Трябва да минат 10 г., за да влезе бившият пушач в риска, който има за непушачите

Д-р София Ангелова, дм, е работила като гл. асистент в Специализираната болница по белодробни болести “Св. София”, в град София. В момента работи в АИПСМП по ВБЗ (Амбулатория за индивидуална практика по вътрешни и белодробни заболявания). Специалист е по вътрешни и белодробни заболявания, акупунктура и лазерпунктура.

Завършва медицина през 1982 г. с Хипократов медал. През 1991 г. придобива специалност по вътрешни болести, а през 1995 г. – по белодробни болести. От 1999 г. практикува акупунктура и лазерпунктура, след успешно приключил квалификационен курс в МУ-София. Използва игло- и лазерпунктурата за борба с тютюнопушенето, наднорменото тегло, болката и обструктивните белодробни заболявания.

Член е на Дружеството по белодробни болести, на Европейското респираторно дружество и на Дружеството по нетрадиционна китайска медицина. Ръководи кабинет за борба с тютюнопушенето и лечение на последиците от него, в който прилага основните методи за лечение на никотинизма – психологически, медикаментозни и нетрадиционни.
От 1982 г. до 2014 г. работи като асистент, по-късно – главен асистент в Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести “Св. София” и преподавател в Медицински университет – София. Участва като водещ изпълнител в колектив, извършващ научни проучвания в областта на медицината. Участва в наши и чуждестранни научни форуми, свързани с белодробните заболявания.

Председател е на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести, в която членуват учители, икономисти, студенти, лекари, чиято основна цел е борбата с тютюнопушенето, като превенция на белодробните заболявания.
– Д-р Ангелова, за поредна година провеждате кампания за безплатно консултиране на пушачите, която е свързана и с 31 май – Световният ден без тютюнев дим. Какво предвиждате тази година?

– Работим целогодишно в тази насока, сега само засилихме активната кампания, тъй като общината, в лицето на кмета – г-жа Йорданка Фандъкова, ни подкрепи и ни предостави флоурограф. Така че ще можем да провеждаме по време на безплатните профилактични прегледи флуорографии при пушачи, както и спирометрии. Профилактичните прегледи стартираме на 10 май. На 31 май – Световният ден без цигарен дим, също ще работим. Часовете вече са запълнени до края на месец юни. Но ние ще продължим кампанията и от септември до края на годината. Така че хората нека са спокойни – могат да се запишат за прегледите. Всъщност, ние продължаваме кампанията “Живот без тютюнев дим”, която стана вече на 16 години тази година.

– Какво е вашето становище като специалист по отношение на либерализиране на забраната за пушене на обществени места?

– Ние през 2013 г. водихме словесна битка по същия проблем. И сега наистина много съжаляваме, че след като хората свикнаха с тази забрана, след като тя помогна на много пушачи да се откажат от цигарите, след като те си намериха своята социална среда, без да вредят на другите, когато пушат, отново се връща този проблем. Ние обаче стоим твърдо на становището, че на обществени места не трябва да се пуши – т.е., да не се отменя забраната. Не сме съгласни с мотива, че един закон, който не се спазва, трябва да се отмени.

Напротив, по-скоро трябва да се следи за неговото спазване. Тъй като сме изключително отговорни и мислим за здравето на хората като лекари, няма как да имаме друго становище и за хората, които ще работят в помещенията, в които ще се пуши. Излиза се с предложението част от заведението да е за пушачи, другата половина – за непушачи. Това означава, че дискриминираме тези, които не пушат, по отношение на работното им място. Има непушачи, които попадат в помещението за пушачи, защото работят там. Това определено влошава здравето им.

