Д-р Едуард Мекенян е специалист-кардиолог в Кардиохирургичната болница „Аджибадем Сити Клиник” – Бургас.

Кои фактори провокират възникване и развитие на миокардит? Защо е важно разпознаването на това заболяване в острата му фаза? Как се лекува? Каква е профилактиката? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Мекенян.

– Д-р Мекенян, що е то миокардит и по какви причини възниква и се развива?

– Миокардитът е възпаление на сърдечния мускул, миокарда. Това възпаление може да бъде предизвикано от много и най-различни причини, които, общо взето, се групират в две големи групи – неинфекциозни и инфекциозни. Много и разнообразни са неинфекциозните причинители, най-общо казано. Такива са някои летливи материали, отрови, олово, живак и т.н. Токсични за сърцето също така могат да бъдат и определени медикаменти, особено някои от тези, които се използват за химиотерапия при лечение на ракови заболявания – цитостатиците например. Както и някои антибиотици, но пак ще отбележа, това е най-общо казано.

По-голямо внимание заслужават инфекциозните причинители, които пак са две групи – бактерии или вируси, но най-често вирусите са тези, които провокират възникването на миокардит. За вашите читатели е по-интересен фактът, че стандартните вирусни инфекции могат да предизвикат миокардит.

– Но посочените медикаменти не бива да притесняват хората, които се лекуват с тях, нали това имате предвид?

– Точно така. Не бива да плашим хората, те и без друго са чувствителни на тема странични действия на лекарствата. Тези медикаменти, които посочих, са необходими и се използват в лечението на сериозни заболявания. За съжаление, нищо не е напълно безвредно, затова хората не трябва да се плашат от евентуалните странични действия на лекарствата, които се налага да приемат.

– Как се проявява миокардитът? Има ли първоначални признаци, какви са последващите симптоми?

– Това заболяване се проявява изключително подмолно. Много често започва с една стандартна вирусна инфекция: с болки в мускулите, в ставите, с общо неразположение, обща отпадналост, втрисания, температура. Минават 2, 3, 4 дни, тези общи симптоми изчезват, след което се появяват отново и пак се свързват с общото вирусно състояние, т.е., с първата вироза. Много често обаче това вече е свързано с възпалението на самия миокард. Симптомите са почти същите, но се добавят и

сърцебиене, прескачане на сърцето

също така. Пациентите съобщават за чувство на задух, с което те не са свикнали. Особено по-младите пациенти. Искам да отбележа, че това заболяване се среща по-често при активни хора.

– Защо засяга по-често младите хора?

– Просто младите хора не се пазят достатъчно, те са по-контактни и по-често се разболяват от такъв тип заболявания. Това показват справките – миокардитът е заболяване, което засяга най-вече млади, активни хора и по-често – мъже.

Миокардитът не е сезонно заболяване, въпреки че е по-често свързан с грипните периоди. Аз съм срещал случаи на миокардит през цялата година, бих казал, че честотата е еднаква.

– Острият или хроничният миокардит е по-опасен? И какво се предприема като лечение?

– Вижте, много по-важно е заболяването да се разпознае в стадий на остър миокардит. Защото тогава ще има най-голяма полза от мерките, които се предприемат. Няма специфично лечение за миокардита, това трябва да се знае. Има много проучвания, според някои от тях антивирусните медикаменти, имуносупресорите имат добро действие. Но досега няма сигурни данни, че действат чисто насочено като етиологично лечение. Затова основното лечение на миокардите е свързано с въздействие на проявите на сърдечна недостатъчност. Защото като се възпали мускулът на сърцето, то спира да се съкращава с мощта, с която го е правило преди. Пада тракцията и пациентите имат признаци на сърдечна недостатъчност. Всъщност лечението е на симптомите на сърдечна недостатъчност. И най-важното може би, което трябва да се знае за лечението на миокардита, е изключително ограничен физически режим. Т.е. това сърце трябва да работи в най-оптимални обороти, най-ниски обороти. Защото то е много наранено и ранимо точно в този период. Всякакви физически натоварвания могат да доведат до

отпускане на сърдечния мускул,

до дилатация на кухините. А когато това се случи, вече е доста трудно връщането назад.

