В болница „Лозенец“ приемаме и лекуваме цялата палитра от заболявания и състояния при жените от всички възрасти, отбеляза тя

Доц. д-р Дорина Асенова, дм, завършва медицина през 1985 г. в МУ – София. Придобива специалност „Акушерство и гинекология“ през 1990 г., а през 1992 г. – научна степен „кандидат на медицинските науки“.

До 1994 г. работи като лекар във Враца, а от 1.08.1994 г. е част от екипа на МБАЛ „Лозенец“.

Доц. Асенова заема академичната длъжност „доцент, лекар-преподавател“ към Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ от април 2013 г.

От 2018 г. доц. Асенова е началник на АГ клиника в УМБАЛ „Лозенец“. През 2019 г. е избрана за декан на Медицинския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“.

Доц. Асенова, в рамките само на няколко дни се наложи ръководен от Вас екип да оперира две пациентки с много големи тумори, които и в двата случая се оказаха доброкачествени. Това е повод да Ви попитам зачестява ли туморната патология сред жените и коя според Вас е причината?

Да, смело мога да кажа, че през последните години туморите зачестиха. За съжаление, жените не проявяват инициатива и не ходят на гинекологичен преглед.

Веднага искам да добавя обаче, че не само COVID е причината за това. Още преди пандемията ние, лекарите, наблюдавахме понижен интерес към профилактиката. И сега, когато жени идват при нас, разбираме, че голяма част от тях не са ходили на преглед не през последните две пандемични години, а от много повече време, понякога над 10 години. И моят отговор за причината е следният – у нас липсва здравно възпитание и положително отношение към профилактиката.

А защо българската жена е склонна към такова поведение?

Отговорът не е еднозначен. От една страна жените са много активни и поставят на първо място кариерата, образованието, реализацията. От другата страна остават тези, които предпочитат пренебрежението, подценяването, нежеланието, а и неумението да постигнат истинска грижа за здравето. Вярно е, че има и хиперзагрижени жени, прекомерно втренчени в проблеми, които понякога са преувеличени. Притеснителното е, че нямаме формирана здравна култура, като че ли липсват и факторите, които могат да я формират.

В този ред на мисли нека Ви попитам, не е ли парадокс фактът, че десетки жени отделят много време за грижи за красотата си, посещават с желание фитнес зали и салони за красота, търсят качествени козметични услуги, но в същото време изобщо не проявяват интерес към здравето си?

Да, парадокс е и аз съм свидетел на не един и два случая, в които такива жени идват при нас късно, след като дълго време са отлагали посещението си. Освен това, често не са склонни да изчакат търпеливо и да разговарят спокойно с лекаря си, не са отговорни в поведението си. Като лекар съм се чувствала обидена в такива ситуации. Наистина е обидно да се сблъскаш с безотговорност и липса на уважение.

Отложеното родителство е един от наболелите проблеми, за които обществото ни вече говори открито и с нарастваща тревога. Късното забременяване, трудностите, свързани с повтарящи се неуспешни инвитро опити, недоносеността със сигурност са Ви добре познати като акушер-гинеколог с немалка практика. В каква посока трябва да се търсят решенията, за да се преодолее тази тенденция?

Решенията включват много и разнопосочни усилия и ние като общество трябва да си дадем сметка, че те не са заложени в печатането на красиви лъскави брошури за възможностите на инвитро.

Нека първо си отговорим на въпроса какво осигурихме като общество на младите двойки, как се погрижихме за тяхното професионално развитие и финансова стабилност, за тяхната работа и бит. Едно младо семейство трябва да създаде поколение във възрастта между 25 и 30 години. А ето какво се получава сега – точно тогава младите хора се борят за професионално утвърждаване, търсят възможности да се устроят битово, да имат добри доходи. И отлагат във времето родителството. А рискът от генетични аномалии на плода е много по-голям при късно забременяване, проблемно е и износването на бременността. Припомням всичко това, за да стане ясно, че държавата ни трябва да има ясна стимулираща и подкрепяща политика за младите двойки.

Давам пример – един млад лекар учи 10 години, докато стане специалист – първо, за да се дипломира като лекар, после да специализира и да намери своето място за професионална реализация. Точно през това време държавата трябва да му помогне да си стъпи на краката и да стане родител. За мен това е посоката.

