петък, юли 3, 2026
дом блог страница 211

Какви са симптомите на прегряване и обезводняване при децата и какво да правим, за да ги облекчим?

„Ако за възрастните жегите са непоносими, то за децата са и много опасни – малчуганите много по-лесно се обезводняват“. Предупреждението отправи проф. д-р Мария Спасова, началник на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив.

Телесната повърхност е много по-голяма, отколкото при възрастния човек. Затова при високи атмосферни температури детето по-бързо приема топлина, а съответно при измръзване – по-бързо я отдава. И колкото по-малко е детето, толкова повече важи правилото. Повръщанията и диарията са по-чести, което може да доведе до по-бързо обезводняване, отколкото при по-възрастните. Когато това се случи, не можем да сме сигурни, че ще успеем да компенсираме загубите само с течности през устата. При децата е добре по-бързо да се посети Спешно отделение и, ако е необходимо, да се направи венозно оводняване.

Сигурен симптом на обичайното обезводняване на първо място е жажда и сухи лигавици. При бебетата хлътват фонтанелата и очните ябълки, но това са вече късни симптоми, които не бива да се допускат. При прегряване без повръщане обичайно е достатъчно детето да се оводнява през устата. Най-важно правило в горещите дни е да се приемат течности, което е строго индивидуално за всеки човек. Има хора, които не пият често, но майките е редно да знаят, че при тегло до 10 кг на бебетата се дават до литър на 24 часа.

„В големите жеги дете, по-малко от година и половина – две, не трябва да се излага на слънце на плажа, където няма температурен комфорт“, подчертава проф. Спасова. За да се избегне прегряването, тя съветва тялото му да е покрито, а главата да е с шапка и на сянка. При излизане навън напомня на родителите да носят със себе си течности и мокри кърпички. „Топлината не се отнема от кожата, а от кръвоносните съдове. Мокрите кърпи се слагат под мишниците или върху магистралните кръвоносни съдове, а не на гърдите или на челото на детето”, допълва проф. Спасова.

За първа помощ срещу обезводняване се ползват специални разтвори и рехидратиращи прахчета със соли, тъй като се губи голямо количество не само вода, но и соли. При повръщане се изхвърлят солна киселина и натрий, което води до състояние на „хипотонична дехидратация” – загуба на повече соли, отколкото вода. При изпотяване се губи повече вода, отколкото соли, т.нар. „хипертоничната дехидратация”.

Когато едно дете е обезводнено от изпотяване или жега и получи топлинен удар, тогава състоянието му е тежко. В такива случаи бързата реакция е много важна – веднага трябва да се дадат течности и да се свали телесната температура. Но такова дете непременно трябва да бъде заведено в Спешно отделение. При хронични сърдечни и белодробни заболявания, големите жеги трябва да се избягват – препоръчително е излизане навън сутрин и вечер, когато температурите са по-ниски.

„Особено внимателни трябва да бъдат родителите към охлаждането с климатик – детето не трябва да се излага на голяма температурна разлика”, предупреди проф. Спасова. Физиологичната температура, на която се отглежда бебе, е 22-23 градуса. Също така, от изключителна важност за ограничаване на разпространението на бактерии и гъбички от климатици, е тяхното основно и периодично изчистване, както и профилактиката им.

В горещите летни дни известният педиатър препоръча да се спазва и правилна диета, която включва консумацията на повече течни храни. Ако детето повръща, нейният съвет е течности да се дават често и по малко, за да не се раздува стомахът и да се дразни допълнително. Важно е в рамките на около 6 часа да не бъде хранено и да приема чай и други течности за оводняване.

От Клиника по педиатрия към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив съобщават, че към момента няма постъпили деца по спешност заради големите жеги, но се приемат пациенти с инфекции, причинени от тях. В момента основно се приемат за преглед и лечение болни, които се връщат от почивка с висока температура, повръщане, диария и обезводняване.

Удължиха забраната за износ на инсулин с месец

Срокът за забрана за износ на инсулин и някои антибиотици се удължава до 19 септември. Заповедта на здравния министър Галя Кондева е продължение на въведеното от 1 ноември миналата година ограничение за износ на медикаменти, които се откриват трудно в аптечната мрежа. Заповедта е публикувана на сайта на Министерството на здравеопазването.

Нередовни доставки или отказ от складовете на едро да заредят аптека с антидиабетни лекарства и антибиотици под формата на суспензия, са причина за новата заповед, с която забраната за износ се удължава до 19 септември.

По данни, съдържащи се в заповедта, в повече от половината от областите у нас има забавяне в доставката на пет вида инсулин. При антибиотиците трудно се намират лекарства от групите на пеницилините и цефалоспорините.

