Д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването, открои масовото предписване на антибиотици, включително и на деца, явен и ясен проблем.

Не може при една вирусна инфекция лекарите да предписват веднага лекуване с антибиотици, най-малкото защото те в подобни случаи и не действат, каза той в сутрешния блок на БТВ и подчерта, че прекалената употреба на антибиотици при лечението  постепенно създавао резистентност у пациентите и антибиотиците започват да действат все по-малко и по-малко.

Действително трябва да има микробиология особено при тежките случаи на хора влезли в болница с тежки симптоми, тогава трябва да се правят такива изследвания. Но при някои случаи, при които дадена инфекция се развива изключително бързо изчакването два-три дни за резултатите от микробиологичното изследване ще са прекалено много, коментира д-р Пенков.

Една от целите с въвеждането на електронизация на здравеопазването и създаването на електронен здравен картон на пациентите и електронния им идентификатор, една от целите е да се прекрати практиката на безразборно взимане на лекарства, включително и антибиотици от хората, а да бъдат давани само лекарства, които преди това са били изписани и предписани от съответния лекар, коментира още зам.-министърът на здравеопазването.

Източник: http://www.cross.bg/antibiotitzi-penkov-slychai-1494257.html#ixzz3x15CDZbN

Хората ходят в чужбина заради доброто отношение, казва Евгения Адърска, ръководител на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания

– Г-жо Адърска, от позицията на 16-годишния ви опит по проблемите на онкопациентите как приемате новите високотехнологични онкоцентрове?

– Позитивна съм към всяко нововъведение в онкологията – най-динамично развиващата се част на медицината. Фактът, че държавата се стреми да догонва тези процеси, е изключително ценен и трябва да носи увереност на пациента, че е на правилното място. Тази увереност обаче няма да стигне до него, ако не бъде вербално изразена, ако той не се усети добре дошъл и на място, където ще направят всичко за него. Това се показва с поведението.

Очевидно това развитие на онкологията изисква и друг тип инвестиции и слава богу, те се правят у нас. В София вече имаме онкологично лечебно заведение, което няма аналог на Балканския полуостров. Дори само заради начина, по който медицинската техника е събрана на едно място и позволява да бъде затворен целият процес от диагностиката през всички съвременни възможности за терапия и проследяване. Това е повод за въздишка на облекчение от страна на пациентите.

– Дали обаче хората осъзнават, че всичко това е факт? В няколко големи града бяха открити модерни онкологии.

– Тази информация не е достатъчно интензивно поднасяна. Хората трябва да разберат, че у нас вече са осигурени нужните възможности за лечение и вероятността за компромис клони към нула. Факт е, че пациентите ни търсят все по-малко за лечение в чужбина и ни слушат по-внимателно за възможностите тук.

Човек първо трябва да провери тези възможности и тогава да вземе решение. Мнозина смятат погрешно, особено семействата на пациентите в ролята на вземащи решения, че най-добрата грижа е да организират лечение в чужбина. Скоро имах такъв случай: млада жена настояваше на всяка цена да убедим приятелката й, че трябва да се лекува в чужбина и ако е въпрос на пари, приятелите й ще съберат. Пациентката не искаше. Попитах: “Давате ли си сметка, че по този начин казвате на приятелката си: “Тук не те лекуват”, и какво право имате да го твърдите?” Ако беше свързано само с пари, ракът досега да е решен проблем в света.

– Днес можете ли да заявите: “Вече няма нужда да се ходи в чужбина при рак”?

– Бих искала да го кажа убедено, но не съм сигурна доколко една-две болници ще задоволят всички потребности. За мен проблемът е, че различните технологични мощности са на различни места. Трябва да има 2,3 или 5 центъра, оборудвани от А до Я, за да бъде максимално затворен процесът. Най-добре е специалистите да преценят.

– Очаквате ли стопяване на листите на чакащите за онкотерапии?

– Да, категорично. Листите на чакащите по принцип са нонсенс в онкологията. Какво да чакаме при дефинирано заболяване?! Пак основна роля ще играе информацията. Хората трябва да приемат истината, че да се лекуваш в България, не е компромис. Това вече е факт, не е пожелание.

– Наясно ли сте какво означава комплексното лечение при рак, което ще бъде осигурено от НЗОК от април?

