България се включва в Европейски консорциум на националните хъбове за лечение на рак. Разчита се на неправителствените организации да създадат мрежа и да поемат инициативата да привлекат заинтересованите в раковата грижа страни.

Работата върху националните ракови планове трябва да се осъществява с организациите на цяла Европа. Амбицията на екипа на Съвместната онкологична национална мрежа е да бъдат направени няколко истински европейски скринингови програми, да бъде създаден поне един всеобхватен раков център по всички изисквания на Европа, както и разписани „маршрути“ на онкологичните пациенти, по които да се движат, което липсва в българската онкология и води до там, че българските онкопациенти избират лечение в чужбина.

Пред БНР доцент д-р Ася Консулова подчерта, че за това се работи от много години, „защото българският пациент заслужава да бъде лекуван в раков център и специализиран раков център, които в света се създават като ракови центрове и всеобхватни ракови центрове – като две различни нива на качество на грижата“.

„Създаването на ракови центрове, на раков регистър, продължаващото медицинско обучение, което да е сертифицирано по правилата и за българските лекари, е нещо, което трябва да се случи“, заяви тя.

Ръст и промяна в травматизма при децата 

„Бройката на преминаващи и хоспитализирани през Спешното детско отделение в Пирогов е доста динамична, тъй като наблюдаваме ръст на броя на децата, които преглеждаме. Може би това се дължи на разрастването на града, на двигателния режим и склонността на децата към счупвания, но определено има ръст последните години. Средно на седмица през спешния кабинет на детската ортопедия и травматология преминават около 730 деца, което на годишна база е около 39 хиляди деца, съобщи за БНР д-р Явор Пукалски, завеждащ отделение по Детска травматология и ортопедия на болница „Пирогов“.

„През лятото броят на пострадалите е повече, през зимата е по-малък, но пък там травмите са по-тежки. Има ръст и на хоспитализираните деца – за последната година около 1500 деца са настанени за лечение. Докато за предишния едногодишен период те са били около 1250 деца, тоест има ръст от 20{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}.

Най-честите причини за хоспитализация през летния сезон са пътно-транспортните произшествия, деца паднали от скутери, от мотопеди, от тротинетки. Това е едни голям проблем, за който трябва много да се информира обществото, защото отчитаме травми, които преди са били голяма рядкост, а сега ги наблюдаваме ежеседмично, дори ежедневно. Това са травми на долен крайник, с висока енергия на травма, с усложнения на костите и на меките тъкани на крака с една влошена прогноза, каза още д-р Явор Пукалски.

Най-лошият сценарий след падане от тротинетка е ампутация на крайник, уточни още д-р Пукалски. Най-честите фрактури при децата, независимо от сезона, освен на крайник, са тези на предмишницата или в долния й край около нивото на китката. При децата по-рядко има изкълчвания, по-чести са счупванията. Но пък за сметка на това фрактурите са по-благоприятни и по-леки, и определено по-бързо зарастващи.

„Златният стандарт за лечение на повечето от счупванията по целия свят е гипсът, но вече има и много нови, по-удобни и по-леки, и по-комфортни ортези, които чрез нагряване с ултравиолтетови лъчи втвърдяват, оформяйки се по крайника на пациента. Но те са подходящи за по-леките счупвания. Тежките изискват гипсиране.

До пубертета травмите са 50 {e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} на 50{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} за момчета и момичета, след пубертета нарастват травмите при момчетата. Но се наблюдава промяна в травматизма при децата – дали заради двигателния режим, начинът на хранене, акселерацията или по-модерната диагностика, допълни ортопедът.

Колко пострадали може да поеме Пирогов при голям инцидент

„Пирогов като голяма спешна болница по правило ние винаги пазим около 20 – 30 {e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от легла, които стоят винаги в готовност да поемат голям брой пострадали лица. Практиката ни е направила достатъчни гъвкави, така че да можем да реагираме в извънредни ситуации. Имаме ясно разписани протоколи и стандарти как се случват нещата, за да се поемат адекватно пострадали голям брой пациенти.

