Колкото повече се движи човек, толкова по-бързо мозъкът му се учи да компенсира нарушената вестибуларна функция

Д-р Георги Ангов е специалист невролог и отоневролог. Той е главен асистент към Клиниката по нервни болести на Университетска болница “Александровска” и работи в “Баланс клиник” – единственият в България Специализиран център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието. Д-р Ангов е специализирал в Италия и Германия и има над 30 научни публикации в България и чужбина, както и издаден собствен учебник.

– Д-р Ангов, да започнем с въпроса на наш читател: в какво се изразява т.нар. психогенен световъртеж? Какви са причините за него? Как се лекува?

– Психогенният световъртеж е състояние, за което в близкото минало, до преди 10 години, се говореше много, когато все още нямахме възможност да изследваме напълно вестибуларната система. Тогава изследвахме само един компонент от вестибуларния апарат – рутинно в клиничната практика. И поради този факт при много от световъртежите, за които не се открие някакъв органичен проблем, го кръщавахме “психогенен проблем”. Тогава съществуваха два диагностични критерия за психогенния световъртеж. Първият критерий – да няма обективна вестибуларна патология, доказана с изследване. И вторият – освен световъртежа, да има и друга психиатрична патология, в смисъл тревожност, депресия, паника и т.н. И ако тези два критерия бяха налице, тогава приемахме, че се касае за психогенен световъртеж.

– Да разбирам ли, че сега вече диагнозата се поставя по други критерии?

– Да. През последните години обаче, когато ни се отвори възможност да правим по-задълбочено изследване, в смисъл да изследваме всяка част от вестибуларния апарат, психогенните световъртежи рязко намаляха като честота. В отоневрологията предстои да се наложи и съвсем скоро ще влезе в поредната класификация на болестите една нова диагноза. Тя се нарича Персистираща постурално перцептивна замаяност (PPPD на английски). Това е диагнозата, която се налага в тази област и ще обхване голяма част от психогенните световъртежи. Всъщност, става дума за т.нар. функционален световъртеж. Т.е., казано накратко, това е световъртеж, който се появява при структурно здрав вестибуларен апарат, но недобре функциониращ. В повечето случаи говорим за един превъзбуден вестибуларен апарат. Това е, най-общо казано, определението и същността на психогенния световъртеж. Както казах в началото, в миналото много се говореше за тях, в момента вече в световната научна литература по-скоро се говори за PPPD. В крайна сметка психогенните световъртежи съставляват малка част, но ги има, разбира се.

– Специализираният център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието работи вече точно една година. Получиха ли българските пациенти възможност за по-добра диагностика и лечение на тези състояния?

– Да, българските пациенти получиха такава възможност. Факт е, че през Центъра за една година преминаха около 1000 пациенти за диагностика и още два пъти по толкова – за рехабилитация. Има много отоневрологични кабинети, но такъв комплексен център, където поставяме диагнозата и извършваме вестибуларна рехабилитация, за съжаление, е само един в момента.

– Предполагам, че разполагате с нова модерна апаратура за диагностика?

– С най-модерната в Източна Европа и в половината Западна Европа.

– В какво се изразява лечението на световъртежа като цяло? В една публикация казвате, че от основно значение е съвместната работа между лекари и кинезитерапевти. Какъв е ефектът от това комплексно лечение?

