Вирусните инфекции са най – разпространените заболявания през студените месеци на зимния сезон, както при възрастни, така и при деца. Обичайната им локализация са горните дихателни пътища, като: нос, носоглътка, ларинкс, но могат да засегнат и долните отдели на дихателните пътища като трахея, бронхи и бял дроб. Пациентите съобщават обикновено за хрема, дразнене в носоглътката и суха кашлица. Гореспоменатите симптоми са придружени от общи оплаквания като: отпадналост, която може да е изразена в различна степен, изпотяване, главоболие и липса на апетит. Обичайно наблюдаваната температурата в раните етапи на заболяването са в диапазона от субфебрилитет до 38.3 градуса по Целзий. В следващите няколко дни тези оплаквания превалират в различна степен. Като това зависи от имунната система на човека, като и от приложеното лечение. Най – често изолираните вируси при пациенти с остри прояви на респираторни инфекции са грипен вирус тип А и В, риновируси, цитомегаловируси, коксаки вируси от група Б, рубеола, респираторни аденовируси и коронавируси. Вирусните инфекции обострят всички хронични заболявания, но също така могат да предизвикат нови, особено при пациенти с полиморбидност или имунен дефицит. Вирусните инфекции могат да повлияят на нашето сърце по различни начини. Те могат да отключат ново заболяване или да потенцират подлежащо. В материала по долу ще разгледаме основните групи вирусни заболявания и механизма им на влияние и засягане върху човек.
Грипният вирус е два типа А и В. Той повлиява имунната и система, като я отслабва и намалява нейните способности да се справя с навлезлите бактерии, с които нашето тяло е в непрекъснат контакт. Това е и причината, бактериалните инфекции да са на първо място като усложнение след прекарана грипна инфекция. Вирусът на грип влияе негативно на състоянието на кръвоносните съдове, както и на намиращите се в тях плаки, посредством възпалителните реакции на самият вирус. В редки случаи вирусната инфекция може да засегне кръвоносните съдове на сърцето. При настъпило подобно усложнение има опасност от остър коронарен синдром, което е тежко усложнение на грипната инфекция. Рискът от увреждане на сърцето е най-висок при хора, генетично предразположени към сърдечносъдови заболявания, и при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите.
Риновирусът причиняващ риновирусна инфекция е широкоразпространен по целия свят. Източник на заболяването са самите ние. Заболяването се разпространява по въздушно капков път. Предилекционо място на засягане са конюктивите и горните дихателни пътища. Заболяването се характеризира с малък инкубационен период, който варира от няколко часа до няколко дена. Възможно е и предаване на заболяването по контактно – битов път.
Цитомегаловирусите имат няколко представители, които са широко разпространени при хората. Тази група включва вирусите на херпес симплекс, вируса на варицела зостер и вируса на Епщайн Бар. Статистически в 50 процента от изследваните хора на над 40 годишна възраст е намерено наличието на Цитомегаловирус. Обикновено в организма цитомегаловирусите са в латентно състояние и са безвредни, но може да предизвикат инфекции, включително вирусна инфекция, засягаща сърцето. Вирусите от тази група се предават чрез обмяна на течности от заразен на здрав човек. По време на бременност, вирусите от тази група се предава от майката на плода.
Коксаки вирусите от група В освен че причиняват грипна инфекция се сочат за основните вируси които причиняват миокардит. Миокардита е възпаление на средният , мускулен слой на сърцето. Обикновено оплакванията от инфекцията продължава около седмица. Симптомите са сходни с другите вирусни инфекции. При засягане на сърцето се наблюдават прояви на треска, болка в гърдите, задух, умора. Ако вируса атакува сърцето продължителността на заболяването е по-дълга. Заболяването може да предизвика трайни увреждания на сърцето, особено ако рецидивира. Предаването на Коксаки виусите става по фекално-орален и контактно-битов път. Именно затова превенцията е свързана с повишаването на хигиените навици на населението.
