Плъзва от една клетка и убива всичките

Болестите под “рубриката” рак са много и разнородни. Обединява ги безспирният и необуздан растеж на клетки, които са функционално неактивни, но променят средата около себе си, не създават устойчиви връзки помежду си, а лесно се откъсват и тръгват на пътешествие с кръвта или лимфата към други органи, в които се “заселват”. Завършекът е унищожението на целия организъм.

Загадката как една мутирала клетка може да унищожи тяло от десетки милиарди здрави клетки още не е разрешена.

Макар да има рак на белия дроб, на стомаха, на дебелото черво и др., без значение откъде е започнал, ракът винаги е заболяване на цялото тяло. В над 90{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от случаите той тръгва от орган, който е първичното огнище на болестта. В около 10{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от случаите това огнище не може да се открие, защото болестта е в своя напреднал метастатичен стадий. Но чрез изследването биопсия може да се уточни от каква тъкан произхождат злокачествените клетки – епителна, съединителна или ендокринна.

Вече знаем, че ракът е болест с хроничен ход, която протича с различна скорост и минава през няколко стадия.

В първия е локализирана в органа, от който произлиза. Тогава шансът да бъде излекувана е най-голям. Основният лечебен метод е хирургичният и целта е туморът да се отстрани “до здраво”. Още през XVIII в. английският хирург Джон Хънтър е казал, че ако ракът не е прораснал към съседни тъкани и може да се премахне с операция, болният ще оздравее.

Във втория си стадий ракът вече е проникнал в лимфните възли от първично огнище, което не непременно е голямо. Разсейките в лимфните възли не са правопропорционални с растежа на първичния тумор. Много често при по-злокачествените форми първичното огнище е малко, но туморът бързо метастазира. В този стадий болестта все още може да се излекува, ако се оперира радикално. Това означава пълно отстраняване на тумора и на всички засегнати и незасегнати, но свързани с лимфния дренаж в района му възли.

В третия стадий ракът се появява в лимфни възли, които са отдалечени и несвързани с първичното огнище. Налице е значително разсейване на туморните клетки по лимфната система. То е знак, че оперативният метод няма да е ефикасен.

В четвъртия стадий се появяват метастазите в другите органи – например в черния дроб от тумор в дебелото черво, панкреаса или стомаха, мозъчни метастази при рак на белия дроб, на млечната жлеза или белодробни метастази при рак на бъбрека или пикочния мехур. Те са резултат от движението на раковите клетки с кръвта.

Четвъртият стадий е най-напредналият. В него организмът вече няма сили да се бори с болестта, която го изяжда отвътре. Генетичната промяна, която преди време се е появила в една клетка, е толкова значима и устойчива, че е предизвикала унищожение на цялото тяло.

Д-р Христова е специалист по онкология и вътрешни болести с 30-годишен лекарски стаж. Тя отговаря на всякакви читателски въпроси за рака. Задавайте ги в писма до редакцията, на имейл [email protected] и на телефон (02) 942-25-05.

Източник:http://www.168chasa.bg/article/5465755

След сделката на „Аджъбадем“ за „Токуда“ и „Сити Клиник“ основен приоритет остава качеството, казва съоснователят и изпълнителен директор на „Сити Клиник“ 

Илиан Григоров има 14-годишен опит в инвестиции и финансово консултиране. Ръководил е офиса на “Бедминстър Кепитал” (с предишно име “Сорос Инвестмънт Кепитал”) в България в продължение на 8 г.

Заемал е директорски позиции в “Евроком кабел”, “Диджитал Сити медиа” (Хърватия), “Голдън пейджис”, “Юнайтед медикал” и “Юнайтед здравно осигуряване”. Работил е в KPMG-България, и “BDO Corporate Finance” в Холандия. Завършил е УНСС и има магистърска степен по “Международни финанси” от Университета в Амстердам, Холандия. Магистър е и по здравна администрация от Университета на Минесота, САЩ. Специализирал е в някои от най-известните болници в света като “Масачузетс дженерал хоспитал”, “Джонс Хопкинс хоспитал”, “Кливланд клиник”, в “Харвард”, “Бъркли” и др.