Има и хора, които не пушат, но са с някакво белодробно заболяване като ХОББ и астма. Те, попадайки в такива заведения, също рискуват здравето си. Уповаваме се и на Конституцията – чл.48, ал.5, който гласи, че: “всеки гражданин на Република България има право на безопасни и здравословни условия на труд”. Следователно, с отмяната на забраната нарушаваме правото на хората да работят в среда без дим. Това, разбира се, е и в унисон със Закона за безопасни и здравословни условия на труд, който също ще бъде нарушен. Така че, това са важни неща…

Следващ мотив, това са европейските директиви. Конвенцията за контрол на тютюна е насочена към забраната да се пуши на обществени места. Няма как да не ни вълнува този проблем, като част от европейското семейство, още повече сега, когато имаме и европредседателството.

Това са главно нашите мотиви, сред които основно е здравето на хората, поради които твърдо стоим на становището, че трябва да си остане старото положение. В момента имаме много пушачи, които реагират също негативно по отношение отмяната на забраната. Имам близки и приятели, които звънят и казват: “Направете всичко възможно, за да не правим крачка назад”. Всички тези хора, както и ние, лекарите, смятаме, че това ще е крачка назад в развитието на страната. Ние разчитаме, искам да подчертая това, на разума на политиците, в името на човешкото здраве.

– Давате един съвет, който на много хора ще им се стори странен: да не купуваме жилища на пушачи. С какво може да застрашат здравето ни такива жилища?

– Аз цитирам данните от доклада на Международната агенция за изследване на рака през 2009 г., в който се посочва проучване, в което се установява, че човек, който пуши по една кутия цигари на ден, за една година отделя в околната среда 100 грама смола. Тази смола, когато се пуши в къщата, се отлага по пода, по стените, по таваните… И авторите казват: “Смолата, която се абсорбира от стените в дома, след това години наред се десорбира – започва да се отделя отново във въздуха”.

Факт е, че в една къща, в която се пуши, още с влизането, се усеща неприятна, тежка миризма. С годините се десорбират тези токсични вещества. Затова и учените, провели изследването, съветват да не се купуват къщи на пушачи. Трябва да разрушиш къщата, за да избегнеш влиянието на смолите и последствията им върху здравето ни. Държа да подчертая, че този съвет не е мой, не съм си го измислила аз – това съветват учените, провели експеримента.

– Изключително важен въпрос за пушачите, решили да се откажат от цигарите, е с какви методи разполага съвременната медицина в това отношение. Вие прилагате комбинирана терапия при отказване от тютюнопушенето. Какво представлява тя?

– В началото провеждам разговор с пушачите, защото те имат необходимост от това да усетят поддръжката, подкрепата от чисто психологическа гледна точка. След това правя тестване по Фагерстрьом, за да установя степента на никотиновата зависимост и според получените резултати определям какво лечение трябва да се приложи.

Когато зависимостта е по-лека, може да се проведе монотерапия – или само с медикамент, или само с игли. Но когато зависимостта е умерена или силна, прилагам комбинираното лечение, което от опита ми досега показва, че резултатите са по-добри.

– В какво се изразява то?

– Комбинираната терапия включва медикамент, плюс иглотерапия. Аз използвам освен иглотерапията и лазертерапия, за тези, които се страхуват от убождане. Точките се стимулират с лазерпунктура. Така се постига двоен ефект.

– На какво се дължи този двоен ефект?

– Известно е, че когато се всмукне цигареният дим, в първите 10-20 секунди, никотинът достига до мозъка. Свързва се с никотиновите рецептори и се стига до отделяне на допамин, т.нар. хормон на удоволствието и щастието, който прави пушачите щастливи за кратко време, разбира се, защото той се изчерпва бързо и тогава пушачът посяга към нова цигара. И така постепенно се увлича в тази мрежа на зависимостта.

 – Какво постигате с прилагането на медикаментите?

– Аз използвам по принцип всички медикаменти, както и лепенки и дъвки, но най-вече – българските (които съдържат цитизин). Той има абсолютно еднакви свойства с никотина и може успешно да го замести. Препаратът се приема едва след като пушачът е избрал ден и час, в който няма да пуши (това е много важно, тъй като залага в подсъзнанието си самото действие по отказването).

