В над 90 процента от случаите повишеното кръвно налягане при човек няма симптоми. Това обясни в интервю за БНР кардиологът от столичната университетска болница „Света Анна “ д-р Николай Стоянов. Той е сред организаторите на XI Конгрес по интервенционална кардиология, който се провежда в София.

Високото кръвно налягане уврежда съдовата система на сърцето, мозъка, бъбреците, очите, но без симптоми и в повечето случаи човек случайно открива, че има проблем, обясни д-р Стоянов. Затова според него е нужно засилване на профилактиката:

„Измерването на единична стойност веднъж на 2 години не е начин на профилактика“.

Вариант е хората сами да мерят кръвното си вкъщи или да отидат на лекар.

„Според мен, по-сериозното като ангажимент е на колегите да проследяват пациентите си. Особено при мъжете над 40-годишна възраст много често се случва да имат повишено кръвно налягане и да влошава дългосрочните резултати при тези пациенти. Но ангажиментът е също така и личен на всеки отделен човек“, каза д-р Стоянов.

Болка в гърдите и недостиг на въздух могат да бъдат симптоми и на стеснена клапа на сърцето – най-честото изменение при хората над 65 години. Модерното лечение на този проблем чрез метода ТАВИ също беше сред акцентите на 11-ия конгрес по интервенционална кардиология, който се провежда вече четвърти ден в София. Важно е хората да обръщат внимание на такива неразположения и да търсят медицинска помощ навреме, допълни д-р Стоянов.

Стеснението на аортната клапа може да се хване с обикновено преслушване на гърдите или чрез ехография на сърце, каза още кардилологът.

Вместо с отворена операция, това изменение все по-често се коригира чрез модерния метод ТАВИ – поставяне на нова клапа чрез влизане през бедрената артерия. Пациентът е в съзнание, а процедурата е най-бързо развиващата се в интервенционалната кардиология, допълни д-р Стоянов. По думите му това удължава живота на хората и подобрява качеството му.

Интервенционалното кардиологично лечение спестява натоварващи процедури на болния човек и подобрява прогнозата за живота му, разказа проф. Диана Трендафилова, началник на клиниката по кардиология в университетската болница „Проф. Чирков“.

Колкото до инфаркта, това заболяване продължава да бъде една от водещите причини за смъртност у нас, въпреки че имаме модерно лечение, достъпно в 60 лечебни заведения. Проблемът е да се потърси медицинска помощ навреме, обясни д-р Стоянов.

Страната ни е на първо място в света по смъртност от инсулти и на челна позиция по смъртност от инфаркти, като и при двете заболявания високото кръвно е основен рисков фактор.

Източник: БНР

Професор д-р Боряна Слънчева е известен неонатолог с богат опит в своята професия. Тя е лекар, чиито грижи и усилия се насочват към помагането на недоносените бебета да бъдат здрави и да имат по-добро начало в живота си.

Проф. Слънчева сподели своите мисли и опит пред слушателите на предаването „Нашият ден“, разглеждайки важната тема за недоносените бебета и факторите, които способстват за този проблем.

Тя разкри, че в последните години процентът на недоносените бебета се е стабилизирал около 11{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, но разпределението им по тегла е различно. По нейните думи причините за наличието на недоносени бебета са разнообразни, но сред тях социалните фактори изпъкват като основна. Проф. Слънчева поясни, че ниският социален статус на някои жени, както и високата възраст, могат да увеличат риска от преждевременно раждане. Също така заболявания както при бременната жена, така и при майките с предварителни медицински проблеми, могат да бъдат фактори, които влияят на продължителността на бременността и риска от недоносено дете. Това включва и хронични заболявания като хашимото и диабет.

В предаването проф. Слънчева сподели и за важната роля на психологическата подкрепа за родителите на недоносени бебета. Тя разкри, че българските родители не са винаги склонни да търсят психологическа помощ, но при нужда те се препращат към специалист, който може да им предостави необходимата подкрепа. Освен това тя подчерта важността на доверието, което родителите имат към персонала, който се грижи за техните деца в неонаталните отделения.

Нейната работа включва и сериозно лечение на недоносените бебета, които се гледат в продължение на няколко месеца след раждането си. Проф. Слънчева съчетава науката с човечността и грижата към своите пациенти, като тя и нейният екип работят усилено, за да осигурят най-доброто начало в живота на тези малки борци за здраве.

Източник: БНР

Целта ни е нито един профилактичен преглед да не се случва проформа, ако това се е случвало до момента. Това зависи и от пациента.

