Има много проблеми при общопрактикуващите лекари, които се занимават с деца, детските специалисти в доболничната помощ, болниците с детски отделения…проблемите са навсякъде и те не са малко.
Детското здравеопазване винаги е било тема любима, когато трябва да се правят предизборни кампании, когато трябва да им политика, но когато дойдат реалностите, детското здравеопазване никога не е било на първо място.
Детската болница е върха на пирамидата от проблемите в детското здравеопазване. Нашата надежда е, че когато тя се случи, вече ще се обърне внимание и на другите ни проблеми, изтъкна доц. Узунова.
„Защо ни е необходима Детска болница – защото тежките случаи, хроничните случаи, случаите, които имат нужда от комплексна оценка, те не са малко. Те могат да са редки като диагнози, но когато ги съберем, те стават много.
Тогава те имат нужда от цялата палитра от детски специалности, тоест това дете с хронично или тежко заболяване има нужда от комплексна грижа.
И тогава се започва едно обикаляне от специалист на специалист – тоест няма тази комплексност на едно място.
Не е необходимо да бъде огромна сграда, тя не е проблем сградата – проблемът е, че трябва да се съберат специалистите на едно място, за да могат да осъществяват реална, навременна и бърза консултация за дадения пациент. Така че, проблемът не е построяването, терена, изграждането на 10 етажна сграда или оборудването й, а проблемът е събирането на специалисти на едно място, които да могат да организират правилната грижа за болните деца, изтъкна още доц. Узунова. И добави:
„Но има и проблем на профилактиката – тоест за здравото дете, което също е неглижирано, то е част от НДБ, затова се надявам един по едни тези проблеми да започнат да се разрешават или поне да се движат в правилната посока.
Смело мога да кажа, че е пренебрегнато и недофинансирано детското здравеопазване в доболничната помощ – при общопрактикуващите лекари и специалисти. Там има много малък интерес от младите лекари да специализират като педиатри.
Причината е в това, че родителите имат по-големи очаквания, не ги получават, лекарите имат проблеми и се получава една вражда между пациенти и лекари, която е недопустимо.
Още нещо – едно болно дете създава големи тревоги у родителите, особено у нас – при дете с температура, родителите изпадат в паника, често нямат доверие на това, че организмът му ще се справи, че природата не ни е създала толкова беззащитни.
Сега в зимните месеци пред кабинетите на педиатрите е стълпотворение, а с новите разпоредби на МОН те са длъжни да водят детето и при най-малките и леки симптоми. А трябва да има възможност при лека настинка родителят да прецени и да остави детето си в къщи за ден – два по домашни причини. Затова трябват нормативни промени.
Защо младите лекари не искат да специализират като педиатри – защото децата бързо се оправят, но и бързо се влошават, тоест това е една опасна специалност. Когато имаш пациент дете, ти всъщност работиш и с родителите, а в България често се намесват и бабите, което усложнява още повече работата и плаши младите лекари. Тези родители понякога дори могат да станат агресивни…
Затова младите лекари предпочитат да изберат друга специалност.
Ние всички трябва да гледаме в една посока – здравето и профилактиката на детето. А се получава така на моменти, че има една вражда и недоверие между родители и педиатри – това е външно насаден проблем!
Много малко педиатри са вече и общопрактикуващи лекари, те на са на изчезване, а повечето не педиатри не искат да записват деца точно поради тези причини.
Държавата у нас не подкрепя по никакъв начин лекарите, които ще гледат деца. Няма диференциация, както е при възрастните пациенти.
За младите лекари трябва да се намерят начини да бъдат стимулирани да специализират и да работят педиатрия.
В доболничната помощ да има специална подкрепа за общопрактикуващите лекари, които имат само деца, това го има много държави в Европа. Там първичната грижа за децата е само от педиатри, за които обаче финансирането е по различен начин от този за възрастните пациенти.
Финансирането на детското здравеопазване у нас също трябва да бъде подпомогнато от държавата. Така както има дотирани от държавата дейности в здравеопазването през бюджета на НЗОК. Ако няма мерки, тенденцията ще продължи много малко млади лекари да искат да специализират педиатрия.
Другият проблем е, че има региони в страната, където няма нито един педиатър. Как тази грижа за детето ще се осъществява? Необходима е държавна политика в помощ на детското здравеопазване, обобщи доц. Йорданка Узунова, организационен секретар на Българската педиатрична асоциация и Началник на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец“.
Доц. д-р Йорданка Узунова, дм завършва медицина в Медицинска академия – София и има специалност по детски болести. Започва работа в Детско отделение на Окръжна болница – Видин, а от 1999 г. работи в болница “Лозенец”. От 2004 г. е в екипа, осъществил всички чернодробни трансплантации на деца у нас под ръководството на проф. Любомир Спасов в МБАЛ „Лозенец“ ЕАД. Защитава дисертация на тема „Ранен постоперативен период при деца с чернодробна трансплантация”. Доцент е в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и заместник-декан на факултета. Автор на монографията „Чернодробна трансплантация на деца“, издаден издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“. Доц. Узунова е автор и съавтор на 80 публикации по медицина в български и международни издания. Участник е в редица национални и международни конференции и конгреси по проблеми на педиатрията.
