
Стратегията бе одобрена в Народното събрание. Д-р Дариткова припомни, че нейното приемане бе предварително условие на Споразумението за партньорство, което очертава помощта от европейските структури и инвестиционни фондове от 2014 г. до 2020 г. „Общите приоритети и здравни цели, които са заложени в стратегията, смятам, че не срещнаха критика от нито една от политическите сили, като например понижаване на детската смъртност. От тук нататък имаше упреци и спорове относно пътя, по който ще се постигнат тези цели, което е нещо нормално. Трябва да подчертаем, че приемайки стратегията, планът за действие остава във възможностите на МЗ и респективно МС да бъде осъвременяван и променян съобразно изпълнението на целите и приоритетите, заложени в програмата“, коментира тя. Депутатът коментира, че е важно да има политически консенсус около общите цели на документа. По думите й по този начин, независимо кой управлява страната, основните насоки на приоритетите ще бъдат спазвани, а ще бъде променян само планът за действие.
Д-р Дариткова заяви, че работата на парламента през 2016 г. ще започне с промени в Закона за лекарствата. По отношение на това дали е нужно да има някакви нови промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, които претърпяха сериозни модификации през тази година, тя отбеляза, че най-напред трябва да се види какви ще са резултатите от последните промени. „Няма да е добър знак, ако толкова често се променят закони, които вече са променени. По-скоро трябва да имаме възможност да анализираме вече въведените административни решения до какво са довели“, каза д-р Дариткова. Тя добави, че предстоят известни промени в Закона за здравето и Закона за професионалните квалификации на съсловните организации, засягащи продължаващото обучение.
Запитана какво е мнението й за това трябва ли да се изплати на болниците реалната надлимитна дейност, д-р Дариткова отговори, че това е правомощие на изпълнителната власт. „Като представители на законодателната власт ние трябва да поставяме въпросите, които вълнуват нашите избиратели. В този смисъл в рамките на парламентарния контрол се поставяха въпроси за изплащане на надлимитмата дейност и за усъвършенстване на модела на определяне на прогнозните бюджети на болниците. Ние наистина смятаме, че механизмите, които сега се използват, не са достатъчно коректни и ще разчитаме Надзорният съвет на НЗОК да предложи по-добър модел за определяне на прогнозните бюджети на лечебните заведения за болнична помощ и съответно по-добър контрол“, каза тя.
Източник:http://zdrave.net


