Средната брутна заплата в държавните психиатрични болници нараства през последните години и през 2022 г. е достигнала до размер 1827 лв. Това посочва здравният министър проф. Христо Хинков в писмен отговор на въпрос от народната представителка от „Демократична България“ Стела Николова. За сравнение той цитира числата за 2020 г. – 1388 лв. и 2021 г. – 1655 лв.

Най-високо през 2022 г. е било средното брутно трудово възнаграждение в ДПБ – Ловеч – 2042 лв., а най-ниско – в ДПБ – Бяла – 1577 лв., става ясно от отговора на министъра.

Във всички психиатрични стационари брутните лекарски възнаграждения са в диапазона между 1900 и 2600 лв., а на завеждащите отделения варират значително – между 2100 и 3900 лв. При медицинските сестри също има разлики – между 1600 и 2100 лв.

В повечето психиатрични лечебници са изплащани допълнително суми като ДМС един път годишно, най-често преди края на годината, но има и такива (ДПБ – Кърджали и ДПБ – Ловеч), в които персоналът е бил стимулиран финансово два пъти годишно.

Три държавни психиатрични болници не покриват изискванията за брой персонал, разписани в стандарт „Психиатрия“

посочва още в отговора си министър Хинков. Това са ДПБ в Раднево, Кърджали и Церова кория. В други стандартът е покрит само частично и една от тях е ДПБ – Нови Искър по отношение на медицинските сестри за отделенията с различни видове грижи.

Особено тежък е кадровият дефицит в ДПБ – Кърджали, където се търсят 25 медици – психиатри, сестри, психолози, социални работници, санитари.

Значителни са разликите в стойността на един лекарстводен и един храноден в държавните психиатрични болници, става ясно пък от отговор на министър Хинков на друг въпрос на народната представителка Стела Николова, свързан с дейността на тези лечебни заведения. Динамиката в сумите, изразходвани за храна и за лекарства през периода 2018 г. – 2022 г., не е особено изразена, но прави впечатление разликата в пъти за отделните лечебни заведения и при двата показателя.

Така например най-ниската стойност на лекарстводен през 2022 г. е регистрирана в ДПБ – Бяла – едва 0,40 лв., следвана от ДПБ – Кърджали – 0,87 лв., докато в ДПБ – Карвуна същият показател възлиза на 2,84 лв., а в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм ДПБЛНА – на 2,21 лв.

Най-ниската стойност на един храноден през същата година са регистрирали ДПБ – Кърджали и ДПБ – Раднево – съответно 1,99 лв. и 2,01 лв., а най-висока – ДПБ – Пазарджик, където изхранването на пациентите е струвало по 6 лв. на ден.

Към 31 август 2023 г. общо 261 пациенти пребивават дългосрочно – над 1 година

в държавните психиатрични болници у нас, става ясно още от отговорите на здравния министър на въпросите на народната представителка Стела Николова.

Настанените на доброволно лечение по социални индикации са 134, с мярка за принудително лечение по Закона за здравето – 57, и с принудителна медицинска мярка по чл. 89 от Наказателния кодекс – 70 души, посочва проф. Хинков.

Източник: zdrave.net

Двете най-чести хирургични операции и процедури, извършвани в болниците в ЕС (от всички хирургични операции и процедури, за които се събират данни), са операцията на катаракта и цезаровото сечение. Това сочат данните на Европейската статистическа служба Евростат за миналата година.

През 2021 г. операцията на катаракта е най-често срещаната хирургична операция в ЕС, извършена 4,32 млн. пъти в държавите от ЕС, което бележи спад от 4{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} спрямо 2019 г. (4,49 млн.), преди пандемията COVID-19 да доведе до общи забавяния в медицинските специалности както при консултациите, така и при операциите.

През 2021 г. във Франция е регистриран най-високият брой операции на катаракта на 100 000 души население – 1417. Франция е следвана от Австрия (1340 на 100 000 души), Естония (1310), Люксембург (1286) и Чехия (1253).

За разлика от тях, в Румъния операцията на катаракта е извършена само 261 пъти на 100 000 жители. Ниски са били и показателите в Унгария (480 пъти на 100 000 жители), Малта (509), Полша (528) и България (662).

