Ако преди 25 години пациент на 65-70 години се смяташе за възрастен, то сега оперираме хора на над 80 години

Редно е в морската столица да бъде обособен център за поставяне на изкуствено сърце. Подобни центрове може да има в София и Варна, по един в двата края на страната. Това заяви в интервю за Дарик доц. Пламен Панайотов, началник на Клиниката по кардиохирургия при Университетска болница „Света Марина”.

Изкуственото сърце е система за подпомагане на сърцето. Тя се поставя в тялото и с нея той може да живее по този начин години наред. До поставяне на изкуствено сърце се прибягва при пациенти в крайна фаза на сърдечна недостатъчност, при които не може с добър успех да бъде извършена стандартна сърдечна операция, а възможностите на медикаментозното лечение са изчерпани, обясни специалистът.

В България на година се правят по-малко от 20 трансплантации на сърце, основно в столичната болница „Света Екатерина”. Европейският опит показва, че ако една клиника прави по-малко от 20-25 трансплантации на година, резултатите са по-лоши, отколкото ако прави повече подобни операции. Затова не би било добра идея у нас трансплантациите на сърце да бъдат разпределени в различни центрове, смята изтъкнатият варненски кардиохирург.

Намирането на съвместими донори е много трудно, а цялостната смяна на кръвта официално не може да бъде прилагана, отбеляза доц. Панайотов.

Сред пациентите в Клиниката по кардиохирургия преобладават тези с исхемична болест на сърцето. Увеличава се изключително много броят на пациентите, при които има комбинирани операции – най-често с аортна клапна патология, комбинирана с исхемична болест на сърцето. Обяснението за това е, че средната възраст на пациентите е вече по-голяма.

„Ако преди 25 години пациент на 65-70 години се смяташе за възрастен, то сега оперираме хора на над 80 години. Има пациенти и на 90 години”, отбеляза шефът на Клиниката по кардиохирургия.

При мъжете сърдечните заболявания настъпват на по-ранна възраст, но след навършване на 75 години заболяванията при жените протичат по-тежко.

Най-често исхемичната болест на сърцето се причинява при комбинация между диабет и хипертония, които са двата най-рискови фактора. Сред останалите са нарушената мастна обмяна, затлъстяването, обездвижването и стреса.

Има много съпътстващи заболявания и ако не се взимат адекватни мерки за лечението и контрола на диабет, високо кръвно налягане, съдови болести и белодробни заболявания, тогава лечението на тези пациенти става доста по-сложно,

Сърцето до голяма степен е пощадено от злокачествени заболявания, а случаите са много редки, но много тежки. ”Може би, защото сърцето е мускул. Злокачествените заболявания протичат по-често при органите, в които има жлези”, обясни специалистът.

Благодарните пациенти са малко, но си струва. Има и недоволни. Най-често обвиненията към лекарите идват от хора, които години наред са пренебрегвали здравословното си състояние, или от техни близки, които не са били в течение на реалното състояние на роднината си, сподели още кардиохирургът с над 3000 сърдечени операции зад гърба си.

Спорт и физическо натоварване в умерени дози, намаляване на стреса и по чаша хубаво червено вино вечер намаляват риска от заболяване на сърцето, показва дългогодишният опит на доц. Панайотов.

Източник: http://bestdoctors.bg

Всяка гръдна болка, появила се на широка площ, изисква незабавна спешна медицинска помощ и електрокардиограма. Причината е, че дори и лекарите няма как по телефона да разберат дали гръдната болка е резултат от инфаркт или пък е проява на далеч по-безобидно състояние, като например – паник атака. Съветът отправи в ефира на Дарик един от най-добрите кардиолози в България, който завежда Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов,” д-р Иван Мартинов. Той информира, че 50 процента от хората, получили инфаркт, умират в първите два часа след като той е настъпил.

Кои са най-честите сърдечни проблеми, които водят хората при Вас?

