Иде лято и родителите чакат с него да си отдъхнат от зимните болести покрай децата. В горещите дни обаче  се активират вируси, които атакуват децата и ги мъчат с разстройство, повръщане, температура. Старите зимни познайници също не спят и дори през лятото малките страдат от ангини, хреми, кашлици. 

“Най-често разпространените в момента източници на неприятности са рота-, ентеро- и аденовирусите. Предаването им от човек на човек става по въздушно-капков и контактен път. Най-вероятните места за среща с вирусите са курортните селища и изобщо местата с много събрани хора на едно място. Положението в средата на май се усложнява от нетипичните високи, почти летни температури, които потискат имунната система, а храната бързо се разваля. Басейните със съмнителна чистота не са за малките деца, влажната среда е любима за вирусите, гъбичките и бактериите.

За малките деца най-опасен е ротавирусът. Много бързо, буквално за час, децата, заразени с ротавирус, започват да повръщат. Детето отпада рязко, след което вдига висока температура, появява се силна коремна болка и се стига до диария. Изхожданията са много чести, до десет, а в особено тежките случаи и повече пъти на ден. Всички тези симптоми се развиват от 24 до 48 часа и продължават около седмица”, отговори на въпросите на в. “Доктор” доц. д-р Атанас Мангъров, началник на детската клиника в Инфекциозната болница в София.

– Доц. Мангъров, в последните дни майки се оплакват от стомашно разстройство при децата си. Това т.нар. летен грип ли е?

– Без значение каква е причината за него, стомашното разстройство е мъка за организма и сериозно изпитание за здравето. Най-честите причинители са приемането на развалена или заразена храна, обостряне на гастрит или друг стомашно-чревен проблем.

През лятото причина за стомашно-чревните разстройства е т.нар. гастроентерит, познат като “летен вирус”. Той е възпалително заболяване на стомаха и червата, предизвикано от различни причинители като вируси, бактерии и паразити, попадащи в организма чрез храната.

Заразяването може да стане не само от кихане и кашляне на околните или от ползване на чужди или недобре измити прибори за хранене, пипане на дръжките в автобусите, тролеите или от перилата на ескалатора в метрото. Трябва да се отбележи и фактът, че заразяването е масово, понеже в 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите ентеровирусите нямат никаква клинична проява. Един заразен човек може да не усеща никакви симптоми няколко дни, но през това време да инфектира много хора около себе си.

– Какви са симптомите му?

– Симптомите са отпадналост, изтощение, болки в стомаха, гадене и повръщане, диария, както и повишаване на температурата, втрисане, болки в тялото, главоболие. Не е задължително обаче да имате всички симптоми, затова вземете бързи мерки и при наличието само на някои от тях.

В повечето случаи вирусите на летния грип се проявяват с висока температура, зачервено гърло, втрисания, обриви, гадене, болки в стомаха и разстройство. Обикновено се проявява през юли, но тази година имаме повече заболели още в средата на май заради необичайно високите температури.

– Зачестяват ли чревните инфекции, и то преди летния сезон, при децата?

– Определено има повече заболели от миналата година например. През лятото обикновено зачестяват инфекциите на стомашно-чревния тракт, като много по-често те атакуват именно децата. Летните температури, въпреки че все още е твърде рано да говорим за лято, предвид че има още месец до него, събирането на повече хора на едно място, консумацията на храни, престояли на открито и при по-високи температури, води до по-честото и бързо разпространение на този вид инфекции. Причината за това е, че при високите температури патогенните микроорганизми се размножават бързо и стават причинители на инфекции.

В този смисъл съблюдаването на добра лична хигиена е изпитана превантивна мярка – като например редовното измиване на ръцете със сапун и топла вода, избягване на контакти с болни хора, внимателно съхранение на храната при препоръчан от производителя температурен режим, избягване на консумация на храна, престояла дълго време на слънце.

– От какво се причинява този летен грип?

– Той се причинява основно от 6-7 ентеровируса, които ни атакуват в момента. Ентеровирусите се развиват в тънките черва. При възрастните обаче те могат да поразят сърцето, като причиняват миокардити, да доведат до асептични менингити, които са лечими, и силни болки в междуребрието от невралгии.

Ваксина срещу тях няма създадена, тъй като ентеровирусите имат способността да се променят постоянно. Обикновено, попаднали в тънките черва на човека, само за часове е възможно да се изменят до съвършено нов тип. Затова добрата хигиена е единственият начин да се предпазим от летния грип, причиняван от тях. Ентеровирусите са много устойчиви, затова в САЩ например срещу тях са създадени специални сапуни, които масово се използват от хората в активния за заразата сезон, който у нас обикновено е юли месец.

