Националната програма за антимикробна резистентност е резултат от дългогодишни усилия и задълбочен експертен анализ. Това подчерта доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория по антибиотична резистентност, като акцентира върху специфичната цел за овладяване на разпространението на Klebsiella pneumoniae в лечебните заведения у нас.
Съгласно препоръките на Европейската комисия от 2023 г., България трябва да постигне 4% намаление на инфекциите, причинени от мултирезистентни бактерии до 2030 г., спрямо базисните нива от 2019 г. Актуалните данни обаче показват силно негативна тенденция – вместо спад, се отчита драстично увеличение от 267%. Според доц. Иванов, тази амбициозна цел се очертава като трудно постижима не само за България, но и за повечето европейски държави.
Специалистът поясни, че в европейските и българските болници циркулират щамове, които се отличават не само с висока резистентност, но и с изключителна вирулентност, какъвто е случаят с Klebsiella pneumoniae.
Първата стратегическа цел на програмата е повишаването на информираността на всички нива. Това касае както медицинските специалисти – лекари, зъболекари, ветеринари и фармацевти, така и широката общественост като потребител на антибиотични продукти. Предвидени са мащабни проучвания и информационни кампании, включително в образователната система, за оценка и подобряване на знанията относно правилното изписване и употреба на медикаментите.
Втората ключова насока, чийто основен изпълнител е НЦЗПБ, е изграждането на подробна база данни с доказателствен материал за честотата на най-разпространените изолирани щамове. Целта е създаването на общодостъпна интерактивна платформа, в която болниците и лабораториите да докладват данни в реално време или на тримесечни периоди.
Третото направление фокусира върху рационалната антибиотична употреба и оптимизираното докладване на инфекциите, свързани с медицинското обслужване. Това включва актуализация на нормативната уредба за вътреболничните инфекции, въвеждане на скрининг на пациенти при хоспитализация, както и по-строги мерки за контрол на хигиената и инфекциозния риск в лечебните заведения.
В заключение доц. Иванов изтъкна, че решението на проблема с антибиотичната резистентност не се крие единствено в очакването на нови терапевтични молекули, които навлизат на пазара бавно и в ограничен обем, а преди всичко в рационалното и отговорно приложение на вече наличните антибиотици.
