Страната ни е една от 13 членки в Европейския съюз, за които се отчита затруднен достъп до медицински услуги и е една от петте държави, към които Европейската комисия отправя препоръки за реформи в здравната система.

Това е третият доклад, придружен с препоръки, които страната получава, докато за другите европейски държави не са се налагали по толкова.

Това съобщи Филип Домански от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Европейската комисия по време на Шестия национален конгрес на пациентските организации, който се провежда днес и утре в София, цитиран от в. „Дневник“.

Докладът показва много леки подобрения в работата на здравната система, но все още и големи пропуски и проблеми, включително факта, че почти половината от малцинственото население не е обхванато от здравеопазването, както и прекалено високия дял на средствата за здраве, които се покриват от личните финанси вместо от публичния здравен фонд – 48.4{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}.

Препоръките са подкрепени от анкета сред населението, която нарежда България на шесто място отдолу нагоре по задоволяване на пациентите по отношение на цената за профилактика и лечение, времето за чакане за медицински процедури и отдалечеността на лечебните заведения.

При предишната такава анкета през 2014 г. страната ни е била на 3-то място сред най-недостъпните здравни системи след Литва и Румъния.

Сериозен проблем, който ЕК наблюдава е и изтичането и застаряването на медицински кадри. От една страна, близо 90{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от младите завършващи медици са готови да емигрират, а от друга – лекарите в здравната система масово са в пенсионна възраст и излизат от нея.

Недостигът на специалисти е осезаем на фона на стандартите и средните нива за останалите членки на ЕС, но разликата е още по-драстична по отношение на медицинските сестри, които в България са точно наполовина по-малко, отколкото са средно в ЕС.

Като положителни стъпки в бавната здравна реформа в България, Европейската комисия оценява изготвянето на Националната здравна карта, както и това което тя предвижда – Националната здравноосигурителна каса да може да подбира лечебните заведения, с които да работи спрямо потребностите на населението, вместо да сключва договори с всички, които са заявили желание, както е сега.

Препоръките на Комисията обобщват трите основни проблема и казват:

– да се увеличи обхвата на здравноосигурените
– да се намалят личните разходи за здравеопазване, като се увеличат публичните
– и да се създадат стимули за младите лекари да остават в страната.

Председателят на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова коментира резултатите, като обяви, че се очаква през следващата година да е готова основата, върху която ще заработи т.нар. електронно здравеопазване, на което се възлагат големи надежди да подобри и облекчи системата.

Източник: http://medicalnews.bg

Молбата си за напускане д-р Глинка Комитов е депозирал вчера в 11.23 часа в парламента.

Управителят на касата е посочил „лични причини“ за оставката си. „Нямаме друга правна възможност, освен да я приемем“, коментира за Clinica.bg председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова.
„Вчера и днес д-р Комитов не е стъпвал в Народното събрание“, обясниха в същото време за сайта ни от НЗОК.

За да депозира молбата си обаче, не е необходимо управителят на касата да ходи лично в парламента.
Д-р Комитов е „на топа на устата“ в последните няколко месеца заради сагата с орязаните пари на болниците, омагьосания кръг с разходите за лекарства и очаквания дефицит от над 110 млн. лв. в бюджета на НЗОК.

Източник: https://clinica.bg/

Новите медикаменти са Maviret и Vosevi. Те са съответно на фармацевтичните компании Абви и Гилеад, които вече пуснаха на пазара революционни безинтерферонови терапии за Хепатит С. Благодарение на тях инфекциозното заболяване се оказа лечимо за много хора в рамките на няколко месеца. Досегашните терапии на двете компании се реимбурсират и у нас, въпреки високите им цени.

Новите медикаменти би трябвало да са още по-ефикасни.

Те са активни срещу всички генотипове

на опасния вирус и могат да помогнат дори на пациенти, при които досегашните лекарства са се оказали безпомощни, обясняват от ЕМА.

Медикаментите блокират действието на протеини, които са ключови за възпроизводството на вируса на Хепатит С. Употребата им не се нуждае от комбинирането с интерферонова терапия, която има повече нежелани странични ефекти, допълват от ЕМА.

Maviret съдържа две антивирусни агенти – glecaprevir, инхибитор на HCV NS3/4A protease, и pibrentasvir, инхибитор на HCV NS5A. Ефектът му е бил изследван сред 2 376 пациенти, като

над 90{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от тях в рамките нa 12 седмици са оздравели

Vosevi се състои от вече познатите sofosbuvir и velpatasvi, както и от новата съставка voxilaprevir – пангенотипен инхибитор на HCV NS3/4A. Ефектът от неего е бил приучен върху 1 700 пациенти, като отново над 90{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от тях са оздравели в рамките на 12 седмици.

Хепатит С е сериозен проблем за обществото. Вирусът засяга между 0.4{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} и 3.5{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от хората в различните европейски страни, отчитат от ЕМА. Заболяването е основната причина за нуждата от чернодробни трансплантации. Средно 15 милиона души са инфектирани с вируса в Европа, допълват от ЕМА. Затова от агенцията смятат, че новите медикаменти трябва да се разрешат възможно по-бързо за употреба на централно ниво.

Най-вероятно това ще стане до края на тази година

Оттам-нататък достигането им до пациентите зависи от правилата на всяка държава. У нас това няма как да стане по-рано от 2019 г. тъй като те трябва да получат цена и оценка на здравните технологии, за да може да ги реимбурсира касата. Всичко това ще отнеме поне една година.