И докато мярката се удължава месец за месец, в деловодството на парламента отлежава законопроект, чрез който ще се увеличи броят на лекарствата, забранени за износ. В него е заложен и нов механизъм, по който лекарство, заплащано от Здравната каса, ще попада в списъка на забранените за износ – това ще се случва, когато количествата от него паднат под 100 процента от нужните на населението за месец. В момента забраната обхваща медикаменти, при които количествата са под 65 процента.

Достъпът до лекари продължава да се влошава*

За поредна година достъпът както до лекари специалисти, така и до общопрактикуващи лекари се влошава в повечето области. Лесният достъп до специализирана помощ обикновено е свързан с по-високо качество на здравните услуги. В извънболничната помощ той съдейства за по-ранното установяване на различни здравни състояния и по-евтиното им лечение, а в болничната – до по-високо ниво на лечението. От тази гледна точка влошаването на достъпа до лекари на регионално ниво разкрива ниската ефективност на системата и е залог за бъдещи по-високи разходи.

За целите на „Регионални профили: показатели за развитие“ екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари специалисти към края на 2023 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на достъпа за всяка група в отделните области представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари с конкретната специалност, а общият индекс на достъпност – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Според индекса на ИПИ през 2023 г. достъпът до лекари-специалисти в Плевен остава най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център, докато областта не е сред най-големите по население. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари специалисти в Пловдив и Варна, а Русе също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително близка стойност на индекса. С най-труден достъп изпъкват Добрич, Ямбол и Кърджали.

Спрямо година по-рано достъпът до лекари специалисти се влошава във всички области, освен Плевен и Кюстендил. През 2023 г. най-бързо се влошава достъпът до специалисти в Перник и Ловеч, най-вероятно заради влиянието на близостта на Плевен и София.

В отделните специалности най-малки регионални различия в достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 233 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 32, а в редица области има по двама. Обратно – най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от 1850 кардиолози почти петстотин са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище извършват дейност едва 10. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. В този смисъл, индексът не показва непременно малък брой специалисти от дадена специалност на национално ниво, колкото голямо неравенство в достъпа на регионално.

Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни. От значение е и разпределението на болничните заведения, техният престиж и възможности за заплащане, както и редица други фактори – дали лекар специалист има възможност за самостоятелна практика, размера на пазара, конкуренцията и др. При много специалности се наблюдава влошаване в общия индекс на достъп през 2023 г., като най-видима е тази тенденция при лабораторните лекари, психиатрите и невролозите. Обратно, най-бързо се подобрява достъпът до офталмолози и експертите по вътрешни болести.

В някои области продължава тенденцията от последните години към подобрение на достъпа до общопрактикуващи лекари. Най-ясно този процес е видим в Шумен, Плевен, Видин, Кюстендил и Перник, като те са сред областите с поначало добър достъп до първична здравна грижа. Част от обяснението за подобрението на индикатора в някои области е и в демографските процеси и свиването на населението. Най-видима негативна промяна пък има в Търговище, където достъпът се е влошил с цели 174  души на един ОПЛ, както и в Кърджали и Силистра. Това е повод за притеснение, тъй като индикаторът се влошава в онези части на страната, където достъпът поначало е затруднен.

Налице са и значителни разлики между регионите, като Плевен отново е лидер с 1197 души на един общопрактикуващ лекар; най-слабо се представя Кърджали, където на един ОПЛ се падат малко под 3000 души. Прави впечатление също, че водещите икономически центрове – Варна, Пловдив, столицата – се концентрират в средата на разпределението, най-вероятно вследствие на големия брой на населението им.

Трябва да имаме предвид обаче, че данните за достъпа до лекари далеч не представят цялата картина за качеството на регионалните здравни системи. Много други фактори – от наличната апаратура в болниците до натоварването и квалификацията на отделните лекари определят колко добре ще се справят те с лечението на пациентите. Въпреки това влошаването в достъпа на лекари, както специалисти, така и общопрактикуващи неизбежно е знак за негативно развитие на здравната система.

*Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ)

Д-р Светлана Славова: Призванието е нещо, което се избира със сърцето

Д-р Светлана Славова е родена във Варна. Завършила е медицина в СУ „Климент Охридски“ 2013 год. Работи 1 година като ординатор в клиника по нефрология в УМБАЛ  Лозенец, след което започва специализация в УМБАЛ Александровска. В момента е част от екипа на Клиника по нефрология и трансплантация в същата болница.

Д-р Славова, как решихте да се посветите на лекарската професия? 