Като спешна болница, каквато е „Пирогов”, в повечето случаи пристигат пациенти с остри коронарни симптоми – прединфарктни състояния, както и остри миокардни инфаркти, за лечението, на които ние сме денонощно на разположение. Отделно сме в колаборация с отделенията и клиниките по съдова хирургия, с които ние лекуваме пациенти с критична исхемия на крайниците – запушени артерии, широк спектър от състояния, които ние лекуваме ежедневно.

Все още ли сме на челните места в Европа, когато говорим за сърдечно-съдови проблеми и защо, според Вас?

За щастие, мисля, че започваме да излизаме по последни данни от челните места. Там са бившите съветски републики – Русия, Украйна, Прибалтика. Ние вече излязохме от този „черен списък” и то благодарение на много фактори – по-добре се лекува хипертонията, повече превантивни мерки има в общата кардиология, смея да твърдя, че имаме една от най-добре разпространените мрежи за лечение на миокарден инфаркт. В големите градове има по няколко лаборатории от типа на нашата, както и във всички окръжни градове вече има лаборатории, които улесняват пациентите в придвижването. Така че в това отношение се постига значително намаление на смъртността от миокарден инфаркт, което е голям напредък и държавите, които изредих, отстъпват тук.

Кога говорим за забавяне при миокарден инфаркт? Тъй като отворихте темата…

Това е една все още актуална тема, въпреки че има известен напредък в здравната култура на хората. Това обаче, което мога да отправя като апел към хората, е да вземат нещата в свои ръце. Тоест, когато получат някакво оплакване, активно да търсят помощ. Под оплакване имам предвид гръдна болка на широка площ, свързана с някакво изпотяване, гадене и сериозни общи симптоми. Тези хора трябва да търсят бързо медицинска помощ, защото тази болест има изключително висока смъртност в първите два часа от започването. Тук става въпрос за запушване на артерия, която храни сърцето и целта на съвременното лечение е нейното най-бързо отпушване. Така че всяко забавяне води до фатални последици. В първите два часа от началото на болестта са 50 {e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от загиналите. И системите на Запад успяват да обхванат пациентите, в рамките на 10 или 15 минути до поставянето на диагнозата. Ние се опитваме да следваме тези тенденции, но, както е известно, сме все още назад. Ние в повечето случаи за около час успяваме да отворим артерията при повечето от пациентите. Смъртността при нас е около 30 {e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, докато в повечето развити страни тя е около 5 {e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, което е разлика от шест пъти.

Тъй като посъветвахте да не неглижираме сърдечната болка, има ли фактор, по който можем да я разграничим, например от една паник атака?

За съжаление няма начин по телефона. Дори на мен по телефона да ми се обади някой и да ми разкаже тези оплаквания, аз не мога да ги разгранича без електрокардиограма. Тоест, задачата на всеки, който е получил такива оплаквания, е да потърси бързо медицинска помощ и да му бъде направена кардиограма – не само да го разпитат и да го пуснат. Кардиограмата е крайъгълният камък на диагнозата, там се вижда дали има инфаркт.

Вашият съвет, за да бъде здраво сърцето на българина преди още да сме заговорили за болката?

Това изисква един комплекс от мерки, от които все още общото средностатистическо българско население е далече. Говорим за правилно хранене, което изключва мазни храни, а включва пресни зеленчуци, храни, съдържащи фибри, които намаляват холестерола. Говорим още за редукция на тегло, тъй като наднорменото тегло е един от големите проблеми, а и за лечение на артериалната хипертония. Тя трябва активно да се търси и при първите симптоми да се лекува. Да се спрат цигарите, специално тютюнопушенето е първата причина за артериална недостатъчност на крайниците, така че всеки, който иска да профилактира това състояние, трябва да спре цигарите. От друга страна при установени болести, трябва спазване на указанията на лекарите. Според мен все още хората имат страх от лекарски грешки, а трябва да се вярва повече на лекарите. Специално в областта на кардиологията, както и в много други специалности, имаме съответни ръководства с параметри, които спазваме. И не на последно място – трябва да се следят нивата на холестерола. Много от нещата нямат симптоматика и се проявяват вече в крайните фази, които в някои случаи са необратими.

