-р Иван Мартинов е завършил Медицински университет – София през 1995 г. През 2003 г. придобива специалност „Вътрешни болести”, а през 2007 – „Кардиология”. През 2010 г. получава сертификат по инвазивна кардиология. „Магистър“ по обществено здраве и здравен мениджмънт към Медицински университет-гр. София 2016 г. От 1997 до 2005г. е ординатор в Клиниката по спешни вътрешни заболявания на УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов”. От 2005 до 2007г. е научен сътрудник в СБАЛССЗ – Национална кардиологична болница и специализант по кардиология и инвазивна кардиология. От 2007 до 2011г. е инвазивен кардиолог в Кардиологичното отделение на „Токуда Болница София”. В същия период участва в изграждането на центрове по инвазивна кардиология в гр. Сандански, гр. Сливен и гр. Бургас. От 2011г. до 2013 г. е инвазивен кардиолог към Отделение по инвазивна кардиология на МБАЛ „Христо Ботев” – гр. Враца, а от март 2013 г. – началник на Отделение по инвазивна кардиология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.
Научните му интереси включват остър коронарен синдром след некоронарна хирургия, периферни интервенции, остри тромбози на периферни артерии и вени, ендоваскуларно лечение на белодробен тробоемболизъм, ендоваскуларно лечение на остри кръвоизливи, емболизация на тумори и др.
Пред Zdrave.net д-р Мартинов разказа за проблемите на пациентите с атеросклероза, избягването на ампутации на крайниците при запушването на съдовете и каква би трябвало да е профилактиката на това заболяване, което е основна причина за смъртността у нас.
Д-р Мартинов, от няколко години в Отделението по инвазивна кардиология на „Пирогов“ се отпушвате запушени артерии чрез иновативни методи. Какви са резултатите до момента?
Процедурите за отпушване на артериите обичайно се прилагат при хора, които идват в „Пирогов“ в крайно тежко състояние и са насочени от друга клиника към Гнойно-септична хирургия за ампутация. На тези хора успяваме да спасим крайниците.
Ампутацията освен, че инвалидизира тези пациенти, е и реална заплаха за живота им. „По статистика те имат смъртността през първата година е 45{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, а през втората – 88{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Същевременно обаче процедурите за отпушване на артериите предотвратяват ампутациите. Това ни накара да инвестираме в нови технологии и нови методи на лечение, които увеличават вероятността да отпушим съдовете над 90{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Над 1100 са само интервенциите на бедрената артерия, а общия брой надхвърля 1600. Колегите от Съдова хирургия и от Гнойно-септична хирургия се убедиха, че е много по-добре да си взаимодействаме. Така те виждат и плодовете от своя труд, защото когато обработват раните на пациентите, те зарастват много по-бързо, отколкото ако пациента остане със запушена артерия.
Какви са причините за запушените артерии?
В повечето случаи запушването на артериите е резултат от атеросклерозата – натрупване на холестерол и други мастни клетки в вътрешната част на съдовете. Образуват се плаки, които постепенно запушват артерията. Понякога има и остри състояния като появата на тромб и това води до спиране на кръвоснабдяването предимно в краката. Това е много напреднала форма на атеросклероза, защото тя започва от коронарните артерии, има засягане и на сънните артерии, които хранят мозъка и впоследствие се върви към коремните артерии и крайниците. Когато се е стигнало до предписание за ампутация, става въпрос за обща, много разпространена атеросклероза. При 70{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от пациентите, които имат проблем с крайниците, има съчетание с атеросклероза на сърдечните артерии. Сравнително често ни се налага да правим едновременно интервенции и на сърдечните, и на сънните артерии и на артериите на краката. Отпушването им не само удължава живота, но и подобрява качеството на живот на тези пациенти.
Имахме случай на една възрастна жена над 80-годишна възраст, която беше ходила в доста болници, но навсякъде й бяха казали, че крака й трябва да се ампутира. Успяхме да постигнем реканализиране на бедрената артерия и тя запази крака си поне още 4-5 години. Наложиха се още няколко интервенции, но така и не се стигна до ампутация. Тогава получихме много мило благодарствено писмо от дъщеря й, което завършваше с думите, че благодари от свое име и от името на майка си, „стъпила здраво и на двата си крака“. Това е един от конкретните случаи, но те вече са стотици. Общото между всички пациенти с остро настъпила или влошена хронична съдова недостатъчност е, че веднага след процедурата те вече не изпитват тези ужасяващи болки, с които са дошли при нас.
