През 2024 г. средната осигуреност с общопрактикуващи лекари (ОПЛ) в страната е намаляла с 2,22% в сравнение с 2023 г. Това показват данните в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите в България за 2024 г., внесен за обсъждане в парламента.
Средно в пациентската листа на един общопрактикуващ лекар през 2024 г. са били записани 1 809 здравноосигурени лица, при 1 770 през предходната година. Най-висока осигуреност с ОПЛ се отчита в РЗОК Плевен, където един лекар се е грижил за 1 372 души, следвана от РЗОК Видин – един ОПЛ на 1 580 лица, и РЗОК Стара Загора – един лекар на 1 581 души. Трайно най-ниска остава осигуреността в РЗОК Кърджали, където един лекар отговаря за 3 039 души, както и в РЗОК Разград – за 2 858 души.
В повечето районни здравноосигурителни каси се наблюдава спад в осигуреността с общопрактикуващи лекари. Най-голямо относително намаление през 2024 г. е отчетено в РЗОК Силистра – 6,03%, РЗОК София-град – 5,69% и РЗОК Ямбол – 5,39%.
По отношение на профилактичните прегледи при децата, средният брой за бебета от 0 до 1 година през 2024 г. е 9,54, което представлява спад от 2,19% спрямо 2023 г. Повечето РЗОК отчитат намаление на отчетените профилактични прегледи в тази възрастова група. Най-значителен спад има в РЗОК Ямбол (7,81%), РЗОК Враца (7,02%) и РЗОК Габрово (6,46%). В същото време четири РЗОК отчитат ръст – РЗОК Ловеч (3,38%), РЗОК Видин (0,74%), РЗОК Кюстендил (0,55%) и РЗОК Стара Загора (0,54%).
Най-много профилактични прегледи на едно дете от 0 до 1 година са отчетени в РЗОК Търговище (10,82), РЗОК Перник (10,54) и РЗОК София-област (10,48). Най-нисък е броят на прегледите в РЗОК Габрово (3,19) и РЗОК Видин (5,88), като в тези области програмата „Детско здравеопазване“ се изпълнява от лекари специалисти по педиатрия.
При децата от 1 до 2 години средният брой профилактични прегледи през 2024 г. е 2,83, което е ръст от 0,9% спрямо 2023 г. Най-много прегледи са отчетени в РЗОК Перник (3,25), РЗОК София-област (3,16) и РЗОК Търговище (3,15), а най-малко – в РЗОК Габрово (1,10) и РЗОК Видин (1,67).
Броят на профилактичните прегледи при децата от 2 до 7 години остава средно 1,38 при предвидени два прегледа годишно. За възрастовата група от 7 до 18 години средният брой отчетени профилактични прегледи е 0,78 както през 2023 г., така и през 2024 г., при изискуем един преглед годишно. Най-високи стойности се отчитат в РЗОК София-област (0,87) и РЗОК Перник (0,86), а най-ниски – в РЗОК Габрово (0,59), РЗОК Кърджали (0,68) и РЗОК Видин (0,70).
През 2024 г. 78,46% от децата на възраст от 7 до 18 години са посетили общопрактикуващ лекар за годишен профилактичен преглед. Около половината от тези прегледи традиционно се извършват през третото тримесечие на годината, около началото на учебната година.
При лицата над 18 години през 2024 г. се наблюдава ръст от 6% на отчетените профилактични прегледи. Те се увеличават от 2 434 062 прегледа през 2023 г. на 2 580 774 през 2024 г. Делът на пълнолетните лица, които са се обърнали към ОПЛ за профилактичен преглед, достига 44,51% при 41,80% година по-рано. Според доклада влияние върху този ръст оказва въведената мярка за допълнително заплащане на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ при обхват над 53% от пациентската листа.
През 2024 г. броят на лицата, включени в регистъра за диспансерно наблюдение от общопрактикуващи лекари, нараства с 3,23% – от 1 780 667 през 2023 г. на 1 838 186 души. Средният брой диспансерни прегледи на едно диспансеризирано лице се увеличава от 2,50 на 2,54, но остава под договорените средно четири прегледа годишно. Най-високи стойности се отчитат в РЗОК Видин, Пазарджик и София-област, а най-ниски – в РЗОК Кюстендил и София-град.
Най-голям дял от диспансеризираните лица са с болести на ендокринната система, разстройства на храненето и обмяната на веществата – 561 042 души, като при тях се отчита ръст от 8,92%. Увеличение има и при болестите на органите на кръвообращението.
Отчита се и значителен ръст на инцидентните посещения при общопрактикуващи лекари. През 2024 г. те достигат 33,46 на 10 000 здравноосигурени лица при 25,07 на 10 000 през 2023 г., което представлява увеличение от 33,44%. Най-висок брой инцидентни посещения се отчита в РЗОК Бургас, Монтана и Благоевград.
В специализираната извънболнична медицинска помощ първичните консултативни прегледи се увеличават от 0,89 на 0,93 на едно здравноосигурено лице. Над средното за страната са показателите в РЗОК Плевен, Русе, Пловдив, Варна и София-град, където има по-добра осигуреност с лекари специалисти.
През 2024 г. се наблюдава спад от 3,7% на високоспециализираните медицински дейности, както и намаление на високоспециализираните медико-диагностични изследвания с 1,78%. За сметка на това се отчита ръст от 4,79% на всички медико-диагностични изследвания и значително увеличение при образната диагностика.
Съществен ръст се отчита при изследванията за туморни маркери – с 51,87% спрямо 2023 г., както и при изследванията с ядрено-магнитен резонанс. Значително се увеличава и броят на мамографиите, докато изследванията „Ехография на млечна жлеза“ бележат спад.
През 2024 г. са отчетени над 1 милион изследвания за рак на простатата „PSA – общ“ и „PSA – свободен“, което представлява ръст от 53,73% спрямо предходната година. Тези изследвания заемат над 96% от всички отчетени туморни маркери.
Пълният текст на Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите в България за 2024 г. е публикуван и достъпен за обществеността.
