дом блог страница 668

Проф. Красимир Антонов: При инфекция с Хепатит С няма симптоми и отклонения в кръвната картина

Около 77 хиляди души в България са носители на вируса на Хепатит C, 69 хиляди от тях не знаят, че са заразени. Данните бяха оповестени по повод Световния ден за борба с хепатитите, който се отбелязва на 28 юли. Университетската болница „Св. Иван Рилски“ започва безплатен скрининг за носителство на вируса, а инициативата под надслов „Да намерим липсващите 69 000“ е насочена към хората между 34 и 69 години, които в миналото са били изложени на повишен риск от инфектиране с вируса, защото преди 1989 година не е бил познат на медицината и дори и при кръвопреливане, не са се правили изследвания за него. От петте различни хепатитни вируси (A, B, C, D и E), само В и С могат да хронифицират, причинявайки продължително заболяване. Взети заедно хепатит В и С убиват приблизително 1 милион души по света годишно. Изчислено е, че повече от 500 милиона души са заразени с хепатит В или С. Специалистите обаче отчитат бум на малко познатия хепатит Е.

Какви са рисковете за зараза, можем ли да се предпазим, има ли симптоми при носителството на тези вируси и какво е лечението – отговорите потърсихме от проф. Красимир Антонов, гастроентеролог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, председател на Дружеството по гастроентерология. По думите му, информираността за тези заболявания е много ниска:“Преди доста време мислех, че всичко се знае. За съжаление всеки ден се убеждавам в обратното. Информираността на населението, дори и на лекарите по тези въпроси е изключително ниско. Дори имаме случаи на сегрегация и ако съответният гражданин се оплаче, това може да отиде в съда. Дори има лекари, към които други лекари са се отнесли неподобаващо. Представете си до каква степен имаме неинформираност. Затова действително трябва да говорим по тези проблеми“.

Проф. Антонов посочи, че има и неуредици в нормативната уредба, според които хората на хемодиализа, след лечение от хепатит С, трябва да извършват процедурите на същите апарати, което влияе на психическото им състояние.

В клиниката годишно се лекуват по двама-трима пациенти с остра инфекция от Хепатит С след кръвопреливане. Рискът за зараза с хепатит В чрез кръвопреливане е нищожен, заради надеждните изследвания. При хепатит С обаче, не винаги вирусът може да бъде открит, защото все още кръвният тест доказва само антитела, обясни специалистът:

„Ако организмът не изработи тези антитела, вирусът влиза в банката. Това, което е направено във всички държави, е да се подобри диагностиката, за да се сведе този риск до минимум, но в момента има такъв риск“.

Стоматологичните интервенции в световната литература не се споменават като рисков момент, но в практиката си проф. Антонов е срещал случаи на пациенти с Хепатит С, които не са имали други рискове, освен чести хирургични стоматологични интервенции.

„Но не мога да го докажа. Аз съм убеден, че съвременната медицина разполага със средства това да не се случва. Страхувам се обаче, че е напълно възможно във връзка с финансови притеснения или нещо друго в някои стоматологични интервенции. Но тези случаи намаляват. Трябва да обърна внимание, че рискът от „модерната“ любов между мъже е много реален, не толкова при венозните наркомани и това се потвърждава от всички проучвания“.

Половите контакти между мъж и жена не водят до инфектиране с Хепатит С, но това не се отнася за Хепатит В. Риск крият и други интервенции – маникюр или татуировки. При рисково поведение изследването за наличие на вируса на Хепатит С в кръвта трябва да се направи след около 30 дни, а на антитела – след около 3 месеца. Терапията се състои в прием на лекарства. Преди приложение на първите безинтерферонови лекарства е било необходимо изследване на степента на увреждане на черния дроб при пациентите, диагностицирани с Хепатит C и се е извършвала чернодробна биопсия:

„Биопсията беше много важна, защото при първите безинтерферонови лекарства терапията се определяше от степента на увреждане на черния дроб и неинвазивните методи за диагностика, каквито са еластографията и фиброзните маркери в кръвта, не бяха достатъчно надеждни. Затова биопсията ни позволи да отсеем пациентите, които ще лекуваме 8 седмици и тези, които ще лекуваме 12 седмици. С новите методи това (биопсията) става безпредметно“.

Новите съвременни ехографски апарати позволяват чрез ултразвукова еластография да се установи степента на фиброза на черния дроб. Проф. Антонов посочи, че често при Хепатит С има и стеатоза или т. нар. омазняване на черния дроб. Чрез транзиторна еластография може да се установи и степента на стеатоза на черния дроб.

Източник: БНР

Щитовидната жлеза и автоимунните заболявания – рискови и предразполагащи фактори

Какви условия е необходимо да създадем, за да поддържаме здрава щитовидната жлеза (ЩЖ)? Какво й е нужно?

ЩЖ е важна ендокринна жлеза, която регулира много и разнообразни функции в човешкия организъм. Чрез хормоните, които произвежда, регулира и контролира множество процеси. Един от тези процеси е енергийният метаболизъм при базални условия във всички клетки на човешкото тяло, които имат ядро. ЩЖ осъществява тези си функции чрез хормоните – Трийодтиронин (Т3) и Тироксин (Т4) на клетъчно ниво чрез своя ядрен  рецептор. Нейните хормони регулират синтезата на протеини. Тя регулира телесната температура, като я поддържа в строго определени граници. ЩЖ има важно и определящо значение не само за развитието на плода, но и за растежа, диференциацията на централната нервна система (ц.н.с). през целият живот на човека. ЩЖ регулира костния метаболизъм и отговаря за здравето на костите през целия ни живот. Тази жлеза осъществява контрол върху имунитета и отговаря за защитата на всички лигавици изложени на риск от външната среда.