Медицината не беше пътят, по който първоначално исках да поема. За разлика обаче от математиката и историята, химията и биологията ми се отдаваха с лекота. Когато трябваше да избирам какво да уча, бях категорична. В семейството нямаше друг лекар и бяха доста учудени родителите ми, но не и сестра ми – тя дори веднъж подметна, че трябва да запиша медицина. Още в първия месец от следването си осъзнах, че съм взела правилното решение. Призванието е нещо, което се избира със сърцето.

Кои бяха най-добрите Ви учители по време на следването – онези, които изиграха най-голяма роля за формирането Ви като личност и лекар?

Имах възможността да се докосна до опита и знанията на прекрасни колеги. Един от най-любимите ми преподаватели ще остане асистентът ми по нефрология, вече доц. Димитрова – тя е моя пример за всеотдаен на работата си лекар, с голямо сърце и прекрасен колега, готов да ти помогне винаги когато имаш нужда. Никога няма да забравя отношението и вниманието, което тя отделяше на всеки един пациент.

Какво предопредели избора Ви да станете нефролог?

Смених доста желания – педиатрия, офталмология, пулмология. Смятам, че много неща предопределят избора за специалност – като започнем от ежедневието, което би могъл да имаш на работа, работната среда, с която се сблъскваш докато прекарваш време в отделението, пациентите и техните близки и удовлетворението, което те обзема, когато помогнеш на някого. Разбира се, любимият ми преподавател имаше голяма роля в избора ми. Смятам, че нефрологията е специалност, която още много ще се развива и има доста предизвикателства, особено по отношение на клиничната нефрология.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в общуването с Вашите пациенти?

То е съществена част от лекарската професия, която ако е твоето призвание в края на деня не се чувстваш, че си бил на работа. Разбира се винаги добре свършената работа си е повод за гордост.

Кои според Вас са най-сериозните пречки пред трансплантациите у нас и могат ли те да бъдат преодолени?

Демографската криза и застаряващото население с вече придружаващи заболявания са основната причина за малкия брой донори, подходящи за органна трансплантация и, за съжаление, трудно преодолим фактор. Част от усилията са насочени към обучения към екипите в съответните центрове.

В каква насока бихте искали да се развивате в научната – като изследовател, кои специфични теми и проблеми от областта на нефрологията и трансплантологията са най-интересни и предизвикателна за Вас?

Една от най-интересните за мен част от клиничната нефрология е свързана с терапията на хроничните гломерулни заболявания – достигането на ремисия на болестния процес понякога отнема дълго време и тогава е предизвикателство да можем да предотвратим развитието на хронична бъбречна недостатъчност. Не рядко се наблюдава и резистентност към терапията, налагаща промяна, която коства допълнително време. За съжаление не рядко са и случаите, в които пациентите, потърсили нефролог са вече в краен стадии на хронично бъбречно заболяване, което вече налага диализно лечение. Хроничните бъбречни заболявания могат да преминат години без симптоматика и профилактичните изследвания биха ни помогнали за ранното им откриване.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Свободното си време прекарвам със семейството си- обичам да пътуваме и да караме колело. В последно време ходим на вилата, където се радвам на тишина и спокойствие.

Кой е водещият етичен принцип, който се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства в отношенията си с колегите?

Най-важно е взаимното уважение – това е основата на една спокойна работна среда. Когато има напрежение в отношенията лекарите спират да ходят с желание на работа, неглижират се пациентите, които накрая страдат най-много. Неудовлетворението нараства и се затваря порочен кръг. Имам удоволствието да работя в момента с прекрасен екип, където тези проблеми не са на дневен ред.

Какво бихте искали да пожелаете на Вашите учители в нефрологията?

Да не спират да вдъхновяват младите колеги в професионалния им път и бих желала да им благодаря – без тях нямаше да бъда лекарят който съм в момента.

Проф. Кантарджиев: Ваксинираните срещу едра шарка са предпазени и от маймунска вариола

Вирусът оропуч, по-известен като вирусът на ленивеца, е открит още през 1955 г. Той е характерен за Латинска Америка и Карибите. Всички 16 случая в Европа са туристи, били в Куба. Той се предава от насекоми. Най-често това са дребни мухи и комари. Разпространители обаче са и птици, и дребни бозайници като ленивеца. Това каза пред Нова телевизия здравният консултант на Столичната община и бивш директор на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев.

По думите му този вирус причинява симптоми, подобни на тези на денгата. „Около 7 дни след ухапване от комара има много силна болка в мускулите, обездвижване и висока температура. Понякога има усложнения и в мозъците на хората. Щом не е направена ваксина, значи не е чак такава опасност за общественото здраве. Хората, които обичат да си почиват в Куба, трябва да го имат предвид и да ползват репеленти”, обясни здравният експерт.

