В днешния свят, когато технологиите и медицината се развиват с бързи темпове, ставаме свидетели на невероятни открития и иновации, които променят начина, по който се борим с най-тежките заболявания. Една от най- значимите области на прогрес е прецизираната медицина, базирана на генетични изследвания.

Тези изследвания позволяват на лекарите да надникнат в самия геном на пациента и да разберат какви мутации причинява заболяването.

Ракът, например, е болест, която мъчи човечеството от хиляди години, но сега, благодарение на генетичните изследвания, имаме възможността да прилагаме индивидуализирано лечение, което е далеч по-ефективно. Тестове ни позволяват да анализираме огромен брой генетични варианти и да определим най-добрите терапевтични стратегии.

НЗОК да поеме генетичните изследвания на пациенти с онкологични заболявания

„Съвременната медицина извежда причината за раковата болест като болест на генома, посочи в „Нощен хоризонт“ д-р Теодор Замфиров.

„Което означава, че ние няма как да проведем правилно лечение на пациента, без да надникнем в неговия геном, а всъщност да видим кой от активните гени непрекъснато излъчва импулси, така че клетката непрекъснато да се дели, да се размножава, което в края на краищата представлява рака.

Новите технологии идват след проекта – „Човешки геном“, който завърши 2003 година и с който се прочетоха всички 3 милиарда букви на човешкия геном. Технологиите след това се развиват в посока разчитане на индивидуалния човешки геном и да се сравнява с този референтен, за да се види къде има мутации, или варианти в гена, които дават непрекъснати стимули на клетките да се делят.

Те придобиват различни по вид мутации, някои от клетъчните клонове приемат предимство пред останалите клетки, започва едно неконтролируемо делене, най-неприятното е във фазата на метастази, където има клетки от даден орган раково изроден в други нормални органи, където им се нарушава функцията, поясни още д-р Замфиров.

Д-р Замфиров разказа за новите методи и подходи, които променят медицината и как те могат да подобрят живота на милиони хора по света. Един разговор за това как науката и иновациите дават надежда и нови възможности за лечение.

„Генетичните изследвания за пациенти с онкологични заболявания са важни, за да може да се използват т.нар. прицелни терапии, които атакуват определен от теста активен ген и неговият продукт като протеин, така че като „ключ в ключалка“ да го затвори и да не му дава да разпространява импулсите си към клетъчното ядро, откъдето да се получава деленето и да се разрастват клетките.

В този случай е изключително важно да се види кой е този ген, или кои са вариантите, защото може да са и генни сливания в зависимост от вида тумор, които движат раковия процес.

Така че, да се определи кое лекарство, какъв вид химиотерапия да се приложи или лъчелечение е важно да имаме възможност за генетични тестове. Тези тестове са особено важни и при наследственост на онкологично заболяване.

Подобни генетични тестове са от полза и при оценка на риска от сърдечно-съдовите болести, например, каза още д-р Замфиров за БНР.

„Д-р Замфиров участва в нашите семинари на здравния форум МОСТ, защото преди него известният наш генетик проф. Иво Кременски също участва по темите за генетика, така на „мостчето“ попадна и д-р Замфиров, коментира за БНР Юлия Пискулийска, журналист, поет и писател, организатор на ежегодния здравен форум на фондация МОСТ. 

„Д-р Замфиров участва със сериозни теми в здравния форум, с полезна информация за хората и със важни препратки към здравните власти. Самият той работи с отношение към хората, с мисъл за развитие на науката, като всичко е подчинено на иновациите и на ползата за човека, сподели още Юлия Пискулийска.

Д-р Теодор Замфиров

Д-р Теодор Замфиров е завършил Техникум по Енергетика специалност Хладилна, Топлинна и Климатична техника в техникум Вилхем Пик, сега „Хенри Форд“. Завършва Медицински Университет София с отличен успех през 1995-та година. След завършването си практикува 12 месеца като лекар в спешна и неотложна помощ.

Избира бизнеса с лабораторна и аналитична техника. От 2001-ва година основава и ръководи една от водещите компании в България, но и на Балканите, занимаваща се с дистрибуция на клинична и научна апаратура и реактиви за болнична и доболнична помощ. Носители са на редица дистрибуторски награди от различни производители на съвременна високо иновативна техника. Интересите са му в областта на прецизираната онкология и таргетни терапии, генетична диагностика и др. 

Изданието обобщава труда на 600 специалисти от 68 страни от 135 научни дружества

Първото по рода си Световно ръководство „Международен консенсус по венозен тромбоемболизъм“ вече има български превод. Той е дело на фондацията за ортопедични изследвания на началникът на Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ проф. д-р Пламен Кинов. В състава й влиза и част от екипа му.

Изданието обобщава труда на близо 600 специалисти от цял свят, вкл. и от България, от 68 страни и техните научни дружества, общо 135 на брой, от различни медицински специалности: анестезиолози, кардиолози, хематолози, интернисти и ортопеди. Ръководството е съставено по инициатива на проф. Джават Паризи от световноизвестния ортопедичен институт „Ротман“ във Филаделфия, САЩ.

Международният консенсус по венозен тромбоемболизъм обобщава резултатите от най-новите проучвания и изследвания в световен мащаб. Венозният промбоемболизъм (ВТЕ) и белодробната емболия (БЕ) са едно от големите предизвикателства в съвременната медицина, пречка за постигане на оптимални резултати след хирургичното лечение. Последиците на това тежко усложнение са дългосрочни, а понякога и фатални.

