Доц. д-р Таньо Сечанов завършва медицина през 1979 г. в Медицинска академия – София. Специалист е по ендокринна хирургия, като професионалните му интереси са насочени към проблемите на туморните заболявания на ендокринните жлези (щитовидна, паращитовидна, надбъбречни).

През 1989 г. защитава дисертационен труд на тема “Хирургично лечение на карцином на щитовидната жлеза”, а през 1994 г. е избран за доцент към Клиниката по ендокринна хирургия към УСБАЛЕ “Акад. Ив. Пенчев”, гр. София.

Професионалният му път започва през 1979 г. в хирургичното отделение на болницата в Своге. От 1981 г. и до днес работи в Клиниката по ендокринология и хирургия на специализираната болница по ендокринология в столицата.

От 2004 г. до 2017 г. е началник на Клиниката по ендокринна хирургия към Университетската болница по ендокринология.

Доц. д-р Сечанов е член на Научните медицински дружества в България, Дружеството по хирургия, Дружеството по ендокринология, Българската секция на интернационалната асоциация на хирурзите със седалище в САЩ, Европейската асоциация на ендокринните хирурзи.

Национален консултант е по ендокринна хирургия.

Доц. д-р Таньо Сечанов има над 64 публикации в български и чуждестранни списания и повече от 120 участия в наши и международни конкурси.

– Доц. д-р Сечанов, наричат ви “златното острие” на ендокринната хирургия. Това високо признание от колеги и пациенти по определен повод ли е? Трябва ли хирургът да е орисан с дарба, за да постигне такъв висок професионализъм в работата си?

– Това е признание, предимно от пациенти по-повод хилядите извършени от мен операции. Разбира се, не само пациентите, но и колегите, които съм обучавал през годините, са били изключително повлияни от успешното лечение на пациентите. Високата успеваемост при оперативното и следоперативното лечение е високата оценка на пациентите, който през годините се радват на добро здраве и дълъг живот. Хирургията е дарба, но в много по-голям процент денонощен и упорит труд, любов и отдаденост на професията.

– Коя е най-високата летва, която сте “прескачали”, по ваша преценка?

– Предизвикателствата са ежедневно пред мен с всяка извършена операция. Летвата се вдига всеки ден все по-нагоре и по-високо. Човек се учи и се развива, докато е жив. Във всеки свой пациент намирам различна индивидуалност, специфичност и предизвикателство да давам най-доброто от себе си.

Само по себе си лечението на туморите на ендокринните жлези е най-голямото предизвикателство при успешното им отстраняване и с последващо лечение.

– Кои тумори на тези жлези са най-срещани в практиката ви?

– Най-често срещани са туморите на щитовидната жлеза. Според тяхното разпространение това са папиларният тиреоиден карцином, последван от фоликуларния тумор. По-рядко срещани са недиференциран (анапластичен) карцином и медуларен С-клетъчен карцином. Освен това има и други карциноми, които са по-рядко срещани – тези на паращитовидните и на надбъбречните жлези.

– Отчитате голям скок в заболеваемостта от ендокринни тумори. Кои фактори определят тази тревожна статистика?

– В последните години се отчита завишена заболеваемост от тумори на щитовидната жлеза. Както и при всички малигнени тумори и тук етиологията на заболяването не е напълно изяснена

Безспорен обаче е фактът, че наличието на предшестваща струма, радиационни облъчвания, някои възпалителни процеси са по-честите причини за възникване на тереоиден карцином. От друга страна, йоддефицитни състояния, хормонални нарушения и някои генетични фактори, както и повишен радиационен фон и стресови състояния са предпоставка за туморна дегенерация.

За съжаление, през последните години се отчита повишена заболеваемост при млади хора в трудоспособна възраст и нераждали жени. Отчита се и повишаване на случаите на тиреоиден карцином. Затова препоръчвам младите хора – не само жените, но и мъжете да провеждат профилактични прегледи и да не омаловажават налични симптоми, говорещи за заболяване на щитовидната жлеза.

