Д-р Славена Стоянова е завършила медицина в МУ – Варна. Веднага след дипломирането си започва работа като доброволец в Клиниката по белодробни болести и фтизиатрия при ВМА. Там взема решение да се посвети на белодробните болести. Днес е  специализант в същота клиника и смята, че е направиля верния избор.

Д-р Стоянова, как избрахте медицината за своя професия? Имаха ли роля родителите Ви в този избор?

Не мога да кажа, че още от малка съм искала да бъда лекар, но винаги съм проявявала повече интерес към биологията, така че предполагам това ме е подтикнало в известна степен. Към момента не си представям да се занимавам с нещо друго освен с медицина, което за мен е показателно, че съм направила правилния избор. А относно родителите ми – винаги са ме оставяли сама да взимам решенията си и, съответно, да понасям и последствията от тях. Определено съм облагодетелствана в това отношение – да имам тяхната безрезервна подкрепа.

Как решихте да специализирате белодробни болести?

Още от последните години в университета започнах да се ориентирам към вътрешните болести и клиничните специалности. След като започнах като доброволец в Клиниката по пулмология и фтизиатрия при ВМА по време на COVID-пандемията, работата в отделението и конкретно белодробната патология ми хареса достатъчно, за да реша, че точно с това искам да се занимавам занапред.

Кои случаи от практиката ще запомните като особено впечатляващи и сложни?

Големият плюс на това да работя в такава болница и конкретно – тази клиника е големия поток от пациенти и съответно разнообразните клинични казуси с които ни сблъсква ежедневната работа. По този начин трупаме ценен опит и впечатления. Като конкретен случай в съзнанието ми изниква един пациент с бенигнена постинтубационна трахеална стеноза, който премина през различни фази в хода на лечебния процес – от очакваните евентуални тежки усложнения до почти пълното възстановяване към предишния начин на живот.

Кои са вашите учители в медицината и специалността? Всеки един човек, с който те сблъсква обучението и практиката може да ти бъде учител и да те научи на нещо, стига да успееш да извлечеш полезното от него. Спокойно мога да кажа, че се чувствам благодарна да имам късмета да попадна в такъв колектив – който ежедневно ми предоставя възможността да се уча от различни и в маниера на своята работа специалисти и да надграждам собствените си знания.

Имате ли впечатление от нагласата на българина по отношение на собственото му здраве?

За скромния ми професионален път съм натрупала сравнително богат набор от впечатления точно за нагласата на българина по отношение на грижите за себе си – за съжаление, в голяма степен негативни. Неглижирането на собствените здравословни проблеми и отлагането на търсене на компетентна медицинска помощ при налични симптоми с давност са характерни и за съжаление много често пагубни за пациентите. В това отношение здравната ни култура се нуждае от сериозна промяна, която в голяма степен е и наша отговорност.

Кои човешки качества цените най-много у колегите си от екипа, с който работите?

Освен в професионален план, колегите от екипа, в който работя са достатъчно ерудирани и изградени личности, от които човек може да черпи и извън професионалния аспект. Спокойно мога да кажа, че за мен не са просто колеги, а вече и приятели, за които се радвам, че са станали част от моя живот.

Кое е най-ценното в общуването между лекар и пациент?

Установяването на достатъчно добра комуникация с пациента е ключово за изграждането на чувство на доверие у него – от там нататък общуването става по-лесно. Когато пациентите са в неведение за собственото си състояние, това естествено поражда тревожност у тях, ако са наясно какво се прави за тях и защо – остават спокойни, че техните проблеми са взети под внимание. Кои са любимите ви занимания за свободното време?

Най-често в свободното време се наслаждавам на разходка с кучето си, по този начин се разтоварвам и откъсвам от останалите ангажименти в ежедневието си. Използвам и всяка възможност да наваксам време с близките хора.

Коя е най-голямата Ви мечта за професионалното Ви бъдеще?

Колкото и тривиално да прозвучи – да стана достатъчно добра в работата си, за да мога да съм достатъчно спокойна да разчитам изцяло на себе си и собствената си преценка.

Източник: zdrave.net

Голям процент от антибиотиците в България се изписват излишно. Това заяви проф. д-р Емма Кьолеян, началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена към УМБАЛ „Лозенец“, пред БНР.

