиринът ще отпадне при субгенотип 1b при цирозата и ще остане само на безонтерфероново лечение. От друга страна при пациентите с 1а субгенотип, рибавиринът ще продължи да се използва. Така че неговото място не е съвсем оставено.

Мислите ли, че в бъдеще периодът на лечение ще бъде по-кратък от 12 седмици?

Правят се такива проучвания. На базата на опита, който имаме, на втората седмица вирусът го няма при всички пациенти, които сме лекували. Има такива проучвания, но все още са в сферата на неутвърдените клинични опити.

Има ли хора, които не се повлияват от новата безинтерферонова терапия?

Има разбира се, защото вирусът мутира и в един момент настъпва пробив. Случва се рядко, но има. Няма начин, особено ако терапията е по-дълга, примерно над 24 седмици, когава вече има по-голям риск.

Има ли ефект лечението при коинфекция с HCV и HIV?

Тези пациенти са селектирани в тази група, чийто официални популации присъстват във всички консенсуси- това са ХИВ-позитивните, наркозависимите, мъже, които правят любов с мъже. Това са групите, които по принцип  са рискови от епидемиологична гледна точка и се стремим да ограничим резервоара на инфекцията.

Ана-Мария Младенова

Източник:http://medicalnews.bg/2016/02/28/{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B4-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}80-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}80{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B4{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B8{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BD-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}86{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BE{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BD{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B5{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B2-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BE{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}82-1-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BC{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}80{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}82-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BD{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B7{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BE{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BA-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BF{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BE{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B5{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BC{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B0-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BD{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BE{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B2{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B0/

Отбелязваме Международния ден на редките заболявания

За девета поредна година на 28 февруари хората, страдащи от редки болести, заедно с лекари, студенти по медицина и доброволци ще отбележат Международния ден на редките болести.

Тези болести в по-голямата си част са не добре познати, хронични, често инвалидизиращи и животозастрашаващи. Голяма част от засегнатите са деца. Хората, живеещи с такива заболявания имат нужда както от добре организирана медицинска грижа, така и от рехабилитация, социална подкрепа, психологична и образователна помощ. За част от заболяванията все още няма осигурено безплатно лечение, клинични пътеки и диспансеризация, въпреки хроничния им характер и малкия брой нуждаещи се пациенти. Необходимо е изграждането и на ресурсни центрове, по подобие на съществуващите в Европа, които да осигуряват социални, психологични и рехабилитационни услуги по местоживеене на пациентите. Те ще облекчат родителите, които са непрекъснато ангажирани с болните си деца и ще осигурят среда за възрастните пациенти, които понякога страдат от изолация и депресия.

Има още много работа за подобряване качеството на живот на хората с редки болести и тяхната социална интеграция. Те представляват едно неделимо цяло с медицинската грижа и тяхната важност отдавна е призната в страните от ЕС. Негово Вископреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще отслужи от 9.00 часа, архиерейска света Литургия и Молебен по повод Международния ден на хората, страдащи от редки болести в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” град Пловдив. Ще бъдат изложени за поклонение светините на Пловдивска епархия – частицата от Светия Кръст Господен, чудотворни икони и свети мощи. След богослужението митрополит Николай ще раздаде за благословение на всеки богомолец икона с образа на Света Богородица „Радост на всички скърбящи”.

Нормативните наясноти биха довели до порочност на НРД 2016

След обсъждане в залата на основните причини, довели до вземането на решение за неподписване на НРД-2016, делегатите на 65-ия извънреден Събор на БЛС решиха да бъде изготвена декларация със становището на съсловната организация. В основата на всички изказвания беше липсата на нормативна яснота, която би довела до порочност НРД в качеството му на нормативен акт, информират от лекарския съюз.

Ето и пълният текст на приетата от Събора декларация:

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ 65 ИЗВЪНРЕДЕН СЪБОР НА БЛС

Ние, европейските лекари, работещи в Република България, сме крайно неудовлетворени и тревожни от кризата, в която отчетливо навлиза българското здравеопазване и липсата на каквито и да е индикации за възможността същата да бъде овладяна от ангажираните с това институции. Нормативните неясноти в здравеопазването биха довели до порочност на НРД 2016 г. в качеството му на нормативен акт, със съответните рискове и възможни последствия.