– Г-н Григоров, тези дни бе обявена най-голямата сделка за придобиване на лечебни заведения у нас – от турската група “Аджъбадем”, която купува “Токуда” и се слива със “Сити Клиник”. Какво следва за двете болници и кой поема управлението?

– Рано е да говорим как ще бъде управлението, все още не стои на дневен ред този въпрос. Дружеството е в процес на регистрация, сделката е в процес на приключване. Става дума за общо 11 дружества, тъй като са включени и аптеки, център за клинични проучвания и т.н. Вероятно ще протече някаква рационализация, но е рано да се каже. И двете дружества имат холдингови дружества, които притежават активите. Има качествени хора във всяко от тях, има фантастични лекари – целта е да съхраним и да развиваме това, което имаме, а не да има сътресения по отношение на сливания, преобразувания и т.н. Освен това във всяка от холдинговите групи има лицензоносители и на дейност, които трябва да се съхранят. Най-малкото защото са партньори на НЗОК.

– Означава ли това, че не може да се очакват промени до края на годината – договорите с касата се подписват за 1 г.?

– Това е сравнително скоро, така че едва ли може да се очакват значителни промени. Договарянето с НЗОК ще се осъществява нормално, както и досега.

– Какво може да очакват пациентите?

– Надявам се, че няма да настъпят отрицателни промени – като достъп до лечебните заведения, грижа. В никакъв случай те не трябва да очакват, че нещо лошо ще се случи по отношение на тези неща.

– В каква посока ще се развива новото лечебно заведение “Аджъбадем-Сити Клиник”?

– Бъдещите планове са свързани с капитализиране на това, което вече съществува като лечебни заведения в новото дружество. И “Сити Клиник”, и “Токуда” са групи, известни с качеството си, така че в бъдеще основният приоритет остава високото ниво на лечение и достъп до най-модерните технологии. “Сити клиник” е единствената болница в София, акредитирана по “Джойнт къмишън интернешънал” (JCI), а “Токуда” е във финална фаза на такава акредитация, доколкото зная. От друга страна, “Аджъбадем” е безспорен лидер в качеството здравните грижи – тя има най-голям брой акредитирани лечебни заведения в Турция. Тя пък е една от страните с най-много акредитирани лечебни заведения – имат над 50 акредитирани по JCI от общо 400 в целия свят.

– От страна на “Аджъбадем” има ли вече изразени намерения за бъдещото развитие на новото лечебно заведение?

– Това, което се случва, е в резултат на признание, че ние правим нещо доста добре. Бъдещето ще бъде на база съхранение и развитие на това, което правим, и допълване и с възможностите на групата на “Аджъбадем”. Те са достатъчно големи, за да имат много разширено портфолио на клинична дейност, включително на субспециализация в области, за които България е малка. Просто пазарът ни със 7 млн. души е твърде ограничен.

Всичко това включва и разширяване на достъпа на българския пациент до всички видове медицинска услуга на база синергия с “Аджъбадем”.

– Имате предвид улеснен достъп на български пациенти до болници извън страната?

– Категорично, става дума за интегриране и на информационните системи, и за допълване по отношение на клиничната дейност. Само един пример: неща като гама-нож и кибернож в България все още не съществуват, роботизираната хирургия е сравнително нова област тук, а “Аджъбадем” имат опит вече около 10 г. Те имат първо поколение роботизирани хирурзи – развили са такива области, тъй като пазарът им е огромен.

– Очаквате ли и движение в другата посока – пациенти от чужбина да се насочват към лечебното заведение тук?

– И в момента имаме доста пациенти чужденци, и към “Сити Клиник”, и към “Токуда”. Ние традиционно силно работим с пациенти от Северна Африка, Близкия изток, Украйна, Русия. Амбицията е да разширяваме достъпа на пациенти отвън към нашите лечебни заведения. България е една от страните в Източна Европа с най-добре структурирана здравна система.

– Управляващите здравеопазването говорят за нужда от преструктуриране и реформа. Как го виждате от позицията на болничен мениджър със значителен опит?

