Пациентски организации и медицински експерти отново настояват държавата да реши един от най-острите проблеми в онкологичната грижа – липсата на финансиране за биомаркерната диагностика. Тя е ключов елемент за определяне на най-подходящото лечение при рак, но в България все още не се покрива от НЗОК, въпреки че Касата харчи над 1 милиард лева годишно за онколекарства.

Защо темата е толкова важна?

Биомаркерните тестове позволяват да се идентифицират генетичните характеристики на тумора и да се избере терапия, която има най-голям шанс за ефект. При липса на такава диагностика пациентите често получават по-скъпи, но неподходящи медикаменти, което води до:

• по-ниска ефективност на лечението

• повече странични ефекти

• разхищение на публични средства

Пациентските застъпници подчертават, че България остава единствената държава в ЕС, която не покрива този тип изследвания с публичен ресурс.

Какво искат пациентите и лекарите?

Представителите на организациите ще представят публично своите искания към институциите. Те включват три ключови мерки:

1. Разписване на ясен алгоритъм по видове рак

Неизползваната до момента амбулаторна процедура трябва да включва конкретно:
– за кои диагнози кои биомаркери се изследват
– връзката им с прицелните терапии
– условията за провеждане и отчетност

Това ще стандартизира процеса и ще осигури равен достъп.

2. Новата процедура да важи за всички онкоболни

Не само за новодиагностицирани пациенти, както е записано в момента, а за всички, които имат нужда от актуална биомаркерна оценка, включително при прогресия на заболяването.

3. Прехвърляне на средствата за биомаркери в правилното перо

Предвиденият бюджет в проекта на НЗОК е поставен в групата „медицински изделия“.
Пациентите настояват той да бъде преместен в „диагностични дейности“, тъй като биомаркерната диагностика включва труд, време, реактиви и лабораторни консумативи – а не представлява изделие.

Посланието на пациентите

„Биомаркерната диагностика не е лукс, тя е живот!“ – така завършва писмото, изпратено до здравните власти и до омбудсмана.

На днешното си заседание Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще обсъди отчета за изпълнението на бюджета към 31 октомври 2025 г. и информацията за формираната надлимитна дейност на лечебните заведения за същия месец.

Основни теми на заседанието

Сред ключовите точки в дневния ред са:

• Отчет на текущото финансово изпълнение на бюджета на НЗОК;

• Данни за отрицателните стойности (надлимитната дейност) от лечебните заведения за октомври;

• Обсъждане на становищата и предложенията по проекта за промени в Наредба № 10 от 2009 г.;

• Причините за невъзможността на НАП да събере 23 млн. лв. здравни вноски, което е довело до очаквания дефицит в бюджета за годината.

Промени в Наредба № 10

Съветът ще разгледа и окончателните редакции по проекта за изменение и допълнение на Наредба № 10, която урежда договорите за отстъпки при лекарствата.
Сред основните промени са:

• Повишаване на минималния размер на отстъпките за оригинални медикаменти, които са единствени в терапевтична група;

• Въвеждане на минимален размер на отстъпка за лекарства с ново международно непатентно наименование, подадени за включване в Позитивния лекарствен списък;

• Разширяване на обхвата на договарянето и въвеждане на преходни правила за прилагането на новите изисквания.

Финансово състояние на Касата

Очаква се Надзорът да обсъди дефицита в бюджета, породен от несъбраните 23 млн. лева здравни вноски от Националната агенция за приходите. Тези средства са част от приходната рамка на НЗОК и тяхната липса оказва пряко влияние върху финансовия баланс и възможностите за разплащане с болниците.

Следващи стъпки

След обсъждането Надзорният съвет ще вземе решения относно:

• разплащането на надлимитната дейност за октомври;

• финализиране на текстовете по Наредба № 10;

• мерки за подобряване на събираемостта на здравните вноски и финансовата дисциплина в системата.

Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина (АФРМ) излезе с официално становище, в което категорично възразява срещу идеята за обединяване на медицинската специалност „Рехабилитатор“ с немедицинската „Кинезитерапия“.

Според организацията подобно решение няма нормативна, експертна или методологична обоснованост и би създало сериозни рискове за качеството на медицинската практика, подготовката на кадрите и безопасността на пациентите.

Основни аргументи на АФРМ

В становището до министъра на здравеопазването АФРМ поставя редица въпроси относно:

• правното основание за обединението на специалностите;

• експертната обосновка и методологията, по която се разглежда идеята;

• очакваните последици за здравната и образователната система;

• оценката на въздействието върху медицинската практика и безопасността на пациентите.

От Асоциацията подчертават, че в работната група към МЗ е имало дисбаланс между медицинските и немедицинските представители, като експертите по физикална и рехабилитационна медицина са били ограничени до един титулярен и един резервен член. Това, според тях, поставя под въпрос обективността и професионалната тежест на дискусията.