Към настоящия момент няма приета и действаща, като нормативен акт, Национална здравна карта. Проектът на съществуваща такава е медицински и юридически неадекватен, неприемлив за професионалните среди и вече предмет на съдебно оспорване.

Не са приети и обнародвани измененията и допълненията на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Една голяма част от медицинските стандарти са предмет на съдебно обжалване и не се приемат като адекватни от медицинските среди.

Съдебно обжалван е и друг нормативен акт в сферата на здравеопазването, а именно – Наредбата за проучване удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса.

Предвижданият механизъм за пръстова идентификация на пациентите е поредният административен абсурд.

Всички тези нормативни актове са от съществено значение за урегулиране на взаимоотношенията в сферата на българското здравеопазване. Съгласно Закона за здравното осигуряване следва същите да са приети преди договарянето и подписването на Национален рамков договор за текущата година. Логиката на това законодателно решение следва разбирането, че тези нормативни актове определят правно-нормативна и институционална рамка на НРД и въобще възможността подобен договор да бъде обект на някакво отговорно и обосновано договаряне в интерес на българското общество. Подобен подход на мнимо договаряне и посочените по-горе нормативни неясноти ни убеждават, че българският лекар няма никакви основания да подкрепя подобна политика в здравеопазването.

Поради всичко това, Извънредният събор на БЛС не гласува мандат на членовете на УС за подписване на НРД, независимо от обещанието за подобряване, в последния момент, на финансовите параметри.

Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/normativnite-nayasnoti-biha-doveli-porochnost-nrd-63512

Лекари и фармацевти остават разделени за изписването по активна съставка

Възможността фармацевтите да преценяват кое лекарство да предложат на пациента, без да променят терапията, е в полза на хората, заяви пред „Хоризонт“ проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Той коментира проектонаредба, която предвижда медикаментите  да се изписват само като наименование на активното вещество. Лекарският съюз е против

Тази възможност за избор на пациента съвместно с фарамацевтите, само ще спести средства на Здравната каса и на пациентите, в случаите, когато доплащат, заяви проф. Гетов:
Всички лекарства, разрешени за употреба в страната ни, независимо дали те са оригинални или генерични, са с доказано и гарантирано качество, тоест, не може да има разлика в качеството на лекарствата, които са оригинални и генерични. Фармацевтите, това са най-компетентните специалисти по отношение на лекарствата. Те могат да изберат и да помогнат затова да се избере най-подходящото лекарство за конкретния пациент.
От Лекарския съюз са категорично против тези текстове наредбата, защото отговорността за лечението се носи от лекаря, а не от фапмацевта. Д-р Венцислав Грозев поясни:
Винаги аптеки със собственици хикс и игрек ще могат да сключат нормални или не чак толкова нормални споразумения с фармацевтични компании и дадени продукти да вървят и то по преценка на този, който не носи отговорност.
Според професор Гетов отговорност вече носи и фармацевтът:
Когато един пациент отиде в аптеката и в продължение на три месеца получава своите лекарства, предписани по Здравна каса, отговорността е споделена с фармацевта.
От Фармацевтичния съюз са предложили да има списък с лекарства за които се забранява да се изписват само с активната съставка:
Това на първо място са биологичните лекарства, на второ място са биотехнологичните и биоподобните лекарства, на трето място това са лекарствата с тесен терапевтичен индекс, на четвърто място това са лекарства, които се прилагат с определени устройства, например астма, диабет, първично инсулинов диабет, ревматоиден атрит.
Пациентът сам ще преценява дали да купи от аптеката оригинален продукт или генеричен.
Източник:http://bnr.bg/post/100663558/lekari-i-farmacevti-ostavat-razdeleni-za-izpisvaneto-po-aktivna-sastavka