Увеличаване на средствата в здравния сектор с по 500 млн. лв. годишно до 2026 г. предлагат от КНСБ. Синдикалната организация представи днес Меморандум за социално-икономическо развитие на България 2022-2026, в който излага своята визия за актуалните приоритети на социално-икономическото развитие на страната. „Те са нашите своеобразни послания към кандидатите за властта и ние ще ги отстояваме, защото считаме, че политиците не само трябва да се съобразяват с тях, но и активно да работят за осъществяването им през управленския си мандат“, заявяват от там.

По отношение на здравния сектор според тях средствата през 2023 г. трябва да са 8,84 млрд. лв., през 2024 – 9,34 млрд. лв., през 2025 – 9,84 млрд. лв., а през 2026 – 10,34 млрд. лв.

Общата сума за периода 2022 – 2026 г., която е необходима допълнително, е в размер на 2 млрд. лв., изчисляват от синдиката. Според тях това ще позволи достигане на разходите за здравеопазване до 5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от БВП през 2026 г.

„Здравето на една нация, освен основна човешка ценност, е и залог за икономически просперитет и благоденствие на обществото. В този смисъл грижата за функционирането на общодостъпна и ефикасна здравна система е инвестиция в икономическото и социално развитие“, посочват от КНСБ.

От там намират за спешно да бъдат направени необходими стъпки за подобряване на здравния статус на населението и оптимизиране на здравната система в няколко насоки. Сред тях е осъвременяването на Здравната стратегия от независими експерти и обществени кръгове, освободени от тесни лобистки интереси, прилагането на Националната здравна карта като инструмент за прогнозиране, разпределение и ефективно използване на здравните ресурси, ликвидирането на търговската логика на изграждане и практики в здравната система и налагането на „нонпрофит“ статус на участниците в процеса.

Също така КНСБ смятат, че са нужни гаранции за качество на медицинските услуги и равнопоставеност, своевременност и безопасност за пациентите. Необходимо е и реформиране на извънболничната помощ и изграждане на ефективна спешна помощ, посочват още от там.

Според синдиката трябва още да бъде създадена система на „защитени здравни заведения”, както и да се ликвидират неправомерните доплащания от пациентите, като се създадат ясни регламенти за допълнителни услуги и избор на лекар или медицински екип.

Те искат още прилагане на адекватни механизми за оценка и възнаграждение на труда, повишаване на специализацията и квалификацията на професионалистите. Също така – държавно финансиране на мерките и средствата по повод COVID-19, както и осигуряване на качествена защита при работа в условията на COVID-19.

В добавка, от КНСБ настояват за ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 15{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), които работят в системите на бюджетното финансиране, включително в областта на здравеопазването.

С целия меморандум на КНСБ можете да се запознаете тук.

Източник: zdrave.net

Д-р Ралица Вучкова от 9 години е лекар в Отделението по образна диагностика към ДКЦ „Софиямед“. Завършва медицина в МУ – Плевен през 2007 г. Преди това е получила диплома и от СУ „Св. Климент Охридски“, специалност предучилищна педагогика. От 2009 г. До 2013 г. е специализант по образна диагностика към УМБАЛ „Александровска“, където работи и като лекар-асистент до 2015 г.

От 2011 г. води практически и лекционен курс по образна диагностика на рентгенови лаборанти в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ в София, а две години по-късно става асистент по образна диагностика в МУ – София.

Член е на Българската асоциация по радиология (БАР) и на Европейското дружество по радиология (ESR).

Д-р Вучкова, как решихте да станете лекар? Има ли роля в този избор семейната Ви среда? А училището?

Решението ми относно това да избера медицината като моя професия беше дълъг процес на осъзнаване дали това да бъде моят професионален път, тъй като това е второ висше образование за мен. Роля в този избор определено имаше училищната и приятелската среда. Голяма част от моите съученици и от приятелския кръг станаха лекари.

Не произхождам потомствена лекарска фамилия, както често се случва при нас. Родителите ми са далеч от тази сфера, но винаги съм имала интерес към медицината и съм се трудила целенасочено да постигна тази своя мечта.

