Провеждането на клинични изпитвания в България осигурява на икономиката ни около 151 млн. лв. годишно. Това става ясно от проект на Стратегия за развитие на клиничните изпитвания и интервенционални проучвания в България, публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Тези пари влизат в страната ни под формата на възнаграждения за лечебни заведения и изследователи, законоустановени такси и др. Отделно се спестяват средства от бюджета на НЗОК, а пациентите получават достъп до иновативно лечение.

В същото време обаче у нас, както и в световен мащаб се наблюдава спад на броя на новите изпитвания. През 2011 г. в страната са одобрени 196, през 2013 г. те намаляват до 187, като през 2014 г. са одобрени 160. Медикаментите за болестите, засягащи централната нервна система, както и областите онкология и хематология, са сред най-тестваните при клинични изпитвания в България.

Проектът за стратегия отчита силните и слабите страни на България по отношение на провеждането на клинични проучвания. Сред силните са посочени сравнително ниските разходи, мотивираните и квалифицирани изследователи и мотивираните пациенти за участие в изпитвания. Отбелязано е, че има добър диалог между индустрия, пациенти и институции. Като слаби страни са посочени пропуски в местното законодателство, недостатъчен административен капацитет на ИАЛ, завишени изисквания към броя документи, ограничен фармацевтичен пазар.

Според проекта за стратегия ако през следващите две години всички страни работят заедно за постигане на набелязаните приоритети, може да се постигне ръст от 15.8{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} на клиничните изпитвания. Като приоритети са посочени въвеждането на адекватна нормативна уредба, оптимизиране на броя на документите, необходими за одобрение, изграждане на административен капацитет на ИАЛ, създаване на електронна база данни, развиване на инфраструктурата в университетите и болниците, което да подобри нивото на научната дейност и подобряване на тяхната база. Конкретно за подобряването на дейността на лечебните заведения в областта на клиничните изпитвания ще се разчита на определянето на отделни звена и легла за извършване на изпитвания, разработването на звена от координатори, опростяване на сключването на договори и др.

Работещите на трудов договор на пълен работен ден в университетска болница млади лекари да се зачисляват без конкурс за специализация по специалността, по която работят, на работното място, което заемат. Това е едно от предложенията на Българския лекарски съюз за промени в Наредба 1 за специализациите, публикувани на страницата на съсловната организация.

Тази промяна трябва да се отнася както за лекарите ординатори, така и за асистентите, редовните докторанти и офицерите-лекари, работещи в системата на Министерството на отбраната, уточняват от БЛС.

От там искат от наредбата да отпадне текстът, според който времето, през което лекари работят по трудов договор в университетска болница на длъжност, различна от „лекар специализант“, не се зачита за обучение за придобиване на специалност.

Лекарският съюз предлага още да се преразгледа въпросът за въвеждане на платената форма на специализация, поради многото желаещи лекари да специализират по този ред, както и в наредбата да се запише текст, с който да се дадат привилегии и регламентират условията за зачисляване на специализация на лекарите носители на наградата „ Златен Хипократ”.

От БЛС искат още обявяването на местата за специализация да се прави в определени срокове – на три или шест месеца, на сайтовете на висшите училища, МЗ и БЛС, за да могат кандидатите за специализация да ги следят по-лесно. Сега местата се обявяват целогодишно и това, според съсловната организация, затруднява желаещите да специализират, тъй като се налага да следят сайтовете на различни ВУЗ-ове.

Лекарите искат също така единни критерии за участие в конкурса за зачисляване на специализация на кандидатите, по които да се извършва класирането от лечебните заведения – бази за специализация.

От там предлагат местата за специализация да не се определят единствено според възможностите на базите за обучение, а според потребностите от специалисти в страната, които ще станат ясни след изготвянето на здравната карта.

Съсловната организация посочва още, че МЗ трябва да организира актуализирането на учебните програми за специализация, които не са актуализирани от 2007 г.

В деня за борба с диабета, който целият свят отбелязва на 14 ноември, лекари, общественици, политици, деца и родители се събраха във варненската университетска болница „Света Марина“, където официално бе открит Център за иновативни терапии и авангардни технологии при диабет (ЦИТАТ-Д). Новият център е подпомогнат от Асоциация „Докосни дъгата“, сред учредителите на която са баронеса Денислава Ангелова и певицата Мариана Попова. Благодарение на благотворителната кампания на тази асоциация вече са осигурени 8 инсулинови помпи за деца, страдащи от заболяването.

Кметът на Варна Иван Портних, изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Марина“ проф. д-р Жанета Георгиева и баронеса Денислава Ангелова прерязаха лентата на центъра, а отец Ясен Шинев отслужи тържествен водосвет.