– Каква е ролята на наследствения риск и каква – на факторите от околната среда?

– Искам да обърна внимание, че наследствеността при заболяване на ендокринните жлези е застъпена в по-малка степен като цяло, отколкото факторите на външната среда и нивото на стрес, на което сме подложени ежедневно в начина си на живот и на работа.

– Напоследък много се коментират ксеноестрогените и пагубното им влияние върху ендокринната система. Какво е вашето мнение по този проблем?

– Ксеноестрогените се наричат още и “ендокринни нарушители”. Това са многобройни, естествено съществуващи и синтетични субстанции, притежаващи свойствата да се свързват с рецепторите в клетката и да предизвикват понякога ненормален отговор, като изместват нормалните хормони от нея. Това довежда до увреждане на клетките, грешки в ДНК и развитие на туморен растеж. Правят се редица проучвания в тази област, макар и не напълно достоверни, че някои заболявания при жените като рак на гърдата или на репродуктивните органи, поликистозата, ендометриозата и др., а при мъжете – рак на тестисите, заболяване на простатата, аномалии в сперматогенезата се дължат на ксеноестрогените (андрогените). Ксеноестрогените са навсякъде в нашето ежедневие: в растенията – фитоестрогени, синтетичните продукти на промишлеността, поликарбонатите, козметичните средства, промишленото отглеждане на животни, пестициди.

– Имат ли ранни, специфични симптоми туморите на ендокринните жлези?

– За съжаление, туморите на ендокринните жлези, нямат ранни специфични признаци, по които да могат да се диагностицират своевременно. Затова се препоръчва провеждането на ежегодни профилактични прегледи – именно за ранното откриване и съответно – по-успешно лечение.

Всеки вид тумор в началото е с минимални размери, с по-бързо или по-бавно нарастване, като при този проблем се проявяват и различни симптоми. Едни, свързани с локалното нарастване обема на тумора, и други, свързани с функционалното състояние и съответното производство на хормони. Така например при папиларния тиреоиден карцином е възможно туморът в щитовидната жлеза да е с минимални размери от 0,1 до 1 см, а да има шийни лимфни метастази от порядъка на 2, 3 и повече сантиметра. При тази ситуация много често се бърка с шийна лимфаденопатия от друго естество и се забавя процесът на лечение.

– Наричат ендокринните тумори малки, но опасни и имитиращи други заболявания. Кой от туморите на ендокринната система е най-агресивен?

– Най-агресивен е ниско диференцирания (анапластичен) карцином на щитовидната жлеза и адренокортикалният карцином на надбъбречните жлези. Това се дължи на бързото развитие на процеса и невъзможността да се вземат съответните терапевтични мерки за лечение.

– С кои тумори съвременната медицина се справя днес най-успешно и при кои очаквате все още науката да направи пробив?

– Най-успешно днес се лекуват диференцираните тумори на щитовидната жлеза (папиларен и фуликулиарен вариант). При тях е изграден строен терапевтичен протокол, съобразен със съвременния стандарт. Разбира се, колкото по-рано се започне съответното лечение, било оперативно или лъчево при начален стадий при туморно развитие, толкова по-добър ще бъде ефектът от него и съответно ще имаме по-добра преживяемост.

Напоследък се работи много по терапевтичното поведение при медуларния тиреоиден карценом, един рядък тумор, но протичащ доста агресивно.

– Какво е правилното поведение на пациент, на който са открили възел в щитовидна жлеза?

– В едни случай на рутинни профилактични прегледи се установяват възли на щитовидната жлеза, а в други – човек сам си напипва или вижда подутина в шийната област. И в двата случая се провежда ехографско изследване на щитовидната жлеза и шийната област и описаните изменения се документират, като след това пациентът се насочва към ендокринолог за допълнителни изследвания. Ако възловите образувания са с размери до 1-1,5 см, е желателно да се направи тънкоиглена аспирационна биобсия (ТАБ), за да се установи наличие или липса на туморни клетки. Естествено, при наличие на такива се търси спешно консултация с хирург, занимаващ се с тези заболявания. По-принцип всички възлови образувания на щитовидната жлеза над 2 см подлежат на оперативно лечение.

