91{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от децата в страната са имунизирани, обяви д-р Кунчев.

Съществува сериозна необходимост от повишаване на информираността на населението относно ползите от имунизацията и реимунизацията. Това каза главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев по време на форум, посветен на ваксинопрофилактиката. Той се позова на данните на социологическо проучване, поръчано от Министерството на здравеопазването. То е проведено в края на декември 2015 г. сред 1817 родители на възраст между 15 и 45 години.

Резултатите, които д-р Кунчев нарече обезпокоителни, сочат, че според 35{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от родителите ваксините биха могли да навредят на хората, които се прилагат. Между 27 и 29{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от анкетираните са заявили, че имунизацията не бива да бъде задължителна. 75{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от запитаните са завили, че са имунизирани със задължителните ваксини. Висок е делът на хората, които не си правят задължителните реимунизации на всеки 10 години – близо 26{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}.

„Интересно е, че според проучването повечето от родителите биха поставили на себе си и на своите деца задължителни ваксини“, отбеляза д-р Кунчев. Той обаче допълни, че в анкетата въпросите в това отношение са били разделени според различните антигени. Така става ясно, че задължителна ваксина срещу тетанус биха си сложили 78{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, срещу хепатит В – 74{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, срещу морбили – 69{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, срещу дифтерия – 67{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, срещу коклюш – 67{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, полиомиелит – 64{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, рубеола – 63{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, паротит – 43{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}. пневмококови инфекции – 38{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, хемофилус инфлуенаца тип В – 28{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}. „Прави впечатление, че родителите са склонни да поставят на себе си или на своите деца някои от препоръчителните ваксини, като например срещу хепатит А – 50{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} и грип – 43{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}. Доколко тази готовност намира реализация е трудно да се каже, защото знаем много добре какъв е процентът на имунизация срещу грип – тя не надвишава 3-3,5{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}“, каза д-р Кунчев. Той също така посочи, че има осезаемо ниски проценти по отношение на готовността за имунизация срещу човешкия папилома вирус – 19{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, менингококови инфекции – 36{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, ротавирусни инфекции – 25{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} и жълта треска – 16{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}.

Д-р Кунчев заяви, че преобладаваща е нагласата, че има полза от задължителната имунизация. Това мнение се споделя от 87{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от анкетираните. „Струва ми се, че това е една от най-важните цифри, защото това са хората, на които ще разчитаме в бъдеще“, каза той. От информацията става ясно, че 91{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от анкетираните са имунизирали своите деца. Същевременно обаче около 2{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} са заявили, че децата им имат противопоказания, а 2{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} – че децата им не са имунизирани. 6{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} не знаят дали децата им са имунизирани. „Прави впечатление, че в 4 от 5 случая този отговор е даден от мъже, което показва, че сред бащите е по-висока степента на неинформираност. Особено в някои групи. Аз от опит знам, че ако искаш да разбереш дали детето в ромската махала е имунизирано отиваш и питаш бабата. Никой друг не знае в семейството“, каза инспекторът. По думите му, тези цифри отговарят на действителната ситуация в страната.

Като един от най-големите митове за ваксините д-р Кунчев посочи информацията, че те вкарват живи бактерии и вируси в организма, че могат да разболеят хората и че причиняват тежки странични ефекти и увреждания. Той посочи като абсурди и твърдения, че вирусите се изобретяват и разпространяват от фармацевтичните компании, че самолетите ги разпръскват нда главите ни под формата на аерозол, че СЗО стерилизира децата чрез ваксинацията и че чрез ваксините в организма на хората се вкарват микрочипове, с които да се следят какво правят. По думите му, много е трудно да се работи срещу такава пропаганда, защото антиваксинално настроените хора са много активни, особено в интернет пространството.

Д-р Кунчев отбеляза, че основен източник на ползваната от хората информация за ваксините трябва да е личният лекар. Той заяви, че е необходима сериозна информационна кампания за имунизационния календар. Според него сериозен проблем е, че с изчезването на голям брой опасни заболявания благодарение на ваксините, хората все по-малко ги смятат за опасност. В резултата спада желанието за имунизация срещу тях.

Междувременно министърът на здравеопазването д-р Петър Москов обяви, че в програмата „Детско и майчино здравеопазване“ е предвидена информационна кампания, която да пресрещне страховете на хората. Той заяви, че е необходима убедителна просвета за това какво е ваксината и ползата от имунизациите.