– Какво може да се случи, ако не се хване острата фаза на миокардита?

– Ако го хванем в острата фаза, ние, лекарите, знаем какво трябва да се прави. Но ако не се разпознае (както споменах, това са сравнително млади хора, те са активни хора и водят стандартния начин на живот), тогава постепенно проявите на сърдечна недостатъчност се задълбочават, сърцето се отпуска. Заболяването навлиза в хронична фаза, което означава, че обратното връщане на този мускул в предишната му форма е почти невъзможно.

– Какво можем да кажем за профилактиката на миокардита?

– Профилактиката се изразява най-вече в ранното му разпознаване. Това е същинската профилактика. Иначе, естествено, общата профилактика на вирусните инфекции се знае – добър начин на хранене, двигателна активност. Колегите знаят, но нека и вашите читатели да научат, че всички, които са на химиотерапевтици с кардиотоксично действие, непременно правят консултация с кардиолог. Задължително, за да им се направи ехографска оценка на състоянието. Това също може да се приеме като профилактична мярка.

– В крайна сметка, ако една инфекция не минава, а се задълбочава, задължително трябва да се отиде при кардиолог – така ли?

– Да, при наличие на протрахирана инфекция, която трудно се лекува; която е свързана с прескачане на сърцето; със сърцебиене; особено ако е свързана с поява на задух при физическо натоварване или нощен задух, което кара пациента да кашля и го принуждава да седне, защото не му достига въздух – това е изключително характерен белег и е необходимо този човек по най-бързия начин да стигне до кардиолог. Всяка инфекция, която върви по-продължително и е свързана с по-усложнена симптоматика, т.е., не е само баналната температура и обща слабост, а вече има задух, сърцебиене и дори болка в сърцето – тя предполага задължителна консултация с кардиолог.

най-интересното е, че миокардитът в острата си фаза е една от причините да се правят т.нар. фалшиви коронарографии. Казвам „фалшиви”, защото заболяването в острата си фаза много наподобява миокарден инфаркт. И е много трудно само с поглед върху пациента да преценим дали става дума за миокардит. Може да имаме големи подозрения, че е миокардът, а то да се окаже инфаркт. Затова много често се прави коронарография просто за да се изключи инфарктът. За да сме сигурни, че поведението ни е правилно. Защото ако изпуснем инфаркт, това вече е доста голяма грешка.

_______________________________________________________________________________________________________________________

Най-тежките усложнения от атеросклерозата

„Атеросклеротичният процес не е ограничен процес, той засяга четири групи органи: сърце, мозък, крайници, вътрешни органи. Аз мога да говоря какви са усложненията за сърцето от атеросклерозата и веднага ще кажа, че основното усложнение е миокардният инфаркт. Както и прогресиралата исхемична болест на сърцето. Най-опасен е инфарктът, защото това е инвалидизиращо заболяване. Т.нар. многоклоновата коронарна болест също е резултат от прогресивната атеросклероза. Това е заболяване, което бавно и постепенно води до отпускане на сърдечния мускул, до сърдечна недостатъчност и оттам до смърт. Всичко това е следствие на атеросклерозата.

Хората, които четат, трябва да знаят, че е необходимо да профилактират именно атеросклерозата, защото след това вече е малко късно, има какво да се направи, но е късно. Трябва да се профилактират процесите на атеросклерозата. Атеросклероза може да има и при възможно най-правилния начин на живот. Но има и процеси, които я ускоряват – говоря за диабет, високо кръвно налягане, висок холестерол, тютюнопушене, обездвиженост. Всички тези неща ускоряват атеросклерозата“, коментира експертът.