Проф. Кантарджиев коментира и маймунската шарка, която СЗО обяви за извънредна заплаха за човешкото здраве в световен мащаб. „Вирусът преди години е бил със смъртност 0.1{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} – на 1000 души един умира. Сега смъртността е 5.1{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, което е притеснило СЗО”, подчерта той.

Сега отново вирусът засяга предимно хомосексуални мъже, но има заразени и деца, и възрастни с имунен дефицит. „Вирусът се предава при много близък контакт, при търкане кожа в кожа, използване на общи кърпи и чрез телесни течности – пот, урина, слюнка“, каза здравният консултант на Столичната община.

Проф. Кантарджиев обясни, че старата ваксина срещу вариола е била много ефективна, но само при бебетата. Тъй като е била жива ваксина, тя много трудно е била понасяна от възрастни. „Не е редно сега да се започва масова ваксинация с новата ваксина, но трябва да сме внимателни като държава“, каза той.

Обнародваха изискванията за кислородотерапия в домашни условия

Амбулаторната процедура, по която българските пациенти с дихателни проблеми ще имат достъп до кислородни апарати за домашно лечение, отпускани от НЗОК, е обнародвана днес в Държавен вестник в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Процедурата включва дейности и услуги от обхвата на медицинската специалност „Пневмология и фтизиатрия“, осъществявана в структура (като дейност) най-малко на второ ниво на компетентност съгласно разрешението за лечебна дейност на съответното лечебно заведение и по нея ще се извършва подготовката за осигуряване на оборудване за дома за дълготрайно домашно кислородолечение – кислороден концентратор, кислородна бутилка, консумативи, небулизатори, интерфейси. В процедурата са включени още контрол на заболяването за следващ период на наблюдение, продължаване на диагностиката и лечението в болнични условия при усложнения от лечението, влошаване на състоянието и рехабилитация.

С промяна в Наредба 9 са регламентирани и дейностите по здравни грижи, осъществявани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти за новородени, които ще могат да бъдат извършвани и от индивидуална или групова практика за здравни грижи чрез договор с амбулатория за първична медицинска помощ.

Целия текст на Наредбата може да видите тук.

Красимир Кънев: Всички имобилизации и изолации да стават под видеонаблюдение

Българският хелзинкски комитет и Глобалната инициатива в психиатрията изпратиха сигнал до главния прокурор, Министерството на здравеопазването, ИА „Медицински надзор“, парламентарната здравна комисия и администрацията на омбудсмана по повод трагичния случай с пожар от 6 август, по време на който почина пациент на Университетската клиника по психиатрия във Варна.

Това е пореден инцидент, в който пациент губи живота си в психиатрично заведение, в което е бил настанен да се лекува, припомниха от двете организации. Припомнят и случаите – през март 2019 г. трима пациенти изгоряха в психиатрия в Пловдив, през 2017 г. отново там загина пациент след масов побой, през май 2023 г. изгаря пациент в психиатричната болница в с. Церова кория, а през октомври 2023 г. при пожар почина пациент от Ловеч.

Проверките на прокуратурата не само в психиатричните институции, но и в другите институции, не са ефективни. Прокуратурата не е обучена да прави такива проверки. Тя не ги прави на редовна основа. Това не е ефективен механизъм да се осъществява надзор. Не можем да кажем, че поради това, че са били неадекватни тези проверки, е станало това в тази болница“, коментира пред БНР Красимир Кънев – основател и почетен председател на БХК.

Той напомни, че Законът за здравето дава възможност някои психично болни пациенти да бъдат имобилизирани и изолирани, като това може да става максимум до 6 часа. В наредба от 2005 г. е казано, че едната от формите на имобилизацията – връзването, не може да продължи повече от 2 часа, а изолирането – повече от 6 часа. По думите на Красимир Кънев проблемът е, че това на практика не се спазва, а обездвижването и изолациите продължава повече:

Навсякъде, където сме ходили, пациенти споделят, че са били връзвани не за 2 часа, а за по-дълго време. Затова се случват тези неща„.

В предаването „Преди всички“ Кънев беше категоричен, че наредбата трябва да се промени и всички имобилизации и изолации да стават под видеонаблюдение. Според него ако това се включи в наредбата и се предвидят сериозни санкции за нарушения, това ще има дисциплиниращ ефект. По думите му за нормативната промяна няма нужда от комисия или парламент.

Той отбеляза и проблема с липсата на лекари и медицински сестри за тези лечебни заведения. По думите му обаче и този проблем е решим с различни механизми.

