Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплащането, като пациентите ще избират дали да си вадят парите от джоба или да се осигуряват допълнително срещу определена сума. Това предвижда новият здравноосигурителен модел на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, представен вчера на кръгла маса.
Какво предлага моделът
Според предложения модел на здравноосигурените лица се гарантира да имат достъп до спешна медицинска помощ, да имат достъп до планова медицинска помощ, дентална помощ и лекарства на територията на страната, да имат право на избор кой да управлява здравните им вноски, право на избор за вида и обхвата на услугите, които ще получат, право на избор за лечебните заведения, в които ще се лекуват.
Министерството на здравеопазването, съвместно със съсловните организации, ще определя основния пакет здравни дейности, които
ще се покриват от задължителната здравна вноска от 8%
А заедно с пациентски организации, местните власти, съсловни организации, синдикати и работодатели, ще предприеме действия за оптимизиране и преструктуриране на здравната система предвид демографски обстоятелства, потребности от дейности и наличие на кадри, т.е. ще определя параметрите на Националната здравна карта.
Цените на дейностите в основния пакет ще подлежат на договаряне между фондовете и изпълнителите на медицинска и дентална помощ. Отстъпките за лекарства и медицински изделия ще се договарят от фондовете. За някои дейности министерството може да определя пределни цени, съгласувано със съсловните организации.
Министерството ще изпълнява настоящите си правомощия по регистриране и лицензиране на лечебните заведения и по формиране на лекарствената политика и ще провежда централизирани обществени поръчки за лекарства и медицински изделия в болниците. Лечебните заведения ще формират цени за дейностите извън основния пакет, като същите ще се покриват от доброволното здравно осигуряване или чрез плащания в брой от пациентите. Фондовете ще се конкурират за вида и обхвата на тези дейности и пациентите ще могат да избират фондове на базата на сключените от тях договори с изпълнители на услуги.
НЗОК и частните здравни фондове ще трябва да отговарят на всички изисквания за платежоспособност и финансова устойчивост.
Дружествата ще се конкурират равнопоставено
Вноските на всички здравноосигурени лица ще бъдат събирани от НАП, а след това агенцията ще ги разпределя осреднено по фондовете според броя на записаните в тях лица. Няма да се допуска фондовете да правят подбор на лица по определен признак или здравен статус. Записването ще е напълно доброволно. Лицата ще могат да сменят фонда не по-често от веднъж годишно.
Създава се гаранционен фонд съгласно Кодекс за застраховането с цел да се преодолее изпадане в несъстоятелност на фондове.
Тепърва обаче предстои да се дефинира обхвата на основния пакет в рамките на 8% вноска, както и да се оптимизира здравната система по отношение на изискванията към работа на договорните партньори и на оценка на потребностите на територията на цялата страна. Тепърва трябва да се създадат и приложат медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика.
Проблемите, които поражда
Предложеният модел срещна обаче и доста критики сред участниците на кръглата маса.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви, че е недопустимо да се предлага отделни лекари и болници да се договарят самостоятелно с много по-мощни от тях структури, каквито са застрахователните фондове. „Свободният избор на пациента кой да го лекува не може да бъде заместен от избора на това кой да финансира лечението му. Това са неща, които не трябва да бъдат противопоставяни.
Това е отстъпление от вече завоювано право на пациентите“,
каза той.
„Всеки застраховател, контролирайки своите средства, контролирайки разхода и по този начин е по-ефективен от НЗОК, би могъл да предложи по-добри условия на пациентите. Това обаче не може да е за сметка на изкуствено занижаване на и сега ниските цени. Нали не си представяте, че можем да осигурим по-добро качество на още по-ниски цени, отколкото са в момента?“, коментира още д-р Маджаров.
„Не е направена реална оценка на риска при отделните заболявания по отношение на 1,7 – 2 млн. осигуряващи се лица. Нашата съсловна организация е изработила такава и тя е смразяваща. В бъдеще ще имаме пак около 4 млрд. лв. за здраве, само че те ще бъдат разпределяни между повече играчи на пазара. Остойностили сме разходите в нашата сфера. В момента за дентално здраве се дават само 4% от общите пари за здраве. Как частните фондове ще си гарантират печалба в бъдеще, след като и сега средствата не стигат? Трябва да се запитаме дали намаляване броя на услугите ще е опция за печалба и каква ще е ролята в бъдеще на съсловните организации в договарянето на цени и услуги“, каза и председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков.