Все още малко хора познават клиниката, която ръководите, може би защото болница „Лозенец“ все още е по-известна като „Правителствена“. Какви възможности за профилактика и лечение предлага тя на жените?

На практиката приемаме и лекуваме цялата палитра от заболявания и състояния при жените от всички възрасти. Консултативните ни кабинети са широко отворени, в тях работят отлични специалисти, разполагаме с най-съвременна апаратура. Имаме родилно отделение с добре обучен персонал, в което нашите пациентки ще получат не само добро професионално обслужване, но и спокойствие, увереност и комфорт, които са абсолютно необходими за всяка бременна жена и родилка. Екипът ни от неонатолози също е с висока професионална компетентност и подход. Редовно провеждаме дни на отворените врати и кампании с безплатни прегледи, по време на които всяка желаеща дама е добре дошла.

Освен ръководител на АГ клиниката, Вие сте и декан на Медицинския факултет при СУ „Климент Охридски“. Какво е новото през учебната година, която започва сега?

На първо място бих искала да си пожелая – на себе си и на колегите ми преподаватели, вече да не ни се налага да провеждаме занятия дистанционно. За съжаление, всички виждаме резултатите от това обучение, те не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Но, да кажем, че това е вече минало и изпитанието е зад гърба ни. Сега започваме с идеята колкото може повече учебният процес да се провежда до леглото на болния. Това е стремежът ни и ще се стараем всички да го реализираме.

Източник: zdrave.net

Диоптърът на деца под 18 години не се измерва в оптика

Пет дни за безплатни очни прегледи за деца в предучилищна възраст

„Много е важно и децата, и родителите да се вслушват в препоръките на лекарите за по-щадящо и разумно поведение, за хигиена при четене, при писане, при игра с мобилни устройства. Най-добрият вариант за децата е да натоварват зрението си в светлите часове. Защото естествената слънчева светлина има спектрален състав, който е най-добър и най-физиологичен. Така, че бюротго на детето трябва да е естествено осветено, да няма изкуствено осветление, да няма отблясъци и гланцирани повърхности, детето да не си засенчва работно поле – това се нарича хигиена за очите“, поясни още д-р Стойкова.

По думите й най-честата патология при подрастващите е късогледство, далекогледство, астигматизъм. Като бебета се раждат обикновено с далекогледство и това е физиологично обусловено, заради това, че очната ябълка на детето е по-малка и пречупващата му сила е такава, че образът на обекта се получава зад ретината.

Днешните деца носят по-често очила, но определено и родителите, и личните лекари по-често правят прегледи на децата. Така се установяват несъвършенствата“, посочи още офталмологът. И допълни:

„За първите очила на едно дете е важно то да си хареса рамката, тя да му е удобна, да е красива, по-възможност е по-добре да бъде пластмасова или силиконова, за да е по-лека, а и да не се притеснява детето, че носи нещо скъпо, което може да повреди. Защото най-важното в случая е, то да носи постоянно очилата.

Относно изборът на стъкла – това се прави по препоръка на офталмологът или на специалиста оптометрист. Ние в болница Лозенец сме и обучителен център и смело мога да кажа, че оптометристите са обучени на световно ниво, те ще дадат най-правилната препоръка за диоптричните стъкла.

Ако очилата се носят на изкуствено осветление, е добре да има различни покрития и филтри на стъклата, ако няма сериозен очен проблем, може да се сложат среден клас стъкла“, каза още д-р Стойкова.

Началник на отделение по Очни болести в болница „Лозенец“ разказа също, че при избора на това дали да се поставят очила или лещи, особено в тийнеджърска възраст, е важно да се обясни на младият човек, че е добре да има от двете.

„Очилата имат често и модна линия, по пък ги ограничава при спорт, танци и други дейности, но пък предпазват очите от различни замърсявания.

Лещите, които от своя страна дават голяма свобода, в днешно време са седмични, еднодневни, но всъщност са по-прецизни и пропускащи кислород към окото, затова са и по-нетрайни и имат малка годност. Тези, които са твърди, се препоръчват при голям диоптър, при голям астигматизъм, при заболявания на роговицата.