Как избрахте образната диагностика за своя професионална съдба?

Образната диагностика за мен още от студентските години беше интересна специалност поради големия й диапазон, в който се включва широк аспект от медицината. Това е и доброто познаване на човешката анатомия, вродените заболявания, различните системи в човешкото тяло, съответно заболяванията на всяка една от тях. Не на последно място виждах и голямата роля на образната диагностика при откриването на онкологичните заболявания. Развитието на специалността е тясно свързана безспорно с технологичния напредък, но най-важният фактор е човешкият. Добре подготвените лекари специалисти са тези, който поставят диагнозата, тъй като при нас действително ученето е цял живот и сме длъжни да бъдем добре подготвени, за да бъдем максимално полезни на пациентите и на колегите си с професионалния си опит и умения.

Развитието на специалността днес се определя от множество нови методи и технологии, които навлизат бързо в клиничната практика? Коя област на образната диагностика е любима и предпочитана от Вас?

За мен компютърната томография е най-интересна в образната диагностика, поради това, че е по-динамичен метод и могат да бъдат оценени и прегледани всички отдели в човешкото тяло, а и методът е бърз и сравнително достъпен.

В тази посока ли смятате да се развивате?

Смятам да се развивам във всички сфери от образната диагностика, за да мога да надграждам своите знания и умения.

Кои според Вас са най-големите предизвикателства в специалността, „белите полета“, които предстои да бъдат разбулени и разгадани?

Възможностите на специалността са многобройни и непрекъснато се правят различни проучвания в тази насока. Времето само ще покаже как ще се доразвие, но тя има голям потенциал на развитие. Технологичният напредък е тясно свързан с нея и бихме могли да стигнем много далеч в диагностиката, и то ранната диагностика на различен аспект на заболяванията.

Кои са Вашите учители в професията?

Моите учители през различните периоди от моето  обучение са няколко, но за да не пропусна някого, ще кажа само имената на последните, които са оказали влияние в моя професионален път. Това са д-р Радослав Петков и д-р Марин Пенков.

В личен план, кои са любимите Ви занимания?

Обожавам да пътувам, това е което ме зарежда най-много, да се докосвам до различни светове и хора. Обичам морето, природата, животните и спорта, конкретно плуването. Друго мое любимо занимание е да слушам музика. Тя е неотменна част от живота ми, както и изкуството, по-конкретно – театъра. Имаме страхотно талантливи артисти и прекрасни постановки и имам шанса да съм родена и израснала в София и да се докосна до магията на това изкуство, защото имаме много театри тук.

Коя лична и професионална мечта искате да видите сбъдната в близко време?

Мечтите, които имам и в двете сфери аз наричам цели. Стремя се да ги постигам и тъй като не се ограничавам с една или две, трудно ми е да кажа какви са те. Важното е да не спираме да мечтаем, за да се развиваме и в личен и в професионален план, да даваме смисъл на съществуването си.

Източник: zdrave.net

Медици от Самоков са първите включени в специално разработеното от психолози на ВМА обучение

23-ма лекари, фелдшери и медицински специалисти започнаха двудневен курс на обучение.  На старта на тренинга присъстваха председателя на БЛС д-р Иван Маджаров, главния секретар на съсловната организация д-р Валентин Пеев, председателя на РЛК София област д-р Роза Анева и управителя на МБАЛ „Самоков“ д-р Красимира Ковачка.

Рестартът на Националната кампания на БЛС срещу насилието над медици #ПребориГнева започва именно от Самоков, защото градът е една от невралгичните точки у нас, а медицинските екипи често са обект на вербална и физическа агресия. Припомняме, че само преди няколко  месеца лекари от Спешния център в града се барикадириха в опит да се спасят от нахлулите агресори.

По време на обучението, което включва практически и теоритични модули, участниците ще повишат уменията си за справяне с актовете на агресия, ще повишат психологическите си умения за справяне в критични ситуации, ще усъвършенстват уменията си за разрешаване на конфликти и други.

