Проф. Анна-Мария Борисова: Ключов за риска от диабет е начинът на живот

Проф. Анна-Мария Борисова

Около 380 хиляди българи имат диабет тип 2, но не знаят. Това са половината от хората, страдащи от хроничното заболяване, показват данни от скрининг, проведен през 2024-а година от Българското дружество по ендокринология. Оттам предупреждават, че диабетът става все по-разпространен по целия свят, а ключов за намаляване на риска от заболяването е начинът ни на живот.

Ако през 2006 година близо 8% от българите са били с диабет тип 2, то през 2024-та година този процент достига 16. Това са 770 хиляди души, обясни ендокринологът проф. Анна-Мария Борисова, ръководител на всички четири скрининга, проведени през този период.

Специфични за жените рискови фактори за диабет са предшестващ гестационен диабет и поликистоза на яйчниците. Общите и за двата пола са напредналата възраст, затлъстяването, хипертонията, нарушенията в липидите, фамилната обремененост.

Начинът на живот е определящ, подчертава специалистът. Не всяко преддиабетно състояние води непременно до диабет, но той трябва да вземе мерки – сваляне на тегло, двигателна активност, допълнително лечение.

Има какво да се направи.“

Снимка: БТА

Снимка: БТА

Промяната на хранителния режим според проф. Борисова не означава човек да влиза и излиза от диета, а по-скоро постоянство и спазване на прости правила – например движение след трите основни хранения за деня.

За да бъдат открити тези 380 хиляди души, които не знаят, че имат диабет, е нужно българите между 20 и 79 години да се изследват профилактично, най-добре по стандарта с приемане на глюкоза и измерване на кръвната захар. Така може да се хване и предиабетно състояние, в каквото са над 235 хиляди души у нас по данни на Международната диабетна федерация.

А за да се определи риска от развитие на диабет, се използва въпросник, озаглавен FINDRISC, обясни проф. Михаил Боянов от Клиниката по ендокринология в Александровска болница.

„Идеята на въпросника е да отграничи хората с много нисък риск и почти сигурно са здрави от тези, които имат повишен риск. Всеки въпрос получава по няколко точки. Като се сборуват, се решава дали лицето е рисково или не и дали продължаваме с лабораторна диагностика.“

Leave a Reply