„Инфузионните инсулинови помпи са иновативна и скъпа терапия, която за децата с диабет в богата Европа е златен стандарт“. Това заяви проф. Георгиева при откриването на центъра, след което удостои баронеса Ангелова с почетен знак и грамота на УМБАЛ „Св. Марина“ за усилията и приноса и за обединяването на институции, организации, родители и обществото за каузата.

Пациентите с диабет на възраст от 0 до 18 години, които се лекуват в университетската болница „Света Марина“ във Варна са от цяла Източна България и се увеличават непрекъснато. Благодарение на Центъра за иновативни терапии и авангардни технологии те ще могат да бъдат наблюдавани от разстояние, което ще намали и престоя им в болницата. Ръководител на центъра ще бъде проф. д-р Виолета Йотова, която е ръководител и на първа детска клиника в болницата.

Бебе почина след прехвърляне в няколко болници, информира Нова телевизия.

Малкият Марчело е имал сърдечна недостатъчност, но не е ясно дали причината за смъртта му е неговото здравословно състояние, или лекарска небрежност.

Всяка сутрин Даниела Великова отива на гробището в Свищов. Там е Марчело – детето, което е чакала две години. Всеки ден тя превърта лентата на тази подранила смърт. Разказва, че имала рискова бременност. След раждането разбира, че Марчело е със сърдечна недостатъчност. Насочват я към Националната кардиологична болница.

Детето е с вродена стеноза на аортната клапа. По данни на лекуващите лекари, диагнозата се среща често. Марчело е с високостепенна стеноза – тя не е критична, но изразена. Лекарите преценяват, че операцията му може да изчака. Насрочват преглед след няколко дни. Вместо да се върне в Свищов, семейството остава в София при кръстницата на Даниела.

Следващият преглед е насрочен за след месец. Марчело се развива добре. В края на октомври Даниела отново пътува от Свищов за София. При завръщането си обратно обаче вижда, че Марчело не е добре.

На следващия ден състоянието на детето се влошава и то е прието по спешност в плевенската болница. Там го стабилизират и го откарват отново в НКБ. Още първата вечер Даниела забелязва, че детето не получава лекарствата, които са му предписани.

Лекарите насрочват операция за след седмица. А междувременно детето продължава да се влошава. Впоследствие е вкарано по спешност в реанимацията. Операцията е насрочена за следващата сутрин.

„В 9 без 15 ми звъннаха и ми казаха, че детето е починало. Тогава точно се чудех, ако звънна, дали няма пак да ме овикат“, спомня си Даниела. „За мен причината беше забавянето във времето. Те реагираха в последния момент“, уверена е тя.

Предстои случаят да бъде разгледан от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, към която семейството ще подаде жалба, съобщават още от Нова телевизия.

Рубрика: Новини

„Лекуване в чужбина“ не означава автоматично по-високо ниво на медицинско обслужване. Проблемът е, че българските пациенти не са наясно с правото си да искат второ мнение от различен медик. От друга страна, самите лекари у нас са склонни да приемат търсенето на второ мнение като навлизане в тяхна територия. Това каза в интервю за Следобедния блок по Дарик доц. Венелин Герганов, който от девет години работи като неврохирург в Хановер, Германия.

„Някои лекари търсят в чужбина мнение на свои колеги, особено при случаи, за които смятат, че няма да се справят по оптимален начин. Те смятат, че като кажат на пациента и му препоръчат да потърси второ мнение, по този начин ще спечелят доверието на болния и на близките му. Освен това второто мнение е право на пациента и то се разглежда преди всичко като част от нормалните отношения лекари-пациенти. Може би у нас пациентите не са особено наясно с това си право. Аз лично съм препоръчвал на пациенти консултиране с други лекари, особено за тези неща, които излизат извън моята специалност. Получаваме запитване за второ мнение от целия свят и аз изчислявам, че много малка част са в България, защото болните не знаят, че имат право за това“, заяви Герганов.

Специалистът е убеден, че не парите са това, което ще върне младите лекари в България, а уважението към тях и организацията на работа.

Доц. Герганов не отрече, че и в Германия съществува понятие като източване на Здравна каса, както и че за лечение там се чака повече, отколкото у нас. Проблемът на българското здравеопазване не са на първо място парите, а начинът, по който те са разпределени, допълва медикът.

„Добра медицина не се прави само с пари. Доказателство и илюстрация на този факт е това, че в богатите арабски страни, въпреки опитите им много години наред да направят водещи медицински центрове, те не успяват, защото те залагат на парите. Това, което може да върне един човек, е естествено финансова осигуреност, но другото е възможност за развитие, уважение към него, добрата организация на работа и най-вече гаранция нещата да са така и в бъдете, иначе казано – липсата на несигурност и хаос“, допълни доц. Герганов.

Източник: http://dariknews.bg