Рубеолата се предизвиква от РНК вирус, от групата на тога – вирусите. Вирусът се предава по въздушно капков път от болен на здрав индивид, като вируса прониква през лигавицата на дихателните пътища. Вирусът на рубеола не е силно заразен, предимно се разпространява в детска възраст. Проучванията показват че повечето хора изследвани след 25 годишна възраст имат имунитет, което значи, че са се срещали със вируса в детска възраст. Вируса на Рубеола може да засегне и сърцето, като предизвика миокардит. Въпреки че не са много случаите. Заразяването с Вируса на рубеола е много опасено при бременни жени. Наличието му може да доведе до тежки малформации на плода или до аборт. Налична ваксина срещу рубеола влиза в имунизационния календар на нашата държава, като задължителна.
Аденовирусите са причина за чести огнищни инфекции, въпреки че през зимните месеци честотата им се повишава. Те предизвикват в голям процент респираторни заболявания и вирусен конюнктивит. Вирусът се разпространява чрез директен контакт, посредством кашляне или кихане. Човек може да се зарази също и чрез контакт със заразена повърхност или изпражнения. Симптомите не се различават от тези на баналната настинка. Хората в най – голям риск от развитието на усложнения свързани с боледуването от аденовирусна инфекция са с отслабен имунитет, респираторно заболявания, включващи обструктивна респираторна болест и сърдечни заболявания. Което води до възможността за развитието на вирусен миокардит при деца и възрастни.
През последните няколко години предвид пандемичната обстановка се докладват серия от различни проучвания, които доказват връзката между коронавируса и развитието на вирусен миокардит. Смята се, че причината е директно вирусно увреждане на миокарда, както и бурната имунна реакция на организма.
Голяма част от вирусните инфекции, които засягат сърцето, не предизвикват тежки симптоми, инфекцията може да бъде неглижирана или неразпозната. Повечето пациенти съобщават за: болка в областта на гърдите, придружена от задух, умора при обичайно физическо натоварване, болка по мускулите и ставите, като често пациентите я описват като при мускулна треска след натоварване, нарушения в сърдечния ритъм, субфебрилни състояния до фебрилитет. При по тежките случай до екстремно високи температури и треска, възпалено гърло. Някои пациенти съобщават за синкопи или загуба на съзнание.
Респираторните инфекции увеличават риска от венозна тромбоза или белодробна емболия. Вирусните инфекции са едни от основните причинители на вирусен миокардит. Въпреки че вирусните инфекции са сезонни, последиците от усложненията им са доста тежки и в някои случаи – инвалидизиращи. Пациентите, страдащи от вирусен миокардит съобщават, че имат гръдна болка, задух умора при физически натоварвания. Ако заболяването се развие при пациент с множество придружаващи заболявания, има риск от развитието на кардиогенен шок, което е живото застрашаващо състояние и изисква спешна хоспитализация. Перикардита е друго усложнение от прекарана или недоизлекувана вирусна инфекция. То се характеризира с възпаление на перикардния сак. Симптомите, които можем да наблюдаваме са болка в областта на гърдите, тежест, задух, фебрилитет.
Лечението на вирусните инфекции включва различни подходи в зависимост от етапа на заболяването. В началото се препоръчва пациентите да спазват постелен режим, симптоматично лечение, включващо температуропонижаващи лекарства, имуностимулатори и витамини с цел превенция на усложненията. Ако симптомите не отшумят за няколко дни до седмица и състоянието на пациента се задълбочава със сърдечна симптоматика, е необходимо да се извърши консултация с кардиолог. Ако се установи засягане на сърцето, пациента е редно да бъде хоспитализиран. В болнични условия ще се проведат редица специализирани изследвания като лабораторни изследвания, ЕКГ, Ехокардиография, рентген и ядреномагнитен резунанс, които ще дадат ясна картина за степента на засягане.
*Д-р Тихомир Христов е кардиохирург в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“