Лятото ни предоставя повече време за забавления и пълноценна почивка. Сезонът, който чакаме цяла година обаче поставя на изпитание разширените вени. Отпускарският сезон обостря симптомите на хроничната венозна болест – тежест и напрежение в крайниците, болка, крампи, сърбеж, отоци. Каква е профилактиката, как да облекчим негативното влияние на топлината и да си възвърнем комфорта? Темата коментира в ефира на БНР – Радио Благоевград проф. д-р Веселин Петров, ръководител на клиники по съдова хирургия към болници „Сърце и мозък“ и Националния кардиологичен институт.
„Винаги през пролетно-летния период стартираме разяснителната кампания за вредата от горещото време върху сърдечно-съдовата система и в частност върху венозната система. Ние трябва да сме подготвени за това и да спазваме някои основни характеристики на заболяванията, които възникват и да се предпазваме от тях.“
По думите на проф. Петров не винаги при тежест в краката в горещото време означава, че човек има разширени вени. „Най-честите оплаквания са тежест, мускулни крампи нощно време, леки отоци. Всеки човек, дори да няма разширени вени, който не е прекарал тромбофлебит или други венозни болести, след 10-12-часов работен ден, особено ако е прав, вечерта има всички тези оплаквания. Именно затова на един последните европейски венозни форуми водещи специалисти в областта взехме решение, че и на практически здрави хора е хубаво да се прави профилактика на тези оплаквания, които водят до доста сериозни увреждания ако не се обърне внимание навреме“.

Когато човек се качи в автобус или самолет и пътува повече от 7-8 часа в т.нар.принудителна поза, сгъната, без възможност за движение – тогава възникват най-често опасни тромбози. Освен това хората не пият вода, за да не ползват тоалетна, което допълнително сгъстява кръвта, като прибавим и фактора топлина, който също е много важен в този момент – се получава много често този „симптом на пътешественика“ с развитие на тромбофлебит. Затова съветвам моите пациенти преди пътуване да си вземат лекарства профилактично за разреждане на кръвта и за предпазване на венозната стена, т.нар флеботоници.“

Той коментира и модерните подходи при лечение на разширени вени и ефективността им в дългосрочен план. „Повече от 50 метода има при лечение на разширени вени, но остават класически две. Едното е хирургия, при което оперативно се премахва вената и това е с най-добрите дългосрочни резултати, аз съм привърженик на този метод. Защото както се казва има разширена вена – има проблем, няма вена – няма проблем. Докато при съвременните методи, които имат и финансово изражение и интерес от страна на лекаря за извършването им – далечните резултати показват в различен процент – 5-10-15% от пациентите, които са третирани с новите методи, дават рецидиви, или изцяло се реканализира вената и се връщаме в изходна позиция. Но пък плюсовете на новите методи, а именно лазерна аблация, радиофреквенция и тези нетермални методи с различни видове лепила – те много бързо връщат пациента в строя. Идвате, прави се процедурата, тръгвате си и на другия ден сте на работното си място. Докато операцията има този негатив, че 10-15 дни трябва да се възстановявате“.
Проф. Петров препоръча през лятото да се ползват венотоници, без значение дали са налични разширени вени. Медикаменти, които тонизират венозната стена, стопират до известна степен процеса за разширяване на вените, леките отоци, нощните оплаквания от неспокойни крака с мускулни крампи. От май до октомври трябва да се приемат флеботоници, за да се профилактират вените на краката.
Веднъж годишно – през месеците април и май е препоръчително посещението при съдов лекар, за да се провери състоянието на венозната система.
Източник: БНР