Проф. Тодор Кантарджиев: Нямаме нови причинители на инфекции, има еволюция в резистентността на микробите

Водещ микробиолог, клиничен имунолог и епидемиолог на страната ни е гост в този епизод на подкаста на БНР „В центъра на системата“ по темата за развойната дейност при антимикробните лекарствени средства

Има ли належаща нужда от нови и иновативни антимикробни лекарствени средства, както се посочва в доклада на СЗО?

„Докладите на СЗО трябва да се следят с внимание, но трябва да знаем следното – личното ми мнение е, че СЗО има едни от най-прекрасните специалисти, това са хора, с които съм работил, хора, които са ваксинирани за чума и туларемия, хора, които са работили в огнищата на най-тежките инфекции и разбират и от антибиотици, и от тежки заболявания. Но висшето ръководство на СЗО дава послания, които са в значителна степен немедицински, а политически. Спомняте си, когато в началото на пандемията от Covid – 19 казаха, че маските не действат за коронавируса, защото не са достигали маски за лекарите, но едно такова действие не трябва да се допуска, то е престъпление, каза за подкаста на БНР – „В центъра на системата“ проф. Тодор Кантарджиев.

„Именно затова, когато разглеждаме въпроса за нуждата от нови антимикробни лекарства, за нови антибиотици от техния ъгъл, трябва да преценим до голяма степен има ли зависимост с фармацевтичната индустрия, няма ли, и дали наистина всичко е в интерес на хората, както искат обикновените лекари и редовите специалисти от СЗО“.

Какви са последствията от антибиотичната резистентност в света? 

„Говорим за устойчивост на антимикробни лекарства на бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите. Тази устойчивост на антимикробните препарати последните години нараста много и причинява големи проблеми. Годишно в света се докладват 1 270 000 смъртни случая, причинени пряко от устойчивостта на микробите и от невъзможността да бъдат лекувани с антибиотични средства. Това е голяма бройка и е сравнима със смъртността от туберкулоза. Освен това 4 милиона и 200 хиляди умират с инфекции и друго основно заболяване, инфекции, които не могат да бъдат лекувани с антибиотици.

Около 30 до 505 от хората по света никога не са се лекували системно с антибиотици, което означава, че в тези държави има натрупани доста такива средства, затова се заговори и излезе този документ на СЗО, че трябва да се търсят нови антибиотици.

Има ли връзка между нуждата от нови антибиотици и фармацевтичния бизнес?

Личното ми мнение е, че първо – антибиотиците трябва да се прилагат правилно, за да не губим тяхната сила и мощ срещу микробите. Второ – трябва да се използват повече и други средства за намаляване на инфекциите като хигиенните средства, особено в болниците, защото по мое мнение най-големият проблем на българското здравеопазване са вътреболничните инфекции. 

Трето – доста стари антибиотици, много ефективни, бяха забравени, поради много ниската им цена (…). Силно се неглижира в момента лечението на стрептококовите инфекции, например, с пеницилинът, който е един прекрасен антибиотик. А именно заради това имаме големите бройки на скарлатини, ангини и червен вятър. Пеницилините са най-добри за тези инфекции. Също така абсолютно забравен беше един антибиотик – пак поради ниска си цена – хлорамфеникол, беше най-широкоспектърния антибиотик и той сега може да реши проблема на много тежки вътреболнични инфекции, но поради ниската си си цена беше неглижиран, измисляйки си и описвайки страшни странични ефекти, като това, че може да предизвика апластична анемия – да, но ако го вземаш месеци наред безконтролно, но ако го вземаш една седмица, нищо няма да предизвика, също и че, предизвиква синдрома на „зеленото бебе“…Когато се започне фармацевтичната индустрия да налага само нови лекарства само защото са по-скъпи, според мен е престъпление към човечеството, когато се неглижират хубави антибиотици, стари, които са по-евтини.

Тук трябва много да се поработи в обучението на лекарите как и с кои антибиотици да лекуват, това са според мен големите възможности“.

Появили ли са се в света нови бактерии, вируси, гъбички и паразити? 

Нямаме нови причинители на инфекции, или нови, дошли от животинския свят или мутирали – те са много малко, но имаме еволюция в резистентността в почти във всички микроорганизми. Най-големият проблем, според мен, на СЗО и на човечеството, е липсата и недостатъчният брой на антивирусни медикаменти. Защото, ако имахме антивирусно лекарство, което да си го вземаш в къщи, може да го вземаш в началото на инфекцията, както беше с Covid – 19, нямаше да имаме тази пандемия.

Ако имахме лекарство за пандемичния щам на Covid – 19, опасния, смъртоносния, както имаме лекарства много добри за сезонния грип, за херпес зостер, които да се вземат в първите часове на появата на инфекцията, но тук се преплитат интересите на могъщи концерни и несметните печалби, които се инкасират от фирмите, което не е в интерес на човечеството. Затова няма разработки за антивирусни лекарства (…).