В помощ на лекарите и медицинските специалисти, Български лекарски съюз съвместно с психолозите от Лаборатория за психично здраве-ВМА, разработи листовки със съвети и алгоритъм на поведение при комуникация с агресивен пациент и/или близките му, които ще бъдат разпространени в цялата страна.

Проведено наскоро проучване от агенция „Тренд“ по поръчка на БЛС показа, че повече от половината лекари у нас (55 {79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c})  са били жертва на агресия, като всеки втори медик е бил жертва на вербална агресия по време 1на работа. За сравнение, всички останали професии са се сблъсквали с агресията в много по-малки мащаби – 17. И още: за упражнена физическа агресия срещу тях споделят 7 на сто от лекарите, като за останалите професии този процент е два пъти по-малък – 3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

„Живеем във времена, в които ще трябва да се адаптираме. Само до преди 20-тина години беше немислимо да се посегне на лекар или сестра, но за съжаление днес това се случва“, каза в началото на обучението д-р Маджаров. Той допълни, че БЛС провежда различни кампании във връзка с агресията над медици, незабавно подаване на сигнали чрез горещия телефон в БЛС към Главна Прокуратура и др.

„Последният инцидент в Шумен показа бързината на работа на тази линия и само за месец извършителите бяха наказани. Друг е моментът, че ние сами, с  известна подготовка, можем да избегнем кризисната ситуация, защото когато тя вече е факт, дори и да бъде осъден извършителят, душевната рана в пострадалия колега трудно се лекува“ каза д-р Маджаров.

Източник: БНР

„Това е втори опит за изцяло въвеждане на електронни рецепти. Миналата година, когато започна работата на служебния кабинет на 17 май, заварихме готов проект, който предвиждаше изписване изцяло на електронни рецепти на медикаменти, които не са по Здравна каса от 1 юни. За 14 дни по моя инициатива това беше отменено“. Това каза в интервю за Zdrave.net бившия зам.-министър на здравеопазването д-р Димитър Петров по повод дебата относно изписването изцяло на електронни „бели“ рецепти, каквато промяна направи в Наредба 4 последния редовен министър проф. Асена Сербезова или и електронно, и на хартия, каквото е предложението за промяна на Наредбата на служебния министър д-р Асен Меджидиев.

„За мен изцяло електронното изписване на рецепти е безсмислено. А да се обвиняват хората, които не са съгласни, че били против електронизацията, меко казано звучи нахално. Никой не е против електронизацията. Всички рецепти за лекарства по НЗОК са електронни. Проф. Сербезова трябваше да се съсредоточи върху електронизацията на „жълтите“ и „зелените“ рецепти, пред „белите“. Не е ясно защо те си стоят на хартия. Освен това електронни трябва да са и протоколите, защото по сегашния начин са излишно разтакаване на пациенти. Въпросът за отпадането на рецептурните книжки и електронизацията на протоколите, „зелените“ и „жълтите“ рецепти го поставих миналата година още май месец пред „Информационно обслужване“, каза д-р Петров.

По думите му „белите“ рецепти са последното нещо, което се нуждае от електронизация и те трябва да съществуват и в двата варианта. „Причината е, че много често те се изписват от дома на пациента. Има лекари, които практически не работят на кабинети, а работят в болници или са пенсионери, които се грижат само за познати пациенти. Излиза, че тези хора няма да могат да изпишат и една рецепта. Освен това от цяла Европа, единствено в Естония „белите“ рецепти са изцяло електронни. Парадоксално е, че човек може да вземе хартиена рецепта от български лекар и тя да му бъде изпълнена във Франция например, но в България няма да може. Що се отнася до антибиотиците, няма проблем, когато се изписват на хартия, това да са еднократни рецепти, които остават в аптеките и се отчитат от контролните органи. Според мен проблемът не е дали ще се изписват на хартия или електронно, проблемът е, че често самите аптеки отпускат лекарства по лекарско предписание без рецепта“, заяви още той.

Източник: zdrave.net