По думите й това става предимно тогава, когато общопрактикуващият лекар не е сигурен дали става въпрос за вирусна или бактериална инфекция, защото антибиотиците са полезни единствено при инфекции, причинени от бактерии. „В такива случаи лекарите трябва да ползват бързи скринингови методи, които да разграничат бактериалните от вирусните инфекции. Такива са определянето на показатели като С-реактивният протеин (CRP) и прокалцитонин. Освен това има голям брой родители, чиито деца с дихателни инфекции настояват техните педиатри да предписват антибиотици, което е безкрайно неправилно, защото между 75{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} и 80{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от респираторните инфекции в детска възраст са причинени от вируси“, каза д-р Кьолеян.

Тя допълни, че антибиотиците, както всички лекарствени средства, имат странични ефекти. Част от тях могат да дадат леки реакции като гастроентериални смущения и обриви, но могат да се получат и тежки алергии.

През 2019 г. беше направена оценка на използването на антибиотици в България и най-вече какво се прави по отношение на борбата с антибиотичната резистентност. В заключението на Европейския център за контрол на заболяванията се посочва, че съществуват множество пропуски в борбата с антибиотичната резистентност. България се оказва една от малкото държани в света без Национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност.

„Установено е, че в голям брой от болниците в страната лекарите не са запознати с антибиотичната резистентност и ако това не се промени, сме изложени на риск в болничните заведения да се появят вътреболнични инфекции, резистентни на всички антибиотици“, каза проф. Кьолеян.

Тя подчерта, че в света са загинали около 550 000 души поради резистентност на микробите към антибиотично лечение. В Европа доказаните смъртни случаи са около 33 000, а най-голям е делът в държавите от Източна Европа.

„Важно условие е да се спре свободното закупуване на антибиотици от аптеките. Според Закона за здравето само лекарите имат право да предписват антибиотици и те се продават в аптеките на база на издадените от тях рецепти. Ако се въведе електронната рецепта, това ще спре свободното им продаване“, казва проф. Кьолеян.

В допълнение тя коментира, че пациентът трябва да спазва стриктно антибиотичния режим, който му е предписан, задължително да приема в часовете, в които са указани, и по начина, който е посочен в лекарственото описание.

„Недопустима е употребата на антибиотик, предписан за друг човек“, завърши проф. Кьолеян.

Източник: zdrave.net

Тежки следи по тялото и душата получава всеки, който чуе диагнозата „Рак”. Но отчаянието няма да помогне – бързата реакция, получаването на адекватна професионална помощ, подходящата терапия, лечение и проследяване, са разковничето за здраве и качество на живот. Дори и с диагноза!

Разговорът с онкодерматолога д-р Ива Гаврилова поставя акцент върху малигнения меланом. Тежката кожна болест е особено разпространена напоследък – навсякъде по света, без да пощади отделна раса или регион. Открита навреме, тя е лечима – като всички останали болести, при единственото условие да бъдем отговорни за здравето си.

Д-р Гаврилова анализира резултатите от проведения конгрес на Българската асоциация по дерматоонкология (БАДО), а главните теми в предаването „За здравето“ варират от диагностиката до възможните терапии и подходи на лечение, от „подмладяването” на пациентите, репродуктивните и очните проблеми, до имунотерапията и воденето на нормален живот с малигнен меланом.

Себепознаването и контролът върху тялото са важен елемент за откриване на заболяването в ранен стадий. В разговора с д-р Гаврилова се открояват основните симптоми, които трябва да отведат незабавно в кабинета на лекар-дерматолог. Профилактиката и т.нар. „скрининг“ са от особено значение за навременната диагностика и успешното лечение. За жалост, по-често срещаните случаи са в твърде напреднала фаза от развитието на болестта.

В минутите на редактора Кирил Чобанов разговаря с доц. Радин Цонев – първи носител на награда на БАДО на името на известния дерматолог доц. Красимир Киров.

По темата „професионална приемственост” в предаването се включва проф. Иван Гаврилов – баща на д-р Гаврилова и един от най-известните български специалисти и хирург на рака на гърдата.

Източник: БНР