– Лечението на световъртежа включва три компонента. На първо място е лекарствената терапия. Лекарственото лечение включва различни видове медикаменти, повечето от които ги има на нашия пазар. Има лекарства, които са предназначени за острия световъртеж и това са т.нар. вестибуларни супресанти, които се дават по време на острата криза. Има и медикаменти, с които продължаваме лечението вече в хроничната фаза. Те се дават в продължение на няколко месеца, за да се възстанови напълно вестибуларният апарат.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че ние, отоневролозите, много често използваме психиатрични медикаменти, най-често това са антидепресанти. Защо? Защото вестибуларният апарат има директни връзки с онези структури в мозъка, които отговарят за тревожността и за депресията, т.е. при чието увреждане се появяват тревожност и депресии. Искам да отбележа, че огромна част от нашите пациенти се депресират или стават по-тревожни. Дори има научни проучвания, които доказват, че болните с онкологични и с автоимунни заболявания като лупус да речем, както и със сърдечни болести, не са толкова тревожни, колкото са нашите пациенти със световъртеж. Просто защото световъртежът е драма, която преживява пациентът. И второ, защото наистина има връзки между тези структури, поради което много често на нас ни се налага да използваме антидепресанти при лечението на световъртежа, както вече споменах. Това обхваща медикаментозната терапия.

– Какви са другите терапии, които прилагате?

– На второ място, но пак подчертавам, не по важност, това е вестибуларната рехабилитация, по отношение на която ние като лекари съвкупно сме длъжни на нашите пациенти. Просто защото тя не е застъпена в България. За вестибуларна рехабилитация се говори от 45 години насам. Но в България все още не се изучава официално в курсовете по кинезитерапия и по рехабилитация. Тепърва започва да навлиза в програмата, правят се първи стъпки съвместно с нашия Център. Ние сме база за обучение.

– А в какво се изразява вестибуларната рехабилитация? Какъв е конкретният ефект от нея?

– Вестибуларната рехабилитация изключително много помага в лечението на световъртежа. Става дума за специализирани тренировки като самата рехабилитация представлява специални движения с очи, с глава, с тяло, които спомагат за компенсацията на вестибуларната функция. И още нещо в това отношение, което е изключително модерно в световен мащаб и което прилагаме в нашия Център, е тренировка с виртуална реалност на вестибуларния апарат. Това е изключително авангарден метод.

Той е и ефективен, особено при някои пациенти, които поради вестибуларните си проблеми изпитват, да речем, затруднения да се намират сред хора, например в големи магазини. При тях, ако мога така да се изразя, помага драматично.

И следващият метод от комплексното лечение на световъртежите е психологичната консултация

Разбира се, част от нашите пациенти се нуждаят не само от антидепресанти, те имат необходимост и от консултация и помощ от психотерапевти. И най-накрая, при някои заболявания на вестибуларната система се налага хирургично лечение, но веднага бързам да кажа, че това е много-много рядко.

– При какви заболявания е симптом световъртежът?

– В повечето случаи световъртежът е симптом на леки и напълно лечими заболявания. Но понякога е алармиращ симптом за тежка патология. В смисъл, в малък процент от случаите се касае за мозъчен инсулт, за кръвоизлив, за множествена склероза, за тумор на мозъка, за дегенеративно заболяване на нервната система. За щастие, пак казвам, тези случаи са много по-редки.

– Д-р Ангов, прочетох, че вие не препоръчвате при световъртеж страдащият да лежи, а точно обратното. Защо?

– Защото движението е в право пропорционална зависимост със степента на вестибуларната компенсация. Т.е., колкото повече се движи човек, на който му се вие свят, толкова по-бързо мозъкът му се учи да компенсира нарушената вестибуларна функция. И въпреки че на пациентите, особено с остър световъртеж, им се лежи повече, аз ги съветват да се движат.

Като обобщение бих препоръчал на всеки човек, на когото му се завива свят за първи път, да посети лекар точно поради тези две причини: поради факта, че вероятно страда от нещо напълно лечимо и няма защо да си причинява дискомфорта да го търпи. И второ, поради това, че може световъртежът да е признак на някакво по-опасно заболяване.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Трябва да минат 10 г., за да влезе бившият пушач в риска, който има за непушачите

Д-р София Ангелова, дм, е работила като гл. асистент в Специализираната болница по белодробни болести “Св. София”, в град София. В момента работи в АИПСМП по ВБЗ (Амбулатория за индивидуална практика по вътрешни и белодробни заболявания). Специалист е по вътрешни и белодробни заболявания, акупунктура и лазерпунктура.