Болничните операции на катаракта намаляват в почти всички страни от ЕС

През 2021 г. в 19 държави от ЕС по-малко от 10{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от операциите на катаракта са извършени в болнични условия. Най-ниските проценти са регистрирани в Кипър (0,2{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}), Словения (0,4{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}), Испания (0,7{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}) и Дания (0,9{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}). Обратно, повече от половината от операциите на катаракта, извършени при пациенти в болница, са регистрирани в България (55,2{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}) и Румъния (54,5{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}). Между 2011 г. и 2021 г. делът на болничните процедури за операция на катаракта е намалял в почти всички държави от ЕС, за които има налични данни, с изключение на Финландия (+0,6 процентни пункта) и Естония (+0,5 пр. п.).

1,14 милиона цезарови сечения извършени в ЕС през 2021 г.

Цезаровото сечение е друга често срещана хирургична процедура, като през 2021 г. в ЕС са извършени най-малко 1,14 милиона такива операции, което е сходна стойност с регистрираната през 2019 г.

В повечето държави от ЕС през 2021 г. са извършени между 150 и 400 цезарови сечения на 100 000 жители. Най-висок дял е регистриран в Кипър – 687 извършени цезарови сечения на 100 000 жители, следван от Румъния (448), Ирландия (428), България (396) и Полша (371). От друга страна, цезаровите сечения са били по-редки в Нидерландия (148 извършени цезарови сечения на 100 000 жители, данни за 2019 г.), Испания (172), Литва (176), Финландия (186) и Словения (193).

Източник: zdrave.net

Затлъстяването при децата навсякъде по света вече е проблем. В Европа едно от три деца е с наднормено тегло, докато в България 61{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от децата на възраст между 7 и 9 години са с наднормено тегло и затлъстяване, като 50{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от децата със затлъстяване стават възрастни със затлъстяване.

Данните бяха коментирани на 32-я Международен конгрес по детско затлъстяване, който събра 80 специалисти от 15 страни в курорта Албена от 7 до 9 септември 2023 г. Научният форум бе организиран от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, съвместно с Европейската група по детско затлъстяване.

Основните акценти в програмата на конгреса бяха превенция и терапия на детското затлъстяване, а също диетологични подходи в терапията, физическа активност и време пред екран, психо-социални аспекти на затлъстяването, фармакотерапия и бариатрична хирургия в детска възраст.

„Превенцията включва различни мерки и програми на държавно ниво, насочени към промоция на здравословно хранене, физическа активност, ограничаване на часовете пред екран, осигуряване на достатъчно сън. Терапията е преди всичко в промяна на начина на живот, в създаване на здравословни хранителни навици, а диетите са неприложими, защото детският организъм се нуждае за развитието си от всички групи хранителни вещества. Ограничават се само пакетираните храни, защото са ултрапреработени и нямат никаква хранителна стойност. Семейството е ключово за хранителната и здравна култура на детето. Но обществото и държавата също са отговорни за правилното хранене, за физическата активност, за контрола на стоенето пред екран и за продължителността на съня при децата“, обясни доц. Теодора Ханджиева-Дърленска – председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

Децата се движат все по-малко и една от основните причини за това е стоенето пред екран. Според препоръките на СЗО до тригодишна възраст децата не трябва изобщо да стоят пред екран, от 3 до 6 г. – максимум един час дневно, от 7 до 18 г. – максимум два часа дневно. Защото времето пред екран краде от времето за игра и за движение.

„Държавната политика за промотиране на движението е много важна, защото тя създава условия за игра на децата, да има места, където те да спортуват на открито, да има площадки с фитнеси за детска възраст. И това да е безплатно, да бъде достъпно за всички деца“, допълни доц. Дърленска.

Трима специалисти от България изнесоха лекции на конгреса. Проф. Виолета Йотова от Медицинския университет във Варна откри форума с лекция за честотата на затлъстяването на Балканите. Доц. Милена Георгиева от БАН представи лекция за генетиката на затлъстяването. А проф. Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве и анализи говори по темата Европейски и национални подходи за реформулиране на храните. Става дума за сътрудничеството на науката с индустрията така, че на базата на научните изследвания да се променя съставът на храните – да се намалява съдържанието на трансмазнини, захар, сол и др

Източник: zdrave.net

До 2030 г. ранните ракови заболявания ще скочат с 31{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, прогнозират те