Яна БОЯДЖИЕВА, в. „ДОКТОР“

Източник: https://zdrave.to/

През лятото все повече обръщаме внимание на наднорменото тегло и повишената обиколка на талията. Често те могат да  се дължат на метаболитния синдром – заболяване, което протича скрито и повечето от хората не предполагат, че съществува. През изминалата седмица специалистите от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Военномедицинска академия-София прегледаха безплатно 40 души в рамките на кампанията “Заедно срещу метаболитния синдром”. Стремежът на специалистите е хората да обръщат внимание на наднорменото тегло, което впоследствие се превръща в затлъстяване, артериална хипертония, диабет тип две и нарушена липидна обмяна. За метаболитния синдром и причините за неговата поява разговаряме с майор д-р Весела Михнева. 

Д-р Михнева е трето поколение офицер и специалист по еднокринология във ВМА. Завършила е МУ-София през 2005 г., след което изкарва и 6-месечно военно обучение. През 2007 г. печели клинична ординатура във Военномедицинска академия. През 2012 г. придобива специалност по ендокринология и болести на обмяната. Участник е в множество международни конгреси като лектор от ВМА. Член е на Управителния съвет на Българската диабетна асоциация. Член е на Балкански военномедицински комитет (БВМК), Европейската асоциация по изучаване на диабет (ЕАСД) и Американската диабетна асоциация (АДА).

– Заболяване ли е метаболитният синдром, д-р Михнева?

– Метаболитният синдром е заболяване. Наричат го още синдромът Х. Той включва в себе си различни компоненти – завишеното артериално налягане, наднорменото тегло, нарушен липиден профил, възпаление, инсулинова резистентност или изявен захарен диабет и увеличен риск от сърдечносъдово заболяване. Висцералното затлъстяване –  или т.нар. бирено коремче, е най-честата изява на метаболитния синдром. Разбира се, някои от компонентите могат да присъстват, други съответно да бъдат изключени, но така или иначе те са в рамките на това заболяване, което е свързано с повишения риск от захарен диабет и сърдечносъдови болести. От тази гледна точка ние се стремим да превантираме тези пациенти, тъй като затлъстяването и наднорменото тегло не са безобидни състояния, не са просто външен вид, а сериозен здравословен проблем, който мъчи съвременния човек. Затова, когато говорим за метаболитен синдром, говорим за болестта на 21-ви, дори 22-ри век. Причините, разбира се, са много – обездвижването, нездравословният режим на хранене, стресът, натовареното ежедневие.

– Какви са критериите за диагностициране на тази модерна болест?

– Диагностичните критерии са комбинация от различните симптоми. В рамките на метаболитния синдром те се променят почти ежегодно, но като цяло включват в себе си артериалната хипертония, т.е. когато кръвното налягане е над 140 на 80.

Друг критерий е наднорменото тегло – при обиколка на талията над 102 см за мъжете и 88 см за жените. Кръвна захар на гладно – най-малко 8 часа след последното хранене, над 6,1mmol/l, както и завишено ниво на триглицеридите над 1,7mmol/l или HDL холестерол под 1,0mmol/l.

“Биреното коремче“ при мъжете,  което е най-често срещано, обикновено представлява сериозен проблем, тъй като е белег за затлъстелите вътрешни органи, а това е знак за дисфункция на черния дроб, бъбречната функция се компроментира. Не винаги обаче тези пациенти са пълни. Например 95{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от тях са с наднормено тегло и затлъстяване, но има 5{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}, които са нормостенични хора и пак имат метаболитен синдром. Тогава с едни кръвни изследвания можем да се насочим към диагнозата.

– Страда ли българинът от синдрома Х?

– По последни данни на Световната здравна организация около 40{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от хората са с наднормено тегло и затлъстяване и това с пълна сила важи и за България. През последните години тази цифра нараства и при възрастните хора, и при по-младото поколение, дори при децата. Това са състояния, за които преди години въобще не се е мислело, не се е обръщало внимание. Дори се е считало, че леко пухкавите деца са много по-здрави, но в днешно време разбираме, че това изобщо не е така. Наднорменото тегло, затлъстяването и метаболитният синдром са предиктор за сърдечносъдов риск, отключване на захарен диабет и множество други усложнения, които следват вече от тези заболявания. И затова ги лекуваме заедно с колегите от други специалности.

