Най-малките пациенти трябва да започнат прием на антивирусен препарат до 24 часа (най-много 36 часа) от началото на заболяването. Кашлицата след грип може да продължи дълго, не бива да се злоупотребява с приема на антибиотици, предупреждава пулмологът
Тази година грипът засяга най-често децата и младежите до 18 години. Какви са най-честите усложнения, как родителите да предпазят децата от тях и какви трябва да бъдат мерките още при първите симптоми на грип? Как да повишим имунитета на често боледуващите деца и как хомеопатията може да помогне за това? Отговорите потърсихме от д-р Слави Филчев, носител на наградата „Педиатър на годината“ на Българската педиатрична асоциация за 2019 година, педиатър, специалист от пневмология и фтизиатрия, началник на Педиатричното отделение в Пета градска болница в София. Д-р Филчев е един от създателите на Европейската школа по клинична хомеопатия.
Тази година заболяването засяга много често децата от 1 до 6-7 годишна възраст. Усложненията са чести – бронхит, трахеобронхит, пневмония, понякога и отит, а самият грип като вирусно заболяване протича тежко, коментира д-р Слави Филчев:
„Самата фаза на виремията е много мъчителна – с много висока температура, силна отпадналост, понякога главоболие, болки в коремчето, повръщане, дехидратация. Това е доста драматично и децата много страдат. Преобладаващата част от пробите, които изследваме, са на грип от типа „Канзас“ (H2N3), с който малките деца и младежите не са срещали още. При малките деца особено реакциите са генерализирани – началото е бурно и внезапно. Липсват катарални прояви – няма хрема, кихане или фарингит. Болестта започва с температура – над 38,5 , обикновено 39-40 градуса. Това може да продължи до 4-5 дни и се проявява натуралният ход на заболяването: дразнеща кашлица, най-често суха или ларингиална – с лаещ характер. Състоянието може да се влоши до бронхит или пневмония“.
Грипната пневмония може да протече за часове
или за ден-два, а лечението ѝ предимно симптоматично. При бактериална пневмония медиците разполагат с антибиотици и повече време, обясни специалистът. Затова той препоръчва ваксинация срещу грип, особено при деца с хронични заболявания, като астма.
Д-р Филчев съветва, ако заболяването на детето започне по описания от него начин, да се започне ранно антивирусно лечение. Преди това е добре да се направи бърз тест за грип или поне изследване на пълна кръвна картина, което да покаже дали става дума за вирусно заболяване или бактериална инфекция. Обикновено при вирусна атака нивото на левкоцитите е ниско, а т. нар. С-реактивният протеин (CRP) е в норма. Според пулмолога, приемът на антивирусни препарати трябва да започне до 36 часа от началото на симптомите, а при много малките деца – до 24 часа.При много малките деца може да се приложи под формата на суспензия. Антивирусният препарат за инхалиране е за предпочитане (при деца над 5 години), тъй като почти няма странични ефекти посочи, специалистът. Малко са страничните ефекти и на антивирусният препарат на таблетки (с активно вещество оселтамивир). Ако след 4-5 дни от началото на заболяването има нов пик на температурата, трябва да се мисли за бактериална инфекция.
Родителите трябва да следят хидратацията на децата
Трябва да се следи не само количеството на изпитите течности, но и колко често детето уринира. Ако не уринира, е възможно да се е стигнало до дехидратация, което може да доведе до кетоацидоза. Дори и при обичаен прием на вода, при високата температура и изпотяване децата лесно се дехидратират и спират да отделят урина, обясни д-р Филчев. Дали да се приемат постоянно антипиретици (медикаменти за понижаване на температурата) трябва да се преценява в конкретния случай. Хиперфебрилитетът при малките деца, до 5-годишна възраст, крие риск за развитие на гърчове. За щастие, те не носят здравни рискове в последствие, след като бъдат овладени, успокои д-р Филчев.
След заболяването, често дълго време остава дразнещата кашлица, която трябва да се лекува със симптоматични препарати. Не бива да се приема антибиотик, ако няма бактериална инфекция. Лечението трябва да се преоцени от специалист.
Микробиологичната посявка от гърлото не винаги може да даде причинителят на респираторната инфекция
Това може да е показателно, само ако детето има ангина. Когато става дума за бронхит или пневмония, бактериите в бронхите може да са различни от тези, изолирани в гърлото. Затова антибиотикът трябва да бъде предписан от специалист. Освен това, ако има съмнения за пневмония, не може да се чака 2-3 дни, необходими за изолиране на причинител и антибиотиците, към които няма резистентност.
След случая с починалото 3-годишно дете в столицата, лекарите се презастраховат с изписване на антибиотик, правят се и прекалено много рентгенови снимки, смята специалистът. А безконтролното даване на антибиотик крие риск от развитие на резистентност.
Лечението с хомеопатични препарати не е алтернатива, а адитивна терапия
„Трябва да подчертая, че практикувам и преподавам т. нар. клинична хомеопатия – хомеопатия, която се практикува от лекари и почива на съвременната наука. Тя е адитивен, т.е. добавъчен метод. Тя не е алтернатива. Би могла да е основно лечение само за някои страдания – хрема, ангина. Лекувал съм успешно с хомеопатия и пациент с алергия към всички антибиотици. При други пациенти с пневмония също давам и хомеопатични медикаменти на фона на антибиотичното лечение. Хомеопатията ми дава много по-широко поле за действие, т.е. за нас лекарите е важно да знаем къде минава разделителната линия между лечение само с хомеопатия и включване на други медикаменти. Това ни помага да спестим например антибиотично лечение… Хомеопатията дава много добра възможност и за модулиране на имунитета“. Източник: БНР