Рубрика: Новини
Устойчива здравна система и ефективна реформа са невъзможни без повишаване на здравната култура на обществото. Около тази теза се обединиха медицински специалисти, икономисти и представители на властта по време на форума „Здравната култура на българите – ключ към по-добро здраве. Предизвикателства и решения“, организиран от Българската болнична асоциация (ББА).
Председателят на ББА, адв. Свилена Димитрова, открои ниската профилактична активност, недоверието към институциите и хроничното недофинансиране като основни причини за слабата здравна култура у нас, което от своя страна генерира нереалистични очаквания към системата. Тя дефинира пет ключови стълба за промяна: информираност, активен начин на живот, редуциране на вредните навици, превенция и възприемане на здравната грамотност като гарант за финансова стабилност.
Проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация, акцентира върху необходимостта от дългосрочни стратегии за намаляване на здравния риск. Той посочи, че вредни навици като прекомерната консумация на алкохол, тютюнопушенето и високият прием на сол често се формират още в семейната среда. Като примери за погрешни схващания той посочи приканването на деца да казват „наздраве“ и нереалистичните очаквания към традиционни продукти като зелевия сок.
Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС), д-р Николай Брънзалов, подкрепи тезата, че здравното възпитание започва от семейството, но подчерта критичната роля на институциите. Според него, освен Министерството на здравеопазването и НЗОК, активно отношение трябва да вземе и Министерството на образованието за изграждане на целенасочена национална политика за достъп до достоверна здравна информация.
Доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК, сподели опита на институцията в разширяването на информационните канали, включително активно присъствие в социалните мрежи и инициативи като „Ден на отворените врати“. Той изтъкна и ролята на здравните медиатори за повишаване на осведомеността в малцинствените групи.
От гледна точка на болничната помощ, доц. Цветелина Спиридонова, зам.-председател на ББА, дефинира като приоритет необходимостта лекарите да обучават пациентите как да управляват лечебния си процес, да ползват електронното си здравно досие и да разпознават кога се нуждаят от спешна медицинска помощ.
Здравният икономист Аркади Шарков представи икономическите измерения на проблема, цитирайки данни на СЗО. Според тях, инвестициите в ограничаване на тютюнопушенето, здравно образование и ваксинации носят многократна възвращаемост. Всяко инвестирано евро в здравна грамотност генерира между 2,50 и 3,50 евро възвращаемост за обществото.
Депутатите доц. Лъчезар Иванов и проф. д-р Владимир Гончев обвързаха пряко здравната култура със заболеваемостта, подчертавайки проблема с неглижирането на профилактиката и рисковете от самолечение. Проф. Румяна Аврамова пое ангажимент за съвместна работа между парламентарните комисии по здравеопазване и образование в тази насока.
Участниците заключиха, че макар достъпът до здравна информация днес да е безпрецедентно широк, това не се е транслирало автоматично в по-висока здравна култура, която изисква формиране на трайни здравословни навици и отговорно поведение.