– Какви опасности ще ни дебнат в очакваните големи горещини?

– Възможни са ентеровирусни инфекции. Тези вируси се размножават в червата на човек и обикновено заразяването е при битов контакт с вируса и много рядко при кашлица. Иначе са известни като болест на мръсните ръце. Мръсни зеленчуци, недобре измита или слаба термична обработка на морска храна, немити ръце. Обикновено те проникват в нашия организъм през сливиците. Затова инфекцията започва с болки в гърлото

Трябва да се знае, че при 90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите при възрастните хора болките в гърлото, особено през летния период, са именно такава вирусна инфекция. От сливиците попадат в лимфните възли на червата. Там се размножават и могат да се разпространяват по фекално-орален път като болест на мръсните ръце, когато те не се мият преди хранене и след ползване на тоалетна. При здрав възрастен човек обикновено заболяването минава за 3-4 дни и протича с вдигане на температура, болки по мускулите, по ставите. При децата минава за седмица.

– Има ли ефективна профилактика?

– Единствената ефективна профилактика на ротавирусния гастроентерит е ваксинацията. Ваксината се поставя между втория и шестия месец.

Най-важна е именно профилактиката, наред с елементарните мерки като миене на ръце, избягване на съмнителна храна и контакти с болни хора, а при настъпило заболяване да не се допусне обезводняване.

Категорично не препоръчвам разстройството да се спира с бързодействащи препарати. Вредно е да се използват произволно и антибиотици. Подходяща е обаче употребата на пробиотици. Също и в етапа на възстановяването – по-ниски от лечебните дози в продължителен период от време не само подпомагат организма, но и го предпазват от нови инфекции.

Люба МОМЧИЛОВА

Източник: https://zdrave.to/

Д-р Атанас Янев  работи в Клиниката по белодробни болести към ВМА – София. Д-р Янев е специалист по белодробни болести и фтизиатртия, военнополева терапия, ехография на гръдния кош.

Каква е тенденцията относно заболеваемостта от туберкулоза в нашата страна? Защо това уж забравено заболяване отново се върна? Защо липсва контрол върху болните? Трудна ли е диагностиката? Появи ли се нещо ново в лечението на туберкулозата? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Янев. 

 – Д-р Янев, каква е настоящата ситуация и по-скоро тенденцията относно заболеваемостта от туберкулоза – намалява ли тя или продължава да се увеличава? 

– Трудно мога да отговоря каква е ситуацията в световен мащаб, но в национален мога да кажа, че заболеваемостта намалява. След приетите програми за борба с туберкулозата, както и с национални участия в международни програми по тази тема заболеваемостта наистина започна да намалява.

– Какви са причините това сериозно заболяване, което уж беше победено преди много години, да се върне в живота ни?

– На първо място, разбира се, ще посоча социалните причини. На второ място – организацията на борбата с туберкулозата, защото това е наистина борба. В смисъл, предишните диспансери и специализирани клиники бяха унищожени. През тези години се обръщаше все по-малко внимание на тази болест, не се знаеше достатъчно за туберкулозата и като медицинска специалност, и като заболяване съответно. Всичко това доведе до неглижилане на туберкулозата и заболеваемостта от нея доста нарасна.

– Кои са рисковите групи?

– Рисковите групи са ясни. Това са хората с намален имунитет – диабетици, алкохолици. Това са също така малцинствените групи, които трудно се контролират по отношение на профилактика. И там съответно са компактните маси, затова болестта се разпространява много бързо. Разбира се, гладуването също е рисков фактор, макар че е на по-заден план. Богатите хора също боледуват от туберкулоза.

– А какъв е делът на децата, които боледуват от туберкулоза? 

– В момента не разполагам с някаква актуална информация и статистика, но заболеваемостта при децата е около 30 на 100 000 души население, води се 30 промила. Което е добре, т.е. положителна тенденция, защото през 2001 г. този показател беше над 50 промила. Доста е намаляла в сравнение с тогава. Така е, защото контролът се повиши в известна степен. Беше приета една международна програма за борба с туберкулозата, за която се отпуснаха средства. По този начин съответно се възстановиха до някаква степен организацията, контролът, профилактиката с БЦЖ-ваксинацията, с манту-пробите. И така нещата се стабилизираха. Но, доколкото знам, тази програма приключи и предстои да видим как ще вървят нещата по-нататък, при условие че пак преустройват диспансерите. Искам да отбележа, че в общи линии тези специалисти, които работеха в диспансерите, разбираха от туберкулоза.

– Д-р Янев, има ли първоначални признаци, които да подскажат, че човекът е заразен и болен от туберкулоза?

