Изваждането на редките заболявания от здравната касаи прехвърлянето им във фонд към здравно министерство, поставиха отново на дневен ред дебатите около бюджета на здравната каса през тази седмица. Темата не е нова за страната ни и се повдигна само броени дни, след като се оказа, че държавата няма пари за финансиране на поредните два случая със супер скъпа терапия – над половин милион на дете за година. Това показва, че определено има нужда от преразглеждане на философията за финансиране на редките заболявания у нас, което се превръща във все по-голям проблем и за останалите държави, където тези медикаменти се реимбурсират.
Редките болести са изпълнени с парадокси. Терапиите за тях дават възможност за удължаване живота на болните хора, но се превръщат във все по-голяма заплаха за устойчивостта на здравноосигурителните системи на всички държави. Напредъкът на медицината в последните години увеличава с бързи темпове откриването на нови медикаменти, но това не винаги е добра новина за пациентите. Причината е, че те са с много високи цени и могат да останат недостъпни за хората. Затова трябва да се търсят нови решения на проблемите с финансирането им. Това е заключението и на Световоната здравна организация (СЗО) още отпреди две години. Досега обаче решение на проблема няма.
Колко редки са редките болести
Броят на тези диагнози на този етап няма точен брой. Цифрата варира между 6000 и 8000, като постоянно се откриват нови диагнози. За рядка болест в ЕС се счита тази, при която има по-малко от петима болни на 10 000 души. Около 80% от редките заболявания са с генетичен характер, като половината от тях се проявяват още през детството. Въпреки че честотата им на разпространение изглежда малка, те засягат между 6 и 8 процента от населението на Европа – това са около 30 млн. души или пет пъти повече от населението на страната ни. Около 30 млн. са и хората в САЩ, които са с подобни диагнози. Там за рядка диагноза се счита тази, от която боледуват по-малко от 200 000 американци. Тези цифри недвусмислено показват и парадоксалността на ситуацията – въпреки че диагнозите са редки, те засягат много хора. Тъй като контингентът с пациенти за всеки открит медикамент обаче е малък, цената му е главозамайваща.
Иновации във възход
Създаването на нови терапии за редките болести е във възход. За да се сдобият със статут на „лекарство-сирак“, медикаментите трябва да отговарят на три критерия – да помагат при лечението или за превенцията и диагностиката на животозастрашващо или инвалидизиращо хронично състояние. Честотата на проблема в ЕС да не е по-голяма от 5 на 10 000 души и да няма друг лек за него. От 2000 г. до края на миналата година в Европейската агенция по лекарства са постъпили над 1805 молби за даване на статут на лекарства-сираци, като 128 от тях са получили разрешение да се продават като такива. През последните три-четири години се одобряват по 14-15 нови продукта. Най-голяма част от новите терапии са за лечение на заболявания в сферата на онкологията, неврологията, метаболизма, кръвната система.
В САЩ ситуацията е още по-напреднала. Там от 1983 г. досега има одобрени над 600 медикамента с индикации за сираци. През миналата година във FDA са постъпили над 568 молби за получаване на статут за лекарства сираци, което е два пъти повече от предната година, отчитат от американската агенция. Заради това експертите там решиха до тази есен да приключат разглеждането на всички досиета, които отлежават повече от 120 дни. Макар и по-бавно, тенденцията за увеличаване на новите терапии за редки болести ще продължи да се развива и в Европа. Международният консорциум за изследвания на редките заболявания, създаден от ЕК и Националния институт за здраве в САЩ през 2011 г., е обещал да допринесе за откриването на 200 нови лекарства до 2020 г. Въпросът обаче е и на каква цена.
Колко струват терапиите
Цените на редките медикаменти са фантастично високи. Ако засеганатите пациенти за всеки от тях бяха повече, както при хептит С, със сигурност щеше да има и протести във всяка държава, както срещу обществените фондове, които не могат да ги платят, така и срещу фармацвтичните компании, за да намалят цената им. Проучване в Белгия, цитирано от СЗО, показва, че разходът за лечение на хемофилията за един пациент през целия му живот е 6 милиона евро. Съществува и огромна разлика в цената за терапия на еднакви диагнози с лекарство сирак и обикновено. Средният разход на ден за терапия с лекарство сирак възлиза на 138.56 евро за 28 медикамента срещу 16.55 евро за терапия, отново за редки диагнози, с лекарства, които нямат статут на сираци, пресметнали са от СЗО.
Цифрите за България са аналогично високи. Разходите на касата за редки болести за пет години сса се утроили, като за 2015 г. надхвърлят 85 млн. лв. Те поглъщат и над 10% от сумата за лекарства за домашно лечение на фонда. Най-много средства костват терапиите на мукополизахаридоза – около 700 000 на година за пациент, на Болест на Гоше и Болест на Фабри – около 280 хил. лв. на пациент. В другия край са редки заболявания, които са с по-големи общи разходи за фонда, защото засягат повече хора, но като терапия на човек са по-евтини. Сред тях са бетаталасемия – 37 хил. и хемофилия – 59 хил. лв. на пациент.
Разходите на касата показват и огромна диспропорции в стойността на терапията за един пациент с рядка диагноза и друг с често срещана. Така например средномесечният разход на касата за пациент с общи заболявания е 33 лв., за онкологична терпаия е 58 лв., за трансплантирани – 361 лв., а за редки заболявания е 1274 лв. Това накара и управляващите да повдигнат отново въпроса за мястото на финансиране на тези диагнози в системата ни. Идеята е те да се извадят в отделен фонд към МЗ, но не е ясно откъде ще идват парите за него, нито колко ще бъдат.
Решения без ефект
Решения на проблема продължават да се търсят и по света, но засега без особен ефект. Крачка в тази посока според СЗО е инициативата от 2015 г. на Холандия и Белгия, към която по-късно се присъединява и Люксембург, да преговарят с компаниите за цените на лекарствата сираци. Пилотният проект е започнал през миналата година, като няколко фармацевтични компании са декларирали желанието си да сътрудничат на правителствата. Според СЗО от преговорите ще има три ползи – стабилност за здравните системи, за компаниите и за пациентите. Засега обаче реалният ефект е неясен, защото е далеч в бъдещето. Доказателство за неговата несигурност е и резултатът от идеята на ексминистъра Петър Москов, който искаше заедно с Румъния да се пребори за постигането на по-ниски цени от компаниите за масови заболявания. За съжаление ефект нямаше.
Автор: Мария ЧИПИЛЕВА
Източник: https://clinica.bg/