Здравната система у нас се сблъсква със сериозен структурен дефицит, който вече надхвърля 1,240 млрд. лв., предупреди здравният икономист Аркади Шарков по време на VII Национален конгрес на Българския лекарски съюз с международно участие „Политики в здравеопазването“, проведен в к.к. „Св. Константин и Елена“.
Недофинансиране и високо доплащане – опасна комбинация
„Здравноосигурителната вноска у нас е 8%, докато средната в ЕС е 11–13%. Публичните разходи за здравеопазване – това, което МЗ и НЗОК заделят – са едва 4,99% от БВП, при средно 8,05% в Европа“, посочи Шарков.
По думите му, България компенсира недостига чрез високо лично доплащане:
„Докато в ЕС доплащането е около 17%, у нас е 34%. Всяко покачване на тези 34% е риск от социално неравенство – ситуация, която може да се окаже взривоопасна.“
Липса на медицински сестри и застаряващ персонал
Икономистът обърна внимание, че по брой лекари България е близо до средното за ЕС – 4,3 на 1000 души (спрямо 4,1 в ЕС), но кризата при медицинските сестри е сериозна:
„У нас съотношението лекар – сестра е 1:1, докато в Европа е 2:1.“
Освен това над 50% от българските медици са над 55 години, при 35% средно в ЕС – още един индикатор за нуждата от подмладяване на системата.
Скритият дефицит на НЗОК – „неудобната истина“
Шарков посочи, че реалният дефицит на Касата се крие зад неизплатената дейност към болниците и фармацевтичните отстъпки:
-
2023 г. – 810 млн. лв.
-
2024 г. – 1,03 млрд. лв.
-
2025 г. – над 1,24 млрд. лв.
„Това са средства за вече извършена, но неплатена дейност. Проблемът се трупа всяка година и ерозира финансовата стабилност на системата,“ подчерта експертът.
Проблемът с неосигурените граждани
По думите му, разминаванията между данните на НЗОК и НАП за броя на здравнонеосигурените са тревожни:
-
Според НЗОК – 1,12 млн. души;
-
Според НАП – над 2,15 млн. души.
„Истината вероятно е по средата. Това означава загуба между 0,5 и 2 млрд. лв. потенциални приходи годишно,“ коментира Шарков.
Външните кризи и отражението върху здравеопазването
Шарков подчерта, че световните кризи пряко засягат здравните системи – от пандемии до войни и икономически конфликти:
„Геополитическите напрежения и недостигът на ресурси повишават цените на медицинската техника. Магнити, сплави, чипове – всичко това поскъпва. А забавените доставки и скъпите ремонти пряко влияят върху възможностите за лечение.“
Изводът на Аркади Шарков:
България не може повече да компенсира системните дефицити чрез доплащане от гражданите. Необходима е структурна реформа, справедливо финансиране и устойчив модел на разходи, който да гарантира достъпно и модерно здравеопазване.