Завършва медицина през 1982 г. с Хипократов медал. През 1991 г. придобива специалност по вътрешни болести, а през 1995 г. – по белодробни болести. От 1999 г. практикува акупунктура и лазерпунктура, след успешно приключил квалификационен курс в МУ-София. Използва игло- и лазерпунктурата за борба с тютюнопушенето, наднорменото тегло, болката и обструктивните белодробни заболявания.

Член е на Дружеството по белодробни болести, на Европейското респираторно дружество и на Дружеството по нетрадиционна китайска медицина. Ръководи кабинет за борба с тютюнопушенето и лечение на последиците от него, в който прилага основните методи за лечение на никотинизма – психологически, медикаментозни и нетрадиционни.
От 1982 г. до 2014 г. работи като асистент, по-късно – главен асистент в Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести “Св. София” и преподавател в Медицински университет – София. Участва като водещ изпълнител в колектив, извършващ научни проучвания в областта на медицината. Участва в наши и чуждестранни научни форуми, свързани с белодробните заболявания.

Председател е на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести, в която членуват учители, икономисти, студенти, лекари, чиято основна цел е борбата с тютюнопушенето, като превенция на белодробните заболявания.
– Д-р Ангелова, за поредна година провеждате кампания за безплатно консултиране на пушачите, която е свързана и с 31 май – Световният ден без тютюнев дим. Какво предвиждате тази година?

– Работим целогодишно в тази насока, сега само засилихме активната кампания, тъй като общината, в лицето на кмета – г-жа Йорданка Фандъкова, ни подкрепи и ни предостави флоурограф. Така че ще можем да провеждаме по време на безплатните профилактични прегледи флуорографии при пушачи, както и спирометрии. Профилактичните прегледи стартираме на 10 май. На 31 май – Световният ден без цигарен дим, също ще работим. Часовете вече са запълнени до края на месец юни. Но ние ще продължим кампанията и от септември до края на годината. Така че хората нека са спокойни – могат да се запишат за прегледите. Всъщност, ние продължаваме кампанията “Живот без тютюнев дим”, която стана вече на 16 години тази година.

– Какво е вашето становище като специалист по отношение на либерализиране на забраната за пушене на обществени места?

– Ние през 2013 г. водихме словесна битка по същия проблем. И сега наистина много съжаляваме, че след като хората свикнаха с тази забрана, след като тя помогна на много пушачи да се откажат от цигарите, след като те си намериха своята социална среда, без да вредят на другите, когато пушат, отново се връща този проблем. Ние обаче стоим твърдо на становището, че на обществени места не трябва да се пуши – т.е., да не се отменя забраната. Не сме съгласни с мотива, че един закон, който не се спазва, трябва да се отмени.

Напротив, по-скоро трябва да се следи за неговото спазване. Тъй като сме изключително отговорни и мислим за здравето на хората като лекари, няма как да имаме друго становище и за хората, които ще работят в помещенията, в които ще се пуши. Излиза се с предложението част от заведението да е за пушачи, другата половина – за непушачи. Това означава, че дискриминираме тези, които не пушат, по отношение на работното им място. Има непушачи, които попадат в помещението за пушачи, защото работят там. Това определено влошава здравето им.

Има и хора, които не пушат, но са с някакво белодробно заболяване като ХОББ и астма. Те, попадайки в такива заведения, също рискуват здравето си. Уповаваме се и на Конституцията – чл.48, ал.5, който гласи, че: “всеки гражданин на Република България има право на безопасни и здравословни условия на труд”. Следователно, с отмяната на забраната нарушаваме правото на хората да работят в среда без дим. Това, разбира се, е и в унисон със Закона за безопасни и здравословни условия на труд, който също ще бъде нарушен. Така че, това са важни неща…

Следващ мотив, това са европейските директиви. Конвенцията за контрол на тютюна е насочена към забраната да се пуши на обществени места. Няма как да не ни вълнува този проблем, като част от европейското семейство, още повече сега, когато имаме и европредседателството.