– Това, което прави Министерството на здравеопазването, посоката на реформата, е изключително положителна. Не само министър Москов, но и всички наблюдатели от ЕС и Световната банка набелязват точно определени слабости на българското здравеопазване. Те са свързани със силното фрагментиране на пазара, с изместването на доболничната помощ от болничната и диспропорционалното лечение в болнична среда у нас, както и ниското качество на здравната услуга. Тези проблеми са на фокус в реформата и следваше да се случат преди години. Добрата новина е, че самата здравна система е доста добре развита, по-добре структурирана от тези в Румъния, Полша, Чехия. От структурна гледна точка нашата система е изключително добре организирана и вече над 15 г. работи сравнително добре. Институцията на НЗОК и движението на финансови средства в здравното осигуряване са изключително добре регламентирани и това позволява много добър баланс между частни и държавни лечебни заведения – той е подобен по-скоро на страни като Германия и Франция, отколкото на Източна Европа. България има 40{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} здравни услуги, предоставяни от частни лечебни заведения.

– Очаквате ли реално ограничаване на болничната помощ и разширяване на извънболничната?

– Швейцария има 800 000 хоспитализации, а България – 2,5 млн. Със сигурност ние не плащаме по-малко от Швейцария, а може би и повече, и не лекуваме по-добре от тях. Очевидно е, че нещата структурно се развиват по различен начин – много повече дейности там се предоставят амбулаторно, отколкото в болнична среда. У нас хората влизат в болница дори за изследване на скенер или колоноскопия.

– От гледна точка на фрагментацията ще има ли още подобни сливания, както на “Токуда” със “Сити Клиник”?

– Логично е да се случват подобни сливания. По този начин се е развил пазарът в Турция и в Западна Европа. Либерализацията в настоящия й вид престава да бъде факт в момента, в който се издават удостоверения за необходимост и уместност на услуги и се намалява издаването на лицензи.

– Да разбираме, че бъдещето е на големите лечебни заведения, които осигуряват комплексност, така ли?

– Бъдещето е на лечебните заведения, които предоставят качество на медицинската услуга. Предпоставките да осигуряваш качество са по-големи, когато имаш комплексност на услугата.

– Какво ще стане със структурите, които се дублират в “Токуда” и “Сити клиник” след сливането?

– Те се дублират дотолкова, доколкото в лицензите за дейност на двете болници има едни и същи дейности. Важното е, че всяка болница си има място на пазара, дори териториално покрива различни части на София и различни райони. Освен това и двете са с национално значение, а всяка от двете си има области на субспециализация – аортният център на доц. Иво Петров например изключително се е специализирал в аортни аневризми. Според мен и двете лечебни заведения имат място на пазара в национален мащаб независимо от привидното дублиране на дейности. Чисто структурно не очаквам големи промени.

– Приоритет ли ще бъде изнасянето на амбулаторни практики в отдалечени райони за новото лечебно заведение?

– “Токуда” и “Сити клиник” са водещи доставчици на амбулаторна дейност у нас, осигуряват пълния набор от консултативна дейност и образна диагностика. Както и досега, това ще бъде изключителен фокус в развитието на групата. Досега у нас са създавани предимно неинтегрирани лечебни заведения, фокусирани върху определени услуги, а това е много трудно и от медицинска, и от бизнес гледна точка. Занапред ще им става все по-трудно. При нас фокусът винаги е бил интегрирана медицинска услуга.

– Какво още липсва на здравната система, за да стане гъвкава и да отговаря на потребностите? Финансово ли е?

– Финансово не бих казал, че изоставаме, тъй като България изразходва между 7,5 и 8{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от БВП агрегирано – чрез здравноосигурителни или кешови плащания, за здравеопазване. Това прави здравеопазването най-значимия отрасъл в българската икономика, в който има достатъчно финансов ресурс. За съжаление, той е сравнително фрагментиран и се разходва често за некачествена услуга. Много скъпо е да осигуряваш повечето услуги в болничната помощ – за диагностика например трябва да осигуряваш 24-часов режим на работа, 3-сменен режим за медицинския екип, лекарства и др. Пациентът може да дойде за 2-3 часа и да се прибере у дома. Изместването на диагностиката и част от лечението в амбулаторна среда е изключително целесъобразно и колкото по-скоро стане, толкова по-добре за всички.