Има две групи пушачи. Едните, които са по-неразумни, започват да пушат цигара от цигара, след като са си избрали деня и часа за спирането им. А това е погрешно, тъй като се получава отравяне на организма.

Втората група са по-разумните. Избирайки деня и часа, те постепенно намаляват броя на изпушените цигари, достигайки до нула. Така ги съветвам и аз. В деня, в който са решили вече да не пушат, събуждат се сутринта, изсмукват една таблетка, за да потиснат рецепторите и да убият желанието за първата цигара. На обяд задължително, след като обядват, пият втората таблетка, а вечерта – третата. Считам, че три таблетки на ден са абсолютно достатъчни. Но тези, които са закоравели пушачи, може да приемат през деня и още три допълнителни таблетки (но само при необходимост).

Много важно е през този период от време да не забравят за шестте минути на непреодолимото желание за пушене, които трябва да прескочат. Пуши ми се, но не хващай веднага цигарата, а свърши някаква друга дейност през тези шест минути и след това желанието за цигара намалява. Това е едно “трикче”, което е изключително важно. Когато разговарям с пациентите ми пушачи, им подавам такива спасителни бримчици, за които да се хванат.

След това, 12 до 16 часа, ако са успели да не пушат, вече може да посетят кабинета ми, за да поставим игла.

– Как се провежда иглотерапията?

– Иглотерапията се провежда по два начина – микроиглотерапия и класическа. В първия случай се използват сребърни микрогабърчета. Те се поставят в определени точки (най-вече в т.нар. “душевна точка”, която успокоява), фиксират се с микропорест лейкопласт и остават на ухото три седмици. Когато на човек му се допуши и стане нервен, вместо да посегне към цигарата, достатъчно е да масажира леко с въртеливи движения върху микрогабърчето, с което се отделя прословутият допамин.

Вторият начин – това са класическите игли. Те се поставят в три последователни дни. След приключване на сеансите, можем да оставим и на едното ухо микроигличка за още 20 дни.

– Какво целите с прилагането на комбинираната терапия?

– От една страна медикаментът, съдържащ цитизин, когато се поеме от пушача, се резорбира чрез кръвта, достига до мозъка, свързва се с никотиновите рецептори и пак се отделя допамин. От друга страна, иглите също спомагат за отделянето на този хормон. По този начин пушачът изпитва удоволствие, без да пуши цигара. Ето това е смисълът на моето лечение.

Наблюденията ми показват, че тези пушачи, които са със силно и умерено изразена зависимост, се повлияват много добре от комбинираното лечение (иглотерапия с медикамент, съдържащ цитизин).

Когато се приема медикамент или никотинови дъвки и лепенки и се пуши цигара, ефект не може да се постигне Това трябва да стане ясно на всички пушачи, които са решили да се откажат от цигарите.

– Защо?

– Защото се увеличава нивото на никотина, в резултат, на което се получава отравяне с гадене, повръщане и сърцебиене. Пушачите казват в този случай, че не понасят медикамента, изхвърлят го в коша и продължават да пушат. Затова моят съвет е: изключително важно е да се избере ден и час, в който да се откажат цигарите и тогава да се използват съответните медикаменти. Всъщност, по този начин може да се преодолее лесно кризата. Абсолютна илюзия е да си мислим, че можем да се откажем от цигарите, ако не сме взели решението да ги спрем, ако не сме го заложили в подсъзнанието си, а очакваме да се случи някаква магия.

– Какъв успех постигате при прилагането на вашата терапия?

– Средно, в края на комбинираното лечение, около 70 човека от 100 спират цигарите. Много пъти моите пациенти ми задават въпроса дали е безопасно да пият медикамент, тъй като в листовките има посочени много странични ефекти. Всяко лекарство има странични ефекти – при един пациент да се е случило, задължително трябва да се впише в листовката. Но много важно е медикаментът да се приема, когато вече си спрял да пушиш. Медикаментът не е по-вреден от самите цигари. В цигарите се съдържат 8400 токсични вещества(по данни на двама английски аналитици на тютюневия дим от 2009 г.)