Холестеролът основно с храненето ли го асоциирате?

Не. Основно това е генетичен ензимен дефект. Става въпрос за генетична предиспозиция към повишен холестерол. Но в множествено проучвания е доказано, че понижението на холестерола намалява в пъти вероятността от някакъв мозъчен или сърдечен голям инцидент.

Що е хронична артериална недостатъчност на крайниците и какво е спасението тук?

Това е форма на атеросклероза или натрупване на холестерол в съдовата стена. Както се получава с артериите на сърцето и с мозъчните, и с бъбречните, така и слиза надолу. Една от честите прояви е съдовата болест или недостатъчност на крайниците – там се получават стеснения и запушвания на магистралните съдове, които кръвоснабдяват крака и съответно симптоматиката е от леки болки при физически усилия до болки в покой, загиване на тъкани, некроза. За съжаление в страната все още ампутациите са над очакваните и считам, че има какво да се направи по отношение на скрининга на тези заболявания. Когато се появят симптоматики от болки в прасеца или почервеняване или пък почерняване – при нас идват хора вече с почернели, мумифицирани пръсти, крака и т.н. Така че това изисква навременна помощ и има ли такава болка, хората трябва да търсят поне съдов център, в който да бъдат диагностицирани. Възможностите за лечение са огромни – има възможност то да се извърши по неоперативен път. При по-тежките случаи прилагаме оперативно лечение – правим байпас хирургия, възстановяваме кръвоснабдяването на крайника и отлагаме или изключваме вероятността от ампутация. Ампутацията, независимо, че не засяга пряко живота, е едно много тежко инвалидизиращо състояние с последваща повишена смъртност при тези хора по ред причини.

Автор: Димитър Панев

Източник: http://bestdoctors.bg

Таблетът и мобилният телефон са по-вредни за детските очи, отколкото домашният компютър. Причината за това е, че, когато децата държат едно мобилно устройство с екран в ръцете си, те неволно го приближават до очите си на разстояние по-малко от 10 см. Това не може да се случи с монитора на бюрото, информира Дарик детският офталмолог доц. Виолета Чернодринска, която завежда Детското очно отделение в Александровската болница в София. Медикът допълни, че изследване установило как над 80{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от децата в предучилищна възраст никога не са посещавали детски очен лекар. Оказало се, че много голяма част от тях не виждат добре с едното или с двете очи.

Кои са най-честите сред очните проблеми при децата?

Това, с което ежедневно се сблъскваме и е един от сериозните проблеми, е едно заболяване, което е известно като „мързеливо око”. Трябва обаче да се прави разлика между мързеливо око и кривогледство. Като цяло това заболяване е голям проблем за страната ни. С една благородна инициатива на лекари от болницата, наречена „Направи добро,” прегледахме над 2000 деца в Северозападна България. Оказа се, че над 80{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от децата в предучилищна възраст никога не са посещавали детски очен лекар и много голяма част от тях имаха проблем и не виждаха с едното или двете очи. Единственият начин да избегнем тази инвалидизация при децата е да се правят профилактични прегледи и тези прегледи да бъдат заложени в програми. Така ще се спестят много неприятности за родителите и за децата, защото профилактиката е основата.

На какво ниво оценявате към момента профилактиката?

Лично аз от седем или осем години проповядвам воденето на деца на профилактични прегледи и за моя най-голяма радост родителите се вслушват в нашите апели. Прегледите са приятни за децата, не са болезнени. И в последно време ми прави впечатление, че се увеличават хората, които идват при нас, без децата им да имат оплаквания. Това е успех в нашето начинание да разпространим към родителите апела да си водят децата на профилактични прегледи.