– Може би сте сред малцината, според които 8{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} здравна вноска е достатъчна за добро здравеопазване у нас?

– С парите, които се изразходват като цяло, може да бъде предоставена качествена здравна услуга у нас. Самият факт, че постоянно се регистрират нови лечебни заведения в последните години, означава, че има икономически стимули в системата, и това води до развитие на отрасъла. Това предполага, че има достатъчно ликвидност.

– Мит ли е, че липсва частното осигуряване?

– Частните здравни застрахователни дружества по-скоро ги няма на пазара, тъй като 30 или 40 млн. лв., изразходвани от тях годишно, са пренебрежимо малко на фона на общите разходи от 7-8 млрд. лв. От друга страна обаче, има голям ресурс, който хората си плащат в брой. Публичното финансиране у нас е сравнително малко – в България то е към 50-60{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} и страната ни е някъде по средата между Англия с 80{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} публично финансиране и страни като Индия, където практически няма такова. Въпреки това публичното финансиране е достатъчно голямо и се изразходва по прозрачен начин чрез договарянето с НЗОК. Много по-голяма нужда имаме от промяна на доставчиците на медицинска услуга, отколкото на финансирането.

Източник:https://www.24chasa.bg/Article/5467727

Ракът продължава да е загадъчен за лекаря и безнадежден за болния. Но тази болест най-силно разпалва стремежа към откривателство в науката и медицината.

Ракът продължава да е загадъчен за лекаря и безнадежден за болния. Но тази болест най-силно разпалва стремежа към откривателство в науката и медицината. Тя е мощен двигател на съвременното познание за създаването и умирането на човека. Да се разкрие тайната за появата й, е все едно да се намери ключът към безсмъртието и вечния живот – защото раковите клетки са безсмъртни и убиват именно със своята неунищожимост.

Ракът владее XX и XXI век. Това е болестта на сегашното и бъдещото поколение. Много дълго се стараем да го опознаем и ето какво вече знаем за този враг на живота.

Статистически от видовете рак при жените най-честият е на млечната жлеза. На второ място е белодробният, а ракът на дебелото и на правото черво са на 5-6-о място. Яйчниците и матката са на 8-о и 10-о.

При мъжете ракът на простатата е на път на измести белодробния от първото място. След това се подреждат дебелото и правото черво, стомахът, черният дроб и бъбреците.

Мъжете боледуват малко по-често, но с увеличеното пушене сред жените разликите в броя на заболелите намаляват.

Кои са причините

Първото място държи пушенето. Няма съмнение – то съдейства да се развият различни болести и най-тежката от тях е рак. Оправданията, че се пушат цигари с добри филтри и качествени тютюни, че цигарите са по-тънки и се вдишват по-малко вредни вещества, не издържат на статистическите данни.

Пушенето е рисков фактор за рак на белия дроб. Но не само. То е в основата и на раковите образувания в стомаха, устата, ларинкса, хранопровода, млечната жлеза. Пушенето е вреден, отровен, болестотворен и убийствен навик.

Наследствеността

В някои фамилии честотата на рака е по-голяма. Това се дължи на геномна нестабилност, съчетана с рискови фактори на външната среда и начина на живот. Голямото откритие на 80-те г. – разчетеният човешки геном и създаденият атлас на човешките гени, доведе до генни анализи, които откриват и даже предвиждат дали даден човек ще развие рак през живота си. И още по-интересно – определят риска от рецидив на болестта при лекувани и излекувани пациенти.

Микробите

Някои вируси са несъмнен причинител на рак. Например човешкият папиломен вирус. Неговите щамове 16 и 21 са особено опасни. Хубавото е, че действат бавно и при редовни прегледи жените рано могат да открият болестта си. И най-същественото – има ваксини срещу тях.