Ръководството дава отговор на важни за ортопедичната практика въпроси, за които е проучена достоверна информация как лекарите да реагират, така че да се най-адекватни и да намалят до минимум честотата на усложненията. Сред тях са:

– Каква е ролята на възрастта при тромбообразуването?

– Дали по-тежката операция е свързана с по-голяма честота на тромбообразуване?

– Как да се процедура при пациент, който има клапно протезиране на сърцето?

– Как трябва да се процедира при пациент, който е на тромбоцитен агрегант (приема лекарства за разреждане на кръвта), но е приет по спешност за операция?

Честотата не венозна тромбоза преди 60 години, когато не е имало профилактика, е била много висока. Между 75-80{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от пациентите са имали дълбока венозна тромбоза след ортопедична операция и 8-10{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от тях са загивали от емболия. През 70-те години се откриват нискомолекулярните хепарини и започват да се прилагат, което намалява честотата на емболиите до 1{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}. Малко по-късно са открити и най-съвременните средства, които ортопедите използват и до днес.

Правилната профилактика на пациентите за дълбока венозна тромбоза е от ключово значение за успеха на ортопедичните операции. Тя е важна както за пациенти с известни рискови фактори като клапни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, аритмии, така и за хора, за които се смята, че са напълно здрави.

„Причината е, че понякога в основата на образуването на тромби може да бъде проблем с факторите на кръвосъсирване, за който болните не подозират, тъй като никой не си прави такива изследвания“, обяснява проф. д-р Кинов, който е ръководител и на Катедрата по ортопедия и травматология към МУ-София.

Той дава пример с Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където съществува стриктен протокол за профилактиране на тези пациенти – както по време на престоя им в лечебното заведение, така и след това докато се възстановяват в домашни условия. Това е причината в клиниката да няма нито един пациент с подобно усложнение.

Препоръките включват ранно раздвижване, още в деня на операцията. То намалява значително честотата на образуването на  тромби.

„Доказано е, че вертикализацията в деня на операцията намалява с 50{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} шанса за дълбока венозна тромбоза“, пояснява опитният ортопед. Към раздвижването се добавя подходяща антикоагулация, както и някои физикални мерки като охлаждане, използване на еластични чорапи,  които пациентите получават като препоръка за след престоя си в болницата.

„Схемата, която всеки пациент получава, е индивидуална, съобразена конкретно с неговите нужди. Най-важната част от нея е движението, тъй като при залежаване кръвта намалява подвижността си и започва да се съсирва, обяснява проф. Кинов и дава конкретен пример: „Поне 3-4 пъти на ден по 500-600 крачки и изкачване на поне един етаж стъпала по няколко пъти на ден„.

„С превода и разпространението на този монументален труд, който отне почти две години, ние целим на въоръжим българските колеги и изследователи с ценен инструмент за профилактика и лечение на дълбоката венозна тромбоза„, казва проф. Пламен Кинов.

Той уверява, че дигиталният вариант на ръководството ще бъде изпратен до всички клиники и отделения в страната, а участниците в предстоящите ортопедични форуми ще получат безплатно и хартиеното издание. Ценен принос за него, освен проф. д-р Кинов, под чийто надзор се е осъществило адаптирането, имат д-р Георги Луканов от Клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ, който го е превел, д-р Славейко Джамбазов, осъществил финалната редакция и техническият сътрудник Лора Петрова.

В ефира на предаването Lege Artis д-р Цветеслава Гълъбова обясни, че по статистика в топлите дни и месеци се наблюдава обостряне на психозите и отключване на нови психози. Докато депресиите не са толкова чести, маниите и обострянията на шизофренните психози са разпространени. „Науката все още няма обяснение защо това е така“, казва тя.

Според д-р Гълъбова има целогодишен ръст на психозите в резултат на употреба на наркотици. Тя отбелязва, че ситуацията е много сериозна, но държавата не предприема никакви мерки по въпроса. Употребата на райски газ също не получава необходимото внимание и решение. Сред причините за широката употреба на наркотици, тя посочва лесния достъп, липсата на контрол, некритичното отношение на някои възрастни, домашното възпитание, разпадането на българското семейство като институция, невротизмът на съвременния човек и неговото желание за постоянно удоволствие и забавление. Социалните мрежи според нея също играят голяма роля в желанието за постоянно преживяване.

Д-р Гълъбова също така посочва, че в България има много малко психиатри, като регистрираните са под 500, а работещите са още по-малко. Посочва, че в страната не са създадени специализирани държавни центрове за лечение на зависимости и те се лекуват в психиатричните клиники за психози. Тя откровено заявява, че в последните 30 години за психиатричната помощ в България не е направено нищо значимо. За този период е изградена само една държавна психиатрична болница в Пазараджик, а предстои да се изгради и тази в София.

„В Плана за въстановяване е залегнало това, бях част от екипа, който изготови Националната стратегия за психично здраве, бяхме заложили 500 млн. Първо, стратегията отлежава две години по чекмеджета, беше одобрена с намаляване на парите до 35 млн. Когато е изготвян този план, не е мислено, че държавата няма да участва, но държавата продължава да мисли да не участва“, посочва тя.