Това важи и за децата, но за щастие голям процент от травмите при децата не са животозастрашаващи. При падане от балкон, травми комбинирани със съдови увреди, травми на тазовия пръстен, при които има съществен риск от кървене, тогава времето е решаващо.

Времевата рамка, при която се опитваме да се впишем при всякакви случаи, съдови, ампутации, луксации, тазови увреди, е 6 часа – от момента на травмата до момента на обработка на пациента по съответните медицински стандарти, спазвайки необходимите протоколи. За целта ние всички сме въвлечени непрестанно в различни програми за обучението на кадри в доболничната, болничната и спешната помощ. За да сме подготвени винаги как е удачно да се процедира и да имаме добра комуникация помежду си, защото комуникацията е решаваща между различните специалисти.

В шокова зала в „Пирогов“ стандартно 4 деца могат да бъдат обработвани едновременно, като в извънредни ситуации може да се разширят екипите, както поясних, каза още за БНР д-р Пукалски.

По думите му пострадали деца се насочват към „Пирогов“ в почти 100 {e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от случаите, защото работата с деца има своите специфики, а болницата е изградила съответните структури, които да поемат децата. В останалите болници, дори да имат Спешни отделения, нямат пълния набор от клинични специалности – травматология, хирургия, анестезиология, реанимация, което е ключов момент, затова и от другите болници насочват пострадали деца с политравма към „Пирогов“.

Доказано е, че ако едно дете с политравма бъде лекувано в специализирано педиатрично травма звено, в сравнение със стандартно травма звено дори в модерни болници с набор от специалисти, рискът от летален изход е 20{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} по-малък. Само заради това, че има рутина на работата с деца. Пирогов има структурите да поеме детската патология, много от другите болници нямат.

Нямаме липси в ортопедията в лечението на деца, НЗОК покрива спешността при деца напълно. Като с НЗОК работим все по-добре по отношение на заплащане на медицинските консумативи, поясни още д-р Пукалски.

Какво е важно за Националната детска болница

По горещата тема за Национална детска болница д-р Явор Пукалски заяви, че има няколко притеснения по въпроса:

„Изграждането на Детска болница е изключително комплексен въпрос. Необходимо е да се съберат експерти от българската здравна система със специалисти в изграждането на детски болници с чужд опит, да се включат инженерни и транспортни специалисти, водещи фирми по медицинско оборудване, като се провежда едно изключително внимателно планиране, като се има предвид, че средствата винаги може да се окажат повече от наличните, тоест трябва да има заложен финансов буфер.

Но финансовата страна на изграждането на сградата и оборудването е едната страна на монетата. Другата страна е кадровото обезпечаване – ако се преместят кадрите от съществуващите педиатрични звена, какво става с тях, това какво ще означава? Нови кадри трябва да дойдат отнякъде – тогава отсега трябва да се мисли в посока обучение на кадри, които да влязат в тази болница или да заместят тези, които ще напуснат.

А когато заработи тази болница, как ще се финансира – никой не казва по тази тема? Всеки родител иска помощта за детето му да бъде безплатна. Защото за много от семействата импланти и консумативи са скъпи… изтъкна д-р Явор Пукалски.

Той обобщи, че за такъв мащабен проект като Националната детска болница е необходим Експертен съвет освен от медицински специалисти, но и от икономисти, строители, мениджъри, необходимо е ноу – хау и дългосрочни усилия по поетите ангажименти.

болница Пирогов

Д-р Явор Пукалски завършва МУ – София през 2011 г. От 2012 г. е част от екипа на Отделението по детска ортопедия и травматология  на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а от 2015 г. е асистент към същото отделение. През 2019 г. придобива образователна и научна степен „Доктор“ след защита на дисертационен труд на тема „Лечение на острата фрактура – луксация на Монтеджия в детска възраст“.