Затова родителите трябва да участват активно при подбора и контрола при ползването на лещи, защото тяхното използване изисква и висока хигиена“, заяви още офталмологът.

Д-р Стойкова даде и препоръки как да се пазят очите на малките деца от замърсяване и убождане.

Тя поясни защо е важно измерването на диоптъра при децата под 18 години да става в специализиран очен кабинет, а за хората над 18 години това може да стане и в оптиките, в които има модерна апаратура и обучени оптометристи.

„В тези оптики не се и поставят капки за разширяване на зениците при деца до 18 години. Стойностите при класически преглед са неточни и затова се разширяват  зениците в специализиран кабинет.

„Грижата за офталмолигичното здраве на децата днес е на по-добро ниво от близкото минало. Личните лекари и педиатрите са добре запознати с мързеливото око, с некоригираните рефракционни аномалии, и своевременно насочват децата към специалистите. А ние с профилактичните кампании запълваме празнотите“, обобщи още офталмологът.

Д-р Славена Стойкова

Д-р Славена Стойкова завършва медицина с отличен успех в Медицински Университет- София през 2002г. Придобива специалност Офталмология през 2010г. Защитава дисертационен труд на тема “ Амиодаронова кератопатия и връзка с реалната плазмена концентрация на медикамента“ и придобива научно-образователна степен „доктор“ към Факултет по Химия и Фармация на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2017г. Печели конкурс за редовен асистент по очни болести към Катедрата по хиругия на Медицинския факултет на СУ през 2010г. Води занятия по офталмология на студенти както от специалност Медицина на Медицинския факултет, така и към други факултети на Софийския университет- Оптометрия във Физически факултет, Специална педагогика в Педгогически факултет. Занимава се с обучение на чуждестранни студенти и на специализанти към Медицинския факултет на СУ. Участва в научни конференции, симпозиуми и конгреси, както и редица обучения в страната и чужбина. Има професионални интереси в областта на социално-значимите очни заболявания и на детската офталмология.

Източник: БНР

„Рецептите, които се изписват за реимбурсиране от НЗОК, остават само електронни“

„Само в Естония е изцяло с електронни рецепти, всички останали държави от ЕС са с хибриден модел – могат да се изписват и на хартия, и електронно. Нито един от членовете на Българския лекарски съюз или от УС на БЛС не сме против изписването на електронните бели рецепти. Ние искаме да остане възможността за хибридно издаване на рецепти„.

Това каза пред БНР общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова, член на УС на БЛС.

Тя уточни, че се наблюдава объркване сред пациентите:

„Хората смятат, че и тези рецепти, които се изписват за реимбурсиране от НЗОК, ще се върнат в стария вариант. Не! Те остават основно и само електронни. Проблемът е с рецептите, които касаят някакво остро заболяване, за което пациентът е дошъл в кабинета, и се налага да му се изпише терапия. Не винаги е възможно това да стане електронно. Решавайки един проблем на пациентите, ние смятаме, че ще създадем друг, защото при посещение в дома на пациент няма да може да се издаде рецепта, ако има забрана за хартиена„.

По думите на д-р Николова наредба, „която ограничаваше възможността да се изписват електронни бели рецепти, не решаваше проблема“:

„Първо трябва да се реши проблемът с купуването на лекарства без рецепта. Ако нямате каквато и да било рецепта – електронна или хартиена – да не можете да си купите медикамент. Близо 50{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от пациентите си купуват медикаментите директно от аптеката, без да имат рецепта. Трябва да се създаде възможност да могат да се контролират белите рецепти, които се получават – отпуснал си 10 антибиотика, имаш 10 бели рецепти. Известен период биха могли в кабинетите ни да се съхраняват тези рецепти, на които е отпуснат медикамента, за да се знае, че срещу 10 антибиотика има 10 рецепти. Това сега не се случва“.

Тя обясни, че в електронното досие на пациента се вижда какво му е предписано, независимо дали рецептата е обикновена.

Д-р Гергана Николова подчерта, че медикаментите, които създават зависимост, опиатите, да бъдат на строго електронно предписване и това да става единствено в лекарския кабинет.

„Хората с хронични заболявания и възрастните пациенти да се консултират с личните си лекари и да се ваксинират. Не е само Covid, идва и грип“, каза още тя.

Източник: БНР