Процедурата за софтуер и четци за пръстови отпечатъци на здравната каса в момента е на ръба на закона и смисъла
За личните карти, задграничните паспорти и при разследване на престъпление. Това са случаите, в които в момента в България се събират пръстови отпечатъци.
По идея на здравния министър сега към тези случаи може да се добави и още един – всички здравноосигурени граждани, които посещават лекар, лаборатория, болница или аптека, ще оставят отпечатък при всяко посещение. Въвеждането му е поредният инструмент, с който да се спре източването на здравната каса по думите на министър Петър Москов.
Ако оставим настрани неприятното усещане, че всички по веригата лекар, фармацевт и пациент се третират като потенциални престъпници, другите важни въпроси са дали личните данни на пациентите са достатъчно надеждно защитени във всяко едно място, където сега биха се въвели такива отпечатъци, дали процедурата е напълно законна и всъщност колко пари ще струва това и на кого.
Първоначално тази идея трябваше да заработи от януари, в момента срокът е юли. Проектозаконът за електронната идентификация е на второ четене в парламента, но явно държавните институции ще продължат да си генерират с парите на данъкоплатците допълнителни собствени проекти, какъвто е случаят с идеята на Москов. Здравната каса е на път да приключи обществената поръчка за софтуера за пръстов идентификатор и четци, който само за момента е на стойност над 500 хил. лв. и който се крепи на заповед на управителя на касата. Самият пръстов отпечатък все още не фигурира в нито един нормативен документ, а е част от проекти за уредба, която дори не е на ниво закон.
Къде има пръстов отпечатък в болницата
По думите на здравния министър д-р Петър Москов подобна система има в Турция, като там в болниците и аптеките пациентите се идентифицират с отпечатък на цяла длан. До момента няма публични данни която и да е европейска страна да е въвела подобен начин за отчитане на боледуващи.
В същото време мантрата, че някой точи здравната каса, е рефрен на всички правителства от години. Големият проблем, обаче е, че публични виновници и отнети договори за това няма. В същото време здравната каса разполага с достатъчно контролни механизми, за да засича фалшивите пациенти, ако иска, и сега.
През миналата година болниците до една бяха задължени с постановление на правителството да въведат четци за лични карти, с които пациентите маркират, че влизат в клиниката или ги изписват. Инвестицията в тези четци беше над 30 млн. лв., като ефектът от цялото упражнение все още не е точно изчислен. От надзорния съвет на НЗОК съобщиха в началото на тази година, че касата е спестила от четците за лични карти около 10 млн. лв., което на фона на инвестицията в тях и на бюджета й от 3.2 млрд. лв. изглежда най-малкото скромен резултат.
В същото време в програмите на всички политически сили и в стратегията на правителството за здравния сектор, одобрена от парламента, е залегнало въвеждането на електронна здравна карта, електронно досие и издаването на електронни рецепти. Никъде обаче не е записано, че входът към тях ще става с пръстов идентификатор.
След множество дискусии и притеснения на пациенти, министърът и екипът му обявиха, че всъщност не става въпрос за реален отпечатък, а за биометрични данни, които генерират цифров код, който се свързва с ЕГН на пациента, а вероятно и на неговите близки, за да могат те да взимат лекарствата му от аптеката например. Ако ви звучи още по-сложно, вероятно това е целта.
Малко обидно и скъпо…
Повечето национално представени пациентски организации подкрепят идеята за въвеждане на пръстов идентификатор като инструмент за контрол върху сектора.
Съсловната организация на лекарите – Българският лекарски съюз (БЛС), е съгласна с отчетността, но не въведена по този начин. Първоначалната идея на здравните институции беше пръстовият отпечатък да стане част от Националния рамков договор с лекарите за цените и обемите медицински услуги, които плаща здравната каса. БЛС категорично отказа идентификаторът да се въвежда по този начин.
„Ако правителството и министерството искат да си въвеждат нещо, нека го направят както преценят. Ние сме съгласни с отчетността, но считаме, че въвеждането на електронна здравна карта, която ще отключва пациентското досие, е нещо съвсем различно. Освен това пръстовият идентификатор ще попречи на трансграничното осигуряване. Как ще се лекува чуждестранен пациент в България, ако откаже да даде отпечатък, какъвто никой не му иска в другите европейски страни“, коментира д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС.
Голяма част от лекарите коментират, че самото въвеждане на такъв начин за отчитане ще бъде обидно за пациентите, а и за самите тях. Съществуват и множество опасения какво ще се случи, ако системата не разпознае отпечатъка на болния, по какъв начин ще се третира пациент в безсъзнание, ще можеш ли да вземеш лекарствата на близък човек и по какъв начин.
„Въвеждането и на система за събиране на пръстови отпечатъци ще натовари финансово лечебните заведения без никакъв ефект върху качеството и достъпа до медицинска помощ. Освен това ще ги направи зависими от един монополист за въвеждането и поддържането на тази напълно ненужна система. През миналата година направихме огромен разход за системи за четци на лични карти, а сега тази система ще бъде изхвърлена“, коментира д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници.
По думите му пръстовият идентификатор е част от цяла серия незаконни мерки за ограничаване на пациентите да ползват медицински услуги, като здравната карта, пакетите и т.н., и целта е касата да се вмести в бюджета си, защото кражби така или иначе няма или са пренебрежимо малки.
