Съдебните дела са един от начините за контрол и въздействие върху системата на здравеопазване , като дори отделният пострадал по такъв начин може да допринесе за промени и предотвратяване на други такива случаи.
Разбира се, знам че хорат поначало имат негативно отношение към съдебните зали и делата, но те са статистически неизбежни. Затова в тази рубрика ще се опитаме да запознаем пациенти, граждани, неправителствени организации/ а поради специфичната сфера- и адвокати / с обща информация, проблеми свързани с провеждането на делата и съдебна практика.
Съдебните дела, свързани със здравеопазването по правило се възприемат като такива за защита на нарушени права, на пострадали хора. Но като се има предвид, че по стотиците дела с които съм се занимавал, проследявал и анализирал, хората вече са починали или са увредени непоправимо , защитата на техните права изглежда недобре формулирана цел.
За типични дела, свързани със здравеопазването се дефинират тези , произтичащи от некачествено лечение, обозначено с израза “лекарски грешки “. Но при прегледа на също така стотиците дела, може да се види че индивидуалните грешки са по-скоро изключение/например при диагностицирането и подценяване на симптомите/ а типичното е друга- да я наречем “системна грешка “/ наличието на условия за създаването на висок риск за лечението, който се е реализирал /.
Проблемите във връзка с които най-често се водят съдебни дела са :
- Подзаконова нормативна уредба, създаваща условия за нарушаване на правата.
2.Административни действия/бездействия, нарушаващи или ограничаващи правата във връзка с :
2.1. Лечение в България.
2.2. Лечение в чужбина.
2.3. Необходима и правилна медицинска експертиза.
3.Неправилно медицинско поведение
Делата по тези проблеми са както такива, които са непосредствено насочени към предотвратяване на увреждания, така и такива, които по косвен начин допринасят за това, като всички имат елемента “защита правата“ и на другите.
СЪДЕБНИ ДЕЛА – ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
- Проблеми по делата, с които се обжалват подзаконови нормативни актове:
1.1.Първият съществен проблем е, че в началото съдебната процедура възпроизвежда правилата за обжалване на индивидуални административни актове- до ВАС чрез издателя. Ако жалбата е подадена не чрез административния орган/Министър или Министерски съвет /, а направо във Върховния административен съд, оттам я изпращат „ за комплектоване По този начин се отлага , понякога с повече от два месеца насрочването на делото и произнасянето по искане за спиране действието на обжалваните текстове.
1.2.Вторият е по обосноваването на т.н. “ правен интерес “/ с какво се засягат или може да се засегнат интересите /, независимо дали искането е от гражданин / физическо лице / или организация.Има тълкувателно решение на ВАС, определящо че юридическите лица с нестопанска цел може да оспорват такива актове, с които се засягат правата на членовете им.Когато не могат да се определят членовете /както е напр.за съсловните, браншови и т.н. организации /, съдът изхожда от предмета и целите фигуриращи в устава.
1.3. Третият е по исканията за спиране действието на нормативните административни актове, и разграничението между нормативен и общ административен акт. Обжалването на първите не спира действието а съдът може да постанови спиране по искане на оспорващия. Това са изключително редки случай, тъй като следва да се представят доказателства, че прилагането ще създаде непоправими или труднопоправими последици.
1.4. Специфичен проблем е, определянето на вида на оспорените актове / дали е нормативен, или общ или вътрешноведомствен /и отттам, пред кой съд да бъде предявено искането, и дали въобще ще бъде допуснато до разглеждане.Характерни случай са актовете, издавани от НЗОК, наричани “ Изисквания “, “Критерии”, “Указания “ , “Списъци “ и т.н, които в повечето случай имат точно нормативен характер и подлежат на оспорване пред Върховния административен съд.
- Проблеми по делата срещу администрацията
- По подсъдността .
Поначало делата се завеждат по регистрация на ответника. По изключение- по регистрация на регионална структура/напр. ТЕЛК /. Следващото е по делата за увреждане и възможност за избор пред административния съд по местожителство на ищеца.