– Наясно ли е съвременната медицина каква е причината за появата на възлите?

– Етиопатогенетичните фактори за появата на възли на щитовидната жлеза не са напълно изяснени. Като предпоставка за външни фактори се считат химически съединения като тиоцианати в цигарения дим, нитратите, повишено количество на йод в храната, лечения с редица медикаменти като антидепресанти и др. Роля играят и някои растителни храни, наречени струмигенни фактори: зеле, броколи, цвекло, ряпа, фъстъци и др. Както споменах по-горе, една голяма част се дължи на повишения радиационнен фонд, стреса и генетичната предразположеност.

– Има ли риск и доколко голям е той възелът да се изроди в злокачествен?

– Всеки възел на щитовидната жлеза крие риск от злокачествено израждане, особено когато бива установен и наблюдаван в продължение на години. Всички онези фактори, които по-горе споменах, влияят пряко на всеки възел да се изроди в злокачествен.

При установяване на възел на щитовидната жлеза и ако след ТАБ изследването се види, че е доброкачествен, е необходимо на всеки шест месеца да се прави ехография, за да се проследява неговата активност. При данни за нарастване на възела се преминава към оперативното му отстраняване.

– Възможно ли е един възел в щитовидната жлеза да изчезне от само себе си?

– По принцип има известна вероятност, предимно при малките кистозни възли на щитовидната жлеза. Тъй наречените кисти представляват пълна с кръв, лимфа, колоид, мехурчета, при които е възможно организмът сам да ги отстрани. Това се случва в не повече от 5-10{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от случаите.

– Казвате, че злокачествените заболявания при млади жени под 30 г. се е превърнало днес в често срещана диагноза. Рано ли се диагностицират тези заболявания?

– В последните години се засили провеждането на профилактични прегледи при млади пациенти и все по-често започна да се среща диагнозата злокачествено заболяване. Значително нарасна опитът на лекарите, занимаващи се с туморните заболявания на еднокринните жлези и като най- често срещаща се щитовидна патология. Това доведе до ранното диагностициране и лечение на тези заболявания.

– Модерните безкръвни операции отменят ли днес напълно отворената хирургия?

– Така наречените “безкръвни” операции не отменят напълно отворената хирургия. Те се извършват с ендоскопска апаратура и имат своите показания при минимални единични доброкачествени лезии на щитовидната жлеза, аденоми на паращитовидната жлеза и възлови образувания на надбъбречните жлези до 4-6 сантиметра. Този вид хирургия се развива успешно и най-вероятно за в бъдеще ще има по-широко приложение.

Оперативно лечение на щитовидната жлеза се налага в два основни случая – при възли и при повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм). Операция на възлите е нужна, ако са твърде големи, произвеждат прекалено много хормони или има съмнение в тяхната доброкачественост. Щитовидната жлеза се оперира и ако при Базедова болест лечението с медикаменти не може да доведе до трайно излекуване. Нелекуваният хипертиреоидизъм води до тежки увреждания на сърцето, остеопороза и други отклонения. Най-важното при оперативното лечение е да се извърши от опитен в това отношение хирург – тогава рисковете от развитие на усложнения след операцията са много ниски.

– Имат ли място генетичните тестове в диагностиката и лечението на туморите на ендокринната система?

– Извършването на генетични тестове при диагностика и лечение на туморни заболявания на ендокринната система като цяло има своето място за провеждане на по-точна диагностика и евентуална перспектива в поколенията. Като пример мога да дам някои случаи с медуларен фамилен тиреоиден карцином, генетично засягащ определена фамилия при отделни членове от нея, на която е възможно извършването на профилактична тиреоидектоми

Повод за тревога

Проблемът, свързан с ксеноестрогените, е забелязан през 70-те години на миналия век. Причина за тревогата беше скандалът, който избухна около лекарството диетилстилбестрол (DES), което съдържа ксеноестрогени и е било широко използвано за предотвратяване на спонтанни аборти. От 1938 до 1971 г. около 2-3 милиона американки и около 4 милиона европейски жени са го приемали.