Необходими и задължителни условия, важни за нормалната физиология на ЩЖ

За нормалната физиология на ЩЖ е необходимо следните показатели да са в норма: нормални нива на йод  и селен, нормално сер желязо, желязосвързващ капацитет – ЖСК и феритин, нормални нива на вит. Д3, Вит. Б12, хомоцистеин, кръвната захар и инсулина. Нормални нива  на сер Кортизол /слюнчен кортизол – 4 измервания, задължително  проба в 23ч/, също са важни за здравето на ЩЖ. Трябва да се проследи дали има нормална чернодробна функция /при наличие на стеатоза- задължително лечение/.

Важно условие за нормалната физология на ЩЖ е изключване на хронични възпаления и при нужда лечение.  Желателно е да се направят:  изследване  на стомах и черва, изключване на глутенова ентеропатия и други прояви на чревна пропускливост.  При жени в детеродна възраст, е добре да се изследват  и други хормони, като естрогени, пролактин, прогестерон , ДХАС, тестостерон-при нужда. Естрогените инхибират абсорбцията на йод, а тестостерона повишава абсорбцията на йода. Трябва да се обърне внимание , че при наличие на инсулинова резистентност, често има доминиране на естрогените и ниски нива на тестостерон.

Автоимунните заболявания на ЩЖ са два вида:

  • Базедовата болест /ББ/, описана най-добре от Karl Adolf von Basedow през 1840 година
  • Тиреоидитът на Хашимото/АИТ/, описано през 1912 година от Hakaru Hashimoto, който  за първи път съобщава за четири случая с гуша с характерната хистологична картина на струма лимфоматоза ,но чак през 1956г се установява, автоимунният характер на този тиреоидит ,чрез доказване на антитела срещу тиреоглобулина/белтък, който се синтезира само от ЩЖ/-I. Roitt and D. Doniach.

Разлика между двете заболявания: ББ и АИТ/автоимунен тиреоидит на Хашимото/

  • ББ е с най-голяма честота между 40 и 50 годишна възраст ,като много рядко се среща в ранната  детска възраст и след 70-80 години
  • Женският пол е засегнат по-често,като съотношението  жени :мъже под 40 години е около 6:1, а след 40 години , съотношението е 4:1
  • Тиреоглобулиновите антитела /ТАТ/и  антипероксидазните  антитела/МАТ/, са положителни, но с ниски титри и не винаги са водещи за диагнозата.Тук диагностично значение има TSH-R-ab.
  • Най-важна е повишената функция на ЩЖ в клиничното протичане, често със засягане  на очите и и вторични нарушение в зрението,т.н. ТАО/тироид  асоциирана офталмопатия/.
  • ББ е автоимунно заболяване на ЩЖ, с полиорганна изява, със засягане на ССС,ХС,Ц.Н.С , скелетната мускулатура ,костната система и тежки  обменни нарушения
  • Заболяването е лечимо с тиреостатици и често се получава трайна ремисия без отклонения във функцията на жлезата.

АИТ/Автоимунен тиреоидит/

  1. Най-честото автоимунно тироидно заболяване през последните години. Честотата му прогресивно нараства ,това е реален факт,който засяга и България
  2. Възрастов пик на изява е 30-50 години. Най-често изявата му е в детската възраст и прогресивно се увеличава към пубертета.
  3. По-често засяга женският пол, но напоследък се наблюдава повишена честота и сред мъжете.
  4. Клиничната изява на това автоимунно заболяване е с хроничен ход, с различно изявена дисфункция на ЩЖ / повишена ,нормална или понижена / за разлика от ББ.където се наблюдава хиперфункция,която трябва да се овладее.
  5. Антителата винаги са с висок титър  /нетипично за ББ/.ТАТ/ тиреоглобулиновите антитела/ и МАТ/антимикрозомалните антитела са много високи. Те атакуват структурите на ЩЖ и се стига до нейната трайна хипофункция.
  6. Тук клиничната изява на заболяването е дискретна ,симптомите са  незабелязани  и заболяването се  открива случайно при преглед на ЩЖ или  при преглед по друг повод.
  7. При това автоимунно заболяване ,често се наблюдават функционални нарушения на другите ендокринни органи и системи- полова система, с ендокринен стерилитет, увеличение на ТТ/телесното тегло/,метаболитни нарушения изявени с инсулинова резистентност,нарушения в мастния профил,стеатоза на ч.дроб, функционални нарушения на надбъбречните жлези, функционални нарушения на ц.н.с/ енцефалопатия на Хашимото/.- Всичко това се обяснява с дисфункцията на ЩЖ , която регулира целият  метаболизъм в организма ни и отговаря за нормалната клетъчна физиология.
  8. Все още съвременната наука не е отговорила на въпроса ,каква роля играят тези високи титри на антитела за организма в здраве и болест.
  9. И за да стане още по-сложно за АТХ , съвременното лечение , което се прилага официално , е само в стадия на хипофункция или хипер функция на ЩЖ. То е заместително  с хормони  или с малки дози тиреостатици   и  се контролира от ендокринолог през целият живот на  болния.
  10. В първата част споменах , колко много изследвания са необходими , когато трябва да се уточни състоянието на ЩЖ при това автоимунно заболяване. Това е сложна интерпретация и скъпа.
  11. Оформят се много дефицити, които трябва да се лекуват и заместват правилно. Диетата също е важна . Подходът е комплексен.
  12. Пациента трябва  активно да участва в посочената му програма и да има търпение, за да види резултатите. Изложеното дотук  съм направила с минимум медицинска терминология, за да бъда разбрана от по-голяма аудитория.