Професионалните му интереси включват фрактури и травми на опорно-двигателния апарат при деца, лакътни увреди, политравматични пациенти, гръбначни изкривявания, ходилни проблеми при деца и подрастващи, ултразвукова диагностика на тазобедрената става при новородени.

Д-р Пукалски провежда лекции на студенти и спешни медици, както и взима участие в редица български и чуждестранни форуми. Има преминати редица курсове и специализации в страната и чужбина – Швейцария, Великобритания, Турция и др. Сред професионалните му постижения се откроява и наградата на Българския лекарски съюз (БЛС) – Млад лекар на годината – 2019 г. 

Д-р Явор Пукалски е заместник-председател на „Секция по детска ортопедия и травматология“ към Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА), както и национален преподавател и секретар по образователна дейност към AO Trauma –  България. 

Примерът на моите учители ме вдъхнови да подхождам с внимание, емпатия и уважение към болните, казва още той

Д-р Мустафа Ходжов завършва медицина в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна през 2019 г. с отличие.

Професионалния си път започва като доброволец от 2018 до 2019 г. към Клиника по гастроентерология и хепатология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

Работил е като лекар-ординатор към Клиника по инфекциозни болести на УМБАЛ „Софиямед“ и Клиниката по кардиология на НКБ.От април 2021 г. до март 2024г. работи като лекар в Спешно отделение на УМБАЛ „Софиямед“.По време на пандемията е част от екипа на COVID отделението в лечебното заведение и консултира пациенти към COVID кабинета на ДКЦ „Софиямед“.От м. март 2024 г. е част от екипа на Отделение по инвазивна гастроентерология към Клиника по вътрешни болести и хепатогастроентерология на УМБАЛ „Софиямед“.

Професионалните му интереси са насочени в областта на диагностика и лечение на заболяванията на храносмилателната и хепато-билиарната системи, ултразвукова диагностика, манипулации под ултразвуков контрол, диагностична и терапевтична горна и долна ендоскопия.

Д-р Ходжов, как решихте, че искате да се посветите на медицината? Кое предопредели този Ваш избор? Изиграха ли роля семейството, училището, приятелката среда?

Изборът ми да се насоча към медицината беше мотивиран от възхищението ми към огромното количество знания и умения, които тази професия изисква и предоставя. Още от ранна възраст бях впечатлен от обширните познания на лекарите и тяхната способност да разбират сложността на човешкото тяло, да поставят точни диагнози и да прилагат ефективни лечения.

Семейството ми винаги е подкрепяло моето любопитство и стремеж към знания, били са неотменно до мен във всеки момент на този труден път.

Прекрасните учители, които съм имал, приятелите ми и общуването с хора, които споделяха моите интереси и работеха в сферата на медицината, бяха важен фактор за избора ми. Всички те по някакъв начин допринесоха да взема това решение.

Възпитаник сте на МУ – Варна. Кои са Вашите преподаватели на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

По време на следването ми в Медицински университет – Варна имах късмета и честта да се уча от прекрасни лекари и учители. Няма да изброявам имена, защото съм благодарен на всеки един от тях, а и списъкът ще стане прекалено дълъг.

Всички те ми помогнаха да тръгна по своя път към желанието да бъда компетентен и етичен лекар. Особено много дължа на моите преподаватели от Катедрата по вътрешни болести, най-вече от Клиниката по гастроентерология, защото именно те събудиха моя интерес към специалността. Техният пример за всеотдайност ме вдъхнови да подхождам с внимание, емпатия и уважение към всеки пациент. Дадоха ми възможност да се науча да подхождам критично и да формирам у себе си клинично мислене.

В края на следването си сте работил като доброволец, почти веднага след дипломирането си сте практикувал в спешно отделение и в COVID отделение. С какво ще запомните тези първи години, особено времето на пандемията?

Първите години от кариерата ми, особено времето на пандемията, оставиха траен отпечатък върху мен. Практиката в спешното отделение беше интензивна и динамична, предлагаше уникален опит за бързо вземане на решение и справяне в критични ситуации.