Резултатите се оказват изключително тревожни. В хода на мащабни проучвания се оказва, че при момичетата, които са били изложени на въздействието на препарата, при интрадермално приложение, значително се повишава рискът от развитие на редица сериозни онкологични заболявания, аномалии на урогениталната система. Освен това, както се оказа, DES има репродуктивна токсичност, провокираща последващо безплодие, менструални нарушения, извънматочна бременност, ранна менопауза и др.

Момчетата, изложени на DES вътреутробно, показват повишен риск от рак на тестисите, безплодие, крипторхизъм (неспадане на тестисите в скротума) и хипоспадия (аномалия на анатомичната структура на пениса).

Опасният препарат е забранен. Но проблемите не свършват дотук. Факт е, че подобно действие, макар и в по-малка степен, имат редица вещества, които са част от… продукти за масово потребление. Става дума за ксеноестрогена бисфенол А – мономер, който се използва широко за производство на бутилки за вода, бебешки бутилки, играчки, медицински изделия, консерви и други продукти от поликарбонатни пластмаси.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Както всяка година в началото на пролетта ще  обсъдим с проф. д-р Ива Христова начините за предпазване от ухапване от кърлеж; усложненията, до които може да се стигне, ако не се премахне навреме вече впилият се в тялото кръвосмучещ паразит; доколко опасна е и как се проявява в различните стадии  най-често срещаната кърлежова инфекция – лаймската болест; какви са нейните стадии; как се лекува; конкретни съвети и важни препоръки по темата.

Проф. д-р Ива Христова е завеждащ на Националната референтна лаборатория по предавани кърлежови инфекции и зам.- директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) – София. Проф. Христова организира, ръководи и контролира цялостната лечебнодиагностична, референтна и научна дейност на НЦЗПБ.

– Проф. Христова, тази година кърлежите сякаш изпълзяха по-рано въпреки колебливото време?

– Трябва да ви кажа, че те изпълзяха още през февруари – достатъчно е да има няколко по-слънчеви и по-топли дни, и те веднага се съживяват. Още тогава имахме ухапани пациенти, разбира се, много по-малко. През март също, но пак сравнително малко и сега вече през април, се засилва тяхната активност. По-важното е да се отбележи и хората да запомнят, че кърлежите са различни видове. А тези първите, които се размърдват, най-студенолюбивите, те не пренасят лаймска болест.

– Те са най-безобидните, така ли?

– Не, не са толкова безобидни, по-скоро, както казах, са студенолюбиви. Тази по-ниска температура на тях им е достатъчна, за да се съживят, но не пренасят лаймска болест, която, както сме говорили, е най-често срещаната кърлежова инфекция. Тези първо изпълзели кърлежи пренасят туларемия, което също е заболяване все пак.

Преди години имахме много голяма епидемия, но характерното е, че това заболяване се развива циклично, т.е., засилва се, отслабва, изчезва… Сега в момента нямаме случаи.

Следващата вълна кърлежи, които се съживяват сега, през април, именно те пренасят лаймска болест. След тях, буквално юни-юли, когато е по-горещо, се появяват други кърлежи, които са още по-топлолюбиви. Те пренасят едно много тежко заболяване, нарича се Кримска-Конго хеморагична треска. Сега този вирус го има в Южна България, по-скоро Югоизточна България – Кърджалийско, Бургаско… И това всъщност, е крайната точка на неговото разпространение с посока Европа. Има го в Азия – Иран, Югозападна Азия. И е много сериозно заболяване, като искам да отбележа, че имаме по 4-5 случая годишно и в нашата страна.