– То не е абстракция, но е широко понятие. Включва всички мултидисциплинарни умения, които изисква заболяването. По СЗО комплексното лечение започва с осъзнаването, с информирането за рака. В медицински план започва с диагностиката (включително с възможностите на нуклеарната медицина), следват хирургия, лъчетерапия, медицинската онкология – лекарственото лечение, проследяване, палиативни грижи. НЗОК вече има клинична пътека за палиативни грижи, която много липсваше – досега те оставаха встрани и хората се справят, както могат. Мултидисциплинарният екип при рак се разширява, вече и в генетично направление, което дава отговор предварително дали дадена терапия ще се приеме правилно от конкретния пациент. За наша радост се разширява и в емоционална посока, защото медицинският психолог вече официално е част от този екип. Още през 2009 г. у нас разписахме стандарт за немедицинска грижа при онкозаболявания, благодарение на който психолозите влязоха в екипите.

– Сериозни промени настъпиха в онколечението в последните години. Усеща ли се у нас?

– Днес нищо не е, каквото беше вчера, още по-малко преди 10 г. Не е нужно хората да знаят всичко, но са длъжни да се информират и да знаят правилните източници на информация. Определено българските пациенти имат много по-добро настояще и надявам се, още по-добро бъдеще.

Ако човек твърдо е решил, че ще търси решение в чужбина и не се е информирал преди това, може лесно да бъде заблуден. Изключително сериозно е, когато става дума за експертиза и избор на лечебно заведение. Още един сериозен белег, че у нас имаме много добре организирана експертиза и специалисти, е фактът, че онкологията е първата специалност, изработила фармако-терапевтично ръководство. Този достъпен за всички документ е златен стандарт и гаранция, че тук се прави това, което и в чужбина. За мен е и нещо като пакт между институциите, експертите и болниците, в които ще се прилага. Тази обединена позиция винаги е липсвала в здравната система.

– Какво представлява новият проект за обучение на пациента, с който спечелихте финансиране от Световната организация за глобален контрол на рака?

– Той лежи на една от установените ни практики – доколкото сме експериментирали в процеса на обучението на пациента да бъде включена старшата медсестра. Тази, с която той основно е в контакт по различни поводи, а тя не е пряко ангажирана в медицински манипулации. Опитът ни показва, че пациентът си набавя важната информация от различни източници, често не съвсем достоверни. И точно тук се къса нишката на диалога между медиците и пациента, който е изключително важен за успешното лечение.

Проектът развива тази идея, като се поставя фокус върху определена група пациенти, така че да се изследва максимално ефектът от ролята на медсестрата като обучител на пациента. Като заявители на този проект си поставяме и по-далечна цел – след изпълнението му работата на сестрата като обучител да бъде разписана в стандарт, докато стигнем до момента, когато този ангажимент ще бъде част от длъжностната характеристика на сестрите. Целта е официално да разширим ангажимента и възможностите, които има медсестрата. Ефективната работа по проекта започва през февруари в 10 столични болници с онкологични структури.

– Вярвате ли, че така ще бъде запълнен огромният дефицит от информация и обучение за болния?

– Изцяло. Ако в лечебния процес може да се пренебрегне нещо, то винаги е комуникацията и обучението на пациента, а от това страдат всички. Нашата цел е да се подреди по-равномерно, по-справедливо ангажиментът към информираността и обучението на пациента. Хората са различни, всеки има потребност от различно ниво на информираност и го постига в крайна сметка по рисков начин. И днес продължавам да получавам мейли с въпроса при тази диагноза кой ще ми предпише терапията, кой ще назначи дозата, къде трябва да отида и т.н. Този дефицит на информация от правилния източник носи сериозни щети. По света процесът е поверен на медицинските сестри.

– Това ли е най-липсващата част от онколечението у нас?

– Днес – да. През годините динамично се променяха потребностите, имаше време, когато бе проблем да получиш адекватно лечение. Слава богу, то е зад гърба ни и българските пациенти – благодарение и на европейската регулация, и на по-систематизираните процеси, имат достъп до всичко разписано от съвременната медицина. Онкоболниците, които години наред ужасяваха с вида си, вече изглеждат приветливо, оборудвани са модерно. Държавата се ангажира и се даде възможност на всеки център да се възползва от еврофинансирането. Тази активност много промени картината на организираната онкологична помощ.

– Какво не ни достига?

– То е по-скоро в контакта между хората, в отношението към пациента. За мен това е и основната причина, която води българите в чужбина. Първото, което получават там, е много топло, хуманно отношение. И ако техниката и материалната база са въпрос на инвестиции, отношението не струва пари. Всеки може да го генерира от себе си. Може би трябва да се изследва защо се е установил този тежък диалог между всички в онкоболниците у нас. Пациентите нямат усещането, че отиват на място, където ще бъдат излекувани, а по-скоро от вратата се натрапва безнадеждност. Говоря от името на стотици, които са го споделяли. Въпрос на време е да се обърне този диалог, защото и двете страни заслужават да са щастливи от постигнатия резултат срещу общия враг – болестта.