Няколко думи за автоимунните заболявания /АЗ/

Определението  на АЗ е следното – Имунната система, която защитава организма от болести,  в един момент започва да атакува собствените клетки на тялото, тъй като ги приема като чужди, чрез антитела.

Автоимунните заболявания се превърнаха в огромен проблем за здравеопазването. Като брой са над 80. Могат да засегнат една или много различни видове телесна тъкан. По клинично протичане, имат периоди на  ремисия/подобрение с изява на слаби симптоми или почти никакви/ и периоди  на обостряне, през които  симптомите стават сгъстени  и пациентите са увредени.

Друга особеност на АЗ е, че те могат да бъдат орган-специфични  / каквито са  автоимунният тиреоидит на Хашимото със засягане само на ЩЖ и още един пример ЗД тип 1 ,където  чрез  антитела се атакува ендокринният панкреас ,по- точно  Бета клетките, които произвеждат инсулина и се стига  до пълен инсулинов дефицит/ или системни – каквито са лупус еритематодес дисеминатус/ЛЕД/, Ревматоидният артрит/РА/,Болест на Крон, улцерозният колит/ХУХК/и др. По отношение на пола, жените са по- засегнатият пол, като обяснение за това се посочва , че половите хормони/най- вече хиперестрогенемията  небалансирана с  нисък прогестерон /могат да  бъдат частично отговорни за това .

Автоантителата , които са с високи титри при тези заболявания, също могат да са орган-специфични, когато са насочени само срещу засегнатият орган или да са орган-неспецифични , насочени срещу съединителната тъкан, например.  Антителата,  могат да се използват  за диагностика или проследяване хода болестта и ефекта от провежданата терапия.

Точните причини  за автоимунните заболявания не са известни, но могат да се посочат редица  рискови и предразполагащи  фактори:

  • Начин на живот- тютюнопушене,алкохол,нередовен  режим  на сън и почивка, злоупотреба с лекарства, хроничен стрес
  • Пола
  • Полови хормонални нарушения при жената по време на бременност, раждане и менопауза
  • Инфекции – особено вирусните
  • Токсични  фактори на околната среда- радиация с радоактивен йод 131
  • Интоксикация с тежки метали/олово,живак/
  • Хронични възпалителни процеси в организма и алергични реакции срещу безвредни  външни субстанции- прах , полени, храни, лекарства
  • Хранителни дефицити в резултат  на хронично увредени черва, стомах и изобщо нарушено здраве на храносмилателната система и употреба н а нездравословни храни
  • Генетични фактори и фамилна предразположеност

Въпреки че дадени заболявания могат да бъдат с  характерните черти на възпаление и за автоимунитет, не е вярно твърдението, че всички автоимунни заболявания са възпалителни и както че не всички вазпалителни болести са автоимунни.

Новите открития в областта на имунологията и генетиката отговориха на част от въпросите, които нямаха отговор за АЗ. Тези нови открития в областта на генетиката и имунологията дадоха начален тласък в употребата на нови биологични и  биоподобни продукти за лечението на много болести. Например такива нови лекарства, биотехнологични са Аналоговите инсулини в диабетологията, РХ, еритропоетинът. Днес медицината става все повече биотехнологична.

Какво е Функционална медицина? Новата медицина на 21 век

„Докторът на бъдещето, няма да даде лекарство, а ще обучи пациента си в грижата за човешката рамка, в храненето и в причината и превенцията на болестта“. Томас  Едисън

Томас Алва Едисон ,основателят на“ електрическият“ свят в който  живеем ,е изобретателят  на електрическата лампа.Известен  в целият свят със своите изобретения и с най-много ,признати патенти на свое има -1093. Като пациент- диабетик,той осъзнава ,голямото значение на храненето,обучението на пациента,задълбоченото търсене на причините на дадено заболяване и неговата превенция.

Тези думи изречени в началото на 20 век от Едисън, не се спазиха, тъй като нито се грижим за това, какви храни да консумираме , нито се задълбочихме  да търсим причините на болестите в дълбочина и да правим превенция на болестта, нито обучихме нашите пациенти в здравословен начин на живот.

Натрупаха се много знания през последните 25-30 години в областта  на генетиката,биохимията,молекулярната биология,имунологията,онкологията ,клетъчната  физиология. Тези нови знания ни дадоха доста нови отговори за болестите, които не знаехме. Диагностичните тестове, на които разчитахме доскоро, станаха недостатъчни и доста променени. Знаейки повече  за клетката, погледът ни е насочен повече  към ДНК,контрола  на гените,опознаване на клетъчните пътища на сигнализиране и повлияване  на тези финни нарушения. Силна страна има в този процес и биохимията ,която е под контрол на много фактори екзогенни и ендогенни. Въведоха се и нови понятия като епигенетика,нутригенетика и  нутригеномика ,знаем повече  за генетичната непоносимост на много храни, които можем да повлияем след направени насочени изследвания.

Функционалната медицина персонализира  здравеопазването, като обвързва пациента и лекаря в терапевтично партньорство. Това е еволюция в клиничната практика по медицина през новият век, пренасочване от традиционният подход, при който заболяването е в центъра и основната цел е да се управляват симптомите на болестта, към нов подход, при който пациента е във фокуса на нашите терапевтични подходи. Функционалната медицина разглежда човека, като единно цяло, а не просто изолиран набор от симптоми, отнесени към определен орган или система. Продължителният  и професионален разговор с пациента ни дава да разберем много повече за взаимодействието на различни фактори / генетични, свързани с околната среда и с начина на живот/, които могат  да са водещи и от решаващо значение за хроничните увреждания.

