При множествен рак на гърдата не е задължително органът да се отстранява. Това показва мащабно проучване сред 700 пациенти, лекувани в ИСУЛ през последните 10 години, което беше представено на Конгреса за рак на гърдата в Берлин от д-р Славяна Ушева и д-р Йоана Милушева от УМБАЛ „Царица Йоана“-ИСУЛ. Те бяха единствените български представители, допуснати да презентират резултатите си на престижния форум, който обединява всички научни постижения в света в тази област, съобщиха от лечебното заведение.

Д-р Ушева и д-р Милушева представиха анализ, сравняващ резултатите при пациентки с множествен и унифокален (само на една локация) рак на гърдата, чиято млечна жлеза е била съхранена след операцията.

„Нашето проучване променя парадигмата за това заболяване. До скоро наличието на няколко образувания в гърдата автоматично означаваше премахване на гърдата. Вече имаме доказателства за съхранението на този, толкова важен за всяка жена орган. Разбира се в селектирани случаи. Това по никакъв начин не компрометира дългосрочните резултати при тези пациенти. Условието е да се постигне онкологична сигурност и приемлив естетичен резултат. Благодарение на мултидисциплинарния подход, който прилагаме в нашия център, резултатите ни са съвместими с водещи световни центрове“, обяснява д-р Ушева, която е една от малкото млади жени-лекари у нас, посветили се на хирургията на рака на гърдата.

Центърът за комплексно лечение на туморите на млечната жлеза има разработен  алгоритъм, следващ последните световни тенденции, при лечението на различните форми на рак на гърдата. В болшинството от случаите, туморът първо се третира с онкологична терапия и чак след като се е стопил или силно е намалил размерите си, се пристъпва към хирургично отстраняване на участъка, в който се е намирал. При пациентки, които се отговорили положително на лечението, това позволява да се съхрани гърдата, с минимален риск от рецидив. Все пак важно уточнение е, че предоперативната терапия не е подходяща за всеки и е въпрос за индивидуална преценка.

„Доказано е, че провеждането на предоперативно лечение намалява значително риска заболяването да се върне отново или да се разпространи. Това е абсолютно категорична статистика! За съжаление в България все още има центрове, в които първо режат, а след това лекуват. И тук искам да подчертая, че основна роля за това има хирургът. Обикновено първата среща на пациента в България е с хирурга. Ако д-р Ушева първо не водеше за консултация с мен или с д-р Атанасова (началник на Отделението по медицинска онкология) всяка жена, тези пациенти щяха да бъдат лишени от възможността да получат по-добри резултати“, убедена е д-р Милушева, която специализира онкология с фокус върху карцинома на гърдата, в Клиниката по медицинска онкология на ИСУЛ.

Резултатите, които са представили пред колегите си в Берлин д-р Ушева и д-р Милушева показват, че 85,1 {e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} е релативният дял на преживелите 5 години след лечение пациентки с множествен карцином и запазена гърда.

„Има пациентки, при които отстраняването на гърдата не само е излишно, но води и до тежки последици за тях, тъй като се сриват психически. Това е нещо, което само една жена може да разбере за друга жена“, обяснява д-р Милушева. Тя не крие, че за нея психическото състояние на жената е не по-малко важно от медицинското и затова посвещава часове наред, за да им вдъхне надежда. „Един мъж би казал – какво като ти окапе косата, нали пак ще порасне. За една жена обаче този факт не е толкова лесен за преглъщане. Още по-трудно е да свикнеш с факта, че ще ти отрежат гърдата“.

Освен с постигнатите резултати, медиците са впечатлили журито на престижния международен форум и с това че работят заедно, в мултидисциплинарен тандем. „Колегите бяха много приятно изненадани, че ние познаваме пациентите във всеки един аспект – както в хирургичното лечение, така и в системната терапия. В нашата област това е залог за успех“, категорична е д-р Ушева, която преди две години беше удостоена с приза „Ти си нашето бъдеще“ на традиционните награди на БЛС „Лекар на годината“.

Д-р Ушева и д-р Милушева работят в тандем вече 4 години като част от мултисциплинарния екип на Центъра за комплексно лечение на туморите на млечната жлеза под ръководството на проф. д-р Теофил Седлоев и д-р Марияна Атанасова. Неизменна част от него е и д-р Йордан Спирдонов – един от най-изявените специалисти по образна диагностика у нас.

ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) подготви първия по рода си в България публичен сравнителен правен анализ и оценка на въздействието във връзка с транспонирането на Директива 2014/24 за обществените поръчки по отношение на частните лечебни заведения в България и наказателната процедура на ЕК срещу България по този повод.

В Lege Artis се включва Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването и член на ЕКИП, за да сподели заключенията от анализа.