Без съмнение болезненият диалог заплашва да компрометира лечението, което пък днес е в състояние да постигне безспорни успехи. За всички е ясно, че ракът е болест, която излиза извън чисто медицинските понятия – лекарството, високотехнологичните методи, суперекспертизата. Там, където се заражда надеждата и желанието на пациента да сътрудничи, всъщност става дума за отношение. От най-добрите ни лекари зная, че пациентът с най-добра перспектива е този, който сътрудничи. И трябва да се учим взаимно, това е процес.

Източник:http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5225324

Д-р Неделчо Тотев: Заради огромен финансов дефицит общините трудно може да помогнат на лечебните заведения

Заради острите вирусни инфекции през този сезон много от общинските болници могат да надвишат зададените им от НЗОК лимити. Това стана ясно от думите на председателя на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев. Той отбеляза, че преди началото на грипната епидемия лечебните заведения вече приемат голям брой пациенти, заразени с други вируси. По думите му, тези инфекции често се усложняват в пневмонии, което налага болнично лечение.

„Най-вероятно ще надвишим лимитите, поставени ни до април, защото това са едни от най-тежките месеци. Когато времето е лошо и се сменя много топло с много студено, тогава е рай за вирусните заболявания и най-вече за грипните. Без да бъда лош пророк предполагам, че ще бъде голяма бройката на пациентите, особено на децата, които минават през лечебните заведения. Смятам, че ще има доста лечебни заведения с надлимитна дейност“, каза д-р Тотев.

Той за пореден път изрази опасения, че заради нормативните промени в болничната помощ, които ще влязат в сила от 1 април, някои общински лечебни заведения ще трябва да затворят врати. Запитан доколко те могат да разчитат на помощ от общините, той отговори, че не би могъл да прецени доколко това може да стане. По думите му невъзможността за помощ се дължи основно на дефицита в бюджетите на общините. Преди дни министърът на финансите Владислав Горанов съобщи, че той е в размер на 553 млн. лв. за 2015 г.

Председателят на сдружението отчете, че има лечебни заведения, които разчитат на финансиране на дейности от общините, но те не са много. В повечето случаи общините помагат на болниците по друг начин. Той даде пример с МБАЛ Чирпан, на която е управител, като каза, че общината заплаща поддръжката на сградния фонд.

Д-р Тотев също така добави, положението на общинските болници допълнително се усложнява от напускането на медицински персонал. По думите му, ако напусне лекар с дефицитна специалност като анестезиология или рентгенология, нещата често излизат от контрол и има опасност да затвори цялата болница.

„Ще влизаме в болница, кабинет и аптека с пръстови отпечатъци. Няма отказване, това било реформата.“

Бившият здравен министър Стефан Константинов направи остър разбор на идеята здравни услуги и получаване на лекарства да става посредством пръстови отпечатъци. Константинов задава куп въпроси в социалната мрежа, които всеки трезвомислещ гражданин би могъл, но погледът на човек, работещ в системата е далеч по-дълбок.

„Ще влизаме в болница, кабинет и аптека с пръстови отпечатъци. Няма отказване, това било реформата. Те не били лична информация, всичко се преобразувало в кодове. Да не се тревожат и възрастните, лекарствата им можели да се вземат от деца и внуци, щото чрез пръстовия отпечатък (т.нар. идентификатор) щели да се познават роднините. Това твърдят от МЗ. Аз пък взех, че се замислих, какви ситуации може да се получат с тази „не лична“ информация. Я си представете, че осиновено дете, което не е знаело това цял живот, отиде да вземе лекарствата на майка си и хоп, сюрприз – вие нямате роднинска връзка! Или без да е осиновено, отиде да вземе лекарствата на баща си и след десетилетия научи, че това не е биологичния му баща (че и самия баща научи това) ??! Аз просто така си питам, знам, че независимите български медии тези въпроси не ги вълнуват. То цяло предаване се свали от екран, само да не се разваля имиджовия комфорт на имунизационните спасители, та някакви си пръстови отпечатъци ли, пардон, идентификатори, могат да станат тема на дискусия.
***
Всъщност, може ли с пръстов отпечатък въобще да се установи роднинска връзка? До колкото знам – не, въпреки изявленията на МЗ, които насочват мисълта към подобно нещо. Остава варианта НЗОК да поддържа база с данни за гражданското състояние на лицата, техните роднински взаимоотношения. Само че тогава изникват други въпроси – това работа на касата ли е, колко ще е точна и ще струва подобна поддръжка, за това ли плащаме здравни осигуровки? И основният въпрос – какъв е смисълът на цялото упражнение?“

Източник:http://www.bnews.bg/article-146116

Поредните реформи в здравеопазването целят да ни избавят от липсата на направления за специалист, да редуцират ненужните легла в болниците, да минимизират  престоя в болничните кабинети и стаи и т.н.