Хепатитните вируси причиняват рак на черния дроб. Но и срещу тях има успешна стратегия: ваксини, редовни ехографски прегледи на застрашените контингенти от хора.

Някои ретровируси са набедени, че участват в развитието на глиобластомите.

За хеликобактер пилори се заговори пак през 80-те г. И се оказа, че тази бактерия причинява гастритите и язвите на стомаха. Това доведе до огромна промяна в лечението им. Вместо с операция те вече се лекуват с антибиотици. Но нелекуваната инфекция с тази бактерия, съчетана с пушене, причинява и рак на стомаха. Ето още един враг, от който знаем как да се пазим: изследване за хеликобактер пилори при гастритни оплаквания, особено на пушачи.

Храната

Пак през 80-те г. на ХХ в. се прокрадна идея, че храната е свързана с развитието на рака. Щом болестта става все по-честа, логично е да се свърже с това, което се прави най-често в живота – храненето. Биохраните са доказателството, че нещо в масовите храни е грешно. Първо признахме, че химическите торове и веществата за растителна защита са вредни и за хората. Те се отлагат в готовия за консумация растителен продукт. После дойде ред на хормоните и антибиотиците, давани на животните. Последваха ГМО храните – те вече са забранени поне официално. А сега и консервантите в храните – голямата им годност явно се свързва с безсмъртието и на клетките.

Защитната реакция

Движението за здравословен начин на хранене се разраства, биохраната е модерна. “Връщане към природата” стана стил на живот на младите, на богатите, на интелигентните. Но възникна въпросът – не превръщаме ли избора на храна в социална бариера? Защото ракът е по-чест сред ниските социални слоеве.

Старите девизи “Ти си това, което ядеш” и “Храната е здраве или болест” са по-убедителни днес, отколкото преди 30 години.

Ракът е най-честото заболяване при хората, които днес са на възраст между 50 и 60 г. Това са онези, които в своята младост преди 30-40 години са били най-големите консуматори на храни с химикали, хормони, антибиотици, консерванти и генни модификации. Те са днешните жертви на миналите успехи в земеделието, животновъдството и хранителната индустрия. В развитите страни днес гладът не е проблем. Проблемът е ракът – последицата от решаването на проблема с глада

Източник:https://www.24chasa.bg/Article/5466163

Българското здравеопазване „кара” „Мерцедес” с пари за „Трабант”

Независимо от всичко българското здравеопазване е добре организирано, смята един от най-добрите коремни хирурзи в България, проф. Тома Пожарлиев – специалист с почти 50-годишен стаж в тази област. Освен хирургия има специалност онкология и спешна медицина. Към момента практикува в отделението по обща и ендоскопска хирургия в болница „Доверие”, а повече от 20 години е ръководил Клиниката по хирургия в Университетска болница „Св. Анна”. Проф. Пожарлиев извършва първата в България и на Балканския полуостров лапароскопска холицистектомия през далечната 1993 г. Има голям опит в диагностиката и оперативното лечение при злокачествени заболявания на стомаха и дебелото черво. Извършил е над 10 хиляди ендоскопски операции за жлъчно-каменна болест, хернии, заболявания на матката и яйчниците, както и при спешни състояния. Член е на Българското хирургично дружество и на Европейското дружество на хирурзите, както и на Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози. Проф. Пожарлиев е основател и председател на секцията по миниинвазивна хирургия на Българското хирургично дружество и не на последно място – почетен член на лапароскопските дружества на Сърбия и Македония. Има над 180 публикации в сферата на спешната, коремната, онкологичната и лапароскопската хирургия.

Предлагаме ви интервю специално за в. „Доктор” с проф. Пожарлиев, в което коментираме българското здравеопазване като цяло, достъпа на пациентите до висококвалифицирана медицинска помощ, отговорността на българина към собственото му здраве.

