101 006 души са починали през 2023 г., от които 52 360 мъже и 48 646 жени, показват данните на НСИ. Починалите в градовете са 65 195, а в селата – 35 811 души.

В почти всички възрастови групи починалите мъже са повече от починалите жени, като изключение се наблюдава единствено в групите 80-84 години (6 763 мъже, 8 970 жени) и 85+ (8 628 мъже, 16 988 жени).

Като водеща причина за смъртност и през 2023 г. са определени болестите на органите на кръвообращението – 61 698 души, следвани от новообразуванията – 16 683.

257.4 на 100 000 са смъртните случаи от злокачествени новообразувания през миналата година. Водещи са злокачествено новообразувание на трахеята, бронхите и белия дроб, от което са починали 74.9 мъже и 24.7 жени на 100 000 души и злокачествено новообразувание на дебелото черво, ректума и ануса 39.0 на 100 000.

Ракът на млечната жлеза е бил фатален за 34.5 жени на 100 000 и 0.8 мъже; на шийката на матката за 9.5 на 100 000 жени, злокачествено новообразувание на тялото на матката за 10.7 жени, а злокачествено новообразувание на яйчника за 10.6 жени.

При мъжете 31.3 на 100 000 са починали от злокачествено новообразувание на простатата, а 15.2 на 100 000 – от рак на пикочния мехур.

При болестите на органите на кръвообращението водещи са други болести на сърцето, фатални за 317.9 на 100 000 души и мозъчно-съдовите болести – 278.0 на 100 000. Мозъкът е бил поразен при 258.4 на 100 000 мъже и 296.2 на 100 000 жени, докато при сърдечносъдовите заболявания почни няма разлика в броя по пола на починалите.

По области най-висока е смъртността във Видин, където починалите са 2 338.7 на 100 000 души, Габрово – 2 187.4 на 100 000 души, Кюстендил – 2 088.0 на 100 000, Перник – 2 021.7 на 100 000 и Ловеч – 2 017.0 на 100 000.

Починалите от COVID са по-малко от 1{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от общия брой на починалите през 2023 г., което е рязък спад в сравнение с 2022 г. (7,6{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}), 2021 г. (18,5{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}) и 2020 г. (6,9{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}).

Текущата 2024 година може да се превърне в най-горещата в историята на метеорологичните записи. От юни 2023 година насам всеки месец е бил най-горещият на планетата в сравнение със съответния месец през предходните години. Това се посочва в месечния бюлетин на програмата на Европейския съюз за наблюдение и мониторинг на Земята „Коперник“.

Май т.г. е бил най-топлият пети месец от 1940 г. насам. Температурните рекорди потвърждават колко важна е темата за изменението на климата, защото отражението му е върху всичко живо на Земята.

Въздействието на екстремните горещини се усеща все повече, включително в Европа, която се затопля два пъти повече от средното за света. Това неминуемо се отразява и на хората. Тялото ни се бори да регулира температурата в резултат на продължително излагане на високи температури и други фактори и това е проблем. Състоянието, в което изпадаме се нарича топлинен стрес.

От 15 години съществува универсален термален климатичен индекс. Той е изобретен за здрав човек и измерва топлинния стрес според топлоусещането, обясни пред БНР-Радио София Зорница Спасова от „Климатека“.

Тя уточни, че за нашите географски ширини за горещо време говорим, когато температурата достигне или надмине 32 градуса.

Жълт код се обявява при 34-38 градуса.

В жегите най-уязвими са възрастни хора, малки деца, хронично болни, бременни и други.

Според последни проучвания цветът на дрехите не е от такова значение, каквото се смяташе, но е важно те да са свободни около тялото и да са от естествени материи.

Вече има разработени материи, които могат да намалят топлоусещането с 3 градуса.

Зорница Спасова изреди три заболявания, свързани с прегряването: леките мускулни крампи, топлинното изтощение, свързано със загуба на вода и сол, и най-тежкото – топлинния удар.

Тя препоръча престоят в „нормална“, гореща среда да се редува с период на охлаждане. Поне 3 часа дневно да бъдем в климатизирани помещения.

Трябва особено да внимаваме при топлинните вълни – когато има 3 и повече дни с високи температури.

В такива периоди е добре да ограничим кафето, алкохолът да се спре, да се пият подсолени течности.
Най-горещо става не в 12, а към 14 часа. Избягвайте излизането точно по това време

Кризата с недостига на медицински сестри и липсата на мерки за привличане на нови кадри ще бъдат обсъдени на национална среща, организирана от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Около 22 000 са медицинските сестри у нас, нужни са още 30 000, за да се осигури качествена грижа за пациентите. Това показват данни на професионалната им организация, публикувани през май тази година. Всяка трета от работещите сестри е над 65-годишна възраст.

Необходимостта от незабавни мерки за задържането на специалистите по здравни грижи и привличане на желаещи да упражняват тези професии ще бъде поставена на вниманието на участниците в срещата.

Тя ще се състои в столичната университетска болница „Света Анна“, а главната медицинска сестра на заведението – Марияна Колева, ще сподели добри практики за условия на труд, заплащане и продължаващо обучение.

Преди година от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи изпратиха писмо до управляващите с призив да се създаде система за планиране и задържане на персонала, за кариерно развитие, устойчиво повишаване на заплащането спрямо придобитите знания и умения, както и да се въведе изискване за минимален брой специалисти по здравни грижи в лечебните заведения.