Прави ли ви впечатление, че сега, когато вече имаме добра, но изключително скъпа терапия за ХИВ инфекцията и СПИН, вече никой не говори да се търси и разработва ваксина за СПИН. Същото е при другите инфекции. При  Covid – 19 имаше ваксина, тогава защо бяха малко усилията да се намери лекарство за Covid – 19, което да се пие в къщи, затова и бяха произведени огромни количества ваксини (…). Едни такива лекарства общодостъпни за коронавируса, при позитивиране на теста, да можеш веднага да започнеш лечение, тогава ще се ограничи и епидемията, защото винаги комбинацията между правилна употреба на антимикробни лекарства, на антибиотици и ваксина, дава най-добър резултат. Както посъветвахме в началото на лятото общопрактикуващите лекари при коклюш да дават още в началото антибиотици, дори да се дават профилактично в детски колективи с инфекция, и в комбинация с ваксината, това дава много добър резултат, което и прекъсна епидемиологичната верига и взрив.

Коклюшът е лятна инфекция и според данните случаите намаляват и се стационират, което е много добре, говори, че се вземат адекватни мерки. При морбилите има само единични случаи, не се появява взрив, клъстер, означава също, че личните лекари са си свършили работата с мерките и ваксинацията. Ние сме една от двете държави в Европа, които нямат масово, вътрешно разпространение на собствени щамове морбили. Няма ли три седмици случаи, казваме, че нямаме разпространение“

Какво е произвеждала в миналото и днес България като антибиотични медикаменти?

„България беше по времето на социализма най-големият износител на антибиотици в социалистическата система в СИВ, имаше най-големите производствени мощности и произвеждаше всички антибиотици с изключение на един. И то собствен синтез – 70- те години само САЩ и България произвеждаха да стратегически антибиотици, смърт срещу вътреболничните инфекции. Сега купуваме от съседни държави.

Колко иновативни антимикробни лекарства са в клинични изпитания?

„В Доклада на СЗО се посочва, че 2021 г. е имало 80 клинични изпитвания за нови антимикробни лекарства, сега са 97 разработки – малко е това. Защото от общо 32 антибиотика, които се проучват с бактериалните приоритетни патогени в списъка на организацията, само 12 могат да бъдат отчетени като иновативни – в смисъл нови и неизвестни молекули.

В същото време само 4 от тези 12 антибиотика са активни срещу поне един от т.нар. патогени от критична важност. Освен това, нещо, което много ме плаши е, че от всички тези разработки, които в момента протичат, нито има антибиотици и лекарства, които са за деца. И второ нещо, което е много опасно и много вредно – няма разработка на антимикробни лекарства за перорално приложение – всички са за болнично лечение, няма хапче за хората, които да се вземат в къщи и да се действа още при първите симптоми.

Трябва малко да се променят нещата, да се търсят и перорални лекарства, и лекарства за деца, и действително да се търсят иновативни лекарства. Това са нови молекули, чието синтезиране и проучване е скъпа научна дейност, като усилията в тази посока трябва да продължат, защото все повече микроорганизми придобиват резистентност. Те не са нови патогени, те са си старите, но са резистентни към антибиотиците. Такъв е случаят с терапията за трипер днес, при който микробът на трипера е станал неимоверно много резистентен към антибиотичното лечение. Гонореята се оказа микроб, който последните 7 – 8 години придоби най- нови механизми на резистентност – защото промени местообитанието си – сега вече го отриваме в края на дебелото черво и гърлото – затова е много опасен.

Колко са групите патогени и защо са под специален контрол?

„СЗО предложи последните години някои микроорганизми да бъдат поставени под специален контрол и да се търси специален контрол при тях. Обедини ги в няколко групи –  1. микроби с критичен приоритет – най-масовите и придобиващи резистентност, 2. микроби с висок приоритет и 3. микроби със среден приоритет.

Ще продължи ли човечеството да разчита на лечението с антибиотици?

Трябва да правят нови разработки на антимикробни лекарства, но под научния контрол на честни и авторитетни учени, от институции, които често са към фирмите производителки, защото това е много скъп процес. Защото много лесно може да се докаже, че една молекула има антивирусно действие. Но пътят на антивирусния модел на инфекция при клиничните изпитвания да я приложиш при животни, за да го лекуваш или да го изпитваш при човек, е много дълъг и сложен процес. Затова при Covid – 19 се търсеха известни лекарства дали имат и антивирусен ефект, за да могат да бъдат приложени веднага. Защото едно лекарство, за да бъде приложено на човек, от създаването му трябва да минат години .