Това са главно нашите мотиви, сред които основно е здравето на хората, поради които твърдо стоим на становището, че трябва да си остане старото положение. В момента имаме много пушачи, които реагират също негативно по отношение отмяната на забраната. Имам близки и приятели, които звънят и казват: “Направете всичко възможно, за да не правим крачка назад”. Всички тези хора, както и ние, лекарите, смятаме, че това ще е крачка назад в развитието на страната. Ние разчитаме, искам да подчертая това, на разума на политиците, в името на човешкото здраве.

– Давате един съвет, който на много хора ще им се стори странен: да не купуваме жилища на пушачи. С какво може да застрашат здравето ни такива жилища?

– Аз цитирам данните от доклада на Международната агенция за изследване на рака през 2009 г., в който се посочва проучване, в което се установява, че човек, който пуши по една кутия цигари на ден, за една година отделя в околната среда 100 грама смола. Тази смола, когато се пуши в къщата, се отлага по пода, по стените, по таваните… И авторите казват: “Смолата, която се абсорбира от стените в дома, след това години наред се десорбира – започва да се отделя отново във въздуха”.

Факт е, че в една къща, в която се пуши, още с влизането, се усеща неприятна, тежка миризма. С годините се десорбират тези токсични вещества. Затова и учените, провели изследването, съветват да не се купуват къщи на пушачи. Трябва да разрушиш къщата, за да избегнеш влиянието на смолите и последствията им върху здравето ни. Държа да подчертая, че този съвет не е мой, не съм си го измислила аз – това съветват учените, провели експеримента.

– Изключително важен въпрос за пушачите, решили да се откажат от цигарите, е с какви методи разполага съвременната медицина в това отношение. Вие прилагате комбинирана терапия при отказване от тютюнопушенето. Какво представлява тя?

– В началото провеждам разговор с пушачите, защото те имат необходимост от това да усетят поддръжката, подкрепата от чисто психологическа гледна точка. След това правя тестване по Фагерстрьом, за да установя степента на никотиновата зависимост и според получените резултати определям какво лечение трябва да се приложи.

Когато зависимостта е по-лека, може да се проведе монотерапия – или само с медикамент, или само с игли. Но когато зависимостта е умерена или силна, прилагам комбинираното лечение, което от опита ми досега показва, че резултатите са по-добри.

– В какво се изразява то?

– Комбинираната терапия включва медикамент, плюс иглотерапия. Аз използвам освен иглотерапията и лазертерапия, за тези, които се страхуват от убождане. Точките се стимулират с лазерпунктура. Така се постига двоен ефект.

– На какво се дължи този двоен ефект?

– Известно е, че когато се всмукне цигареният дим, в първите 10-20 секунди, никотинът достига до мозъка. Свързва се с никотиновите рецептори и се стига до отделяне на допамин, т.нар. хормон на удоволствието и щастието, който прави пушачите щастливи за кратко време, разбира се, защото той се изчерпва бързо и тогава пушачът посяга към нова цигара. И така постепенно се увлича в тази мрежа на зависимостта.

 – Какво постигате с прилагането на медикаментите?

– Аз използвам по принцип всички медикаменти, както и лепенки и дъвки, но най-вече – българските (които съдържат цитизин). Той има абсолютно еднакви свойства с никотина и може успешно да го замести. Препаратът се приема едва след като пушачът е избрал ден и час, в който няма да пуши (това е много важно, тъй като залага в подсъзнанието си самото действие по отказването).

Има две групи пушачи. Едните, които са по-неразумни, започват да пушат цигара от цигара, след като са си избрали деня и часа за спирането им. А това е погрешно, тъй като се получава отравяне на организма.