По този начин подхода на лечението не е универсален, а индивидуален, съобразен с много неща от ежедневието на пациента. В този случай и в този нов подход, пациентът става  партньор със своя лекар. Медицината става персонализирана и съобразена с индивидуалния профил на страдащият човек. Още един голям плюс на този нов  подход, той е превантивен подход, подход на първичната профилактика, когато промяната в нашият живот може да възстанови нарушения клетъчен баланс на много органи и системи , тогава когато  нарушенията са обратими, а не са стигнали още, в стадия на клиничната изява на болестта. Това се отнася за всички заболявания, включително и автоимунните.

Функционалната медицина, за да изпълни своето съдържание, и да изпълни  задачата , която и е отредена, е скъпа медицина. За нея се изискват много изследвания и тестове. Но когато пациента е информиран и знае, че всичко това се прави с една единствена цел, участва активно в диагностичният процес.

Източник: credoweb.bg

Гастроскопията покрива ли се напълно от НЗОК?

Имам направление №7 от гастроентеролог за планов прием и провеждане на дейности по КП 069, МКБ 10 К58.9. Насочващата диагноза е синдром на раздразненото черво без диария. Гастроентерологът ми обясни, че по тази клинична пътека ще се извършат колоноскопия, гастроскопия, генекологичен преглед, ренгенова снимка, кръвни изследвания, изследване на урина.

Моля да ми отговорите: какво не е включено в клиничната пътека и ще трябва да го заплатя при провеждането на тези изследвания? Интересува ме изрично включена ли е упойка при извършването на процедурата колоноскопия и гастроскопия?

Николина Михайлова, гр. Пловдив

Гастро- и колоноскопия се извършват в рамките на различни клинични пътеки (КП), сред които е и клинична пътека №69 “Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт”, за която питате.

Упойката е включена в цената на клиничната пътека, заплащана от НЗОК. Пациентът не дължи заплащане в случай, че е здравноосигурен и постъпва с направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК №7).

Уточняваме, че по КП №69 има скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечение, които НЗОК не заплаща. Например, примка за лигиране еднократна, накрайник за лигиране еднократен, саморазтваряща се ендопротеза за хранопровод или черво и други, игла за тънкоиглена биопсия под ехографски контрол, игла за биопсия през ехоендоскоп, игла ендоскопска еднократна, клипси, балон – дилататор Сет за ПЕГ. Само за тези медицински изделия може да ви бъде поискано заплащане и, разбира се, за потребителската такса за болничен престой в размер 5.80 лв. на ден, ако не сте освободена от нея.

Източник: zdrave.to

Д-р Илко Семерджиев: Новият модел ще ограничи достъпа до здравна услуга

„През 2020 г., според тригодишната бюджетна прогноза, НЗОК ще акумулира 4.6 млрд. лв. за здравеопазване, които се явяват апетитна възможност за трансфер в банковите сметки на избрани застрахователи, но на ентусиазираните защитници на „демонополизацията“ трябва да е ясно, че най-много до 55 – 58{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от тях ще бъдат разходвани за лечение на болни хора – такава е структурата на застрахователните финанси“. Това каза в интервю за сайта Гласове бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев по повод идеята за нов здравен модел, представена в понеделник.

Той допълни, че НЗОК плаща за лечение над 98{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от тези пари т.е. средствата за медицинска помощ, които ще дойдат от застрахователите, ако „моделът“ стартира, ще намалеят с около 40{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}, което представлява около 2 млрд. лв. по-малко.

Според него това ще ограничи достъпа до здравеопазване за хората, ще намалеят приходите на лечебните заведения, оттам ще се сринат доходите на лекари, медицински сестри и другия персонал, ще има и фалити.

Източник: zdrave.net

Д-р Дечо Дечев: Илюзията, че медиците ще продължават да работят при такова заплащане, трябва да отпадне

Ако се въведе този модел, НЗОК също ще трябва да избира с кой да сключва договори

Аз съм от хората, които подкрепят идеята за демонополизация на Здравната каса. От тази гледна точка съм привърженик на направените предложения. Привърженик съм и заради това, че политическата класа като цяло също подкрепя идеята. Подкрепяйки го обаче, волно или неволно, косвено или пряко, те подвърдиха, че всички промени, които бяха направени в първоначалния формат на осигурителния модел, които ги направиха те, доведоха Националната каса до един вид, в който повече не може да функционира“. Това каза управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев пред БНТ по повод предложения от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев нов здравноосигурителен модел.

Той подчерта, че независимо дали тези промени са били направени от популистка гледна точка, партийни интереси, корпоративни интереси или лични интереси на политиците, резултатът е налице и той не е добър.

„Това, което виждате в момента като формат на Здравната каса,

няма нищо общо с това, което беше заложено.

Първото нещо, че идеята за такъв фонд беше тя да бъде обществена институция, а не филиал на някое министерство и чрез нея някой да решава свои политически или корпоративни интереси. Беше променена идеята да бъде обществен фонд и тя на практика се одържави“, каза д-р Дечев.

Той уточни, че независимо, че държавата внася около една трета от вноските в бюджета на Касата, на практика контролира изцяло ръководството като кадри, ръководителите на Районните каси, политиката, която се провежда.

Д-р Дечев допълни, че не може да се взимат чисто експертни решения, тъй като не можело например да се закриват губещи отделения в областни болници, защото областите щели да останат без достъп до такава медицинска помощ.