– Проф. Пожарлиев, вие сте един от малкото специалисти, да не кажа единственият, който заявява, че българското здравеопазване въобще не е толкова лошо, колкото го описват. Коментирайте и за нашите читатели това ваше виждане.
– Българското здравеопазване не е лошо първо, защото разполагаме с много добри специалисти. И второ – голяма част от болничните заведения разполагат с модерно оборудване. Непрекъснато се говори колко много болници има в България. И какво като има много болници?

Това няма кой знае какво значение. Ако се намали броят на болниците, за останалите ще се увеличат пациентите. По-важното е да не се лъже, да се игнорират онези болници, в които се лъже, грубо казано. Т.е. трябва да има строг контрол в тази насока – относно поставянето на диагнозите и дали се лекуват правилно болните. В смисъл, да не се допуска прием на болни, които не се нуждаят от болнично лечение или някакви фалшиви диагнози само и само да се точи Касата. Това е пролемът за много от болниците.

– Т.е. липсата на контрол е основният проблем – така ли?
– Да, липсата на контрол. Или ако се оказва контрол, наказанията да бъдат много сериозни – с отнемане на право, с големи санкции и т.н.

– Какви са последствията от липсата на такъв контрол?
– Най-вероятно по-големият брой хоспитализации. Но за това си има обяснение. Защото т.нар. клинични пътеки са безкрайно недооценени. Аз ще ви дам само един пример: за рак на стомаха и рак на дебелото черво Здравната каса в България заплаща 2500 лв. за всичко – за диагностика, за операция, за лечение в реанимация. Можете ли да си представите каква смешна сума е това! При условие че такива пациенти лежат обикновено 13-14 дни в болницата. Само за сравнение, в развитите европейски държави цената за такава операция е минимум 12 хиляди евро. Сами можете да направите сметката.

– Разбирам, но защо не се променят критериите за оценяване на една сложна операция?
– И аз не знам защо. Факт е, че когато изкараш на пазара един продукт, не можеш да си позволиш да го продаваш на цена под неговата себестойност. Не може да си вложил материали за 100 лв. в този продукт и да го продаваш за 50 лв. Заради това неадекватно заплащане на медицинските дейности се обезкръвяват болниците. Не може с такива цени да се извършват сериозни оперативни интервенции. А общо за здравеопазването ни аз обичам да казвам, че то кара „Мерцедес” с пари за „Трабант”.

Независимо от тези условия, от смешните цени за сериозни оперативни интервенции, здравеопазването е добре организирано. Българските пациенти могат да се обадят на джипито и да получат час за преглед в рамките на ден-два, дори и веднага. Това не може да се случи никъде другаде – нито в цяла Европа, нито в Америка. Там се чака поне седмица за час при джипито, а що се отнася до консултация със спецалист – тогава вече се чака с месеци.

Дори и да си плати човек,

пак се чака дълго време. Докато у нас всеки може да отиде и при кардиолог, и при хирург, и при всякакви други специалисти. Особено ако не чака за направление, а има възможност да си плати за частна консултация.

– Т.е. българският пациент има достъп до висококвалифицирана помощ?
– Има, да. Както споменах, ако в другите европейски държави се чака месеци за преглед, тук е най-много седмица. Освен това повечето болници в България разполагат с всичката съвременна апаратура, която я има по света. Това, което го има в Америка или във Франция, го има и в България. Разбира се, че не навсякъде разполагат с най-съвременната апаратура, но като цяло нещата стоят така. Та ние въведохме лапароскопската хирургия преди 24-25 години – тогава, когато започна практиката и в останалия свят. Т.е. с промените след 1989 г. модерната апаратура, всичките тези консумативи и нови лекарства пристигнаха и в България. И те могат да бъдат използвани.

– А има ли достатъчно висококвалифицирани специалисти навсякъде, които умеят да използват тази съвременна апаратура?
– Има, разбира се. Казах го още в началото, но ако няма средства, с които да се купи модерна апаратура, лекарите не могат да се квалифицират и изостават. Но, както се казва, има болници и болници, има доктори и доктори. Така е навсякъде, във всички сфери на живота. Не всеки може да бъде много добър или най-добър.