– Вие сте специалист по белодробни заболявания. Бихте ли коментирали противоречивата информация, която напоследък се изнася относно пушенето като рисков фактор за развитие на рак на белия дроб?

– Не мога да се съглася с това нещо. Има, разбира се, и много други фактори, които водят до развитието на рак на белия дроб, но водещ сред тях е тютюнопушенето. Веднага мога да ви цитирам данните. Ретроспективно съм изваждала истории на заболявания в нашата болница и трябва да ви кажа, че 90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от болните с рак на белите дробове са пушачи. Аз мисля, че при тези данни и “боговете мълчат”!

Още през 30-40-те години на миналия век изследователи от Кьолн установяват статистическата зависимост между пушенето и рака на белия дроб. Забележете колко отдавна са започнали да съобщават за такава връзка. През 1938 г. в списание “Наука” излиза статия на Раймонд Перла, от университета “Джон Хопкинкс”, в която се проследява животът на 6813 мъже. Перла прави извода, че само 45{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от пушачите достигат до 60-годишна възраст. Отделно от това, още през 1928 г. е установена и вредата от пасивното пушене. Шон Хер – немски лекар, доказва, че развитието на рак на белия дроб при жените е обусловено от вдишването на тютюнев дим от съпрузите им пушачи. Не може да се отричат тези научни данни и днес виждаме в нашите белодробни клиники и кабинети колко висок е процентът на рак на белия дроб сред пушачите. Затова организираме и безплатните изследвания за пушачи, пасивни и бивши пушачи.

– Ако аз съм пушач вече 30 години, какъв е смисълът да откажа сега цигарите? Мога ли да избегна настъпилите вече промени в организма ми?

– Винаги има смисъл. И никога не е късно да се откажете от пушенето. Рисковете намаляват, разбира се, в различна продължителност. Първото нещо, което впечатлява, това е, че намалява въглеродният монооксид, няма го амонякът и химикалите, няма вече какво да дразни дихателната система, започва да намалява кашлицата и т.н. Трябва да минат обаче десет години, за да влезе бившият пушач в риска за непушачите, а по отношение на сърдечносъдовите и ракови заболявания – до 15 години.

Но има и нещо друго. Белият дроб се развива до 25-та година и след това започва да старее, губейки 10-20 мл от обема си на година. Пушачите обаче губят от 90 до 100 мл на година. И затова при тях остаряването на белия дроб става много рано и развитието на ХОББ – също.

Разбира се, всичко е много индивидуално, тъй като някои хора са по-чувствителни от други. Периодът, в който може да се развие заболяване, също е различен. По данни на СЗО, при 20 години активно пушене, започват вече тежките прояви и не е нужно човек да чака те да се проявят, за да се погрижи за здравето си. Никога не е късно да се откажат цигарите!

Електронните цигари също вредят

“Аз съм против електронните цигари, защото целта, която си поставям в лечението, е, от една страна да повлияя зависимостта към никотина и, от друга – да премахна условния рефлекс за пушене, тъй като то е автоматизъм, свързано е с повторение на едни и същи действия (да извадиш кутията, цигарата, след това запалката…). Дори и насън да събудиш пушача, той ще извърши тези действия, защото в мозъка му има условен рефлекс. Затова аз не харесвам електронната цигара като средство за отказване от пушенето. Чрез нея също се извършва действието пушене и този сукателен рефлекс се съхранява.

И още нещо важно – в пълнителя се съдържа пропилен гликол и още няколко вида толуоли, които силно вредят на дихателната лигавица. В едно проучване, публикувано през 2013 г., се установява, че при пушене на електронна цигара от непушачи за 5 минути, рязко се влошава белодробната функция, заради което авторите заключават, че след години най-вероятно ще говорим за ХОББ, предизвикана от електронни цигари”, коментира експертът.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Прицелна терапия атакува раковите клетки на кожата