На въпроса дали визира отказа на министъра да закрие болници в Северозападна България и дали не го критикува за това, д-р Дечев отговори: „Не го критикувам. Аз поддържам това, което здравният министър беше казал първоначално – че ще ги преструктурира. В последствие посланието, което излизе беше, че ние ще подсигурим поток от средства и дейност за тези болници. Как ще ги подсигурим дейностите, след като, когато е била планирана болницата във Видин, в областта са живели четири пъти повече хора? Там сега има записани при лични лекари 90 000 души, от които 20 и няколко хиляди са неосигурени и ние искаме да подсигурим поток от пациенти и поток от средства?! Това просто няма как да стане.“

„Мисля, че

състоянието в момента на НЗОК, скромно казано, в никакъв случай не е по-лошо от преди една година.

Точно обратното, има определени сфери, в които са постигнати успехи, и то много добри. Но не можахме да решим, и все още не можем да решим генерални проблеми, основни, които се надявам, ако се въведе този модел, да бъдат решени, още повече че министърът обяви, че НЗОК ще бъде абсолютно равнопоставена спрямо другите фондове, т.е. ако те ще могат да избират с кой да сключват договори, би трябвало бъдещата НЗОК или фонд, както се казва, той също да може да си избира с кой да сключи договор“, каза д-р Дечев.

По думите му парите, които ще постъпват във фондовете след демонополизацията, дори

ще бъдат по-малко отколкото са в момента,

независимо че ще се запази вноската от 8{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}.

„От 100 лв. постъпили като приход в Касата в момента, НЗОК инвестира близо 99 от тях под формата на заплащане на медицинска дейност. Сега, за мен най-всеобхватният като качества и като познания експерт в България, д-р Семерджиев, изнесе данни, че от същите влезли 100 лв., преминали през частния фонд, не повече от 50 от тях ще отидат за плащания за медицински дейности, другите ще отидат за печалба, за други разходи. Не трябва да се вдига здравната вноска, но по какъв начин трябва да се повишат приходите, това е вече политическото решение. Но, казвал съм го пред вас, казвам го за втори път категорично и ясно. Илюзията, че медицинското съсловие ще продължава да работи при такова заплащане трябва да отпадне като визия. Това, което виждате в момента, което в последните месеци се получи – напрежение в едно съсловие, имаме предвид медицинските сестри, рано или късно ще се появи и при другото съсловие – лекарите“, каза управителят на НЗОК.

Той допълни, че от Лекарския съюз също са прави, когато казват, че няма реални разчети в това, което са чули от министъра, че няма прогнози, че няма оценка на риска на въздействието. „Те са прави, но трябва да разберат, че това, което беше презентирано, това не беше модел, който е конкретен. Беше изразено едно намерение, една визия, по-скоро едно пожелание накъде да отиват нещата. Ако до преди половин година, когато се презентираха два модела, този, който чухме сега в момента, имаше и един друг, който беше с надграждане, вече има една еволюция в посока на този екип, който го предлага, в това, че са се концентрирали върху модела, а именно – остава 8-процентова вноска, в нея влизат и други играчи на пазара, да го наречем, и вече потребителят да има право да си избере кой да бъде фондът“, каза д-р Дечев.

Той допълни още, че на

теория има вероятност в НЗОК да останат само тежките случаи и по-бедните хора.

„От тези 6.5 млн. на книга осигурени лица, има между 3 и 3.5 млн., които живеят на прага на бедността и под него. Т.е. апетитите на един частен осигурител, който влиза в този бизнес, защо това е бизнес, за да печели, този контингент от 3.5 млн. бедни хора, той ще бъде нежелан за тях при всички положения“, каза д-р Дечев.

Ако има твърдение, че здравният статус на българина е публично известен в тези фондове, т.е. те имат пълната информация за всеки един от нас. Казвам, ако има такова твърдение, аз не мога да го отрека. Така че те ще знаят кой с какви тежести кандидатства при тях. Дали ще се въведат такива правила, които да гарантират, че няма да могат да отказват, това е под въпрос. така че да го оставим на бъдещето да видим какво ще се случи. Но държавата не може да абдикира от този контингент хора, и тя трябва да им осигури достъп до здравеопазване“, допълни той.

Източник: zdrave.net

Средата около нас влияе върху депресията

Изследователи от шотландския университет в Единбург и в Женева съветват възрастните хора да не живеят в определени райони. Изданието Prevenitive Medicine публикува резултатите от анализа им на данните за над 10 000 души на възраст от 50 до 95 години, които живеят в 13 европейски страни. Всеки две години участниците в изследването разказвали къде живеят в момента, къде са живеели в детството си, имат ли признаци на депресия и други моменти от живота им

Оказало се, че независимо от държава животът в неблагоприятна околна среда (замърсен въздух, липсата на социална инфраструктура) засилва опасността от депресия при възрастните хора с 36 процента. Това може да се обясни с хроничния стрес и повишеното ниво на възпаления в организма като следствие на замърсения въздух. Като цяло всички тези фактори се отразяват негативно върху състоянието на главния мозък.

Докато животът в тихо, спокойно място с добре развита инфраструктура, достъпен обществен транспорт и магазини, с чист въздух и сред зеленина намалява риска от депресия при възрастните хора с 22 на сто.

От гледна точка на развитието на депресията важни са условията, в които човек е живял в детството си. Хората, израснали в благоприятни условия, са особено податливи на   депресивни състояние, ако на стари години живеят в неблагоприятна среда.