– Младите лекари, особено в регионалните болници, имат ли желание, стремеж и възможност да се квалифицират?
– Относно регионалните болници мога да кажа следното: нещата стоят така, че в повечето от тях не могат да специализират млади колеги. А би трябвало да могат. В една районна болница, да кажем в Пирдоп или Своге, където има достатъчно квалифициран хирург, винаги трябва да се даде възможност да отиде млад лекар, който сега започва своята практика в тази област. И там да бъде назначен за специализант. А не само в големите болници като „Александровска”, като „Пирогов” и другите, където се назначават много на брой специализанти. Те обаче не могат да се допрат до работата – нека така да го кажа. Като не могат да се допрат, няма как да се научат.

– Проф. Пожарлиев, случвало ли се е при вас да постъпват пациенти с неправилна диагноза или късно поставена, което пречи на адекватното лечение? И каква е причината да става така?
– Случва се, понякога докторите пропускат, друг път

пациентите неглижират състоянието си

Аз непрекъснато казвам и пиша по форуми и по списания: мъжете над 50-годишна възраст задължително трябва да си изследват туморните маркери на простатата. Само така могат да се хванат всички сериозни състояния. А повечето не го правят, идва при мен пациент на 70 години, питам го дали се е изследвал, той казва – не. Не знам защо не го правят, а са интелигентни хора. Затова непрекъснато трябва да се повтаря и внушава: над 50 години един мъж трябва да се изследва за туморните маркери на простатата.

Задължително. Един път годишно трябва да се подлагат на ехография. Тя е безболезнен метод, не е вреден, много е бърз и не е скъп.

Само с профилактични прегледи нищо не става. В края на краищата хората и сами трябва да се грижат за себе си. Трябва да си мерят редовно кръвното налягане, да ходят при кардиолог и т.н.

Знаете ли какво въведоха японците: след навършване на 50 години на хората задължително се прави хидроколоноскопия. И ако има човекът някакви полипи или някакъв начален тумор в дебелото черво, да се хване и да се оперира навреме. Защото тогава е възможно да се проведе лечението.

– А ние хем не обичаме задължителните неща, хем после хленчим и изискваме от здравеопазването?
– Аз не поемам пациент, който идва при мен и не си е направил всички тези изследвания. Тогава много лесно се убеждават, че трябва да го направят. Непрекъснато казвам: човек може да бъде много болен, без да има никакви оплаквания. При нас идват хора например с тумори в дебелото черво и метастази в черния дроб, които нямат никакви оплаквания. И

диагнозата случайно се хваща

Както вече казах, причината е в това, че човекът няма никакви оплаквания. Когато вече започнат сериозните оплаквания, обикновено е много късно.

– Искам да ви попитам дали се е налагало да лекувате и такива, които са се доверили на т.нар. алтернативна медицина?
– Има такива случаи, но те са изключително малко или може би някои го скриват. Искам да изтъкна, че в хирургията почти никога не може да се говори за алтернатива. Ако някой тръгне да лекува хернията алтернативно, не може да я излекува, тя трябва да се оперира, няма алтернатива. Ако има рак на дебелото черво или на стомаха, каква алтернатива да търси? Хубаво е, че малко хора отказват операция, след като им кажем, че имат нужда от нея. Наистина изключително малко.

– Значи в крайна сметка ви се доверяват и се оперират, което е добре?
– В този смисъл искам да засегна друго едно заболяване – жлъчно-каменната болест. Неприятното е, когато гастроентеролозите казват на човек с камъни в жлъчката, че няма нужда да се оперира, защото нямал болки. Това е безкрайно грешно. Защото тези камъни няма как да излязат от жлъчния мехур сами. Ако тръгнат да излизат от жлъчните пътища, те ще ги запушат и ще стане още по-сериозно, операцяита ще е много по-тежка. Световният стандарт е такъв: когато става дума за

камъни в жлъчния мехур,

те трябва да се оперират още с поставянето на диагнозата. Съвсем малък процент могат да се лекуват по неоперативен начин. Защото тези камъни носят само усложнения. И няма нужда да се чакат болките, защото когато това стане, значи вече има усложнения.