Източник: http://www.zdrave.net/news/novini-210/edna-treta-roditelite-smyatat-che-vaksinite-63363

Всеки трети европеец страда от мозъчно заболяване или от патологично състояние, свързано с главния мозък. Един от най-честите симптоми при заболявания на мозъка е главоболието. Това съобщи в ефира на Дарик един от най-добрите неврохирурзи в България, който завежда Клиниката по неврохирургия в „Пирогов,” проф. Николай Габровски. Специалистът уточни, че патологично състояние на мозъка може да бъде дори и проблем като тежко хронично безсъние. Според неврохирурга обществото не е достатъчно информирано за болестите, свързани с мозъка. „Ако приемам за аналогия сърдечно-съдовата система, знаете, че дори да спрете човек на улицата, той ще може да каже няколко думи или за високо кръвно налягане, или за холестерола,” посочи медикът.

Изключително интересна е Вашата специалност, професоре. Тя е свързана с хирургичното лечение на заболяванията на централната нервна система, както и на периферната. В какво се състоеше разликата между двете?

Разликата е в това, че централната нервна система се състои от нашия мозък и от гръбначния ни мозък, казано на по-достъпен език. Периферната нервна система са всички нерви, които излизат от тези две структури. Фактически неврохирургията се занимава с хирургичното лечение на заболяванията, както на централната, така и на периферната нервна система. Разбира се, срещаме се и с други специалности, с които работим в колаборация. Например – с ортопедите, които много често третират нервите, които са в периферната нервна система. Така или иначе неврохирургията като специалност обхваща един много широк спектър както от заболявания, така и от райони. На практика ние трябва да имаме познания за всеки един район от тялото и за анатомията му.

Кои са заболяванията, свързани с мозъка, и в какво се изразява симптоматиката тук, след като е малко известен, но любопитен факт, че мозъкът всъщност не боли?

Така е, напълно прав сте, самият мозък не боли. По-скоро структурите, които са около него, придават сигналите за болка. Това ни позволява дори да правим операции при будни пациенти – т.нар. будни краниотомии, когато, например, трябва да се премахне туморен процес от зона, която е важна и активна. Понякога нямаме друг избор, освен да събудим болния по време на операция, за да сме сигурни, че не засягаме такава важна зона докато премахваме тумора. Това звучи малко като научна фантастика, но е факт, че се случва и имаме опит тук. Едно проучване, направено сред всички европейски държави, което засяга заболяванията и състоянията, свързани с нашата нервна система, установява, че малко над 30 {e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от европейците страдат от някакво заболяване или патологично състояние, свързано с мозъка. Разбира се тук се включва едно тежко главоболие, едно безсъние, което не може да бъде наречено точно заболяване, затова се казва патологично състояние. Но е факт, че една трета от хората имат подобни оплаквания. Фактически огромният проблем при тези заболявания е, че те са толкова многолики и разнообразни, че при тях не съществува универсално познание и разбиране. Ако приемам за аналогия, например, сърдечно-съдовата система, знаете, че дори да спрете човек на улицата, той ще може да каже няколко думи или за високо кръвно налягане, или за холестерол, което е чудесно, защото обществото е запознато. При мозъка обаче подобна подготовка и подобно запознаване е много по-трудно и всъщност това е един проблем, който води след себе си две предизвикателства. Едното е, че финансирането за проучвания и за изучаване на тези заболявания, отнесено към тяхната важност, е сравнително малко. Вторият проблем е, че в обществото отсъства отвореност към хора, които страдат от тези заболявания. Има една конотация на нещо страшно и неизлечимо, а в много случаи не е така. Затова трябва да се борим, ние като лекари и вие като медии, да се популяризират най-честите симптоми и най-честите проблеми.

В такъв случай, можем ли да говорим за някаква ранна симптоматика при заболяванията, свързани с мозъка, която да ни насочи към специалист по-рано, така че да има по-добри резултати от лечението?

Трудно е да се извлекат отделни симптоми. Един от най-честите е главоболието.

При аневризми ли?

Да, при аневризми то е необичайно силно. Но главоболието най-често говори, че има дразнене на вътречерепните структури. Разбира се, причините за това могат да бъдат множество. Най-разпространена е т.нар. мигрена, макар че това е по-скоро хронично главоболие. Но, безспорно един от най-алармиращите и чести симптоми при заболявания, свързани с главния мозък, е главоболието. Друг тежък симптом, който се появява при по-напреднали процеси, е гаденето. Повръщането обикновено се свързва със стомашни проблеми, но истината е, че може и да издава проблем, който е в нашата черепна кухина. И, разбира се, най-общо ще го кажа – някаква отпадна неврологична симптоматика, тоест – намалено движение в един или друг крайник, намалено движение в едната половина на лицето, затруднен говор, нарушено движение на очите или двойно виждане – всички те винаги трябва да предизвикат спешно търсене на компетентна лекарска помощ.

Тази неделя елитът на неврохирургията в Европа се събира в София, за да обучава млади специалисти. 30 водещи неврохирурзи от Европейската асоциация на неврохирургичните дружества идват в България. За първи път ли се случва това у нас?