То  протича с много висока температура, въобще тежко състояние, което приковава пациента на легло. И за капак започват кръвоизливи – първо под кожата, а при по-тежките случаи кърви отвсякъде – от устата, от ануса, в урината има кръв, кървят венците и т.н. Освен това е много заразно за хората около пациента, т.е., тези, които го обслужват, могат да се заразят през кожата, ако не са с ръкавици – и от кръвта, и от повърнатите материи от болния човек.

– Слава Богу, че са единични случаи. Но ви моля да обясните накратко как става заразяването, важно е хората да го знаят, особено от проблемните райони?

– Така е, случаите са единични, в определени райони, най-вече Кърджалийско, но наистина е сериозно заболяване. На въпроса ви, хората се заразяват от домашните си животни – крави, овце, кози, които са гостоприемниците. Това става, когато ги колят, когато ги дерат и прочее. Или пък като смачкват кърлежите. Отбележете, че в никакъв случай не трябва да смачкват кърлежите с голи ръце. Тези хора често го правят, а това е най-сигурният начин да се заразят.

Де факто, не повече от 3-4{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от ухапаните от кърлежи се заразяват с някоя от болестите.

– Бихте ли пояснили повече?

– Да кажем, че среднозаразени са 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от кърлежите, но те не могат на 100{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} да предадат заболяването. Само 10{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от тях ще успеят да го предадат, т.е., 1 на 10 кърлежи ще предаде заразата. И в крайна сметка, излиза, че от тези средно 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} заразени кърлежи, реално спадаме на 2{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}. Т.е., около 2{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от ухапванията реално могат да завършат със заболяване, и то когато кърлежът остане дълго време на тялото.

Като казвам дълго, означава 6, 7, 8 часа. Затова винаги апелирам за следното: излязъл си сред полето, случило ти се е точно на теб да се залепи кърлеж: сваляй го сам или отивай в болница

Да, има време за това, не като при комара. Кърлежът не трябва да се оставя на тялото.

Ако човек обаче се намира в планината, в кошарата, по-добре е да опита да се справи сам, макар че кърлежът не трябва да се скъса. Още нещо полезно да кажа на вашите читатели: когато е рано забил се, кърлежът пада много лесно. Ако седи по-дълго време, тогава е по-трудно да се премахне. А когато е седял много дълго време, отново пада лесно, защото вече се е нахранил и като го бутнеш – пада, но това става след 2-3 дни. Най-добре е да се случи в първите часове, лесно излиза. Ето това е моят съвет към хората.

– А кой е най-безобидният и удачният начин да се свали кръвосмучещото от тялото?

– Най-безобидният начин е с пинсета, макар че и с ръце ще падне, но с пинсета е по-удачно. Ако не иска да излезе, защото примерно вече е седял там едно денонощие, доста се е свил, тогава се прилагат различни хватки за умъртвяване. Смята се, че ако се намаже с мазнина, с масло, кърлежът се умъртвява, но истината е, че при това положение той  все едно повръща. Защото се задушава и това, което не е успял да предаде, т.е., ако борелиите, които са в червата му и които причиняват лаймска болест, не са успели да стигнат до слюнчените жлези и той да зарази, този пасаж от червата се ускорява и може да зарази човека.

-Това означава ли, че е по-добре да не се прави опит да се омазнява?

– Да, по-добре да не се омазнява. Затова, ако видите, че не се получава, че не успявате, тогава тичайте за медицинска помощ, защото там разполагат с много добри варианти. Освен това в аптеките се продават едни специални бримки за сваляне на кърлежи

Хората, които имат кучета, са вече много сръчни в свалянето на кърлежите с такива бримки, тъй като тя успява да хване кърлежа съвсем над кожата. А това е много важно – не да се тегли за края, а да се хване основата му. Има и други способи, например приспособление като кози крак. Прилича на вилица, но само с два бода. С него всъщност се натиска кожата навътре и с дъното на тази “вилица” се заклещва кърлежът. И съответно се измъква.

– Проф. Христова, да поговорим за лаймската болест. Да припомним основното като първо искам да ви питам колко време след ухапването може да се появи симптом, или само белег?