– Да, но много хора се подвеждат.
– Това е проблемът – те се подвеждат, а гастроентеролозите им казват, че няма нужда. Аз сега оперирах човек, който от 15 години е с камъни в жлъчката. Гастроентерологът му казал, че няма нужда да се оперира. А той дойде в толкова тежко състояние – подбит жлъчен мехур, гной, пожълтял целият. Аз, който имам толкова голям опит, аз се измъчих с тази операция…

– Да не пропусна да ви попитам и за лапароскопската хирургия, разширява ли се нейното поле на действие?
– Да, разширява се нейното поле на действие, но понякога повече, отколкото трябва. И в това отношение специалистът трябва да е много мъдър, за да реши къде може и къде не може. Защото например при напреднали тумори е грешно да се оперира лапароскопски. Не можем да говорим за неинвазивна операция, ако става дума за голям тумор. Докторът трябва да отвори корема, за да извади този тумор, не може през малките отворчета.

В заключение на нашия разговор и като препоръка към всички проф. Пожарлиев подчерта, че хората трябва да повишат своята здравна култура, а не да си стоят у дома и да чакат някой да ги покани на преглед и консултация, да го повика за операция и т.н. „Хората сами трябва да избират докторите – каза той. – При мене са идвали пациенти, оперирани или неправилно лекувани, които дори не знаят кой ги е оперирал. Аз им казвам, че като си купуват печка или телевизор, разпитват, консултират се. Така трябва да се отнасят и към здравето си. Не може човек да подхожда към собственото си лечение без задълбочено проучване. Знаете, че на Запад докторите имат рейтинг. И когато хората по този начин си избират специалист, е съвсем друго. А за това е нужно да се информират.”

Топ 10 страни в света, където има най-добра медицина:

Човек и здравословно да живее, правилно да се храни и да спортува, рано или късно се налага да се обърне за медицинска помощ. Понякога се случва да избере медицинското обслужване на друга страна. Или заради по-високото ниво на медицината, или заради по-приемливата цена.

– На първо място е поставена Швеция. Освен добрата екология Швеция предоставя на своите граждани почти съвършено медицинско обслужване. Почти всички медицински услуги са безплатни и дори тези при стоматолога, но само за деца до 19 години.

– Следва Швейцария – красива страна със също толкова добра екология. Хората там живеят до 85 години и това, разбира се, е заслуга на медицината. Медицинските услуги обикновено се поемат от правителството, като частично и гражданите заплащат някаква част.

– Южна Корея заема трето място и се слави с една от най-добрите здравно-медицински системи в света.

– Хубавият климат и спокойният живот правят Астралия най-добрата страна за живеене. Но и тук огромна роля е изиграла медицината. По-голямата част от медицинските услуги се поемат от федералното правителство, а малка част – от частно медицинско застраховане. Но на „Бърза помощ” и на зъболекарите хората си заплащат самостоятелно.

– В Италия също живеят дълго – до 82 години. Медицината в Италия е обществено-частна. Лечението в болниците е съвсем безплатно за пациентите, както и „Бърза помощ”, дори за нелегално пребиваващите.

– В Испания много ценят професионализма на кадрите. Там разполагат също така и със суперсъвременно медицинско оборудване. Много хора от съседните страни посещават Испания, за да получат там медицинско обсужване. Самите жители на тази страна заплащат само лекарствата, а всички останали услуги се финансират от държавата.

– Пациентите на израелските болници много често са от чужбина, най-вече бившите съветски републики. Но за своите граждани там осигуряват фундаментално право за медицински услуги.

– В Япония предлагат на своите жители универсално медицинско застраховане. Японците, които имат работа, получават медицинска застраховка от работодателите. А безработните могат да разчитат на субсидия.

– В Сингапур имат както държавна, така и частна медицина. И едната, и другата осигуряват на своите жители добра грижа и лечение.

– И последно място в тази десетка е отредено на китайската провинция Хонконг – там хората живеят дълго и е регистрирана най-ниската смъртност сред новородените – благодарение на професионалните медицински услуги – както държавни, така и частни.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/44532