Рубрика: Новини
Експериментален кръвен тест за ранна диагностика на колоректален карцином показва обещаващи резултати не само за откриването на заболяването, но и за неговата ефективна първична превенция. Докато съществуващите скринингови тестове са фокусирани предимно върху установяването на вече развит рак, новият диагностичен метод се отличава с висока чувствителност към предракови полипи (напреднали аденоми), чието своевременно ендоскопско отстраняване предотвратява появата на злокачествен процес.
В клинично изпитване с над 1500 възрастни пациенти, включени в програми за скринингова колоноскопия в Китай, Япония и Испания, тестът е показал впечатляваща диагностична стойност. Според доклад в медицинското издание The Lancet Gastroenterology & Hepatology, цитиран от Ройтерс, методът успешно идентифицира 92% от случаите на колоректален рак в I, II или III стадий и 81% от напредналите аденоми. Специфичността на изследването също е висока – 85% точност при разпознаване на пациенти без патологични изменения на дебелото черво.
Независими медицински експерти отбелязват в редакционна статия, че разработването на достъпен, неинвазивен и надежден тест за откриване на предракови състояния може да се превърне в изключително ценен инструмент за профилактика и намаляване на заболеваемостта от рак на дебелото черво.
Благодарение на способността си да разграничава нискорискови аденоми, високорискови лезии и карциноми, тестът предлага потенциал за прецизна стратификация на риска. Това би оптимизирало клиничния триаж – определяйки кои пациенти се нуждаят от спешна колоноскопия, кои изискват планово изследване с цел полипектомия и кои могат безопасно да избегнат инвазивната процедура.
Въпреки окуражаващите данни, специалистите подчертават, че колоноскопията остава златен стандарт в скрининга. Неинвазивните изследвания се препоръчват като алтернатива при пациенти с противопоказания или нежелание за извършване на ендоскопия. При положителен резултат от кръвния тест провеждането на контролна колоноскопия остава задължително, като практиката показва, че пациентите са много по-склонни да се съгласят на манипулацията след лабораторно потвърден риск.
Авторите на проучването посочват необходимостта от по-мащабни валидиращи изпитвания. Като основно ограничение на настоящия етап се очертава по-ниската чувствителност при идентифицирането на сесилни (плоски) лезии в сравнение с класическите полиповидни образувания.
