Месец за борба с рака на белите дробове – ноември

„В нашето отделение средно дневно постъпват между 6 и 10 пациенти, на които правим биопсия за рак на белия дроб. Установяваме злокачествени заболявания на белия дроб при 95 на сто от тези случаи, много рядко доброкачествен, като основно стадият е трети и четвърти„, съобщи за БНР доц. д-р Николай Янев, пулмологът от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ на дискусия по повод Месеца за борба с рака на белите дробове – ноември.

То е част от Националната информационна инициатива за борба с рака на белия дроб „Аз така си кашлям…“, подкрепена от Българско онкологично научно дружество, Българско научно дружество по имуноонкология, Българска асоциация по медицинска онкология, Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

Известният актьор и продуцент Башар Рахал е лице на кампанията от стартирането й през 2022 г.

„Затова е много важно и у нас да заработи Национална скринингова програма за рак на белия дроб. Тя трябва да обхване хората между 55 и 75 години, които са активни пушачи 30 години, тоест това трябва да бъде прицелната скрининговагрупа от хора, при които да се направи преглед чрез метода – нискодозова компютърна томография, каза още доц. Янев.

„Проблемът е, че това изследване не се покрива от НЗОК, все още нямаме скринингова програма в България, за разлика от голяма част европейските държави. Нискодозова компютърна томография открива ракът на белия дроб в ранен стадий и само тогава ефектът и успеваемостта от лечението ще са максимално добри за пациентите. Смятам, че това като бюджет за НЗОК няма да бъде невъзможно, когато стане факт, то трябва да обхване хората от цялата страна в този диапазон, допълни доц. Янев.

Д-р Таня Златанова

„Скрининговота програма трябва да бъде популационна, за да бъде успешна. Това ще са хора над 55 години, които нямат оплаквания. По този начин ние чрез нискодозовата томография откриваме много малки тумори, които могат да бъдат адекватно лекувани с цел излекуване, коментира за БНР д-р Таня Златанова, медицински онколог от Аджибадем Сити Клиник Болница „Токуда“.

Д-р Златанова допълни, че това, че имаме рак на белия дроб не слага край на живота.

„Има различни видове – две са големите групи – недребноклетъчен и дребонклетъчен. Те пък се делят на други подгрупи според хистологията и молекулярно генетичния анализ. В ранните стадии ние можем да излекуваме тези пациенти. Този вид томография като вид скрининг трябва да се поеме от НЗОК.

Сигурна съм, че когато е готова Националната скринингова програма, този скрининг ще се извършва в няколко центъра, които имат възможност да извършват такава диагностика на белия дроб.

Достъпът на българските пациенти в цялата страна до модерните таргетни терапии за рак на белия дроб е добър. Все по-рядко наши пациенти провеждат лечение в чужбина. Ние разполагаме с всички терапии безплатно за пациента.

Проблемът е в това, че у нас не се покриват от НЗОК биомаркерите, а те се увеличават всеки изминал ден.

От 2020 г. Европейското дружество по медицинска онкология препоръчва за рака на белия дроб мултигенно тестуване, което обхваща голям брой гени и то е изключително скъпо за пациентите.

Тук е нашето слабо място, този метод може да бъде поет само от пациента, Здравната каса не го покрива, а панелът от гени, които в момента тестуваме, се покрива от фармацевтични компании.

Ние трябва да направим стъпка напред – мултигенното тестуване да бъде достъпно за пациентите, каза д-р Таня Златанова.

Когато то не е достъпно, могат да бъдат пропуснати някои по-редки мутации при рака на белия дроб. А за тях имаме възможност за медикаментозно лечение, допълни онкологът.

Д-р Златанова каза още за БНР, че по-агресивен и трудно лечим е дребноклетъчният рак на белия дроб, но той е по-рядко срещан – той е около 15 на сто от случаите на рак на белия дроб, другите 85{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} са недребноклетъчен.

Дребноклетъчният рак е основно при пушачи, но за радост неговата честота последните години намалява, но той е засяга често и други органи и е с доста по-ниска преживяемост от недребноклетъчният рак.