Интервю на Живка Танчева с проф.д-р Борислав Китов

Taзи седмица на януари започват преговорите за НРД 2016.  Какво ни очаква в реален порядък, с исканията на лекарите ни запознава проф. Борислав Китов, член на УС на БЛС на национално ниво. Рамката е ясна: 3, 2 милиарда лева са парите за здраве, които България ще похарчи  през  2016 година.

Борислав Китов: Мога днес да ви съобщя, че бяхме много неприятно сюрпризирани след като получихме едно писмо от ръководството на болницата, че ни лимитират дейността на 85 {e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от това, което беше зададено преди два – три месеца и то при положение, че всичките наши пътеки влизат в основния пакет, което малко ни сюрпризира, защото министър Москов беше заявил, че няма да има лимити по отношение на основния пакет. Така че има доста неясноти, които тепърва трябва да се видят, да се уточнят – ще има ли лимити, няма ли да има лимити, беше категорично заявено, че такива категорични лимити няма да има месец за месец – те могат да бъдат на тримесечие като се търси някакво балансиране и прехвърляне на средства, защото не всички месеци са еднакви, но така или иначе – ето го. Но това не е самоволен акт на директора на УМБАЛ „Св. Георги”, а това е на базата на сключения договор с районната здравноосигурителна каса.

Р. П.: Проф. Китов, аз трябва да уточня, че вие сте ръководител на клиниката по неврохирургия, нали така?

Б. К.: На катедрата, доц. Желязков е ръководител на клиниката.

Р. П.: И точно там получавате съкращение с…

Б. К.: Днес беше съобщено на колегите, че ни е лимитирана дейността на 85 {e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от това, което бяхме получили като заповед преди няколко месеца.

Р. П.: Какво означава цифром и словом това сега – трябва да режете заплати или?

Б. К.: При всички положения заплатите ще се орежат, защото ние сме на фиксиран бюджет, който е на 40 {e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, а фонд „Работна заплата” при изработване на 120 горе долу точно тези 40 {e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, което значи, че никакви или почти никакви средства няма да се разпределят по клинични пътеки. А, нека само това да кажа за вас и за вашите слушатели, че основната заплата по колективен трудов договор на човек с 20-годишен стаж е около 580 лв.

Р. П.: Добре, но д-р Москов обещава, че примерно в спешните приемни отделения ще вземат не по-малко от 1500 лв начална заплата. Чухме го в една от националните телевизии.

Б. К.: Аз също чух, че няма да има никакви лимити за основния пакет, а всички наши пътеки, по които работи неврохирургията са с основния пакет. Така че виждате, че има доста неясноти, които се надявам да уточним в следващите разговори. Ето, на 14-ти от 14 ч. има среща с надзора на касата и министерството на здравеопазването, на която ще бъдат поставени точно тези въпроси. Разбира се, колегите от болничната помощ те ще си поставят там своите въпроси, но така или иначе по отношение на болничната помощ не е ясно още какви са алгоритмите на тези процедури, които ще се извършват амбулаторно, какви ще бъдат точните индикации, кой ще ги извършва, как ще се заплащат – това още не е ясно и наистина предстоят доста продължителни и бих казал тежки срещи с касата, за да се уточнят тези неща. Наистина, от 8-ми започнаха по различните специалности заедно с лекарския съюз да водят разговорите с касата. Така например неврохирургията е на 20-ти и наистина ще бъдем там с конкретните въпроси по нашата специалност.

Р. П.: Законът за здравното осигуряване така или иначе е приет, но ето, вие ми казвате приемането на този национален рамков договор ще бъде с трусове най-малкото заради орязаните средства.

Б. К.: Аз съм напълно наясно, че не може да има нещо, което е безлимитно. Такова нещо няма никъде по света. Но въпросът е да бъде много ясно, защото тезата е в деленето на пакетите на основен и допълнителен наистина целеше, търсеше пациенти от основния пакет да бъдат по-добре и комплексно обслужвани и да няма никакви лимити. А УМБАЛ „Св. Георги” е може би едно от малкото заведения в България, което може да предложи  100 {e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} комплексно обслужване на тези болни. Така че има някои неща, които трябва да се уточнят и аз не знам дали има много добра координация на този етап между министерството и надзора на касата, защото има известно разминаване и се надявам на тази среща на 14-ти нещата да започнат да се изясняват и тогава бих могъл да ви дам малко по-точна информация.

Източник: http://bnr.bg/plovdiv/post/100645855/85-limit-na-patekite-v-umbal-sveti-georgi