– Най-характерната проява в ранната фаза на болестта е т.нар мигрираща еритема (“еритема мигранс”). Започва с едно червено петно, което обаче нараства много бързо. Но веднага бързам да кажа, че това не е еритема, това не е и лаймска болест. Това малко зачервяване, което се появява веднага след ухапването, още първия ден-два, е като раничка от кърлежа, като алергия, като ухапване от комар например. Тези пъпчици след ухапването са сърбящи, защото най-вероятно е алергия. Пак ще повторя: това не е лаймска болест, защото тя има инкубационен период.

И той не е на другия, нито до по-другия ден. Минава един “светъл период”, както го наричаме, през който няма никакви оплаквания на мястото поне седмица, 10 дни, 2 седмици. И чак тогава се появява и то изведнъж зачервяване, което е доста голямо. Изведнъж на мястото на ухапването се появява петно, голямо поне 3, 4, 5 см. Започва да расте с няколко милиметра на ден, така че за няколко дни то видимо нараства. Затова се нарича мигрираща еритема, защото тя все едно се разхожда. И тази еритема всъщност е възпалителният процес в кожата от постъпването на борелиите в нея. Това е битката на нашия организъм, на нашите левкоцити с борелиите.

– Може ли това да се определи като първи стадий?

– Точно така, това е първият стадий. Нарича се ранна локализирана еритема, защото е ранен стадий и все още е локализирана в кожата. Това е идеалният момент за лечение

На такъв ранен стадий дори само 2 седмици или най-много 15-20 дни антибиотици са достатъчни за излекуване.

– Ако се пропусне този първи стадий, тогава какво се случва?

– Ако тази еритема не се лекува или се третира неадекватно, тя расте-расте и понякога става огромна. Може да достигне до 30-40 см в диаметър. Но… в един момент изчезва!! Обаче борелиите влизат в кръвта. Всъщност, те винаги влизат, когато еритемата не е толкова голяма и тогава организмът се справя. Но ако не се лекува дълго време, борелиите вече влизат в голямо количество и организмът няма как да се справи сам. А като навлязат в организма, те си имат “любими” места, към които обикновено се насочват. Едно от тези “любими” места е нервната система, която включва както периферна нервна система, т.е., невроните, нервните влакна, така и централната нервна система, т.е., главния и гръбначния мозък. Където съответно борелиите причиняват възпаление.

– Кои са другите “мишени” за борелиите?

– Другата “мишена” са ставите. Ставният апарат на големите стави – коленните, лакътните, глезенните и тези на китката. И там вече лечението трябва да е постоянно, с няколко курса антибиотици. Освен това, не е сигурно дали ефектът ще бъде на 100{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}. И третата “мишена” е кожата, но, така да се каже “атакувана отвътре”. Появяват се червени петна, но те не са следствие от ухапването, а са възникнали по кръвен път – борелията е достигнала до тях по кръвен път и е предизвикала тези петна. Характерното е, че тези зачервявания са с големина 3-4 см, но вече са много на брой, поне десетина и най-често се появяват по гърба.

– Как се проявява лаймската болест при тези различни локализации?

– По отношение на ставите се появяват болки, но не през нощта, а на сутринта. Не са болки, появяващи се вечер от натоварването на коленете през деня, с една дума не са болки от артроза. Възпалението най-често засяга не всички стави, в началото може да са само една или две.

Да се върна на болките, които изпитва страдащият, за да кажа, че тези болки в ставите не се успокояват буквално от нищо, освен от антибиотици.

Относно нервната система: по-често при децата се появяват менингит, миелит също – това е възпаление на гръбначния мозък. Може да се появи и възпаление на черепно-мозъчните нерви, което се изразява в парализа на лицевия нерв, среща се при деца и при възрастни. Всъщност, имаме доста случаи на такава изолирана парализа на лицевия нерв. Минало е доста време от ухапването, или пък въобще не е било забелязано такова. Но, в крайна сметка се открива, че е лаймска болест и тогава състоянието се повлиява от антибиотици. Относно периферната нервна система, болките се проявяват по-често при възрастни хора, като това са болки както при ишиас – по хода на седалищния нерв, както при дископатия. Или пък болка в периферните нерви, които излизат от гръбначния мозък, дори и в торакалния, гръдния отдел. Проявява се плексит например, възпаление на неврона.