Влизането в COVID отделението беше едновременно предизвикателно и вдъхновяващо. В тази непозната обстановка, в условията на бързо развиваща се криза, видях как медицината може да мобилизира знания и ресурси в екстремни условия.

Запомних тези години с усещането за значимост на работата ни – от осигуряване на грижа за пациенти в критично състояние до прилагане на нови протоколи и лечения в условия на несигурност. Това ме научи да устоявам на трудностите, да бъда адаптивен. Другият урок, който научих тогава е колко важно е сътрудничеството, колко необходима е човешката връзка в грижата за пациентите, особено когато обстановката е сложна и времето за решение – малко.

Как взехте решение да обърнете поглед към инвазивната гастроентерология?

Насочих се към инвазивната гастроентерология, защото съм дълбоко мотивиран от възможността да направя реална разлика в живота на пациентите чрез диагностика и лечение на сложни стомашно-чревни заболявания. Инвазивните процедури ми предоставят възможността да комбинирам аналитични умения с практически интервенции, които водят до конкретни, осезаеми резултати. Много голям фактор също бяха технологичните иновации и предизвикателствата, които тази област предлага, както и удовлетворението да видя бързо подобрение в състоянието на пациентите след интервенция.

Кога разбрахте, че изборът Ви е правилен? Кои бяха за вас първите знаци, че сте на мястото си и искате да се развивате професионално точно в тази посока? Кои теми и проблеми в тази област се предмет на особено интерес за Вас, как виждате перспективата за себе си като млад специалист?

Интересуват ме теми като диагностика и различните методи за лечение на ранен рак на стомах и дебело черво, терапия на хроничните възпалителни чревни заболявания като болест на Крон и улцерозен колит. Бих искал да се науча на различни високоспециализирани ендоскопски техники като ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ), едноскопска субмукозна дисекция, манипулации под ултразвуков контрол. Щастливец съм, че работя в Клиника, в която тези процедури се извършват ежедневно.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, филми, музика, дестинации за пътешествия, хоби?

Свободното се време обичам да прекарвам с приятели, което ми помага да се отпусна и заредя с положителна енергия. Другото нещо, с което обичам да се разтоварвам е рисуването.

Кое е любимото Ви време от денонощието – онези часове, в които обичате да оставате сам със себе си, да размишлявате, да мечтаете?

Любимото ми време от денонощието са късните вечерни часове, когато мога да се отделя от външния свят и да се насладя на моментите на спокойствие и размисъл, да обърна поглед към себе си.

Кои етични принципи се стремите да спазвате винаги и на всяка цена в общуването си с пациенти и колеги?

Опитвам се винаги да съм честен и откровен и да се отнасям с уважение както към колегите, така и към пациентите.

Какво бихте искали да пожелаете на екипа, с който работите и на учителите си, които са до Вас сега, когато правите първите си стъпки в специализацията?

Бих им пожелал да са здрави и все така търпеливи. Благодарен съм, че попаднах в такъв екип с много добри в своята област специалисти, които са винаги отворени да ни помогнат и научат на истинска медицина.

Профилактиката е ценен инструмент за превенция на рака на кожата и може да помогне за спасяването на човешки живот.

180 души се прегледаха безплатно при един от водещите специалисти по кожни тумори у нас – доц. д-р Ива Гаврилова и получиха компетентна грижа и съвети как да пазят кожата си здрава. Онкохирургът организира кампания за безплатни профилактични прегледи за трета поредна година през май, във връзка със Световния месец за повишаване осведомеността за меланом.

„Това е инициатива, която провеждам ежегодно, защото вярвам, че тя обслужва важна потребност за здравето“, каза доц. Гаврилова и подчерта, че ракът на кожата може да бъде смъртоносен, но той е напълно лечим, когато се открие рано. „Затова искам да насоча вниманието на хората към превенцията, да наблюдават кожата си за съмнителни промени и да се обръщат към специалист навреме“.