Втората група са по-разумните. Избирайки деня и часа, те постепенно намаляват броя на изпушените цигари, достигайки до нула. Така ги съветвам и аз. В деня, в който са решили вече да не пушат, събуждат се сутринта, изсмукват една таблетка, за да потиснат рецепторите и да убият желанието за първата цигара. На обяд задължително, след като обядват, пият втората таблетка, а вечерта – третата. Считам, че три таблетки на ден са абсолютно достатъчни. Но тези, които са закоравели пушачи, може да приемат през деня и още три допълнителни таблетки (но само при необходимост).

Много важно е през този период от време да не забравят за шестте минути на непреодолимото желание за пушене, които трябва да прескочат. Пуши ми се, но не хващай веднага цигарата, а свърши някаква друга дейност през тези шест минути и след това желанието за цигара намалява. Това е едно “трикче”, което е изключително важно. Когато разговарям с пациентите ми пушачи, им подавам такива спасителни бримчици, за които да се хванат.

След това, 12 до 16 часа, ако са успели да не пушат, вече може да посетят кабинета ми, за да поставим игла.

– Как се провежда иглотерапията?

– Иглотерапията се провежда по два начина – микроиглотерапия и класическа. В първия случай се използват сребърни микрогабърчета. Те се поставят в определени точки (най-вече в т.нар. “душевна точка”, която успокоява), фиксират се с микропорест лейкопласт и остават на ухото три седмици. Когато на човек му се допуши и стане нервен, вместо да посегне към цигарата, достатъчно е да масажира леко с въртеливи движения върху микрогабърчето, с което се отделя прословутият допамин.

Вторият начин – това са класическите игли. Те се поставят в три последователни дни. След приключване на сеансите, можем да оставим и на едното ухо микроигличка за още 20 дни.

– Какво целите с прилагането на комбинираната терапия?

– От една страна медикаментът, съдържащ цитизин, когато се поеме от пушача, се резорбира чрез кръвта, достига до мозъка, свързва се с никотиновите рецептори и пак се отделя допамин. От друга страна, иглите също спомагат за отделянето на този хормон. По този начин пушачът изпитва удоволствие, без да пуши цигара. Ето това е смисълът на моето лечение.

Наблюденията ми показват, че тези пушачи, които са със силно и умерено изразена зависимост, се повлияват много добре от комбинираното лечение (иглотерапия с медикамент, съдържащ цитизин).

Когато се приема медикамент или никотинови дъвки и лепенки и се пуши цигара, ефект не може да се постигне Това трябва да стане ясно на всички пушачи, които са решили да се откажат от цигарите.

– Защо?

– Защото се увеличава нивото на никотина, в резултат, на което се получава отравяне с гадене, повръщане и сърцебиене. Пушачите казват в този случай, че не понасят медикамента, изхвърлят го в коша и продължават да пушат. Затова моят съвет е: изключително важно е да се избере ден и час, в който да се откажат цигарите и тогава да се използват съответните медикаменти. Всъщност, по този начин може да се преодолее лесно кризата. Абсолютна илюзия е да си мислим, че можем да се откажем от цигарите, ако не сме взели решението да ги спрем, ако не сме го заложили в подсъзнанието си, а очакваме да се случи някаква магия.

– Какъв успех постигате при прилагането на вашата терапия?

– Средно, в края на комбинираното лечение, около 70 човека от 100 спират цигарите. Много пъти моите пациенти ми задават въпроса дали е безопасно да пият медикамент, тъй като в листовките има посочени много странични ефекти. Всяко лекарство има странични ефекти – при един пациент да се е случило, задължително трябва да се впише в листовката. Но много важно е медикаментът да се приема, когато вече си спрял да пушиш. Медикаментът не е по-вреден от самите цигари. В цигарите се съдържат 8400 токсични вещества(по данни на двама английски аналитици на тютюневия дим от 2009 г.)

