Водещ медицински онколог е гост в този епизод на подкаста на БНР „В центъра на системата“ по темата как се съхранява и използва биологичен материал при онкозаболяване с цел бременност
„Онкофертилитетът е една непосрещната нужда за нашите пациенти, каза за БНР д-р Мила Петрова, медицински онколог, председател на Българската асоциация по медицинска онкология и началник на клиниката по Медицинска онкология в болница „Надежда“.
„Защото в световен и европейски мащаб е стандарт за всички пациенти, независимо от тяхната възраст, ако все още не са завършили репродуктивните си способности и имат желание за дете, при поставянето на диагнозата рак, включително и при хематологично заболяване, преди започването на лечебния процес, оперативен, с медикаменти или лъчетерапия, им се предлага консултация със специалист по репродуктивно здраве.
Онкофертилитетът е възможността за всички пациенти със злокачествени заболявания – онкологични и хематологични, които все още нямат деца, а имат желание, да могат да станат родители.
Има големи световни проучвания, които показват, че пациентки, при когато успешно приключи борбата им с рака след лечение и те искат да имат дете, шансовете им за спонтанна бременност намаляват с 40 {e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}. Този процент е голям. Той зависи и от възрастта на пациентката, от репродуктивните й резерви. Специалистите по репродуктивно здраве измерват тези репродуктивни способности на пациентката, за да се определи шансът на тази пациентка след съхранение на яйцеклетки да има бременност, поясни началникът на клиниката по Медицинска онкология в болница „Надежда“.
По думите на д-р Петрова у нас липсва достатъчно информация и познания сред всички специалисти в онкологията по темата, а от друга страна има и един много голям страх.
Той е свързан с хормоналната стимулация, която се прави по време на процесите, свързани със съхраняването на яйцеклетки. Голям процент от тези пациентки са с карцином на млечната жлеза, при която имаме хормонална експресия – тоест тези пациентки са чувствителни на хормонолечение. И в колегите, и в пациентките има страх, че по време на тази стимулация би могло да възникне проблем със заболяването.
Това не е така, защото вече има много доказателства от големи проучвания, които са публикувани вече повече от пет години, че тази стимулация, която се прави и в България, включително, е абсолютно безвредна. Тоест, тя не повишава риска от утежняване на онкологичното заболяване, изтъкна д-р Петрова.
Нещо повече – стимулацията и възможността да се извадят яйцеклетки е само 10 дни – което е кратък период. И когато се мисли в тази посока и с действа правилно и своевременно, тези 10 дена не са фатални за стартиране на лечението на пациентите.
„При една на хиляда жени в света може да появи рак на гърдата по време на бременност, като тогава е много важно в кой триместър на бременността е жената. В първи триместър не се прилага лекарствена терапия, от втори триместър може да се провежда химиотерапия, тя е безопасна както за майката, така и за плода, след третия месец можем да лекуваме тези пациентки, като целта е както да лекуваме самото заболяване, така и да се стигне до нормално раждане,
За съжаление това не се знае от много колеги, не се предлага на пациентките тази възможност, няма достатъчно информираност, а за национална политика не можем изобщо да говорим.
Затова ние от болницата и в рамките на Българската асоциация по медицинска онкология се опитваме да говорим повече и да направим такава Национална кампания и за мъжте, и за жените, които имат този проблем, да бъдат своевременно насочвани към специалисти по репродуктивно здраве, каза още онкологът.
Д-р Петрова отговори, че според световните препоръки няма онкологично заболяване, при което да не е възможно да се съхранят клетки с цел асистирана репродукция – от значение е възрастта на пациентите и тяхното желание за това. И още:
„При пациенти с рак на тестисите например, това е задължително – да се съхранят клетки, а процедурата отнема 10 минути. Периодът на съхраняване е безплатен за пациентите, той може да бъде от 5 до 10 години.
Има ли изключения кога да се извлекат клетките – винаги ли преди започване на терапията на основното заболяване – при хематологичните болести, каквато е например левкемията, се изисква светкавично започване на терапията. Тогава тези 10 дена са изключително критични. Тогава хематолозите и специалистите по репродуктивно здраве със започване на хематологичното лечение провеждат и процедурите по извличане и съхраняване на клетки.
