Рубрика: Новини
Близо две години след официалното обявяване на реимбурсацията на домашни кислородни концентратори, нито един пациент в България все още не е получил такова устройство чрез Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Ситуацията с достъпа до диетични храни за специални медицински цели при лица над 18 години също е критична поради въведени дискриминационни критерии. За проблемите алармираха пред БНР Наталия Маева, председател на Българското общество на пациенти с пулмонална хипертония, и д-р Антоанета Тончева, член на УС на Сдружение „Общност МОСТОВЕ“.
„Намираме се в омагьосан кръг – нормативната база съществува, но практическото ѝ приложение липсва напълно. Имаме разписани правила и критерии, но реално отпуснати концентратори няма. Съществува дълбок разрив между законовото право и фактическата възможност на пациентите да се възползват от него“, коментира Наталия Маева.
В края на октомври 2024 г. бяха публикувани критериите, според които НЗОК заплаща кислородните апарати при шест диагнози, включително муковисцидоза, първична белодробна хипертония, тежки форми на ХОББ и интерстициални белодробни болести с фиброза. Извън обхвата обаче остават значителни групи пациенти с хронична дихателна недостатъчност вследствие на неврологични и онкологични заболявания, като множествена склероза и мускулни дистрофии.
Основната пречка се оказват процедурите по обществените поръчки, които биват обжалвани, отменяни и рестартирани, докато пациентите са принудени да чакат. „Единствената алтернатива остават дарителските кампании, тъй като цената на необходимото оборудване варира между 4000 и 5000 евро – непосилна сума за повечето семейства“, допълни Маева.
Д-р Антоанета Тончева очерта сериозни проблеми и при реимбурсацията на медицински храни. Въпреки включването им в позитивния списък през май 2024 г., за пациентите над 18-годишна възраст е въведено силно ограничаващо изискване – продуктите се заплащат от НЗОК единствено ако болният се храни чрез гастростома (сонда).
„Това представлява тежка дискриминация. Пациенти със запазен гълтателен рефлекс, но с тежка малнутриция, са лишени от достъп, въпреки че не могат да си набавят необходимите калории чрез обикновена храна. Нещо повече, при част от тези болни поставянето на гастростома е свързано с висок оперативен риск и е практически невъзможно“, подчерта д-р Тончева.
Пациентските организации подготвят жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс с настояване за отпадане на изискването за задължителна гастростома при пълнолетни лица. Експертите са категорични, че административните бариери и финансовата тежест пряко застрашават живота и качеството на живот на пациентите, за които специализираното хранене и кислородотерапията са неразделна част от лечението.