– Вие сте специалист по белодробни заболявания. Бихте ли коментирали противоречивата информация, която напоследък се изнася относно пушенето като рисков фактор за развитие на рак на белия дроб?

– Не мога да се съглася с това нещо. Има, разбира се, и много други фактори, които водят до развитието на рак на белия дроб, но водещ сред тях е тютюнопушенето. Веднага мога да ви цитирам данните. Ретроспективно съм изваждала истории на заболявания в нашата болница и трябва да ви кажа, че 90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от болните с рак на белите дробове са пушачи. Аз мисля, че при тези данни и “боговете мълчат”!

Още през 30-40-те години на миналия век изследователи от Кьолн установяват статистическата зависимост между пушенето и рака на белия дроб. Забележете колко отдавна са започнали да съобщават за такава връзка. През 1938 г. в списание “Наука” излиза статия на Раймонд Перла, от университета “Джон Хопкинкс”, в която се проследява животът на 6813 мъже. Перла прави извода, че само 45{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от пушачите достигат до 60-годишна възраст. Отделно от това, още през 1928 г. е установена и вредата от пасивното пушене. Шон Хер – немски лекар, доказва, че развитието на рак на белия дроб при жените е обусловено от вдишването на тютюнев дим от съпрузите им пушачи. Не може да се отричат тези научни данни и днес виждаме в нашите белодробни клиники и кабинети колко висок е процентът на рак на белия дроб сред пушачите. Затова организираме и безплатните изследвания за пушачи, пасивни и бивши пушачи.

– Ако аз съм пушач вече 30 години, какъв е смисълът да откажа сега цигарите? Мога ли да избегна настъпилите вече промени в организма ми?

– Винаги има смисъл. И никога не е късно да се откажете от пушенето. Рисковете намаляват, разбира се, в различна продължителност. Първото нещо, което впечатлява, това е, че намалява въглеродният монооксид, няма го амонякът и химикалите, няма вече какво да дразни дихателната система, започва да намалява кашлицата и т.н. Трябва да минат обаче десет години, за да влезе бившият пушач в риска за непушачите, а по отношение на сърдечносъдовите и ракови заболявания – до 15 години.

Но има и нещо друго. Белият дроб се развива до 25-та година и след това започва да старее, губейки 10-20 мл от обема си на година. Пушачите обаче губят от 90 до 100 мл на година. И затова при тях остаряването на белия дроб става много рано и развитието на ХОББ – също.

Разбира се, всичко е много индивидуално, тъй като някои хора са по-чувствителни от други. Периодът, в който може да се развие заболяване, също е различен. По данни на СЗО, при 20 години активно пушене, започват вече тежките прояви и не е нужно човек да чака те да се проявят, за да се погрижи за здравето си. Никога не е късно да се откажат цигарите!

Електронните цигари също вредят

“Аз съм против електронните цигари, защото целта, която си поставям в лечението, е, от една страна да повлияя зависимостта към никотина и, от друга – да премахна условния рефлекс за пушене, тъй като то е автоматизъм, свързано е с повторение на едни и същи действия (да извадиш кутията, цигарата, след това запалката…). Дори и насън да събудиш пушача, той ще извърши тези действия, защото в мозъка му има условен рефлекс. Затова аз не харесвам електронната цигара като средство за отказване от пушенето. Чрез нея също се извършва действието пушене и този сукателен рефлекс се съхранява.

И още нещо важно – в пълнителя се съдържа пропилен гликол и още няколко вида толуоли, които силно вредят на дихателната лигавица. В едно проучване, публикувано през 2013 г., се установява, че при пушене на електронна цигара от непушачи за 5 минути, рязко се влошава белодробната функция, заради което авторите заключават, че след години най-вероятно ще говорим за ХОББ, предизвикана от електронни цигари”, коментира експертът.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/