Как стоят нещата при недоносените деца?

След масовото навлизане на инвитро процедурите и техния успех, броят на недоносените деца се увеличава, както и възрастта на майките, разбира се. Това води до раждането на деца в шести, седми и осми месец от бременността. Очите при недоносените се засягат сериозно. Цари една заблуда, че децата ослепяват от това, че са били в кувьози. Това обаче не е съвсем вярно. На децата им се отлепват ретините и се разболяват от ретинопатия, но в резултат на това, че са родени с много ниско тегло и не са добре развити, а не в резултат на това, че са били в инкубаторите, без които няма да оцелеят. Ретинопатията на недоносените е едно заболяване, което е с толкова по-висок процент, колкото по-рано е родено детето. Добрата новина тук е, че това заболяване се лекува, и то – успешно. На децата им се правят след четвъртата седмица прегледи от детски очни лекари, които се занимават с тези недоносени деца. Ако се види такова заболяване, започваме да го лекуваме. „Българската Коледа” в моите очи е изключително благородна инициатива, която е помогнала изключително много на нашето отделение. Ние няколко пъти участвахме в кампанията. Благодарение на дарителите и на екипа на инициативата имаме апаратура за диагностика и лечение, която бих казала, че е на световно ниво. Последния път, когато участвахме в „Българската Коледа”, се закупиха изключително скъпи апарати, които се дариха на всички големи болници с неонатологични отделения в България. По този начин успяхме да направим колаборация с всички очни лекари в страната, които не са много, за съжаление. Лекарите на място преглеждат децата и ни изпращат резултатите в нашето детско очно отделение. Така ние можем в реално време да проследяваме състоянието на тези деца. Почти сме постигнали телемедицината. По този начин спестяваме транспорта на децата. Представете си при -20 градуса колко е травмиращо за едно дете, което се слага в транспортен кувьоз, да се вози из страната. Благодарение на „Българската Коледа” постигнахме добро ниво на диагностиката на това заболяване. Другото място в България, в което има лазерен апарат за лечение, е Пловдив. На тези две места ние лекуваме това заболяване.

Можем ли да търсим причината в таблета и смартфона така, както някога обвинявахме телевизорите?

За съжаление, в последните години ми прави впечатление, че има негативен ефект върху зрението на децата това ползване не толкова на персоналния компютър с монитора вкъщи, колкото на таблета и мобилния телефон. Причините за това са следните – когато децата държат едно мобилно устройство в ръцете си и играят игри или гледат филмчета, те неволно приближават екрана към очите си. Когато го приближат на разстояние, по-малко от 10 см., очите им се напрягат много, за да фокусират, изчерпва им се акомодацията, започва да ги боли главата, зачервяват им се очите. Появява се едно състояние, наречено „спазъм на акомодацията,” което е едно пренапрягане на очите при малките деца и не беше типично. Преди десет години това състояние се срещаше значително по-рядко, а днес всяко трето дете има подобен проблем. Проблемът е временен, но много трудно се преодолява. Не можем да изтръгнем от ръцете на децата всички тези устройства, но можем да им правим забележка да го гледат отдалече докато са малки. Да им се събира половин ден гледане, не повече.

Споменахте, че колегите, които се занимавате с очни детски болести, не сте много. Как стоят нещата с интереса към Вашата специалност?

Специалността „очни болести” е нашата. С течение на времето обаче сме се профилирали – едни работят само с деца, а други работят само с възрастни. И за най-голямо съжаление тези колеги, които са се ориентирали към детските очни болести, са сравнително малко, тъй като да работиш с дете е много отговорно. Децата трябва да ги разбираш, да ги предразположиш, да си им приятел, а не да ги застрашаваш. Всичко това изисква подход и по-бавно се получава. Иска се и повече отговорност. Интересът към лечението на детските очни болести не е много голям, но аз оставам оптимист.

Автор: http://bestdoctors.bg