Повод за публичния сравнителен анализ, по думите на Шарков, са шумните политически битки на тема дали частните болници трябва да провеждат обществени поръчки, или не трябва, както и нерегламентираната наказателна процедура от страна на ЕК спрямо България.

Сравнителният анализ сочи, че в Германия, Австрия и Холандия – страни за пример в икономическо и правно отношение – частните лечебни заведения не провеждат обществени поръчки, заявява Шарков.

На отправеното запитване от страна на ЕКИП, относно аргументацията на идеята частните болници да бъдат вкарани в обхвата на Директивата, ЕК не дава задоволителен отговор, изтъква Шарков и допълва, че България, от своя страна, има аргументи да се бори за изключването на частните заведения от тази директива.

Болниците от частен характер не получават държавно финансиране по смисъла на това, което съдът на ЕС определя. Държавно финансиране, по принципите на европейското право, е такова, при което финансови средства се присъждат без конкретна насрещна престация. Частните болници обаче получават финансиране на базата на извършена вече дейност, подчертава Шарков и допълва, че няма как това да са публично-правни организации, при положение че сами понасят риска от фалит.

По думите на анализатора правното решение частните болници да бъдат обект на Закона за обществените поръчки, би било нонсенс, който разрушава смисъла на частната собственост в България.

Разговорът се пренася в полето на проектите в здравеопазването, предвидени от Плана за възстановяване и устойчивост. Министерството на здравеопазването би трябвало да извърши инвестиции в следните направления – модернизиране на болничните заведения, осъвременяване на психиатричната помощ, обособяване на центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания, спешна медицинска помощ по въздух, създаване на национална цифрова платформа за медицинска диагностика и развитие на амбулаторните грижи. По пет от шестте планирани инвестиции няма извършени разходи до момента. Единствено около 31 млн. лв са разходвани за авансови плащания за хеликоптери и наземно оборудване.

Изпълнението на политиките, заложени в плана, по думите на Шарков, се бави драстично поради непостоянния характер на политическия живот в България. Следващият министър на здравеопазването ще има нелеката задача да придвижи голяма част от тези проекти към тяхното реализиране, заявява Шарков.

Най-голямата годишна конференция по въпросите на HIV и СПИН се провежда в Мюнхен, като събира над 10 000 участници и ще продължи до 26 юли. Това е първото провеждане на конференцията в Германия от 1993 година насам. Лекари, експерти в областта на общественото здраве и активисти от около 175 държави са поканени да се включат в 25-ата Международна конференция по СПИН, за да обсъдят борбата със заболяването.

Според данни на ООН, смъртните случаи, свързани със СПИН, са намалели със 69{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от пика си през 2004 г. и с 51{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от 2010 г. Въпреки това, всяка година умира по един човек, заразен с инфекцията.

В предаването Lege Artis проф. д-р Мария Николова, завеждащ отдела по Имунология към Националния център по заразни и паразитни болести, сподели своите наблюдения и коментари относно конференцията. Тя подчерта, че ежедневно следи събитието и отбеляза думите на президента на Международното научно дружество по СПИН, Сарън Люин. Той споменава, че има уникални успехи в тази област, като увеличаване на броя на трайно излекуваните пациенти и въвеждане на дългодействащи инжекционни терапии. Въпреки това, статистическите данни от последната година не са толкова оптимистични. Има нови проблеми, които възникват на фона на непрекъснато усъвършенстващото се лечение.

Според нея България се представя добре на европейската сцена благодарение на усилията на Здравното министерство и правителството. От самото начало страната има последователни програми за превенция и лечение на хората с HIV и СПИН. В момента продължава четвърта такава програма, която означава сериозно финансиране и фокус върху основните проблеми на превенцията, лечението и грижата за хората. Според данните на Европейския център за контрол на заболяванията, България е под средата за Европейския съюз и се движи около 0,4 – 0,48{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} за 2022 г.

Друг важен проблем според проф. Николова е стигматизирането на тези хора. Стигмата съществува не само в обществото, но и сред медицинските специалисти. По нейните думи миналата година, по инициатива на Европейското дружество по СПИН, е била проведена анонимна анкета сред здравни специалисти в България. Резултатите показват, че процентът на колеги и здравни работници, които имат липса на информация по проблема, е висок. „Някои специалисти се притесняват от контакта с тези пациенти. Затова основна задача в момента е увеличаването на осведомеността както сред медицинските специалисти, така и в широкото общество.“

„Все по-често хората с HIV ще имат нужда от комплексни здравни грижи, тъй като все повече пациенти с HIV живеят дълго“, казва тя и посочва, че най-важната стъпка е превенцията, като вниманието трябва да се фокусира върху рисковите групи и увеличаването на осведомеността.