Българинът плаща от джоба си два пъти повече за здравни услуги спрямо средното в Европейския съюз – приблизително 800 лева годишно. Това показва анализ на компанията Health Metrics, който разглежда последиците от липсата на увеличение в здравноосигурителната вноска.
Основният проблем – прекомерното доплащане за лекарства
Според данните за 2023 г. българите доплащат най-много именно за медикаменти – над 500 лева годишно. Това е най-високата стойност в ЕС.
Ако размерът на вноската остане непроменен, анализът прогнозира, че до 2040 г. личните разходи за здраве ще се увеличат с още над 300 лева на човек годишно.
Какво се случва, ако здравната вноска не се увеличи?
Експертите предупреждават за сериозни рискове:
-
затваряне на болници, главно в по-малки населени места
-
по-дълги срокове за прегледи и изследвания
-
ограничени ресурси за профилактика, скрининг и долекуване
Недофинансирането води и до невъзможност да се поддържат модерни технологии, специалисти и качествена грижа.
Аргументите „за“ увеличаване на осигуровката от 8% на 10%
Анализът очертава няколко потенциални ползи:
1. Повече средства за профилактика и скрининг
Увеличаването на бюджета би позволило разгръщане на програми за ранно откриване на заболявания – област, в която България изостава значително.
2. Развитие на долекуването и рехабилитацията
На фона на застаряващото население нуждата от долекуване расте.
Екатерина Иларионова от Health Metrics подчертава:
„Важно е да мислим за услуги, свързани с възстановяване и продължително лечение. Тази нужда расте в цяла Европа, а у нас е още по-осезаема.“
3. Намаляване на доплащанията от джоба на хората
По-високата осигуровка би позволила по-широко покритие на медикаменти и медицински услуги, което да облекчи финансовия натиск върху пациентите.
4. Задържане на медицинските кадри
По-доброто финансиране означава по-добри условия за медиците – ключов фактор за ограничаване на емиграцията и подобряване на качеството на услуги.
Заключенията на анализа
Моделът на здравната система в момента генерира увеличаващи се икономически загуби и не позволява устойчиво развитие.
Според Health Metrics допълнителното финансиране е необходимо условие за реформа, а не само временна мярка.
