
3D печатът е от голяма полза за хирурзите. Чрез използването на виртуални модели на части от тялото на пациента, получени от компютърна томография или сканиране с магнитен резонанс, хирурзите могат да създават нови бедра, части от черепа и гръбначни прешлени, които са изключително близки до оригинала. 3D печат се използват и за създаването на детайлни модели на човешкото сърце за кардио хирурзи, които да планират сложни операции или за точната изработка на механични импланти.
Такава технология би трябвало да е от голяма помощ на хората с увредени колене, но анатомията на коляното е много сложна. Един от ключовите компоненти на всяко коляно е менискуса, с който изследователите демонстрират потенциала на новия материал. Менискуса е хрущял с форма подобна на ухо, който се намира в коляното между бедрената кост и подбедрицата. Той действа като амортисьор и смазочен лагер, който позволява на коляното да се сгъва и движи гладко по изненадващо изкусен и динамичен начин, издържайки десетилетия употреба, която би унищожила създадено от човека устройство.
Въпреки това, претоварване или дори неловко спъване може да разкъса менискусите, което води до болезнена хронична травма и повишен риск от артрит, тъй като при по-напреднала възраст, менискусите не могат да се излекуват бързо или напълно. Това означава, че травмите на коленете често изискват операция за отстраняване на повредения менискус или заместването му с пластмасов имплант. Но тези импланти са далеч от оригинала по издръжливост или еластичност и често не са биосъвместими, така че околните тъкани не могат да се излекуват добре.
3D печатa е напредък, но менискусът трябва да се пасва точно, защото може да се изплъзне или да причини силна болка. Също така, самият материал трябва да бъде пригоден за 3D печат.
„Менискусът не е от хомогенен материал”, казва студентката Фейчен Янг. „В средата е по-твърд, а външността му е малко по-мека. Многофункционалните 3D принтери позволяват да се отпечатват слоеве с различни материали, но при традиционната отливка може да се използва само един материал“.
Използвания материал за 3D печат е хидрогел, който е стабилен в организма, биосъвместим и има подобна на хрущял молекулярна структура, с молекули с дълги вериги, които задържат вода. Трудно е намирането на хидрогел, който има същите свойства като хрущял и може да бъде отпечатан.
Настоящите хидрогелове нямат издръжливостта и се изпаряват, когато преминат през 3D принтер, поради високото им водно съдържание. За това изследователите от „Дюк” разработват нов хидрогел, който според тях е първият, който отговаря на човешкия хрущял по здравина и еластичност и може да бъде 3D печатан. Той е създаден от Янг, който съчетава твърд, здрав хидрогел с мек и еластичен. При смесване, полимерните вериги се свързват, създавайки нов хидрогел, който е здрав и еластичен. По-важното е, че променяйки пропорциите, тези свойства могат да бъдат контролирано променяни в различните части на изкуствения менискус.
След това Янг добавя наночастици глина към хидрогела, за да може да се печата. Когато се приложи силен натиск, глинените частици се превръщат в гладко течаща течност, но веднага след изтичане през печатащата игла, те трудно задържат структурата от хидрогел.
Използвайки принтер за $ 300, Янг успя да отпечата изкуствен менискус с новия хидрогел само за един ден, показвайки че преди смятания за скъп и труден производствен процес, може скоро да се превърне в лесен и евтин.
Източник: http://www.monitor.bg