При недребонклетъчният рак разполагаме и с много повече възможности за таргетна терапия, а успехите в лечението са доста по-добри, обобщи д-р Златанова от Аджибадем Сити Клиник Болница „Токуда“.

Председателят на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова представи данни от проведеното през тази година проучване на Глобалната коалиция за борба с рака на белия дроб (GLCC) 

Изследването е проведено в 29 държави сред повече от 1000 души от всяка страна. Според проучването 52,50{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от анкетираните българи не познават нито един от симптомите на рака на белия дроб. 45,12{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от запитаните са съгласни с твърдението „Имам по-малко симпатии към хората с рак на белия дроб, отколкото към останалите с други видове рак“. Това отношение се среща сред приблизително същия процент хора в световен мащаб (42,62{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}). Данните показват, че 89,92{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от анкетираните българи са съгласни, че е необходима национална програма за скрининг на рак на белия дроб, за да бъдат рано диагностицирани пациентите.

Източник: БНР

Да се развие капацитетът на извънболничната помощ, като фокусът е върху първичната помощ – това е заложено в политиките на Националната здравна стратегия 2030, в която един от трите основни приоритета е инвестиция в промяна на здравната система, ориентирана към потребностите на хората.

Увеличаване на относителния дял на средствата за извънболнична помощ е една от първите задачи, поставени в Стратегията. Сред целевите препоръки стои и разширяване на пакета извънболнични дейности, заплащани от НЗОК, с фокус върху профилактиката и превенцията на заболяванията. Управляващите залагат също така на повишаване капацитета на първичната медицинска помощ за дейностите, свързани с промоция, профилактика и превенция.

Според здравните власти първичната медицинска помощ трябва да се върне към своята роля на основен център за управление на грижите за здравите хора и хората с установени заболявания, което включва управление и координация на всички дейности, свързани с изграждането на умения за здравословен начин на живот, профилактични дейности, своевременно лечение и проследяване на състоянието на пациентите, рационално предписване на лекарства.

За целта е необходимо преразглеждане на пакета здравни дейности в частта първична медицинска помощ, заплащани от НЗОК, и значително увеличаване на средствата за финансиране на дейностите, свързани с профилактика и превенция, смятат те. Част от дейностите в ПИМП, насочени към мерки за подобряване на общественото здраве, освен със средства от НЗОК, следва да се финансират и чрез съответни програми и финансови механизми с държавно, общинско или друго финансиране, пише в документа.

Здравните власти отчитат сериозния проблем с недостатъчния брой общопрактикуващи лекари и тенденцията те да намаляват допълнително с оглед застаряването на медиците от тази специалност. За преодоляване на тези проблеми се планира да бъдат реализирани мерки за насърчаване на младите лекари да специализират „Обща медицина“, включително и чрез финансови и други стимули. В стратегията се залага усъвършенстване на процеса на специализация и създаване на механизми за стимулиране на медиците за непрекъснато повишаване на квалификацията и развиване на уменията за консултиране и лечение.

За преодоляване на проблемите, свързани с неравномерното разпределение на практиките на общопрактикуващи лекари, ще бъдат създадени механизми за стимулиране откриването на практики в населени места, в които населението е с ограничен достъп до медицинска помощ. За целта ще бъдат реализирани инвестиции в закупуване на нова, съвременна медицинска апаратура, позволяваща предоставянето на по-широк кръг от медицински услуги, включително с възможност за отдалечено консултиране и наблюдение.

Планира се също така създаването в подобни райони на консултативни медико-социални звена за профилактично-промотивна дейност, които да предлагат здравно-социална услуга за всички нуждаещи се групи в района си на обслужване. Тези звена ще извършват и по-висококвалифицирани медицински грижи по диагностика, проследяване и подпомагане на лечението при хора с хронични заболявания, като провеждат комплекс от здравни, медицински и социални дейности.

Инвестициите ще бъдат осигурени чрез средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и от европрограми, става ясно още от записаното в Стратегията.

Планира се и осигуряването на допълнителна подкрепа в отдалечените и труднодостъпни населени места чрез организиране на мобилни кабинети във всички 28 области на страната.

Целия документ можете да видите тук.

Източник: zdrave.net