Очакванията от реформата
„Смятаме, че чрез реформа на осигурителния модел и финансово стабилизиране на системата, може би ще постигнем и организационно стабилизиране. Чрез конкуренцията на НЗОК да преодолеем дефектите в системата –
липсата на адекватно администриране и дефицита в контрола
Въпросът е дали ще успеем да преодолеем дисбалансите на регионалната представителност и обратното съотношение между широкозапстъпената и представена болнична и дефицита на доболничната помощ. Смятам, че постигнатите през 2017 г. хоспитализации – 2 157 000, са предела на оборот, по който могат да работят лечебните заведения“, заяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ и на комисията по здравеопазване д-р Даниела Дариткова.
Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов каза, че един от главните въпроси, които поставя предложения модел е колко струва здравната система. „На практика, след като обсъждаме допълнително вкарване на финансов ресурс в системата, ние не знаем какво покриваме с този ресурс“, каза той.
„Този модел обаче има много предизвикателства. Има условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се осъществи представения модел от г-н Ананиев. На първо място е единната информационна интегрирана система. Трябва да има база данни, чрез която да работят всички фондове, които и да са те“, каза и депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер.
Депутатът от „Обединени патриоти“ Георги Колев заяви, че основната причина за недоволството в системата е в късната диагностика. „Фокусът на цялата стратегия на здравеопазването трябва постепенно да се измества
от лекуването на болестите към опазването на здравето
в частта навреме и рано да се откриват тези заболявания“, каза той.
Според омбудсмана Мая Манолова предложението за демонополизация на НЗОК е изненадващо. „Повече фондове означава повече администрация и повече разходи и застраховки, които да предпазват от фалити. Би трябвало да има изравнителен фонд, който да обира разликите. Добре е да се внесе яснота по въпроса всеки фонд ли ще има свой отделен позитивен лекарствен списък и пакет от здравни услуги; как демонополизацията ще реши диспропорциите по региони например в Севрозапада“, каза тя.
Коментарът на участниците в системата
„Сегашната концепция предвижда създаването на нови здравноосигурителни фондове. Към днешна дата голяма част от членовете на АБЗ имат дейности по доброволно здравно застраховане. Конкуренцията в нашия сектор я има. Ние имаме близо 350 000 души застраховани и 100 млн. лв. приходи. Тези наши клиенти са удовлетворени от качеството на медицинските услуги, които ние предлагаме. Смятам, че този опит е ценен и може да бъде използван в бъдещите етапи на реформата“, каза членът на УС на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и председател на здравната комисия към Асоциацията Кирил Бошов.
„Със създаването на нови здравноосигурителни фондове по наша оценка ще се изискват огромни капитали от нови участници в тази система. По-добре е да се ползват сегашните лицензирани застрахователи, които разбира се трябва да минат през прелицензиране и да отговарят на новите капиталови изисквания“, каза още Бошов.
„Не трябва да се притеснява никой от възможността лечебните заведения да заемат мястото си в договорния процес. Дава се възмоност фондовете да договарят пряко цените за дейности с лечебните заведения и там не можем да очакваме опасности. Ако трябва да се притеснявам, че някой ще печели от моето здраве, трябва да се притеснявам, че някой печели от това, че си купувам хляб“, коментира председателят на Българската болнична асоциация (ББА) Андрей Марков.
Той беше категоричен, че е недопустимо да бъде обърната системата наопаки, като искали някои от участниците в нея. „Сякаш някой ни насилва да променим всичко изоснови“, каза Марков.
Недоволството на пациентските организации
Пациентските организации изразиха недоволство от така представения модел. „Как ще се осигуряват деветте категории български граждани, за които държавата плаща 6% здравна осигуровка? Сред попадащите в тези категории са държавните служители, учениците, студентите и затворниците“, заяви председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов.
Председателката на Пациентски организации „Заедно с теб“ Пенка Георгиева каза, че не са били дадени отговори на тези въпроси по време на дискусиите в рамките на една година, откакто бяха представени два вариант за ново осигуряване, а сега се предлага един. „Бихме подкрепили увеличаване на здравната вноска, но само при въведен строг контрол“, допълни тя.
Срещу предложения модел се обяви и президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. „Ако бъде приет, ще пострада достъпността на хората до медицинска помощ Те няма да имат достатъчен обем медицински грижи. Ще пострадат още възнагражденията на лекарите и медицинския персонал“, категоричен бе той.
В края на кръглата маса министър Ананиев обобщи, че дебатът е бил конструктивен и откровен, че за някои от изнесените проблеми от министерството са били подготвени, други са ги накарали да се замислят. Той обеща, че ще продължи диалога с участниците в кръглата маса и до края на годината моделът ще бъде финализиран.
Остава да разберем дали ще бъде постигнат нужния на министъра консенсус, който да доведе до генералната промяна на здравноосигурителния модел у нас.
Източник: zdrave.net