Казахте, че се засяга и сънната артерия от атеросклерозата. Какво се случва, ако се запуши?
Води до остър инсулт. В „Пирогов“ освен, че сме част от мрежата за лечение на остър миокарден инфаркт и сме един от центровете с най-голяма натовареност, сме и един от центровете за лечение на инсулти. Същите екипи плюс екипи от неврохирургията и неврологията на „Пирогов“ само за тази година имаме 13 процедури за лечение на инсулт. Пациентите пристигат при нас в много тежко състояние. Това са парализирани хора, които не могат да говорят, не могат да ходят. Когато обаче се отпуши успешно мозъчната артерия, в рамките на няколко дни ги виждаме в съвсем различно състояние – започват и да ходят, и да говорят, а пораженията от инсулта са минимални.
Има ли времеви прозорец, в който пациентът трябва да стигне до Вас, за да може да се възстанови?
Разбира се. Тъй като повечето пациенти с инсулт се лекуват в Клиниката по неврология, до 4 и половина часа след началото на симптоматиката, там трябва да опитат да разтворят съсирека по венозен път, но при неуспех – до 6-ия час, трябва да бъде извършена дилатация.
Имаше ли промяна на броя на случаите по време на COVID-вълните?
Във връзка с голямата заетост на „Пирогов“ по COVID пандемията видяхме, че при тежките състояния на заболяването, запушванията на съдовете бяха често срещано усложнение. Включително и инфарктите по време на COVID протичат по-тежко, защото най-малкото има съчетание на две болести – пневмонията и инфаркта. Самите инфаркти протичат с повече усложнения, каквито не сме свикнали да наблюдаваме в обичайна ситуация без COVID. Налагаше се да бъдат включени в лечението допълнителни медикаменти за разтваряне на тромбите. COVID предизвикваше и повече инсулти, и повече запушвания на крайниците. При тази болест има сериозно съдово засягане, затова е и логично да се появят такива усложнения.
Въпреки напредъка на медицината и възможностите, с които разполагаме и тук, България продължава да е на челните места по смъртност от сърдечносъдови заболявания. Каква е причината за това?
Системата ни е ориентирана към лечение на резултатите, а не към предотвратяване на причините. Нашето общество също не променя начина си на живот, както го направиха в Западна Европа и Северна Америка. Там например практически се изкорени тютюнопушенето. В тези страни човек изглежда като престъпник, когато е с цигара. Профилактиката пък е тема, за която се говори само предизборно, но няма направени реални стъпки и резултати в тази посока. Във времето на моето детство, без да имам носталгия към социализма, имаше по-стройна система на профилактика, включително чрез ваксинация и прегледи, училищни салони за физическо възпитание, повече спортни школи. Всичко това не се случи в този преход, който още продължава, а държави като Сърбия, в сферата на масовия спорт има много по-добра организация. Когато човек се занимава със спорт, пороците отиват на заден план. Освен това в България под профилактика разбираме прегледи, а всъщност това означава да живееш здравословно. Ако цял живот си пушил, хранил си се неправилно, употребявал си много алкохол, водиш застоял живот, всичко това води до профилактичен преглед, по време на който се открива, че вече си болен. Атеросклерозата е десетилетно заболяване. Тя започва още от тийнейджърска възраст. Като инвазивен кардиолог, когато лекувам остър миокарден инфаркт, всъщност лекувам резултата от десетилетно неглижиране на здравето. Има и генетика, разбира се, но тя може да се предвиди. Хората, които имат роднини с висок холестерол от млада възраст или близки, които са били засегнати, трябва да са под особено наблюдение днес. Също така при инцидент на някого, трябва да се обърне внимание на неговите деца и внуци.
Това ли е начинът да живеем по-дълго, а животът ни да е с по-добро качество?
Проблемът е, че няма стиковка не само между отделните звена в здравната система, но и в образователната. Няма обща визия за здравословния начин на живот, масов спорт и туризъм, за децата и рисковите пациенти. Всичко обаче започва от образованието и здравната култура. Забелязвам, че хората родени след 1985 г. имат по-активно отношение към здравето си и предполагам, че за в бъдеще това ще доведе до по-добри резултати по отношение на продължителността на живота и по-ниската заболеваемост.
Източник: zdrave.net
