В България се наблюдава сериозен недостиг на болници за активна рехабилитация на пациенти след лечение на мозъчни заболявания, както и на заведения за дългосрочни медицински грижи за тежко болни хора. Проблемът бе поставен на дневен ред по време на форум в София, посветен на обсъждането на проекта за Национален план за мозъчните заболявания 2026–2030 г.
Акцент върху рехабилитацията и социалната подкрепа
Планът предвижда изграждане на комплексна система за превенция, ранна диагностика, лечение, рехабилитация и социална подкрепа за хора с мозъчни заболявания.
Проф. Николай Габровски, инициатор на проекта и носител на отличието „Лекар на годината 2025“, подчерта, че в страната липсва достатъчен капацитет за възстановителна грижа:
„В България трябва да се предприемат стъпки за осигуряване на качествен живот на хората с мозъчни заболявания. Необходимо е създаването на нови лечебни заведения, които да осигуряват не само медицинска, но и социална подкрепа и рехабилитация“, посочи проф. Габровски.
Той допълни, че страната има нужда от два нови типа болници, които да поемат пациентите в периода на възстановяване след остро лечение.
Мащабът на проблема в Европа
Мозъчните заболявания – включително инсулт, деменции, епилепсия, черепно-мозъчни травми и мозъчни тумори – са втората по честота причина за смърт и една от водещите причини за инвалидизация в световен мащаб.
Според данни, представени на форума:
-
от тях страдат 179 милиона души в Европа;
-
годишните разходи, свързани с лечението и последващите грижи, надвишават 800 милиарда евро, което е повече от комбинираните разходи за рак, сърдечносъдови заболявания и диабет.
Предложения на специалистите
Проф. Димитър Масларов от Първа градска болница в София предложи въвеждането на нова клинична пътека за ранно оценяване на рисковите фактори за инсулт, която би помогнала за намаляване на заболеваемостта.
Проф. Георги Ончев от Българската психиатрична асоциация акцентира върху нуждата от укрепване на доболничната грижа и разширяване на мрежата от центрове за психично здраве. Според него тези мерки са ключови за подобряване качеството на живот на пациентите с психиатрични диагнози.
Липса на конкретни срокове за реализация
На форума присъства и министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов, който заяви подкрепа за инициативата. Въпреки това не бяха обявени конкретни срокове за старта на изпълнението на Националния план, което поражда въпроси относно финансирането и реалната готовност за реализиране на мерките.
Националният план за мозъчните заболявания 2026–2030 г. цели да осигури стратегическа рамка за намаляване на заболеваемостта, подобряване на грижите и рехабилитацията, както и изграждане на устойчива система за подкрепа на пациентите и техните семейства.