Източник: BNR

Д-р Александър Горячев: Леглото е враг на хората с болестта на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е много често срещан проблем, но мнозина нямат представа какво представлява тя и откъде идва. Никой не е застрахован срещу болестта на Паркинсон и в този случай максимата “предупреден, значи въоръжен”, се отнася за всеки човек, тъй като е важно да знаем, че е напълно възможно да се живее дълго и активно с коварното заболяване.

Предлагаме ви интервюто с д-р Александър Горячев, лекар методолог към “Центъра за медицинска превенция” на Министерството на здравеопазването на Краснодарск за “черната субстанция”, деменцията и методите за справяне с “треперещата парализа”.

– Д-р Горячев, разкажете ни на достъпен език за същността на болестта.

– Болестта на Паркинсон е хронично прогресиращо заболяване на централната нервна система. В действителност засяга се област от мозъка, наречена “черна субстанция”. Там се произвежда химичното вещество допамин, което е необходимо за контролиране на движенията на човек.

– Каква е разликата между болестта на Паркинсон, паркинсонизма и “треперещата парализа”?

– За първи път болест, наречена “трепереща парализа”, е описана подробно от английския лекар Джеймс Паркинсон през 1817 г. По-късно парализата започва да се нарича “болест на Паркинсон”, а комплексът от симптоми, чиято основна проява е треперенето на крайниците – “паркинсонизъм”.

– Как да разберем, че болестта е “на прага”, какво усеща човек?

– Заболяването започва постепенно, често с неловкост в едната ръка, по-рядко с трудност при ходене или обща скованост. Болки в гърба, мускулни спазми… Постепенно симптомите стават двустранни, забавя се движението и се повишава мускулният тонус.

– Как се проявява това външно?

– При 75{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от пациентите има треперене на ръцете, по-изразено в покой. Често треперят и краката, брадичката, устните и езика. Поради повишения мускулен тонус, лицето сякаш се “свлича” надолу – тази поза се нарича “поза на молителя”. Походката става нестабилна, ръцете не участват в ходенето. За да се преместят напред, пациентите са принудени да предприемат няколко малки стъпчици.

– И какъв е най-неблагоприятният изход?

– В късните стадии пациентът не може да запази равновесие, често пада. 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от болните развиват деменция. Въпреки това видът на симптомите, тяхната комбинация, тежестта във всеки отделен случай е различна.

– Кого избира по-често за своя жертва това заболяване, доколко е обширна рисковата зона?

– Заболяването е едно от най-честите сред възрастните хора. По честота може да се конкурира със съдовите заболявания и нарушенията на паметта. Най-често се разболяват хора на възраст 50-65 години. Но в някои случаи първоначалните признаци започват да се появяват след 40-годишна възраст. Полът и националността не са от значение.

Хапчето, което удължава живота с 30 години, излиза на пазара през 2021 г.

Д-р Александър Горячев

– Това означава, че естественото стареене е фактор за произхода на болестта?

– Да, това е основната причина. С възрастта броят на нервните клетки, включително и тези, които произвеждат допамин, намалява и ако този процес настъпи бързо, тогава се появява и нараства паркинсонизмът.

– Предава ли се предразположението към “парализа” с гените?

– Наследствеността играе важна роля в развитието. Така че, ако близък роднина страда от това заболяване, тогава рискът да се разболеете и вие самите, се удвоява.

– Може ли “външни” фактори да повлияят на развитието на паркинсонизма?

– През последните години се появи научна информация за развитието и тежкото протичане на болестта на Паркинсон сред младите наркомани, които приемат синтетичен хероин. Освен това е доказано, че хората, които работят с хербициди и пестициди, са много по-склонни да развият болестта. В някои случаи вирусни инфекции, мозъчна артериосклероза, травматично увреждане на мозъка и мозъчни тумори могат да повлияят.

– Възможно ли е болестта да бъде излекувана напълно?

– Не. В момента медицината няма ефективни средства за пълно излекуване, но някои лекарства забавят загубата на неврони. Но само лекар може да ги предпише.

Билката, използвана от Тутанкамон и Нефертити, която лекува всичко

– Колко дълго можеш да живееш с такава парализа?

– Ако не я пуснете на самотек, можете да живеете дълго и активно. Въпреки че заболяването значително намалява качеството на живот, то не е фатално. С помощта на правилен подбор на лекарства и физиотерапия, пациентите обикновено могат да съществуват десетилетия.

– Какви рискове крие отказът от лечение?

– Внезапното прекъсване на лечението може да причини криза и да прикове пациента към леглото. В допълнение към медикаментозната терапия се предписва масаж и задължително, лечебни упражнения.

Пациентите трябва да бъдат насърчавани да проявяват активност, която е според силите и възможностите им. Не забравяйте: “Леглото е враг на хората с болестта на Паркинсон”.

– Чувала съм, че има и специални танцови групи за такива пациенти…

– Съвсем наскоро учените забелязаха интересен факт: хората, които професионално се занимават с танци, не са засегнати почти от болест на Паркинсон. Днес на болните, с първоначални признаци на треперещ паралич, експертите по парализа препоръчват редовно да се извършват танцови движения в ритъма на тангото, което подобрява цялостната им подвижност.

– Има ли някакви правила за безопасност за хората, страдащи от болестта на Паркинсон?

– Има някои съвети за поддържане на баланса. Необходимо е поне едната ръка да е винаги свободна. Не трябва да носите нищо в двете си ръце. Това пречи на ходенето. Също така, е важно да се опитате съзнателно да отлепвате краката от земята, а не да ги влачите – когато човек си влачи краката, рискът от падане е много по-голям. При обръщане и завъртане трябва да го правите плавно, не рязко и бързо – резките движения са забранени.

