„Електрическите тротинетки, които развиват скорости до 60 км/ч, създават сериозен риск за здравето на хората, особено когато те се сблъскват с автомобили или други превозни средства,“ каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ доц. Николай Велинов, началник на Отделение „Неврохирургия за възрастни“ и ръководител на ендоваскуларния център за лечение на мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“.
Над 800 инцидента с тротинетки за три години
По думите му, от 2022 година до момента в Пирогов са постъпили 830 пациенти след инциденти с тротинетки.
„Около 30-40% от тези случаи включват тежки черепно-мозъчни травми, които налагат лечение в реанимационни отделения. Травмата с тротинетка е изключително тежка, защото скоростта, която се развива, е доста голяма, а самото превозно средство не е обезопасено,“ подчерта доц. Велинов.
Най-засегнати са деца и тийнейджъри
„Електрическите тротинетки се използват предимно от млади хора. Според статистика, най-често пострадалите пациенти са деца и тийнейджъри на възраст между 4 и 17 години. Това не са възрастни хора, а млади пациенти, които могат да получат много тежки травми,“ поясни специалистът.
Той допълни, че дори при използване на предпазни средства последствията при сблъсък с автомобил могат да бъдат фатални.
„Въпреки че има повече информираност и са въведени мерки за безопасност, като задължителни каски, ефективността им все още не е на нужното ниво,“ отбеляза той.
Мозъчните травми – най-тежкото усложнение
„Черепно-мозъчната травма е основният проблем, който може да доведе до инвалидизация на пациента. Травмата на мозъка при тези инциденти води до съчетани травми – мозъчни кръвоизливи, парализи, както и травми на ръцете и краката,“ обясни доц. Велинов.
Той припомни и конкретен случай:
„Едно дете от Харманли претърпя тежка черепно-мозъчна травма след сблъсък с тротинетка. Прекара месеци в реанимация, претърпя тежки операции и дори сега се възстановява, но с парализа на дясната ръка.“
Аневризмите и нуждата от навременна реакция
„Заболяванията, които могат да доведат до мозъчни кръвоизливи, са все по-чести сред младото поколение. Аневризмите, които не се лекуват навреме, могат да бъдат смъртоносни. Често пациентите идват със силни главоболия, повръщане и стягане в шията – това са симптоми, които не трябва да се пренебрегват,“ предупреди неврохирургът.
Той подчерта, че времето е решаващ фактор за успешното лечение:
„Ключът към успешното лечение на мозъчни аневризми и травми е навременната диагностика и бързото извършване на интервенции. Всеки допълнителен час може да намали шансовете за успешен резултат.“
Проблеми в логистиката и нужда от модерни решения
„Транспортирането на пациентите и тяхното бързо постъпване в болница е критично. В България съществуват три ендоваскуларни центъра, които осигуряват лечение на пациенти с мозъчни кръвоизливи, но логистичните проблеми все още са сериозна бариера,“ посочи доц. Велинов.
Той добави, че въвеждането на специализирани линейки с КТ скенер, които могат да извършват тромболиза по пътя към болницата, би било значителна крачка към подобрение на системата.
Профилактика и дългосрочни последици
„Профилактиката при мозъчните аневризми включва редуциране на пушенето, контрол на кръвното налягане и намаляване на стреса. Генетични фактори също играят роля, затова при съмнения за наследствен риск е важно да се прави скрининг,“ уточни специалистът.
Според него около 30% от пациентите с тежка травма остават с трайни неврологични увреждания, включително епилепсия и когнитивни нарушения.
„При руптура на аневризма, интервенцията трябва да се извърши незабавно. В някои случаи се използват спирали за запушване на аневризмата, а в други – се поставя стенд. При много големи кръвоизливи може да се наложи операция с клипсиране,“ поясни доц. Велинов.
Необходимост от подобрена рехабилитация
По думите му, дългосрочната рехабилитация след тежки мозъчни инциденти остава сериозен проблем в България.
„Бързата реакция, ранната диагностика и адекватното лечение са ключови за оцеляването и възстановяването на пациентите. България трябва да се съсредоточи върху подобряване на логистиката, информираността и достъпа до качествено лечение,“ обобщи доц. Велинов.