– Точно това е лошото на туберкулозата, че нейните признаци са “от – до”. В смисъл, че болестта може да започне с минимални оплаквания, а понякога дори и тежки форми могат да протичат с минимални оплаквания. Понякога болният дори не вярва, че е болен, а той, да кажем, е с една тежка форма на туберкулоза. Така че – от минимални оплаквания до по-тежки в зависимост от тежестта. Но пак казвам, признаците, симптомите не са реципрочни с тежестта на заболяването. Туберкулозата може да започне с отпадналост, изпотяване, с някаква субфебрилна температура от рода на 37,1 – 37,2 градуса – това е класика за тази болест. След това вече тя може да се развие с тежки симптоми – висока температура, наслагваща допълнително инфекция с намаляване на теглото. Тези болни са много слаби. Проявява се и със силно отхрачване, кървене при отхрачване, с недостиг на въздух в по-късния етап. Нали знаете, че туберкулозата може да засегне всеки орган, а не само белите дробове. А симптоматиката съответно идва от поразения орган.

– Лесно ли се поставя диагнозата?

– Не, за съжаление туберкулозата е заболяване с много трудно поставяне на диагнозата. Още повече, ние винаги гоним т.нар. етиологична диагноза. Т.е. стремим се да докажем или хистологично, или микробиологично причинителя, което се случва в един ограничен процент – 50, максимум 70{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}, от суспекциите за туберкулоза. Но в края на краищата тълкуването на другите проценти също е важно, защото невинаги туберкулозата е т.нар. позитивна туберкулоза.

– Може ли туберкулозата да влоши състоянието при наличие на съпътстващи заболявания и обратно?

– Разбира се, връзката е двупосочна. Както туберкулозата може да влоши други заболявания, така и те могат да усложнят нейното протичане. Човешкият организъм е единен, всичките органи и системи са свързани и е нормално да има такова влияние.

– Д-р Янев, появи  ли се нещо ново в лечението на туберкулозата, или я лекувате по добре познатия алгоритъм?

– И в диагностиката, и в лечението няма нещо ново. Рядко се появява нещо ново, въпреки че по отношение на диагностиката разполагаме с хубави тестове, т.нар. квантиферонови тестове. Те ни ориентират доста добре, но колкото и да ги наричаме нови, се появиха още преди 15 години. Така за съжаление е и по отношение на лечението. Затова тенденцията е към повишаване процента на резистентност на туберкулозата. Именно това влошава прогнозата и възможността за лечение и дори за диагностика. Така че това е проблемът в момента – увеличава се резистентността. Но за щастие все пак се предприеха мерки в това отношение, насочиха се усилията в тази посока и вече има клиника за лечение на резистентни форми на туберкулоза.

– А кое е ефективното лечение за тези резистентни форми на туберкулозата? Може би нови антибиотици?

– Да, може да се каже, че лечението е различно, но всъщност става дума за старите антибиотици, които вече са забравени. Те са били използвани дори преди ние да станем лекари, в началната ера на туберкулозното лечение. Тези антибиотици също играят някаква роля и в днешно време при лечение на резистентна туберкулоза. Защото чисто и просто нови няма.

– Да поговорим за същинската профилактика. В какво се изразява тя?

– Същинската профилактика основно си остава БЦЖ-ваксинацията и стриктното спазване на имунизационния календар. Следващ елемент от профилактиката е в ранното откриване на заболяването

За съжаление това няма как да се случи в нужната степен, защото ги няма вече флуорографиите. Имам предвид масовото провеждане на тази процедура, както беше по-рано – флуорографии при постъпване на работа, при постъпване в армията, въобще навремето се провеждаха масови организирани флуорографии, чрез които се откриваше заболяването.

Третият елемент от същинската профилактика е своевременното лечение и контрол на болните. Липсва контрол върху болните от туберкулоза. Те се разхождат по улиците, не могат да се въдворят насила в клиниките, където да бъдат лекувани, за да не се нарушат правата на пациентите. Значи, те имат права като пациенти, а другите хора около тях нямат ли права, за да се предпазят от заразяване?

Това е проблем, който не се тълкува правилно според мен.  Ще се повторя, но пак ще го кажа: не може туберкулозно болният да има права, а другите хора около него, които се заразяват, да нямат такива. И тъй като не могат насила да въдворят за лечение един туберкулозно болен, другите около него са принудени да му гълтат бактериите, грубо казано. Така че това наистина е голям проблем. Не говорим за концентрационни лагери за туберкулозно болни все пак. Но навремето е било горе-долу така. В клиниката в Искрец например, в която и аз съм работил навремето, всичко беше самостоятелно ограничено – като един малък град в града. Все пак е нужна някаква дозираност между свободата и лечението на тези болни.

Яна БОЯДЖИЕВА 

Източник: https://zdrave.to/