Най-сигурният начин за бъдеща бременност и поколение след приключване на лечението е чрез извличане именно на яйцеклетки и сперматозоиди. Ние правим всичко това тук в болницата. То е безплатно, то се поема от Фонда за асистирана репродукция.
10 дневната стимулация за извличане на яйцеклетката се прави с медицински препарати, които са безплатни за пациентките под 34 годишна възраст. За останалите се заплаща от самите тях, но имаме и такива, които след тази възраст все още нямат деца, и те си покриват тези разходи.
„Кога се започва с процеса по асистирана репродукция – това зависи от локализацията на онкозаболяването, с какви лекарства се лекува пациентът, ако пациентът или пациентката са провеждали химиотерапия се изчаква една година.
При пациентите на хормонално лечение на 18 -ия месец от терапията се прави кратка пауза от няколко месеца и след това се пристъпва към инвитро процедурата, когато се роди бебето, пациентката има и няколко месеца за кърмене, така че до две години в случаите на хормонална терапия се допуска нейното спиране, след което тя се възобновява.
При мъжете с рак на тестисите или рак на дебелото черво, при които се прави химиотерапия, там се изчаква една календарна година, след което може да се действа.
При левкемия, зависи дали има трансплантация или няма, там хематолозите преценяват, но за химиотерапия стандарът е да се изчака една година и тогава се пристъпва към процесите на асистирана репродукция, посочи д-р Мила Петрова.
„Много важен въпрос – дали при 4 -ти терминален стадий на злокачествено заболяване трябва да се предлага запазване на биологичен материал – според стандартите всеки пациент, който желае да съхрани биологичен материал с цел поколение, това трябва да му бъде предложено.
Тук е много важен разговорът с пациента. При пациенти в 4- ти стадий това е още по-важно, защото това са пациенти, които не могат да бъдат излекувани, при тях се борим само за продължаване на живота, при тези пациенти трябва да бъде обяснено какви са рисковете от спиране на лечението, за да се извлече материал, а пък за да има бременност, лечението също трябва да бъде спряно, заради увреждащите плода лекарствени продукти. Това е за период до една година, което крие категоричен риск от това, ако към момента заболяването е „приспано“, да доведе до тласък на заболяването и крие опасност както за пациента, така и аз плода, ако вече има бременност.
Имало е случаи на пациент в 4 -ти стадий да поиска съхранение на биологичен материрал, проблемът не е в съхранението, а в това, че до този момент никой от тези пациенти не е достигал до възможността за бременност. Тези казуси се консултират със адвокат, винаги се взема информирано съгласие на пациента, описват му се всичи ползи и рискове от това негово решение и документът се предоставя на пациента, пази се и в архива на Центъра за асистирана репродукция към болницата, изпраща се и копие към ИАМН. Но пациенът е основният и решението е изцяло негово, изтъкна д-р Петрова.
Според онкологът всичко ново и модерно по отношение на онкофертилитетът се прилага в България, като най-честият въпрос по темата е от жените с карцином на гърдата и дали стимулацията е опасна за тяхното здраве.
Второто нещо, което ги плаши е времето – защото за съжаление, пътят на онкологичния пациент не е гладък, доста е лъкатушещ и „в тези остри ъгли“, в които се удрят пациентите, се губи време. А времето е от фактор в онкологичното лечение, спешно лечение няма, но трябва да бъде своевременно, затова казвам, че трябва да се мисли в тази посока и отвъд пациентите на нашата болница, а за всички пациенти с този проблем в страната, каза в заключение д-р Мила Петрова.
Д-р Мила Петрова завършва медицина в София през 2008 г., като в хода на следването си преминава обучение в Германия в клиника по хематология и онкология, откъде идва и интересът ѝ към специалността. От 2009 г. започва работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 г. стартира и специализация по Медицинска онкология. През 2016 г. придобива специалност „Медицинска онкология“, а през 2019 г. защитава и докторска дисертация. От 2021 г. оглавява клиниката по Медицинска онкология на „Надежда“, доказала се във времето като неразделна и много съществена част от структурата на болницата. От 2012 г. до 2019 г. е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 г. е председател на Българската асоциация по медицинска онкология и член на ESMO Membership Committee. През 2020 г. тя е една от петнадесетте избрани от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по медицинска онкология), където продължава своето професионално развитие. Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и международни конгреси и семинари и е автор на множество научни публикации в областта на медицинската онкология.