Най-опасният рак на кожата – меланомът, е заболяване, при което се образуват злокачествени клетки от меланоцитите (клетките, които пигментират кожата). Някога този тип заболяване е било относително рядко, но сега честотата му в развитите страни се увеличава по-бързо от всеки друг вид рак. Той засяга най-често пациенти в разцвета на силите си – средна възраст 52 години, за разлика от повечето солидни тумори, които възникват в по-късна възраст. Злокачественият меланом е агресивно и трудно за лечение заболяване и обикновено се характеризира с лоши резултати. Средната преживяемост при пациентите е само 6-9 месеца, а 5-годишната преживяемост е под 5{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}. За причините за появата на меланом и най-модерните начини за лечението му разговаряме с доц. д-р Красимир Киров, завеждащ на Клиниката по онкодерматология в Онкологията (УСБАЛО).

– Всички имаме бенки по тялото си, д-р Киров. Как обаче можем да разберем, че се случва нещо нередно с тях?

– Признаците, че нещо нередно се случва с обикновената бенка са промяната в размера, формата и цвета им. За съжаление, тези промени не са свързани с болки или някакви други оплаквания, което да безпокои пациента, и обикновено той идва в лекарския кабинет в напреднал стадий. Вижте, процесът на израждане на пигментните клетки е продължителен – около 20 години. Той не се развива от инцидентно изгаряне или за времето на една почивка на море. Но от начален меланом, до напреднал меланом е само 2 години. Когато дойдат в кабинета ми, казват:  “Ами аз си го имам това от много време, от един месец обаче ми кърви…”

– Споменахте изгарянето като основен фактор за появата на рак на кожата. Слънцезащитните кремове не ни ли предпазват?

– Има три вида тумори  – бозоцелуларен карцином, спиноцелуларен карцином и меланом на кожата. При базоцелуларния карцином няма никакъв ефект дали се използват такива мазила или не. При спиноцелуларния обаче има много добър ефект, а при меланома не се знае дали не влошават положението, защото самите мазила имат имунопотискащ ефект. Затова казваме, че хората трябва да ползват защитен крем, но да го комбинират със сянка, с дрехи и т.н.

– А разчесването на бенките може ли да ги превърне в рак?

– Това е дълбоко вкоренен страх, който обаче е неоснователен. Наранената, но нормална, доброкачествена бенка, не може да се изроди в рак.

– За рак на кожата у нас се заговори едва в края на миналия век. Може ли меланомът да се нарече болест на модерния човек?

– Отчасти – да. Преди 200 години мелономът е бил много рядко заболяване. Лекарите с най-голяма практика са имали по 2-3-ма пациенти за целия си живот. Тогава напремир съотношението на тумора на окото към този на кожата е било 1 към 3, а сега вече е 1 към 30. Причината се свързва с излагане на ултравиолетовите лъчи. Според статистиката на Световната здравна организация за 2015 г. заболяванията от меланом са 350 000 души, а само пет години преди това те бяха 220 000 души. За съжаление, въпреки профилактиката през последните години броят им не само не намалява, а и се увеличава. Смъртността обаче като че ли стигна до някакъв застой. За 2015 г. починалите са 59 000, а през 2011 г. те бяха 68 000. Така че има задържане и дори спад на смъртността.

– Какво е положението в България?

– В България меланомът е все още рядко заболяване. С напреднал меланом у нас се регистрират около 500 души годишно. Броят на починалите пациенти обаче е около 180-200 души годишно. Меланомът засяга всички възрастови групи. Най-често в България са хората между 50 и 60-годишна възраст, но младите също не са защитени.

– Защо смъртността е толкова висока?

– Защото обикновено пациентът идва твърде късно при нас. В най-ранния, първи стадий, шансът за пълно излекуване е 95 на сто. Но това предполага дебелината на тумора да е до 1 милиметър. При по-напреднал малигнен меланом успехът на лечението намалява.

– Какво лечение се прилага?