Източник: https://clinica.bg/

„Има неща, които трябва да се решат на ниво управляващи – не една или друга политическа сила, а всички заедно, защото приближава кадровата катастрофа и много скоро ще си говорим, че лекарите са изчезващ вид и ще трябва да бъдат вписани в Червената книга като защитени. Просто те ще станат екзотика.“ Това заяви пред БНТ зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова.

„Всички заинтересовани страни трябва да седнат на масата, защото за да ни има нас, трябва да ги има лекарите“, категорична бе тя.

Д-р Павлова бе поканена да коментира намаляването на лекарите у нас. Тя илюстрира факта със статистика за броя общопрактикуващи лекари, като отбеляза, че при старта на здравната реформа те са били над 5000, а сега са с 800 по-малко. „Няма нови общопрактикуващи лекари, които да специализират. Това се отразява и на достъпа, а вече и на качеството“, подчерта зам.-председателят на БЛС.

Д-р Павлова посочи още, че проблемът не е само при общопрактикуващите лекари и даде пример с Районните здравни инспекции, където, по думите й, цели отдели напускат работа поради ниското заплащане. „Т.е. няма желаещи да работят в системата на здравеопазването. Да не говорим за специалистите – лекари с по две специалности, утвърдени, доказани, мигрират“, отбеляза тя и постави на първо място като причина отношението на обществото към лекаря и труда му, а веднага след това – заплащането.

„Трябва да има мултисекторна политика в сферата на здравеопазването за решаване на въпроса с кадрите. Не можем да говорим за стратегия за здравеопазване, когато не сме решили въпроса с кадрите. Трябва да се променят нещата нормативно, за да има предсказуемост, перспективност, колегите, които работят в системата, да знаят какво да очакват, да има ясни правила за кариерно израстване, за професионална квалификация, за придобиване на такава. Те да могат да планират своя живот и живота на семейството си. Трябва и друго заплащане. А за да се случи това, трябва да има повече финансов ресурс в публичния сектор“, обобщи д-р Галинка Павлова.

Източник: http://www.zdrave.net

Министърът на здравеопазването проф. Николай Петров и председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов обсъдиха необходимостта от нормативно разписване на мерки за ограничаване на реекспорта на лекарствени продукти, кандидатурата на България за седалище на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), прогенеричната лекарствена политика и генеричното заместване, средствата отпускани от публичния фонд за лекарства и наложителните промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

В срещата участваха заместник-министър маг.-фарм. Лидия Нейчева, директорът на лекарствената дирекция в МЗ д-р Десислава Велковска, заместник-председателите на Управителния съвет на БФС маг.-фарм. Димитрия Стайкова и маг-фарм. Тодор Найденов, и главният секретар на организацията маг.-фарм. Светослав Крумов.

Може всеки от нас да идентифицира проблеми, но решенията трябва да взимаме съвместно, заяви министър Петров по отношение на стила на работа на екипа си и допълни: Публичност, откритост и масовост, а не еднолични решения. За мен е важно да чуя какво мислят всички и след това да излезем с решения, за които ще поема отговорността.

Като погледнеш бюджета на Касата и видиш разходите, установяваш, че проблемната величина са лекарствата, давам си сметка и затова ще разчитам на Вашата експертиза, уточни още министърът.

За нас е важно държавата да не се отдръпва от този жизнено важен сектор. Декларираме подкрепа за всички усилия на министерството за ограничаване на паралелния износ  на лекарствени продукти и за повече регулация и яснота в това, кой и как прави фармацевтичния бизнес, обясни проф. Илко Гетови уточни.

Представителите на БФС изказаха удовлетвореността си от факта, че за първи път в редовно избрано правителство магистър-фармацевт, в лицето на зам.-министър Лидия Нейчева, е част от политическия кабинет на здравния министър.

Източник: https://www.mh.government.bg

Престъпно е да се въвеждат лимити, касаещи онкоболни, родилки, болни на хемодиализа и пациенти, нуждаещи се от интензивни медицински грижи. Това заявяват в декларация от Столичната лекарска колегия на БЛС, с която се изразява категоричната подкрепа на колегията за становището на съсловната организация, с което съюзът отказа да подпише анекса към НРД 2017.

„Противозаконно е едностранно  НС на НЗОК да  променя  текстове от действащия НРД – 2017 без нов договорен процес“, посочват още от там и се аргументират така: „Анексите към НРД се изработват и подписват след преговори между УС на БЛС и НС на НЗОК по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗСОЛЛДМ.

Закононарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗБНЗОК е НС на НЗОК да изземва  правомощията  на директорите на РЗОК, като вместо тях  определя „месечни и индикативни стойности за изпълнителите на БМП за периода на дейност м. 06. – 11.2017 г.”, съдържащо се в  Приложение 2 по т. 3 от  Решение на НС на НЗОК от  20.06.2017 г.“

„Да, контрол върху разходването на средствата от касата трябва да има. Но в анекса е записано, че тези дейности ще се заплащат толкова, колкото са подадени в индикативните стойности. Затова отказахме да го подпишем“, обясни пък пред БНТ зам.-председателят на съсловната организация д-р Галинка Павлова.

„Хубаво е да сядаме заедно със здравната каса и заедно да ги измисляме нещата. Много ни се иска да се случват така нещата. Д-р Грозев имаше среща с министъра, уверени сме, че ще има такава среща и ще седнем заедно да изработваме механизми за контрол. Бих искала да успокоя лечебните заведения, че здравната каса ще преведе увеличените суми, защото липсата на анекс не им пречи да сторят това“, каза още тя.

Източник: http://www.zdrave.net