2.2.Проблемите по въпроса, дали едно дело е административно или е подсъдно на гражданските съдилища, са разрешавани с десетки решения съвместно на съдиите от ВАС и ВКС. Двата специфични проблема са : 1.Преценката дали ответника има качеството на административен орган по смисъла на Закона за администрацията; 2. Дали това, което е основание на претенцията е основано на качеството му на административен орган .Най-често в съдебната практика се е налагало определянето на различните подсъдности по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
2.3.Делата по Закона за отговорността на държавата.., специално за действия /бездействия на администрацията / Министерство на здравеопазването , комисии , фондове и структури към него, НЗОК и др / се гледат по реда на АПК в административния съд и е допустимо в рамките на едно и също производство да се установи бездействието / или да се отмени отказът / и да се претендира и присъди обезщетение.
- Специализация на съдии и съдебни състави.
В първоинстанционните дела- и граждански и административни е регламентиран принципът на „случайно разпределение на делата „. Няма специализация по материи, което затруднява подготовката на делата по една от най-сложните материи- медицинското право.
3.1. Във Върховния административен съд административните дела , свързани със здравеопазването се разглеждат поначало от 6-то отделение, в което съдебните състави имат вече значителен опит и не е необходимо например да им бъде представян анализ на цялата относима нормативна уредба. Това е единственото изключение от принципа “случайност “.
Някои от административните дела там обаче- тези, с които се оспорва общ или подзаконов нормативен акт в сферата на здравеопазването , се разпределят на други отделения, без такава специализация на съдиите
3.2. Делата, които са за отговорността на държавата за действия или бездействия на администрацията в здравеопазването , са едно изключение в дейността на административните съдилища от 2008 г. Те са типичен исков процес и са приложими правилата на Гражданскопроцесуалния кодекс а не на Административнопроцесуалния кодекс, чийто обект са само административните актове. Така част от съдебните състави са неподготвени не само по материалния закон / регламентът на права и задължения в нормативната уредба, но и процесуално . Във втората, касационна инстанция- Върховен административен съд, всички дела по Закона за отговорността на държавата …/, вкл. и медицинските , се разпределят на 3-то отделение, също без материална специализация.
4.Подсъдност при гражданските дела- срещу лечебни заведения.
4.1. В случаите, когато с една искова молба се предявяват два иска-напр. за неимуществени щети /влошаване на здравословно състояние / и имуществени вреди / разходи за възстановяване на здравето/ и единият е за над 25 000 а другият-за под 25 000, стои въпросът дали може да ги разгледа един съд. В миналото имаше редица случаи, когато съдиите разделяха производството, оставяха за разглеждане единия а другия препращаха на другия съд, което определяше пълно дублиране и две дела. Вече има определения, с които се допуска горната инстанция / съответния окръжен или Софийския градски съд / да разгледа и двата иска.
4.2.Когато има двама и повече ответници / повече от едно лечебно заведение или едновременно лекар и лечебно заведение / с адреси в различни съдебни райони, може да се избере “предпочитан “ ответник и делото да се гледа в съда по неговия адрес. Същот важи и в случаите, когато се завежда иск едновременно срещу лечебно заведение и застрахователя му по задължителната застраховка “медицински риск “.
4.3. Всички дела за т.н. “лекарски грешки”, независимо дали се гледат пред районен или окръжен съд като първа инстанция, се разпределят на принципа на случайност.
- Специфични трудности при разглеждане на делата и назначаването на вещи лица
5.1. Вещи лица по начало се подбират от списъка на съответния съд. По голям брой специалности обаче /онкология , неврохирургия, неонатология и др. /няма вписани специалисти. В такива случаи , съдиите отправят обикновено искане до Министерство на здравеопазването или до някоя известна болница за представяне на списък със специалисти. Голяма част от съдиите не знаят за наличието на Наредба № 47/2010 г. за националните консултанти, която предвижда те да оказват съдействие на съда за определяне на вещи лица. По делата, , се представят и годишните заповеди на Министъра на здравеопазването с който се определя този списък и това значително улеснява разглеждането на делата.