Антибиотиците са групата лекарства, които атакуват някои молекули в микробите, бактериите, гъбичките, във вирусите и антибиотиците са много ниско токсични за човека. Те са дар Божи за човечеството, довели до много повече спасени животи, от които и да е други лекарствени средства, в които и да е други сфери на медицината. При правилното им използване дори и най-масовите резистентни микроби от среден приоритет – стрептококи, пневмококи, може да се компенсира с високата им чувствителност към други лекарствени средства“. 

Проф. Тодор Кантарджиев

Професор д-р Тодор Кантарджиев завършва Медицинска Академия София през 1981 г., като лекар. От 1981 до 1982 г. работи в гр. Белово, от 1982 г. е научен сътрудник в Катедра военна епидемиология и хигиена на ВМА. От 1988 г. е в НЦЗПБ, последователно е ръководил лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 г. – Отдел микробиология. Има три специалности: Микробиология, Клинична имунология и Епидемиология на инфекциозните болести. Доктор на медицинските науки е от 2008 г. на тема „Проучвания върху етиологичната диагностика и етиотропната терапия на микозите в България“.

Доц. Тонев: „Профилактичният календар“ ще осигури възможност повече хора да се изследват превантивно

„Профилактичният календар“ не е просто един регистър на някакви събития и възможности, а е сложна система от планирани профилактични прегледи и изследвания в зависимост от различни времеви опорни точки. Това каза пред Zdrave.net доц. Антон Тонев, бивш депутат и съветник в кабинета на министъра на здравеопазването Христо Хинков, по чиято идея започва разработването на модул „Профилактичен календар“ към Електронно здравно досие.

Работата по тази задача започва в края на миналата година, след публичното обявяване на такава възможност, чрез която информацията за достъпните изследванията бъде предоставена на максимално много граждани и  най-вече в разбираема и достъпна форма. Крайната цел на това начинание е да бъдат стимулирани хората, които смятат себе си за здрави, да се изследват, защото често те не са, но просто не го знаят. Много от заболяванията имат бавно и скрито начало, в което липсват конкретни алармиращи симптоми.

„Това ще бъде направено чрез довършване на модула към мобилното приложение „еЗдраве“, което трябва да стартира от началото на септември, според информацията от „Информационно обслужване“. Как би работило това приложение – след като сме си го инсталирали на телефоните и след сме навършили определена възраст, най-често 45 г., ще получаваме достъпна информация за самите заболявания и най-вече за това какви профилактични изследвания можем да си направим за да „хванем и спрем“ тези сериозни заболявания навреме. Повечето хора обаче не знаят какви профилактични изследвания могат да си направят по Здравна каса. С „Профилактичния календар“ ще получите тази липсваща информация, тази липсваща брънка, която в момента може би е една от причините за това нашите резултати като здравна система да не бъдат толкова добри, колкото са например в ЕС. С развитието на модула към приложението „еЗдраве“ би трябвало да може да се запазват и часове при необходимите лекари, а и като много далечна цел то да може да ви генерира и самите направления, с които се заплащат профилактичните изследвания. Но първата и задължителна стъпка ще бъде да си инсталираме активното приложение „Електронно здравно досие“ на своите  телефони, каза доц. Тонев.

„Искам да изкажа благодарност към „Информационно обслужване“, че са възприели идеята на екипа на Министерството на здравеопазването в редовното правителство „Денков“ и съвсем скоро благодарение на тяхната инженерна работа ще го видим реализирано. Колегите от МЗ и НЗОК продължават още една наша идея – хората, които нямат електронен подпис, да могат да активират приложението на гише от специално обучени хора по списък – служители на РЗИ, РЗОК и „Информационно обслужване“ по места. Тази възможност ще увеличи броя на хората, използващи приложението и съответно на хората с достъп до „Профилактичния календар“. Приятно съм изненадан от това, че идеите, които сме успели добре да аргументираме, са продължени от служебното министерство, което няма как да не бъде специално отбелязано“, каза още той.

Жените с рак на гърдата да са по-предпазливи през лятото, съветва онколог

„Пациентките, които в момента преминават или са преминали вече лечение за рак на гърдата, трябва да бъдат особено предпазливи през горещите месеци, когато по-често са на открито. Независимо дали са на плаж или басейн, поход или разходка, пътуване или пикник. Причината за това са някои нежелани реакции, които се появяват при различните видове лечение – кожни реакции, фоточувствителност, гастроинтестинални промени и други“, предупреждава д-р Ваня Митова, онкохирург и създател на мобилната апликацията за рак на гърдата BreastHelp. Приложението е безплатно и в него могат да бъдат открити полезни съвети за превенция на заболяването, както и препоръки за жени, които вече са получили диагнозата рак на гърдата.