– Метаболитният синдром има ли предпочитание към възраст?

– Като цяло няма предпочитание. Както вече казах, може да срещнем и деца със затлъстяване и наднормено тегло, и за съжаление все по-често го виждаме. Децата ни застояват пред компютрите, пред телевизорите, хранят се нездравословно с чипс и висококалорична храна. До голяма степен за развитие на този синдром имаме и фамилност, когато родителите са по-склонни към наднормено тегло и затлъстяване, съвсем нормално е и децата им в даден момент да са предразположени да отключат това заболяване. Разбира се, след определено време метаболизмът на човека се забавя, особено при жените в менопауза, а това води до натрупване на килограми, което би трябвало да се избегне в по-ранен етап, преди да започнат тези хормонални промени.

Би следвало ендокринологът да назначи необходимия терапевтичен режим, за да може да се превентира метаболитният синдром. Просто дамите трябва да обръщат внимание на симптомите още в по-ранна възраст. Трябва да се направи рязка промяна в начина на живот и на хранене.

– На пазара се предлагат много лекарства за отслабване, да им вярваме ли?

– Действително е така. Пазарът е пълен с различни медикаменти за редуциране на тегло, но лично моят съвет е приемът им да става контролирано под наблюдение на лекар – ендокринолог или диетолог, а не под съветите на фитнес инструктори. Повечето от пациентите имат и редица придружаващи заболявания, които трябва да се имат предвид, когато се препоръчва някакъв диетичен режим. Не може човек с гастроентерологично страдание или вече отключен диабет да му се препоръчва диета, която ще е в разрез с неговото основно заболяване. И поради тази причина ние започваме да лекуваме основните показатели, да ги коригираме.

От друга страна, е известно, че ако вследствие на нашия режим пациентът редуцира да речем 10-20 килограма от телесното си тегло, спада много и кръвното налягане. Т.е. в някои от случаите, когато те отслабнат, се подобрява и състоянието им. Това важи и за терапията по отношение на завишената кръвна захар на гладно. Това е състояние, което се пренебрегва в много от случаите. Някои пациенти казват: “Леко ми е завишена кръвната захар, нищо особено”, но се оказва, че това е проблем, тъй като след нахранване те повишават много кръвната си захар, освен това имат хиперинсулинова и инсулинова резистентност, която вече се налага ние да коригираме с помощта на медикаменти.

– На всички ни е известно, че правилният хранителен режим е в основата на доброто здраве. Кои са най-честите грешки в това отношение, които българинът допуска, за да е сред едни от най-болните хора в Европа?

– Една от основните грешки в начина на хранене на българина например е това, че не закусва. Събужда се с чаша кафе и цигара, цял ден не се храни, бърза, няма време и накрая вечер сяда прегладнял на масата. След това казва: “Абе, аз ям само по веднъж на ден, а защо не отслабвам?” Е как да отслабне, когато в този “един път на ден”, освирепял от глад, изяжда много големи количества храна.

Така че на тези неща трябва да се обръща внимание. Ако искате да отслабнете, си изгответе добър хранителен режим, който, разбира се, е ниско калоричен, но не изцяло да е изведена храната от ежедневието. Не пропускайте хранения. Най-добре е да се храните сутрин, обед и вечер, като добавите и 2 междинни хапвания (за предпочитане на плодове). Движението също е изключително важно.  Без да се движи човек, дори и да се храни здравословно, нищо не може да постигне. Изберете такъв спорт, какъвто е подходящ за вас и ви допада. Ако не желаете да се занимавате с конкретен спорт, погрижете се да ходите пеша поне по 40 минути дневно.

Моделът на хранене е много важен, защото, ако един родител се храни нездравословно, то и детето му ще има такива навици. И е нормално да очакваме, че след време и то ще се превърне в един дебел и болен човек.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/