5.2.При определянето на специалностите на вещите лица, съдиите поначало предоставят избора на ищеца. В много случаи обаче пострадалият например не може да определи какъв точно специалист е необходим / напр. невролог или неврохирург; гинеколог или неонатолог и т.н. /. Така се стига до случаи в които излишно се определя втора експертиза , или се определя комплексна- от различни специалисти . Съдилищата не се стремят да определят какво е точно претендираното увреждане, което да им позволи да вземат отношение при допускането и определянето.
5.3. Назначаването на вещи лица често е свързано с нежелание на лекарите да дават заключение, което би злепоставило други лекари или здравната администрация. От една страна, в Етичния кодекс на лекарите не е предвидено изключение от забраната един лекар да коментира дейността на друг. От друга- нивото на заплащане на такъв труд и ниско в сравнение с ангажимента по делото . В много случаи специалистите отказват да изпълняват такива задачи- поради това, че са „заети „; че според тях има „конфликт на интереси „ и много често дори не си правят труда да отговорят на призовката или да се явят в съдебно заседание. Изключение са обаче случаите, когато съдиите налагат наказание „глоба „ по единствената процесуална такава възможност- за обида и незачитане на съда по Закона за съдебната власт „.
5.4.При определянето състав на съдебномедицинските експертизи, в съдебната практика има много случаи в които не се спазват процесуалните правила от съдилищата. – Така например тройна експертиза по ГПК е предвидена за сложни случаи / интердисциплинарни СМЕ/ В съдебната практика обаче тройната експертиза се разглежда само като начин на оспорване на единичната , а по сложни случаи се назначава непредвидената в ГПК „ комплексна „ експертиза. В последния случай обаче са различни съдебните становища по въпроса, едно заключение ли се подписва от вещите лица, или всеки дава отделно заключение ; може ли да се приеме само едното заключение а по другото да се дадат напр. допълнителни задачи; трябва ли да се изслушат вещите лица едновременно или може всеки отделно да представи заключението си и т.н.
- При назначаването на тройна експертиза, по отменения ГПК / заварените случаи отпреди 2008 г. се разглеждат по него /съдът определя едното вещо лице, и страните посочват също. Това правило , особено както често вещото лице от оспорената единична експертиза се определя от съда и в тройната, води до безсмислено оспорване – заключението на тройната експертиза не е различно. По новия ГПК страните не посочват; имаме случаи обаче , когато съдиите дават възможност на страните да посочат.
– По новия ГПК , срокът за представяне на писмено заключение на експертизата по делото е изричен. Независимо от това в практиката има случай, когато не е спазен и заключението е представено по-късно, а съдът все пак пита страните за становище по въпроса, дали възразяват по приемането на заключението.
5.5. Както в писмените заключения, така и при устния разпит при приемането, изключително често се наблюдава отбягването на отговор: изключително чести са отговорите „зависи „ „лекарите са направили всичко възможно „ „ спазени са медицинските правила „. и т.н. В такива случаи съдилищата често са пасивни, като оставят изхода на делото да се определи по принципа на доказателствената тежест, като пренебрегват другия принцип- че за да постанови решение съдът трябва да си изясни делото.
5.6.При изготвянето на протоколите от съдебни заседания невинаги съдията диктува какво да се записва . Така правилата, че незаписано искане или действие означава ненаправено; че не може да се обсъждат незаписани показания на свидетели и вещи лица ; че искането за поправка на протокола може да се направи само в срок, съчетани с обстоятелствата, че често протоколът е готов след изтичането на този срок а и поправка на протокол почти никога не се осъществява, опорочават процеса. В новия ГПК е предвидено, съдът по възможност да изготвя звукозапис, и в повечето съдилища това се прави .
14.12.2015 Асен Георгиев