– Основното лечение при карциномите си остава хирургическото. При операцията образуванието се изрязва до здрава тъкан и в повечето случаи това е достатъчно за пълно излекуване. Друг способ за лечение на меланом е имунотерапията. При нея се използват вещества, произвеждани от организма или в лабораторни условия, които да подсилят, насочат или възстановят защитните механизма на организма срещу рака. В последните години обаче най-много се разчита на таргетните терапии, които са насочени точно към конкретен вид генетично изменение. При таргетната терапия се прилагат лекарства, атакуващи конкретни генни промени (мутации) в раковите клетки на отделния пациент. Такава терапия се прилага след предварително изследване на генетичния статус на пациента. Често пациентите с кожен меланом в по-напреднал стадий могат да бъдат насочени за изследване на т.нар. BRAF мутация.

Защо бенките не се превръщат в карцином?

Бенките, които са малки доброкачествени тумори, спират да растат и не се превръщат в огнище на рак на кожата, защото техните клетки произвеждат протеин р15, който ги кара да спрат деленето, се казва в статия, публикувана в списание Cancer Discovery.

“Мутацията в гена BRAF, която предизвиква появата на бенки, освен това заставя клетките да експресират молекули на протеина р15, потискащ растежа на раковите клетки, който действа като молекулна “спирачка”, прекратяваща клетъчното делене. Усиленото делене е това, което отличава меланома, рака на кожата, от бенките. Ако клетките на бенките изгубят тази “спирачка”, те могат да се превърнат в рак” – обяснява Тод Ридки от Университета на Пенсилвания във Филаделфия, водещ автор на изследването.

Такива протеини са продукт на гени, означавани като тумор-супресорни гени, а p15 е само един от тях (генът, който го кодира при човек, се нарича CDKN2B). Мутации в тези гени и съответно дефектни техни версии водят до загуба на способността на тези протеини-спирачки да регулират клетъчното делене, което от своя страна може да доведе до неконтролируем растеж и рак. Някои видове рак например, не могат да се развият, докато не се осъществи мутация в един или няколко от тези контролни гени.

Екипът на Ридки стигнал до тези изводи, експериментирайки с парчета от “изкуствена” човешка кожа, отглеждана лабораторно, чийто клетки са получени от нормални човешки бенки и тумори на меланома. Учените трансплантирали парчета от тази кожа в тялото на мишки и наблюдавали дали ще се превърнат в тумори.

Експериментите показали, че мутациите в гена BRAF не са достатъчни за развитието на меланома. Нарастването на тумора е възможно само ако в меланоцитите – пигментните клетки на кожата – липсват молекули на протеина р15. В противен случай, растежът и деленето на меланоцитите спира, когато колонията им достигне размер от няколко милиметра.

Сравнявайки състава на пигментните клетки в бенки и чиста кожа, учените с изненада открили, че първата съдържа 140 пъти повече молекули р15, а в раковите култури този протеин напълно отсъства.

По-нататъшните експерименти показват, че това се случва, защото мутацията BRAF кара клетките на кожата да отделят огромно количество от сигналния протеин TGF-Beta, който контролира баланса между растеж и самоунищожение. Когато концентрацията на веществото в кожата достигне определено критично ниво, р15 се включва и започва да забавя клетъчното делене. Ридки и екипът му имат намерението в близко бъдеще да проверят предположението си, че протеинът р15 може да бъде свързан и с други видове рак.

Рискови фактори

► Хора, които стоят на слънце или използват соларни лампи или солариуми

► Пушачи

► Хора с руса, червена или светлокестенява коса и сини, сиви или зелени очи, както и с лунички и кожа, която лесно изгаря

► Хора с рак на кожата в личната си или фамилна анамнеза

► Хора, лекувани с лъчелечение и такива с отслабена имунна система

► Хора с над 50 бенки по тялото си, от които поне една е диспластичен невус, особено ако някои от тях са им по рождение

► Хора, които имат особени бенки или едно или повече големи оцветени петна по кожата

► Хора, които са имали контакт с определени химични вещества като арсеник

► Хора, чиято кожа е наранена от травма или от дълготрайно възпаление

► Носители на HPV (човешки папиломен вирус)

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/