Да, това се случва за първи път и аз съм особено щастлив, че успяхме да се преборим София да бъде домакин на това събитие. Всяка медицинска специалност има своето научно дружество – кардиологично, неврохирургично и т.н. Научните дружества са интелектуалната люлка на всяка една медицинска специалност – там, където се градят стандартите, там, където се обучават специалистите. Всички неврохирургични европейски дружества членуват в една структура – Европейската асоциация на неврохирургичните дружества. Членуването там дава възможност хората да се сравняват един с друг, да се борят за общи стандарти, да осигуряват по-добра грижа за своите пациенти. Тази организация провежда курсове, в които обучава млади неврохирурзи и фактически това е една среща между елита – водещите неврохирурзи – и младите неврохирурзи, които са бъдещето. Има нещо символично и бих казал дори красиво. Затова съм щастлив, че България е домакин. Основната тема, върху която ще се говори, са туморните заболявания на нервната система. Мисля, че и ние ще имаме какво да кажем. Ще бъдем във фокуса на европейската неврохирургия поне за няколко дни.

Момент освен за обучение, и за сверяване на часовниците?

Това е смисълът. Очевидно България много бързо успява да се справи с някои изоставания именно ползвайки добрия пример от Европа. Светът вече е малък, ставаме една напълно свързана общност. Можем винаги да търсим съвет, консултация и партньорство. Само преди няколко години не можеше да се мечтае за това.

Можем ли да кажем, че българската неврохирургия е на достойно ниво?

Можем. Помня какво беше едно време и какви усилия се изискваха от човек, който се опитва да излезе на Запад. Сега, младите неврохирурзи, които започват, вече имат възможност да се обучават във водещи клиники без абсолютно никакви затруднения. Ако преди години не можехме да имаме досег до литература и се чудехме как да си осигурим недостъпно скъпите учебници, в момента буквално в телефона на всеки един от нас има цяла библиотека и богатство от познания, което е напълно достъпно и свободно. Радвам се, че неврохирургията е част от този процес.

Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

Категорично. Постоянно се коментира, че напускат лекари. Аз бих казал, че това е много ясен сертификат за качеството на българския лекар. В технологично отношение смятам, че се извърши много. Особено в последните години догонваме някои липси, които може да се каже, че ни пречеха. Наивно би било да кажем, че всичко е наред, но честно казано не знам страна в света, която може да каже, че е решила всички проблеми в здравеопазването. Напротив, това си е една постоянна борба с предизвикателства, с разходи, със социални и обществени ситуации. Надявам се, че пътят, по който сме поели, е правилен и, макар и труден, ще го извървим достойно. Като цяло съм убеден, че ние днес лекуваме много по-добре, отколко преди 10 години. Това мога да го кажа със сигурност. Сигурен съм, че тази тенденция ще се запази и занапред.

Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451221

НЗОК предлага за 2016 г. с 10 млн. лв. по-малко за тези дейности

Преговорите за Националния рамков договор между Българския лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) вървят към приключване. Вече е ясно колко пари ще има през 2016 г. за здравеопазване – 3 милиарда 125 милиона 868 хиляди лева. БЛС предлага преразпределение и увеличение на разходите, като обяснява откъде ще дойдат тези пари.

За първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) Касата предлага 180 017 000 лв. при отчетени през 2015 г. 185 441 859 лв. БЛС предлага 200 475 550 лв., което означава увеличение с 20 млн. лв. За специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) са предвидени 201 542 000 лв. при платени 204 213 188 лв. за миналата година. БЛС предлага 220 550 635 лв., което е с 20 млн. лв. повече. За медико-диагностична дейност (МДД) Касата отпуска 70 441 000 лв. при отчетени 72 387 396 лв. за 2015 г. БЛС иска 91 281 505 лв., т.е. увеличение с 22 млн. лв. В болничната помощ (БМП) предлагат 1 343 322 000 лв. при отчетени м.г. 1 522 949 898 лв., а БЛС иска 1 543 512 804 лв. – с 200 млн. лв. повече.

Лекарският съюз смята, че има пари за исканото увеличение от 262 млн. лв. То може да дойде първо от резерва в бюджета на НЗОК за 2016 г., който е 316 млн. лв. Предвижда се с промяната на Закона за здравното осигуряване да постъпят 32 млн. лв. допълнително от здравните вноски. Третият източник са надсъбраните суми за здравно осигуряване в края на 2015 г. Тогава изтече срокът за възстановяване на прекъснати права с плащане на дължимите вноски за 3 години назад и хората побързаха да се възползват. Защото вече ще трябва да плащат вноските си за 5 години назад. От БЛС са изчислили, че след преразпределението на бюджета на Здравната каса в резерва й ще останат минимум 100 млн. лв.

Заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Петрова обясни защо е наложително увеличението на бюджета на НЗОК за доболничната помощ.

– Д-р Петрова, защо НЗОК предлага по-малко пари за доболничната помощ, отколкото са отчетени през миналата година?
– Предложеният от Здравната каса бюджет за извънболничната помощ показва, че я подценява, че не е направен анализ на реалните й потребности. Парите се разпределят според мен субективно. Бюджетът, който предлагат, е общо с 10 млн. лв. по-малък от този за първична медицинска помощ и за специализирана медицинска помощ през миналата година. Всички знаем, а изглежда, че само Надзорният съвет на Касата не знае, че когато пациентът отиде при общопрактикуващия лекар или при специалист в извънболничната помощ и трябва да му се направят лабораторни и образни изследвания, често пъти чува от колегите: “Съжалявам, елате през следващото тримесечие. Иначе трябва сами да си заплатите тези изследвания”.

Точно това е причината да искаме да се даде приоритет на извънболничната помощ. Не забравяйте, че през август миналата година 4,5 млн. лв. бяха взети от предвидените за медико-диагностична дейност. На всичкото отгоре колегите бяха глобявани след това, че са дали повече направления. Реално колегите не разполагаха с направления и не можеха да назначават изследвания. Резултатът от всичко това е, че през декември 2015 г. лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ бяха празни. Аз съм управител на такова лечебно заведение. Често ми се случва да идват при мен в ДКЦ пациенти с направление за преглед при специалист, след като вече им е извършен прегледът, и да искат да им върна потребителската такса и направлението, защото колегата няма възможност да им назначи необходимото изследване. Те щели да си търсят из града специалист, който не е свършил изследванията.

– Какво ще се случи, ако продължи това орязване на бюджета за извънболничната помощ?
– Извънболничната помощ е

основата на здравеопазването

Ако тук дейността е недофинансирана, ако се ограничава, това неизбежно води до изкривяване на системата и е предпоставка за лоши практики. Ще се случва това, за което всички сте чували: пациентът да влиза в болница само за да му се направи изследване, а същевременно ще му се отчете цяла клинична пътека. Разберете – никой от нас, лекарите, не иска да прави това. Но пациентът има проблем и в името на това да го диагностицираме навреме се случва и ненужната хоспитализация. Хайде да премахнем предпоставките да се случват тези лоши практики.

– Ще реши ли проблемите на извънболничната помощ увеличението на бюджета, което БЛС предлага?
– В голяма степен. Първо ще се повиши качеството на извънболничната помощ и тя ще стане много по-достъпна за пациентите. От своя страна това ще доведе до премахване на ненужното натоварване на скъпоструващата болнична помощ. Ще спрат свръххоспитализациите, които се случват в последните години.

Ако се увеличи броят на медико-диагностичните изследвания и на специализираните медицински дейности, навреме ще се откриват заболяванията на пациентите и навреме ще започнем да ги лекуваме.

– За какви конкретни стъпки говорите?
– За да постигнем качеството и да стимулираме приоритетите в здравеопазването, искаме да се увеличат цените на някои медицински дейности. Това са профилактичните прегледи, диспансерното наблюдение, майчиното и детското здравеопазване.

Увеличението с 1 лев до 1,50 лв.

на профилактичните прегледи не е драстично. За имунизацията и реимунизацията на децата искаме да се заплаща на личните лекари вместо 4,50 лв. – 5 лв. Така и лекарят ще има мотивация да прави имунизациите. Искаме също увеличението за преглед на бременна да стане от 7 на 8 лв. Само в профилактичните прегледи за хора над 18 г. искаме увеличение от 2 лв., защото в пакета има много дейности. Искаме да стимулираме джипитата не за големи практики с много пациенти, а за реално извършени дейности.

В този порядък от 1 – 2 лв. са и увеличенията, които сме поискали за дейностите на лекарите-специалисти. Трябва да се премахне парадоксът диспансерен преглед при специалист в доболничната помощ да струва 9,50 лв., а при общопрактикуващия лекар да е 11 лв.

Искаме увеличение и за медицинска експертиза – от 5,50 на 7,50 лв. Защо? В момента лечебните заведения имат лекарски консултативни комисии (ЛКК), но голяма част от тях не работят по Здравна каса. Защото специалистът получава от Касата за експертния си преглед от 70 стотинки до 1 лев. Ако не мотивираме специалистите от ЛКК да сключват договори със Здравната каса, ще изпаднем в другата ситуация – пациентът ще има право на безплатна експертиза, но няма да намери къде да отиде.

Мара КАЛЧЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/43947