Това заяви пред БНР заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски, председател на Надзорния съвет на НЗОК.

„Създадохме интерес на общопрактикуващите лекари да бъдат много по-активни и по-заинтересовани да изпълняват качествено профилактичните прегледи, като заложихме това изпълнение в едно по-добро финансиране при постигане на определени резултати. Това се случва за първи път така мащабно“, обясни той и подчерта, че процесът е двустранен и „хората трябва да го изискват от личните си лекари и ако не получат разбиране, да подадат сигнал към РЗИ или да си сменят общопрактикуващия лекар“.

Доц. Околийски съобщи, че пакетът от профилактични дейности се разширява за хората в активна възраст:

„Добавя се възможност за много по-чести изследвания. Ако досега е било на две години, сега да се случва всяка година“.

Източник: БНР

Пътят на здравните системи е към дигитализация, но те все още не могат да наваксат и да се адаптират към промените, които ни заобикалят в ежедневието. Това посочи в презентацията си генералният мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа Лука Чичов по време на Х-та годишна здравна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.

По думите му, основните предизвикателства пред здравните ни системи са няколко. „Чисто икономически те са пряко зависими от икономическото развитие на държавите. През последните години имаме осезаемо забавяне и усложнена геополитическа обстановка. Очакванията за следващата година също са за забавяне на икономическия ръст. От друга страна, ако погледнем демографската ситуация – под огромен натиск сме – не само развитите държави в Европа, но и като цяло. Има изчисления, че до 2050 г. групите от населението, които са над 60 и над 80-годишни ще се удвоят и утроят“, коментира Чичов и отбеляза, че тази част от населението е предизвикателство за социалните и здравните системи.

Проблем за здравните системи е също така липсата на достатъчно добре развита доболнична помощ, както и застаряването на лекарите: има изчисления, че до 2024 г. един от всеки трима медицински и здравни специалисти влиза в пенсионна и неактивна възраст.

„От друга страна, пациентите еволюират, все по-голяма част от тях са дигитално активни, имат достъп до всякакъв вид надеждна и не толкова надеждна медицинска информация, също и готовност и желание да получават голяма част от здравните услуги по нетрадиционни модели и начини, включително и в онлайн пространството, и като че ли здравните ни системи все още наваксват и не могат да се адаптират спрямо промените, които ни заобикалят в ежедневието и са чисто демографски продиктувани, и до голяма степен все още се гледа на пациента по-скоро като реактивен участник в здравния процес и не се въвлича достатъчно проактивно в него. Това е път, който трябва да извървим, но ще отнеме доста дълго време“, констатира Лука Чичов.

Той се спря и на дигиталните технологии, които по думите му позволяват много по-бърз напредък, но има различни причини, поради които те не могат да навлязат достатъчно бързо и да допринесат за максимална добавена стойност както за медицинските специалисти, така и за и пациентите.

„Очакванията са пазарът за дигитално здравеопазване да достигне стойности от над 640 млрд. долара за 2026 г. За сравнение, началните инвестиции в такъв тип решения през 2010 г. са на стойности около 30 млн. долара, за самата 2020 г. те са се увеличили до 24 млрд. долара. Има стотици, хиляди решения, мобилни апликации, устройства, биометрични сензори, телемедицина и т.н., но до голяма степен те се сблъскват с препятствия за своето по-широко разпространение“, каза още специалистът.

По думите му също така се върви към отдалечаване от класическия модел на предоставяне на болнични грижи, изцяло фокусирани върху болничните заведения. „Масово анализите, включително и на СБ, показват, че особено Източна Европа, в това число и България, сме изцяло доминирани от болничния сегмент и предоставянето на здравни услуги в него, но ако погледнем демографските предизвикателства, е неизбежно вървенето към по-устойчив модел, където част от този тип услуги се приближават ако не към самите домове на пациентите, то извън болниците, за да освободят ресурс на болниците, които няма да могат да превъзмогнат наплива, който чисто демографски се очаква в бъдеще“, обясни Лука Чичов, като уточни, че процесът е дълъг и се очаква да отнеме десетилетия.

Експертът открои и няколко ключови приоритета за здравните системи: да се премине към взимането на решения, базирани на реална информация; да се върви с ускорени темпове по пътя на дигитализацията; да се постави по-голям фокус върху превенция и скрининг, както и върху ефективното разходване и ефективното усвояване на средства.

Източник: zdrave.net