– А тези, които не са потърсили лекарска консултация, какво се случва с тях?

– Поне 2/3 от случаите, ако не и 3/4 са ранна лаймска болест. В тази връзка пропуснах да обясня, че еритемата е характерна за първи стадий на болестта. Докато вторият стадий възниква месеци – от няколко седмици, до няколко месеца след заразяването. Третият стадий, или късна лаймска болест, възниква години след заразяването. И тук това, което е засегнато, понеже е хронично възпаление, траело дълго време, остава необратимо. Т.е., говорим за хроничен артрит, при който от хроничното дразнене се разраства съединителна тъкан вътре. И тази съединителна тъкан блокира коляното в някакво положение. Човек нито може да го сгъне, нито да го разгъне. То остава полусвито.

И съответно, хронично възпаление на периферни нерви, както и енцефалопатия. Това са промени в централния мозък, които се изразяват с едно състояние, което затруднява работоспособността и въобще адекватността на човека, защото е свързано с висшите корови функции, като памет, концентрация. Това са едни вечно уморени и болни хора.

– Напълно необратимо ли е?

– По принцип вече е необратимо и се лекува много трудно. Но по-скоро е необратимо в смисъл, че човек не може да се възстанови на 100{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}. С една активна терапия обаче състоянието на такъв човек ще се подобри на 30{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}, може и на 50{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}, зависи колко е напреднало. Във всички случаи ще има някакво подобрение, но пак казвам, не може да се разчита на 100{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} възстановяване с антибиотици.

Кратка статистика

“Официално регистрираните заразени с лаймска болест са около 500 годишно, но се смята, че заразените са 10-20 пъти повече. Всяка година правим статистика, но, както вече казах, регистрираме само тези случаи, при които хората са се обърнали към лекар. Той е съобразил, че е лаймска болест и ги е регистрирал”, каза проф. Христова. 

За профилактиката

“Основната профилактика се изразява първо в това да не се допусне възможността човек да бъде ухапан от кърлеж. Това е най-добрият вариант. Знаем, че в парковете и градинките има най-много кърлежи, но е важно да ходите по алеите – колкото по-широки, толкова по-добре. А не по малките пътеки край храсталаците. Ако пък сте на вилата да кажем, поддържайте тревата окосена, да няма влага, слънцето хубаво да напича тревата, защото кърлежите не обичат жегата. Не им е добре да ги напича слънцето. На тях им допадат гниещи клонки, места с влага. Искам специално да отбележа, че много кърлежи има по гробищата. Аз не знам кой трябва да поддържа гробищата, обаче е факт, че не се прави. Нека хората, които ходят там, да знаят, че ще има много кърлежи. И да вземат съответните мерки. Кожата да е плътно завита с дрехи. Жените да са с чорапогащници, панталони – хубаво загащени, стегнати, както и със загърнати добре ръкави. На мъжете се препоръчва да слагат панталоните в чорапите, колкото и да не им харесва това. Това е начинът човек да се предпази. Има и репеленти за кърлежите, т.е., вещества, които ги отблъскват от кожата, от дрехите, те са ефикасни също. Със специални смеси се напръскват и поляните. И в крайна сметка, ако не сте предприели тези мерки, ако така или иначе не сте направили нищо, за да се предпазите, то след като се върнете у дома, оглеждайте всяка бенка, всяка брадавица да не би да се окаже кърлеж. И за да разберете как да ги различите, запомнете: бенките са на нивото на кожата, брадавиците са на краче като гъбка, а кърлежите се забиват под ъгъл близо 45 градуса, седят косо и като се вгледа човек, вижда, че крачетата на кърлежа са събрани под тялото му, но те са във въздуха, виждат се”, допълни експертът.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/