…и може би незаконно
Ден преди дебатите по вота на недоверие към правителството за здравната му политика парламентарната група на ГЕРБ поиска информация от здравния министър точно за пръстовите отпечатъци.
„Д-р Москов се ангажира да ни даде допълнителна информация и анализ за това какво е спестило въвеждането на чекирането с лични карти, колко е струвало, а също така да представи оценка на въздействието от въвеждането на идентификатора и правна рамка за него“, коментира д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия и народен представител от ГЕРБ. На практика здравният министър не е могъл да отговори на въпроса на каква законова база въвежда четеца.
След отказа на БЛС да въведе идентификатора с Националния рамков договор, а и заради съществуващата опасност рамков договор да не бъде подписан, министерството предложи отчитането с пръстов отпечатък като част от наредбата за достъпа до медицински услуги, която в момента е на етап обществено обсъждане.
В същото време здравната каса продължи процедурата по избор на разработчик на софтуера и четци за идентификаторите на база на заповед на управителя и решение по въпроса на надзорния съвет. До редакционното приключване на броя от институцията не отговориха на въпросите на „Капитал“ въз основа на кои нормативни документи се провежда процедурата, как кореспондира това с проектозакона за електронната идентификация (е-правителството), дават ли компаниите гаранция, че биометричните данни няма да се използват за отключване на мобилни телефони и компютри, че няма да бъдат източени от НЗОК, аптеки или болници и каква отговорност ще носят всички те при злоупотреба с тези данни. Попитахме още какво ще се случи, ако пациентът откаже да постави пръстовия си отпечатък, както и каква е гаранцията, че тежко болни пациенти не трябва да ходят до аптеките, за да получат терапията си. Междувременно процедурата на здравната каса беше оспорена в съда.
„Проектозаконът за електронната идентификация като цяло не изключва и други схеми за идентификация. Освен това законът се отнася основно до интернет, макар картата да може да се използва и присъствено. Според мен заповедта за процедурата не е незаконна, стига здравното министерство да я впише в своя наредба“, смята Божидар Божанов, съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова по е-управлението. Според него след няколко години, когато в личната карта има електронен идентификатор, пръстовите отпечатъци може да станат излишни, или да се ползват за допълнително потвърждение. Божанов смята, че вероятно отпечатъците няма да се пазят в базите данни, а там ще остане само резултатът от приложената еднопосочна функция.
От Комисията за защита на личните данни отговориха, че не са били консултирани официално за въвеждане на пръстови отпечатъци в здравеопазването и за процедурата на здравната каса и ще решат на специално заседание, вероятно в петък, дали това въведение кореспондира с проектозакона за електронната идентификация и директивата на ЕС за въвеждане на паспорти с чип. Комисията ще обсъди и как ще бъдат защитени личните данни на гражданите и какви мерки да препоръчат на НЗОК, болници, аптеки, лаборатории, медицински центрове и лекари. Освен това те ще препоръчат добре да се обясни каква ще бъде процедурата, ако пациентът откаже или не е в състояние да даде отпечатък.
Според юристи, специализирали в сферата на защитата на личните данни и е-управлението, пръстовите отпечатъци са изключително деликатни данни и вероятно Комисията за защита на личните данни ще изиска най-високо ниво на сигурност на информационните системи, които ги събират и обработват. „Биометричните данни са лични данни с висок интензитет и трябва да се обработват така, че да не се допусне тяхното изтичане. Въпросът е дали за отчитане пред здравната каса трябва да се снемат такива и дали е оправдано да се събират – не би противоречало, ако е застрашен животът на пациента и няма друг начин да го идентифицираш“, коментира проф. д-р Георги Димитров, съдружник на адвокатско дружество „Димитров, Петров и ко“ и преподавател по право на информационните технологии в СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ, УНСС и др.
Според него конкретният казус не може да бъде уреден в Националния рамков договор или с наредба, а трябва да бъде изведен на ниво закон заради високия обществен интерес и това да стане с мнението на компетентния регулаторен орган – Комисията за защита на личните данни.
Проф. Димитров допълва, че в момента проблемът с идентификацията се решава на парче от всяка отделна държавна институция – пред едни държавни или общински органи се представят лични карти, в НАП издават персонални идентификационни кодове, в сайта на НОИ се влиза с ЕГН, в някои от ведомствата се влиза с потребителско име и парола, в други – само с електронен подпис или криптографски сертификати, генерирани от самата институция.
Предстои развръзка
До момента никой не е обжалвал самата процедура за избор на доставчици, която провежда здравната каса. Победител в нея беше обявен в петък и това е „Гама Стемо Консулт“, чиято оферта е четири пъти по-скъпа от другата подадена. Вероятно обаче наредбата, с която пациентите ще бъдат длъжни да предоставят отпечатъци, а лекарите и фармацевтите да им ги снемат, ще бъде обжалвана, а самата заповед за процедурата също е в съда.
Според председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова очакването към министерството е да представи цялостна концепция за електронно здравеопазване – здравна карта и здравно досие и да бъде ясно дали пръстовият идентификатор е вход към тях. За да се получи това, информационната система на касата трябва да бъде преработена изоснови и засега е ясно само, че пръстовите отпечатъци няма да отключват нищо. Освен нови проблеми за Петър Москов.
Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/26/2712979_pokaji_mi_prust/?sp=1#storystart