Според д-р Митова пациентките с рак на гърдата трябва да изчакат преди да отидат на плувен басейн или на море, поне докато раните от операцията зараснат и са свалени всички дренажи и конци. Обикновено този период е най-малко три седмици, но зависи от вида операция, възстановителните им възможности, допълнително лечение и други. При химиотерапия например се намалява способността на имунната система да се бори с чужди агенти, което излага пациентките на по-висок риск от развитие на инфекции от бактерии във водата. Лъчетерапията пък може да направи кожата по-чувствителна към химикали, намиращи се във водата в някои басейни, като например хлор, и да доведе до дразнене. Ето защо е препоръчително пациентката да се е възстановила  от терапията, независимо дали тя е медикаментозна или лъчетерапия, след което плуването не е проблем.

По думите на специалистката, много жени се притесняват от външния си вид след операция за рак на гърдата. Важно е да знаят, че съществуват плувни протези, които са направени специално така, че да са устойчиви на солена вода или хлор. Повечето от тях са изработена от прозрачен силикон, който е водоустойчив, изсъхва бързо и е значително по-лек от стандартните гръдни епитези.

„Съвременното комплексно лечение и грижите при пациентите с рак на гърдата имат за цел да не нарушат качеството на живот на пациентките ни, а да им дадат здраве и възможност за извършване на всички ежедневни и рутинни дейности, включително и да изпитат удоволствие от сезонната си почивка“, обобщава д-р Ваня Митова, началник на Отделение по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“.

Ако наскоро сте имали операция или лечение за рак на гърдата или в момента се лекувате, ето няколко съвета от д-р Ваня Митова:

Носете леки памучни дрехи, за да защитите кожата си. Все повече компании предлагат дрехи, които са с UV-защита. Именно такива шапки, тениски и бански могат да бъдат изключително полезни при жени след химиотерапия, когато още не е пораснала коса, както и при такива, претърпели скоро лъчетерапия (за да покриете облъчваната зона).

Избягвайте обедното излагане на слънце. Важно е да се пазите от слънцето, когато лъчите му са най-силни, между 11.00 и 16.00 часа.

Ако скоро сте преминали операция, погрижете се допълнително за белезите. Излагането на слънчева светлина може да промени външния вид на белега, като го направи по-забележим. Покрийте белега си с дрехи или слънцезащитен крем.

Ако сте загубили косата си поради химиотерапия, перуките понякога могат да бъдат горещи и сърбящи, особено при по-топло време. Можете да се опитате да носите тънка памучна или бамбукова подплата под перуката си или да я замените с шапка с UV-защита.

Ако имате лимфедем, той причинява разтягане на кожата и тя може да стане суха, лющеща се, податлива на инфекции и изгаряне. Носете широки дрехи с дълги ръкави, за да предпазите засегнатата област от слънцето в комбинация със слънцезащитен продукт. Имайте предвид, че можете да изгорите чрез компресионно облекло, особено синтетично. Изключително важно е и предпазването от ухапване от насекоми на засегнатата ръка. Ето защо е препоръчително използването на репеленти.

Важно е да изберете правилните слънцезащитни продукти и да ги употребявате по правилния начин, съобразявайки се със състоянието си, резултатите и последствията от лечението. Ето няколко съвета в тази посока:

Използвайте слънцезащитен крем с висок слънцезащитен фактор (SPF) – 30 или по-висок (50+). Потърсете слънцезащитен продукт с широк спектър, който предпазва кожата Ви от двата вида слънчеви лъчи – UVA и UVB, като купувате медицински слънцезащитни продукти предимно от аптечна мрежа.

Използвайте около унция (2 супени лъжици) за цялото си тяло и нанасяйте отново на всеки два часа, особено ако плувате или се потите.

Нанесете слънцезащитният продукт 15 до 30 минути преди да излезете на слънце, за да му позволите да се абсорбира в кожата.

Използвайте различни слънцезащитни продукти за лице и тяло, които са специализирани за съответната област, както и балсам за устни със SPF.

Слънцезащитните продукти обикновено се вписват в две категории – минерални и химически. Минералните слънцезащитни продукти действат като физическа бариера, която действа веднага след като ги нанесете, като блокира както UVA (слънчевите лъчи, които водят до преждевременно стареене и бръчки), така и UVB (лъчите, които причиняват слънчево изгаряне). Химическите слънцезащитни продукти използват съставки, които абсорбират ултравиолетовите лъчи и ги разграждат, преди да достигнат до кожата, но трябва да се прилагат 15 до 30 минути преди да излезете на слънце. Изборът какъв продукт ще предпочетете е Ваш.