– Какви съвети може да дадете на близките и роднините на хората с болестта на Паркинсон?

– В допълнение към гореизложеното, не е необходимо да позволявате на пациентите да извършват няколко действия едновременно. По време на ходене не трябва дори да поглежда встрани. Човек, страдащ от болест на Паркинсон, не трябва да си купува гумени обувки и такива с не еластични подметки, тъй като с тях човек лесно се спъва и пада. В някои случаи се препоръчва използването на бастун или проходилки.

– Възможно ли е да се предотврати развитието на болестта на Паркинсон?

– Съветите за профилактика са обичайните: да водят здравословен начин на живот, да поддържат физическа активност, да се придържат към правилната диета, да избягват контакт с вредни вещества.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: zdrave.ton

Успешна колаборация между частна и държавна болница спаси живота на водещ анестезиолог

Всичко се случва като по филмите

Успешна колаборация между столичната УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и частната Аджъбадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център спаси живота на водещ столичен анестезиолог вчера.

Всичко се случва като по филмите: Сутринта лекарят, който е един от най-добрите и опитни анестезиолози в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, отива на работа, както обикновено.

Следва рапорт, на който се обсъждат случаите за деня, и влиза в операция, въпреки че за последните дни почти не си е тръгвал от болницата. (През летните месеци дежурствата следват едно след друго, заради намаления състав).

От повече от седмица лекарят споделя с колегите си, че се чувства отпаднал, задъхва се, но и през ум не му минава да вземе болничен, защото това означава, че графикът трябва да се променя, някой трябва да поеме и неговите дежурства, а всички са натоварени до краен предел.

Към обяд изведнъж му прилошава. Спешните изследвания, направени на място, показват страшна диагноза: масивна белодробна емболия – състояние почти несъвместимо с живота. Белодробните емболии са водеща причина за смърт в света, по-точно – в индустриално развитите страни.

Те са на трето място след сърдечносъдовите и раковите заболявания. Колегите му веднага се обаждат в Сити Клиник, където е най-добрият център за инвазивна кардиология в България. За щастие проф. Иво Петров е там и веднага откликва. Медицинският директор на Сити Клиник праща реаномобил на болницата, който да вземе пострадалия колега.

С него в линейката тръгват двама от анестезиолозите в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, защото в такива случаи транспортирането е много рисково и „трябват ръце“. За реанимиране, ако се наложи. За щастие всичко минава по план. Линейката буквално прелита между бул. „Акад. Иван Гешов“ и Околовръстния път, където се намира Сърдечно-съдовия център на Сити Клиник.

Там вече всичко е подготвено за спешната интервенция. От линейката пациентът е вкаран направо в операционната зала. Вече всичко е в ръцете на проф. Иво Петров. Следват напрегнати минути на очакване и накрая заветното обаждане от него идва. Поредният пациент е спасен. Този път колега.

По света подобни случаи много рядко завършват с успех, защото трябва да се действа буквално за минути. Съсирекът, който причинява белодробната емболия, запушва артерията на белия дроб и причинява или белодробен инфаркт, или спиране на сърцето, т.е. внезапна смърт.

Шансът в случая е, че инцидентът се е случил в болница. Че въпреки конкуренцията между частни и държавни лечебни заведения, когато става въпрос за човешки живот, лекарите не се замислят. Че България има лекар на световно ниво, какъвто е проф. Иво Петров.

От името на целия екип на Отделението по анестезиология и активно лечение в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ изказваме огромни благодарности към проф. Иво Петров и неговия екип, който сътвори поредното чудо!

Източник: zdrave.to

В печата: Най-богатите лекари, отстраняват медици без ваксина за морбили, 50% от новите лекарства са безполезни

Декларациите пред КПКОНПИ на директорите на болници са тема на някои от днешните всекидневници. От тях се вижда, че проф. Генчо Начев отново е най-богатия лекар. „Шефът на „Св. Екатерина“ е добавил нов имот към досегашните 15 и над 500-те декара гори – купил къща в Кумбре дел Сол, Испания, за 700 хил. лв. с пари от продадена земя в „Бояна“. Проф. Начев и съпругата му имат по влогове общо над 5,5 млн. лв., отделно 1,7 млн. в пенсионни и инвестиционни фондове, ДЦК за 300 хил. лв. Професорът участва в 6 дружества и кара порше“, пише „24 часа“.

„Шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев има мезонет в Гърция, магазин в София, два апартамента и къща в столицата плюс къщи в Рибарица, Чехларе и Негушево. Няма имотни промени, а от заплата декларира 85 513 лв. Отпреди държи в наши и чужди банки 237 хил. лв. и 260 хил. евро. Солидно богатство е обявил директорът на психиатрична болница „Св. Наум“ акад. Иван Миланов – 4,1 млн. лв. на влог. От заплата е спестил 70 хил. През 2018 г. съпругата му е получила 3 апартамента в Поморие и къща в Пловдив. Шефът на „Майчин дом“ проф. Иван Костов е купил апартамент в София за 338 хил. лв. и две паркоместа за по 18 хил. Наличните му средства са 307 хил., на влог държи 240 хил., теглил е заеми за милиони от чуждестранни банки, за да си купи облигации. Колегата му, шеф на „Шейново“-Румен Велев, се е сдобил с 3 апартамента в София, офис и гараж. В родния Петрич е взел парцел и две къщи в съседни села – общо 400 хил. лв. за всички имотни сделки. С жена му имат на влог над 1,1 млн. лв. и още 20 хил. във фонд“, пише още всекидневникът. „36 болнични директори не са подали декларации пред КПКОНПИ, сред тях на Правителствена проф. Любомир Спасов и на ИСУЛ проф. Бойко Коруков“, уточнява изданието.

