Дигиталната среда все по-дълбоко прониква в ежедневието на децата и поставя въпроси, които обществото вече не може да игнорира. Нови изследвания очертават тревожна тенденция: краткотрайното скролване може да намали моментната тревожност, но в дългосрочен план увеличава риска от депресивни състояния. Причината се крие в непрекъснатите социални сравнения, които създават нереалистични представи за собствената стойност, външен вид и начин на живот.
Как социалните мрежи влияят на психичното здраве на децата?
В коментар за списание Lege Artis детският психиатър д-р Гергана Кайрякова подчертава, че проблемът не е в самото използване на технологията, а в липсата на регулация и в отсъствието на възрастен, който да води, обяснява и поставя граници.
Тя отбелязва, че:
-
дигиталната среда е неизбежна част от съвременния живот
-
опитите за пълна забрана са неработещи и често вредни
-
контролът, насоките и разговорите са ключът към безопасното ѝ използване
Според нея интерпретацията на данните е критично важна: децата не бива да се изолират от дигиталния свят, но и не трябва да се оставят да го навигират сами.
Рисковете от нерегулирано дигитално присъствие
Д-р Кайрякова предупреждава, че опасността идва от два фактора – съдържание и време.
Когато липсват технически и родителски филтри, детето остава само в поток от стимули, изисквания и сравнения, с които често няма психичен ресурс да се справи.
В практиката си тя е наблюдавала:
-
деца, които не посещават училище
-
будуване до късните часове и хронично недоспиване
-
рязко ограничаване на реалните социални контакти
-
семейни конфликти, достигащи до криза
-
търсене на помощ едва когато ситуацията е станала неконтролируема
Колко екранно време е „поносимо“?
Според д-р Кайрякова под един час дневно е разумна рамка за социалните мрежи, но тя трябва да бъде:
-
контекстуализирана
-
наблюдавана
-
обсъждана
Възрастните следва да задават въпроси, да разговарят за видяното, да учат децата как да правят разлика между реалност и дигитална илюзия. Наказанията и конфискациите рядко водят до трайни резултати.
Защо не забрана, а регулация?
„За мен забраната не е вариант„, казва д-р Кайрякова.
Тя подчертава нуждата от:
-
системно обсъждане на проблема
-
активна роля на родителите и училището
-
ясни правила и граници
-
навременна професионална помощ при ранни сигнали
Технологиите не бива да се демонизират – те са инструмент, а не заплаха сами по себе си. Заплаха стават, когато липсват рамки, подкрепа и разбиране.
Ясното послание към родителите и обществото
Дигиталната среда няма да изчезне от живота на децата. Изборът е в това дали ще бъдат хаотично изоставени в нея, или ще бъдат придружени, научени и защитени.
Регулацията, информираните разговори и навременната професионална намеса са инструментите, чрез които можем да намалим риска и да помогнем на децата да израснат психически устойчиви в един все по-дигитализиран свят.