По данни на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV), меланомът – най-опасната форма на рак на кожата – има петгодишна преживяемост от 95{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, когато е открит и лекуван, преди да се разпространи в лимфните възли. Обратно, петгодишната преживяемост при меланоми с близки и далечни метастази, е съответно 64{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} и 23{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}. В България се регистрират над 600 нови случая годишно, но се наблюдава тенденция към „подмладяване“ на заболяването.

Затова тази година фокус на кампанията бяха хора с потенциално опасни образувания и изменени бенки, както и застрашени групи, при които има по-висок риск от развитие на кожни тумори, в т.ч. кръвни родственици на пациенти с меланом, бременни или наскоро родили жени, хора с голям брой бенки по тялото, любители на солариумите или с множество изгаряния на кожата в ранна възраст.

„Наблюденията ми с всяка изминала година показват, че хората са все по-информирани за кожните тумори и се отнасят по-отговорно към слънцезащитата и другите средства за превенция. В същото време голяма част от тези, които се записаха за безплатен преглед, споделиха, че никога преди това лекар не е проверявал кожата им за признаци на кожен рак“, каза доц. Гаврилова.

В рамките на кампанията са установени 9 кожни карцинома и 6 начални форми на меланом. Ранното диагностициране им дава шанс своевременно да започнат терапия и да се излекуват напълно. На петима души е препоръчано превантивно отстраняване на потенциално опасни образувания.

„Профилактиката е важна, защото много от тези лезии може би не биха били открити и лекувани навреме“, подчерта доц. Гаврилова и призова хората поне веднъж в живота си да се прегледат при специалист, който да огледа внимателно цялата кожна повърхност и да посочи имат ли опасни образувания, трябва ли да се проследяват и колко често да го правят.

Няма значение цената на лекарството, таксата за обработката на рецепти трябва да е фиксирана, защото това е такса за услуга.

Това каза пред БНР членът на Надзорния съвет на НЗОК д-р Николай Болтаджиев по повод протестите на фармацевтите срещу предложените от МЗ изменения за заплащане на рецептите.

Според него обаче цялата система е сбъркана. „Трябва да има такса за всеки един медикамент, а не за рецепта – тогава ще е справедливо. Дали терапията ще бъде изписана на пет или на една рецепта, когато таксата е на медикамент, заплащането ще е напълно справедливо. Съгласен съм, че фармацевтите влагат много пари, които трябва да им се възвърнат и да имат поне малка добавена стойност, за да се извършва услугата“, коментира д-р Болтаджиев.

Той разказа, че така е във Франция, докато в Англия таксата се заплаща от самия пациент.

„Публичните средства на Касата, ако не стигат да се заплати услугата, да се мисли за някакъв друг начин. Вярно, че доплащаме по-голям процент в България, но това е защото публичните средства са по-малко. Ако се мисли нещо, то трябва да се мисли за увеличение на публичните средства, а не за рестрикции върху аптеките, защото наистина може да се получи това, което предвиждат фармацевтите, от което ще страдат най-много пациентите“, каза членът на Надзорния съвет.

Д-р Болтаджиев заяви, че щом фармацевтите протестират, значи наистина има голям проблем. „Услугата трябва е справедливо заплатена, за да съществува“, категоричен беше той.

Според фармацевта Константин Попов, член на Регионалната фармацевтична колегия в Ямбол, с промените в Наредба 4 рецептата става много дълга с много на брой лекарства в нея. „Всяко лекарство ще трябва да се верифицира. Таксата за обработка ще бъде намалена до 1 рецепта. Ако средно сме изпълнили 3 рецепти на 1 човек с безплатни лекарства и сме получили 15 лв. – в този си вариант на Наредба 4 всички лекарства ще са на едно място и ще получим само 5 лв. Ако нямаме цялата терапия, с измененията на Наредбата няма яснота какво се случва и кой ще вземе тази такса“, каза той пред БНР.