Защитата на наименованието „Рехабилитатор“

АФРМ настоява да се запази наименованието „рехабилитатор“, тъй като то:

• точно отразява медицинския характер и клиничните компетенции на професията;

• защитава професионалната идентичност на специалистите;

• гарантира нормативна яснота и приемственост в здравната система;

• съответства на европейските регулации и на международния еквивалент Physiotherapist.

„Подобно наименование осигурява стабилност, приемственост и нормативна яснота за бъдещите поколения професионалисти“, се казва в становището.

Заключение

АФРМ настоява Министерството на здравеопазването да прекрати обсъжданията за обединяване без ясна правна и експертна рамка и да проведе широк професионален дебат с участието на медицинските специалисти, чиито компетенции и отговорности биха били пряко засегнати.

Българският лекарски съюз (БЛС) излезе с позиция, в която настоява за по-справедливо и целенасочено подпомагане на младите медици и специалистите по здравни грижи, вместо частични и неравномерни механизми за финансиране, заложени в проектобюджета на НЗОК за 2026 г.

Притеснения от неравнопоставеност и напрежение в системата

От организацията посочват, че предложените текстове в бюджета, предвиждащи допълнително финансиране за заплатите на лекари без специалност и специалисти по здравни грижи в държавни и общински болници, са предизвикали ясно изразено недоволство сред медицинската общност.

„Различието в подхода на финансиране създава усещане за несправедливост и напрежение между участниците в системата и реално подменя установения модел на финансиране на болниците в страната“, заявяват от БЛС.

Игнорирани остават извънболничните структури

Лекарският съюз обръща внимание, че първичната и специализираната извънболнична помощ не са включени в предлаганите мерки, което пренебрегва усилията на младите лекари и медицинските сестри в тези звена и задълбочава неравенствата в системата.

„Пренебрегването на този сегмент подкопава доверието в цялостната политика на разпределение на публичните средства“, подчертават от организацията.

Предложения на БЛС

Съсловната организация предлага целенасочена държавна подкрепа, насочена към най-уязвимите групи в здравната система:

• Млади лекари – финансова подкрепа през първите години на специализацията;

• Специалисти по здравни грижи – подпомагане през първите пет години от професионалната дейност;

• Медицински кадри в слабо развити региони – целево държавно финансиране на възнагражденията, за да се осигури кадрово покритие и достъп до здравни услуги.

Цел: устойчивост и равнопоставеност

Според БЛС подобна политика ще осигури достоен старт на младите специалисти, ще стимулира оставането им в България и ще подобри кадровия баланс в системата.

„Подобен подход не само ще осигури достойни условия за работа на медицинските кадри, но и ще гарантира териториално покритие на здравната система за цялото население“, се казва в становището.

Българският лекарски съюз (БЛС) предлага мобилното приложение „еЗдраве“ да може да се активира не само от общопрактикуващите лекари, а във всички лечебни заведения в страната.

Предложението идва след като между първо и второ четене на проектобюджета на НЗОК за 2026 г. беше включен текст, който задължава личните лекари да предоставят достъп до електронните здравни записи на пациентите през системата НЗИС, като за всяко активиране се предвижда възнаграждение от 5 евро.

Позицията на БЛС

Съсловната организация уточнява, че е научила за промяната едва след публикуването ѝ, но подкрепя идеята за по-голяма прозрачност в здравеопазването и достъп на гражданите до техните електронни здравни данни.

„С оглед на по-ефективното разходване на средствата и постигането на по-широкообхватен контрол чрез по-голям брой активирани профили, предлагаме процесът по активиране да обхване всички лечебни заведения, а не само общопрактикуващите лекари“, заявяват от БЛС.

Аргументи и очаквани ползи

Според организацията това решение ще:

• Разшири достъпа на пациентите до електронните им здравни досиета;

• Увеличи броя на активираните профили в приложението „еЗдраве“;

• Осигури равнопоставеност между различните лечебни заведения;

• Подобри прозрачността и контрола в системата на здравеопазването.

По този начин, смятат от БЛС, ще се постигне по-ефективно използване на публичните средства и ще се насърчи по-широкото прилагане на дигиталните инструменти в здравната система.

Лечението на деца с тежки хронични заболявания ще бъде основният фокус на тазгодишното издание на благотворителната кампания „Българската Коледа“.

Официалното откриване ще се състои на 1 декември в детското отделение на болница „Александровска“, а началото ще бъде дадено от президента Румен Радев. Това ще бъде 23-ата кампания, организирана под егидата на президентската институция.

Събраните средства ще бъдат използвани за:

• Подпомагане на лечението на над 550 деца, страдащи от тежки хронични заболявания;

• Закупуване на медицинска апаратура за десетки лечебни заведения в страната.

Инициативата отново обединява усилията на граждани, институции и бизнес в подкрепа на най-малките пациенти, като акцентира върху навременното лечение и равния достъп до качествена медицинска грижа за всяко дете в България.