„Телеграф“ съобщава, че медици, които нямат поставена ваксина за морбили, ще бъдат отстранявани от работа за 21 дни, ако са били в контакт със заразен, като цитира наредбата на здравното министерство за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести на дихателната система.

„При липса на писмени данни за имунизация срещу морбили, лекарите трябва да се изследват серологично за наличие на протективен имунитет. При отрицателен резултат, те ще бъдат ваксинирани и отстранени от работа. Тази мярка се предвижда също при контакт с болен от скарлатина, както и от рубеола, но във втория случай това се отнася само до работещите в отделенията по патологична бременност. Документът предвижда също препоръки за прекъсване на бременността при жени, които са били в контакт със заразен от рубеола и нямат протективен имунитет. Предвижда се отстраняване и на деца от организирани колективи, които нямат поставени ваксини поради медицински причини или ненавършена възраст. Останалите пък трябва да бъдат имунизирани възможно най-скоро след първия контакт със заразен“, допълва медията.

„Сега“ информира, че половината от новите лекарства са безполезни, като се позовава на немско проучване. „В него са оценени над 200 лекарства, получили разрешение за употреба в Германия между 2011 и 2017 година, като много от тях присъстват на пазара и в останалите страни от Европа. Само за една четвърт от тях се е оказало, че имат „значителна или голяма допълнителна полза“ спрямо вече наличните медикаменти. Под „полза“ се има предвид понижен риск от ранна смърт, намаление на симптомите или подобрение на качеството на живот на пациента. За 125, или 58 на сто от новите терапии, доказателствата, че те са подобри от вече съществуващите, са били недостатъчни. Проучването е проведено от немската агенция за оценка на здравните технологии IQWiG, а начело на екипа е била Беате Вислер, шеф на отдела за оценка на здравните технологии при лекарствата“, пише медията.

„Резултатите сочат, че новите терапии, които все пак имат повече ползи, често помагат на малки групи пациенти. „За цялата популация пациенти, настоящият резултат от развитието на лекарствата може би дори показва по-малък прогрес, отколкото е нашата оценка“, коментират експертите. Според проф. Джъстин Стебинг, онколог в Imperial College London, това не е точно така. „Развитието е в посока персонализирана медицина, което значи, че съвременната медицина лекува точния пациент с точното лекарство в точното време“, обяснява той, пише всекидневникът.

Източник: zdrave.net

МЗ и съсловните организации ще договарят дейностите в основния пакет

Тристълбов здравноосигурителен модел предложи на днешната кръгла маса министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той включва заплащане от основен пакет услуги, допълнително доброволно застраховане и допълнително заплащане от пациентите.

„Държим на солидарния модел, но с уточнението, че пациентът трябва да има избор кой да управлява здравните му вноски, къде да се лекува в страната, да има контрол върху качеството на услугите и гаранция за равен достъп“, каза в презентацията си министърът.

Той подчерта, че първата стъпка на министерството е била да отправи запитване до ЕС с цел хармонизиране на всички процедури, тъй като сигурността и стабилността на системата са на първо място.

Предложеният здравноосигурителен модел ще гарантира на осигурените лица достъп до спешна и планова медицинска помощ, право на избор кой да управлява здравните им вноски, какъв да е обхвата на услуги и къде да ги получат, гарантиране на качествена медицинска помощ.

По отношение на участниците в системата се гарантира да няма дублиране на дейности, а НЗОК и частните застрахователни фондове ще се конкурират равнопоставено.

МЗ и съсловните организации ще договарят основния пакет, в който ще влизат дейностите, които ще се покриват от задължителната здравна вноска. Заедно с пациентските организации, областните и общинските администрации пък ще бъдат изготвено параметрите на националната здравна карта.

Както досега Министерството на здравеопазването ще отговаря за лекарствена политика и лицензиране на лечебните заведения, ще определя медицинските стандарти, контрола на изпълнение на дейности, ще контролира политиката за специализациите и кадрите в системата.

Цените в основния пакет дейности ще бъдат договаряни между фондовете и изпълнителите на медицинска помощ. Отстъпките за лекарства и изделия ще бъдат договаряни от фондовете.

Разчети за минималния брой лица в частните фондове са за 500 000 души. Разходите за административното им обслужване ще са до 3{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от общите приходи. Оперативен резерв на фондовете до 3{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от приходите, аналогично на оперативни резерв на НЗОК.

Няма да има промяна в начина на събиране на здравните вноски. НАП запазва настоящите си функции, както се запазва и размерът на задължителната здравна вноска от 8{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}. НАП ще разпределя внесените средства по фондовете, като няма да има лични сметки на осигурените лица, а внесените суми ще бъдат осреднени. Разликата в приходите ще идва от броя на записаните лица.

„Лицата избират сами къде да се запишат. Тези, които не са избрали конкретен фонд или ще останат в НЗОК, или ще бъдат записани служебно, за да има равнопоставеност“, каза министър Ананиев.

Той допълни, че ще бъде създаден гаранционен фонд, с който ще се гарантират плащанията за тримесечен период в случай, че дружество е обявено в несъстоятелност.

„Така предложеният модел не е крайно решение. Ще отчета всички предложения и възражения, преди да внеса предложението в парламента. Не искам да налагам силово или административно един или друг вариант. Очаквам конструктивни резултати от дискусията“, завърши презентацията си министърът.

Източник: zdrave.net